Делото Кудла срещу Полша е едно от най-ключовите дела в ЕСПЧ за правата на затворниците. Решението по него от 26.10.2000 г. полага основата на пълна реформа на пенитенциарните законодателства в Европа.
Кудла срещу Полша – ключова стъпка към единно европейско затворническо право
Държавата трябва да гарантира, че едно лице е задържано при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на страдания или затруднения с интензивност, надвишаваща това неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и че, предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благополучие са осигурени в достатъчна степен, наред с други неща, чрез предоставянето на необходимата медицинска помощ (Голяма камара на Европейски съд по правата на човека, 26 октомври 2000 г., решение по делото Кудла с. Полша, § 94)
На 26 октомври 2020 г. се навършиха 20 години от решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Кудла срещу Полша. Това е едно от най-ключовите дела в ЕСПЧ за правата на затворниците. То полага основата на пълна реформа на пенитенциарните законодателства в Европа като налага изискване за гарантиране на човешкото достойнство и осигуряване на грижа за живота и благосъстоянието на затворниците по време на лишаването им от свобода. За пръв път в делото Кудла срещу Полша, ЕСПЧ прилага Член 3 от Конвенцията за правата на човека – забрана на изтезанията – в контекста на местата за лишаване от свобода и като гарант за хуманно отношение към задържаните.
Проектът “20 години европейско затворническо право” (20 Years of European Prison Law), в който се включват бивши затворници, защитници на правата на човека и учени, разказва за постиженията на тази съдебна практика и ефектът ѝ върху европейските затвори чрез поредица от мултимедийни материали, които ще бъдат публикувани през тази година. Началото на поредицата, закономерно, беше поставена с поглед назад към това първо ключово дело и неговата значимост, чрез разкази на хора, които са участвали или са наблюдавали отблизо процеса през 2000 г., както и ефектите от него досега – 20 години по-късно.
Кудла обхваща “общата матрица” за правото на здравеопазване и хуманни условия на лишаване от свобода, които са основна тема в споровете за местата за лишаване от свобода, разглеждани от Съда до този момент”, коментира Франсоаз Тюлкенс, една от съдийките по делото през 2000 г. в ЕСПЧ. Обхваща също и принципа на правото на условия на живот, зачитащи човешкото достойнство в затворите извън строго физическите аспекти на настаняването. В практиката си Съдът разглежда множество гледни точки на живота в местата за лишаване от свобода – например условията в отделенията със строг режим, практиките по обискиране, междуетническо насилие в арестите, доживотните присъди без право на замяна, и дори наскоро режимът на задържане на доживотни затворници. За всички тези аспекти, специалистите в европейската съдебна практика веднага могат да идентифицират принципа, на който се основава решението Кудла – Член 3 от Европейската конвенция за правата на човека. И макар че това не е първо решение за пенитенциарните условия в европейското право като цяло, определено е обобщение и изкристализираната форма на предишните решения на Съда, и също без съмнение е катализаторът, който насочи вниманието към проблемите при лишаването от свобода, коментира Тюлкенс.
Решението Кудла срещу Полша идва в период, в който Полша има огромна затворническа система, все още дълбоко повлияна от модела ГУЛАГ като страна от бившия съветски лагер. С тази мисъл Съдът се опитва да отърси най-тягостните черти от тази репресивна система чрез икономически санкции и настоява за нещо немислимо в този контекст до този момент – грижа за “благосъстоянието” на затворниците. Освен на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, Съдът обръща внимание и на факта, че въпреки настоящия си статут, те остават граждани с неизменните си граждански права и с неизменните си човешки права по Конвенцията. Същият аргумент ще залегне по-късно и в друго емблематично дело в темата за затворите – Хърст срещу Обединеното кралство от 2005 г.
На практика решението Кудла срещу Полша установява съвсем просто и категорично, че като всички други демократични институции, пенитенциарната система трябва да се води от принципите на законност и прозрачност. Така ЕСПЧ връща лишените от свобода в обществото едновременно по законов, политически и символичен начин. Това се превръща и в основата на всички следващи усилия за хуманизиране на арестите и затворите досега.
Вижте още разкази на очевидците на процеса във видеото, заснето по проекта 20 Years of European Prison Law:
Илюстрация и видео: Проект 20 Years of European Prison Law
Извадки от решението по Кудла срещу Полша на български език можете да откриете в Ръководството по практиката на ЕСПЧ за права на затворниците, а оригинала на английски език можете да прочетете тук.
