Prisonreform-cover

5 факта за правото на глас на лишените от свобода (видео)

На 4 април 2021 г. са парламентарните избори на България. Подбрахме 5 интересни факта за правото на лишените от свобода на глас.

  1. За последно осъдените затворници в България гласуват на изборите за VII Велико Народно събрание през 1990 г. Приетата година по-късно Конституция въвежда обща забрана за гласуване за всички осъдени лица, които изтърпяват ефективно наказанието лишаване от свобода.

  2. През 2016 г., по делото Кулински и Събев срещу България, Европейският съд по правата на човека намира, че общото ограничаване на правото на лишените от свобода да гласуват на избори за народни представители и за членове на Европейския парламент, без оглед на техните индивидуални обстоятелства, поведение и тежестта на извършените престъпления, е в нарушение на гарантираното с чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенция право на глас.

  3. Към днешна дата България остава една от малкото държави в Съвета на Европа, заедно с Естония, Унгария и Русия, в които продължава да действа обща забрана за гласуване спрямо осъдените затворници.

  4. Обвиняемите и подсъдими лица, задържани под стража, запазват правото си на глас. Избирателни секции в арестите и затворите се образуват при наличието на не по-малко от 10 гласоподаватели. Задържаните в по-слабо натоварените арести, където не са налице условията за разкриване на избирателна секция, на практика са лишени от правото си на глас. За тях не е предвидена възможност да гласуват с подвижна урна.

  5. По данни на Министерство на правосъдието, около 1500 задържани лица имат право да гласуват на парламентарните избори на 4 април 2021 г.
Харесайте страницата Реформа в затворите във „Фейсбук“ за още подобно съдържание.

Илюстрация: 20.europeanprisonlaw.info/

Кудла срещу Полша – ключова стъпка към единно европейско затворническо право

Държавата трябва да гарантира, че едно лице е задържано при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на страдания или затруднения с интензивност, надвишаваща това неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и че, предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благополучие са осигурени в достатъчна степен, наред с други неща, чрез предоставянето на необходимата медицинска помощ (Голяма камара на Европейски съд по правата на човека, 26 октомври 2000 г., решение по делото Кудла с. Полша, § 94)

На 26 октомври 2020 г. се навършиха 20 години от решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Кудла срещу Полша. Това е едно от най-ключовите дела в ЕСПЧ за правата на затворниците. То полага основата на пълна реформа на пенитенциарните законодателства в Европа като налага изискване за гарантиране на човешкото достойнство и осигуряване на грижа за живота и благосъстоянието  на затворниците по време на лишаването им от свобода. За пръв път в делото Кудла срещу Полша, ЕСПЧ прилага Член 3 от Конвенцията за правата на човека – забрана на изтезанията – в контекста на местата за лишаване от свобода и като гарант за хуманно отношение към задържаните. 

Проектът “20 години европейско затворническо право” (20 Years of European Prison Law), в който се включват бивши затворници, защитници на правата на човека и учени, разказва за постиженията на тази съдебна практика и ефектът ѝ върху европейските затвори чрез поредица от мултимедийни материали, които ще бъдат публикувани през тази година. Началото на поредицата, закономерно, беше поставена с поглед назад към това първо ключово дело и неговата значимост, чрез разкази на хора, които са участвали или са наблюдавали отблизо процеса през 2000 г., както и ефектите от него досега – 20 години по-късно.  

Кудла обхваща “общата матрица” за правото на здравеопазване и хуманни условия на лишаване от свобода, които са основна тема в споровете за местата за лишаване от свобода, разглеждани от Съда до този момент”, коментира Франсоаз Тюлкенс, една от съдийките по делото през 2000 г. в ЕСПЧ. Обхваща също и принципа на правото на условия на живот, зачитащи човешкото достойнство в затворите извън строго физическите аспекти на настаняването. В практиката си Съдът разглежда множество гледни точки на живота в местата за лишаване от свобода – например условията в отделенията със строг режим, практиките по обискиране, междуетническо насилие в арестите, доживотните присъди без право на замяна, и дори наскоро режимът на задържане на доживотни затворници. За всички тези аспекти, специалистите в европейската съдебна практика веднага могат да идентифицират принципа, на който се основава решението Кудла – Член 3 от Европейската конвенция за правата на човека. И макар че това не е първо решение за пенитенциарните условия в европейското право като цяло, определено е обобщение и изкристализираната форма на предишните решения на Съда, и също без съмнение е катализаторът, който насочи вниманието към проблемите при лишаването от свобода, коментира Тюлкенс. 

Решението Кудла срещу Полша идва в период, в който Полша има огромна затворническа система, все още дълбоко повлияна от модела ГУЛАГ като страна от бившия съветски лагер. С тази мисъл Съдът се опитва да отърси най-тягостните черти от тази репресивна система чрез икономически санкции и настоява за нещо немислимо в този контекст до този момент – грижа за “благосъстоянието” на затворниците. Освен на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, Съдът обръща внимание и на факта, че въпреки настоящия си статут, те остават граждани с неизменните си граждански права и с неизменните си човешки права по Конвенцията. Същият аргумент ще залегне по-късно и в друго емблематично дело в темата за затворите – Хърст срещу Обединеното кралство от 2005 г. 

На практика решението Кудла срещу Полша установява съвсем просто и