Нечовешките условия при задържане под стража вече могат да бъдат основание за освобождаване във Франция
Това става ясно от изявление на френския Върховен касационен съд във връзка с решение по квази пилотното дело J.M.B. и други срещу Франция, водено в ЕСПЧ.
Иванов и други срещу България, ЕСПЧ
На 4 юни 2020 г. ЕСПЧ постанови осъдително решение срещу България по делото Иванов и други, образувано по седем жалби на лишени от свобода, като по всички намира нарушение на член 3 от Конвенцията.
Съдът в Страсбург осъди България да изплати над 68 хиляди евро обезщетения по единадесет жалби на затворници
Днес, 4 юни 2020 г., Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови три осъдителни решения срещу България по делата Чобанов и Койрушки, Йорданов и Джелебов и Иванов и други*, образувани по единадесет жалби на лишени от свобода, като по всички намира нарушение на член 3 от Конвенцията (Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи), забраняващ нечовешкото и унизително отнасяне.
По първото дело, Съдът приема, че е налице и нарушение на правото на ефективно вътрешноправно средство за защита по член 13 от Конвенцията, тъй като жалбоподателите на са получили обезщетение, а напротив – били са осъдени да платят големи разноски по съдебните производства. По другите две дела ЕСПЧ намира, че независимо, че са получили парични обезщетения на национално ниво за претърпените вреди, размерът на присъдените обезщетения е бил толкова незначителен, че жалбоподателите са запазили статута си на жертви по смисъла на Европейската конвенция и определя нови, значително по-високи от присъдените от българските съдилища компенсации. Общата сума, която правителството трябва да плати на единадесетте жалбоподатели, възлиза на 68 600 евро.
Жалбите са свързани с лошите материални условия в шест затвора в страната – Пазарджик, Пловдив, Белене, Бургас, Стара Загора и Варна и в три ареста – в Пазарджик, Варна и Габрово. Престоят на жалбоподателите в пенитенциарните заведения обхваща различни периоди между 2011 и 2018 г.
Констатираните нарушения са свързани с липсата на елементарни условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. По-конкретно оплакванията на жалбоподателите са свързани с пренаселеност в местата за лишаване от свобода, липса на свеж въздух, липса или недостатъчна физическа активност на открито, неподходяща температура в помещенията, наличие на постоянна електрическа светлина и липса или недостатъчна естествена светлина в килиите, наличие на насекоми и гризачи, плесен и мръсотия, липса или ограничен достъп до тоалетна и до течаща вода, настаняване с пушачи, липса или лошо качество на спалното бельо, лошо качество на храната, лошо качество на питейната вода, липсващи или повредени мебели, липса или ограничен достъп до душ.
Жалбоподателите по делото Чобанов и Койрушки не само не са получили никаква компенсация на национално ниво, но и са били осъдени да платят разноски по делото за хонорар на ответната страна и държавни такси в големи размери (3567 лв., в единия случай, и 1680 лв. в другия). Съдът припомня, че член 13 от Конвенцията изисква правилата, регулиращи разходите за производството, да не натоварват прекомерно затворниците, когато твърденията им за условията на задържане са основателни.
В решенията по делата Йорданов и Джелебов и Иванов и други, от една страна, Страсбургският съд счита за неоснователни оплакванията на жалбоподателите свързани с липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита срещу лошите материални условия. Той отбелязва, че през 2017 г. България е въвела ново компенсаторно средство, от което всички жалбоподатели са се възползвали и, с изключение на един, са получили обезщетение за причинените им нематериални вреди. По тази причина Съдът намира, че независимо от ниските размери на обезщетенията, присъдени от българските съдилища, искът за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следва да се приема за ефективно средство за защита по смисъла на чл. 13 от Конвенцията.
От друга страна обаче, ниският размер на обезщетенията е причина за запазване на статута на жалбоподателите на жертви на нарушения по член 3 от Конвенцията и Съдът определя съответните обезщетения. Те са представени в таблици по начин, който дава възможност за сравнение между размера на обезщетенията на национално ниво и тези, присъдени от ЕСПЧ, като в някои случаи обезщетенията, които ЕСПЧ определя, са до 17 пъти по-високи.
Например, по делото Йорданов и Джелебов срещу България, Съдът присъжда 2000 евро обезщетение на жалбоподателя Йорданов за лишаването му от свобода при лоши материални условия в срок от три месеца и половина в затвора и ареста в гр. Пазарджик. За сравнение преди това българският съд възмездява Йорданов за същото със само 116 евро (200 лв).
В два от случаите в делото Иванов срещу България ЕСПЧ присъжда обезщетения от над 10 хиляди евро на ищците, на фона на отсъдени от българския съд 1000 лв. в единия случай, и 2740 лв. в другия.
Проблемът със занижените размери на паричните обезщетения за неимуществени вреди за лишените от свобода е акцентиран и в Доклада за правата на човека на БХК за 2018 г. Анализът на съдебната практика на Върховния административен съд, направен от БХК сочи, че между един и два лева е средният размер на дневното обезщетение, определяно за вреди, причинени от нечовешки и унизителни условия на задържане – в пъти по-нисък от размерите, определяни от ЕСПЧ.
Според експертите на БХК след днешните решения българските съдилища обезателно следва да перазгледат своята практика и да работят за по-точно съобразяване с обезщетенията за вреди по член 3 от Конвенцията, които присъжда Съдът в Страсбург. Друг възможен подход срещу несправедливото занижаване на обезщетенията би било нормативното установяване на размера на обезщетението на ден според европейските стандарти.
*Превод на български език на решението по делото Иванов и други срещу България е достъпно тук. Преводът е на БХК.
Съдът в Страсбург осъди Русия заради строгия затворнически режим на доживотните затворници
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) произнесе на 3 юни 2020 г. важно квазипилотно решение по делото N.T. срещу Русия относно автоматичното прилагане на строг режим на всички доживотни затворници за първите десет години от присъдата им. За това съобщава European Prison Litigation Network в своя профил в социалните мрежи.
Съдебното решение се отнася по-специално до силно ограничителния режим на задържане, включващ лишаването от свобода в двойна килия и рутинната употреба на белезници по време на придвижване.
Съдът констатира, че нарушението е системно по естество и че органите трябва да изменят правната уредба по такъв начин, че режимът да може да бъде налаган и поддържан единствено въз основа на индивидуална оценка на риска на всеки доживотен затворник. Освен това той трябва да действа за не повече от строго необходимото време и/или да се смекчава при първа възможност, особено на ограниченията, отнасящи се до физическа мобилност,, изолацията и достъпа до различни дейности с цел социализация и реабилитация.
Решението съдържа важно уточнение относно силно рестриктивните режими на лишаване от свобода, които не включват единична изолация. В това отношение Съдът приема, че „задържането в двойна килия може да има сходни отрицателни последици, ако и двамата задържани трябва да прекарат години затворени в една килия без целенасочена дейност, адекватен достъп до упражнения на открито или контакти с външния свят. Следователно, дори изолацията на жалбоподателя да не е била абсолютна в определени периоди, тъй като той е задържан заедно с друг затворник, интензитетът и продължителността на тази мярка при обстоятелствата на конкретния случай повдигат въпрос по член 3 от Конвенцията, поради значителното отрицателно въздействие, което е оказано върху неговото благополучие и социални умения“. Според Съда се изисква „адекватна обосновка за продължителното задържане на затворници в двойни килия, ако интензитетът и продължителността на тяхната сегрегация са толкова значителни, че ефектът е сравним с изолаторното задържане“.
През 2015 г. за сходно нарушение е осъдена и България по делото Харакчиев и Толумов. Изпълнението на делото е поставено под засилено наблюдение от Съвета на министрите на Съвета на Европа. В рамките на проект Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, Българският хелзинкски комитет също следи за правилното изпълнение на решението.
За несъвместимостта на тежките заболявания с престоя в затвор
Стратегическо дело №1
Халил Адем Хасан срещу България, ЕСПЧ
В решението по делото „Халил Адем Хасан срещу България“, ЕСПЧ намира, че е налице нарушение на Член 3 от Конвенцията.
Янков срещу България, ЕСПЧ
В решението си по делото „Янков срещу България“ от 11 декември 2003 г. Европейският съд по правата на човека намира нарушение на Член 3
Димчо Димов срещу България, ЕСПЧ
По делото „Димчо Димов срещу България“ Съдът намира нарушение на забраната за нечовешко и унизително отнасяне по Член 3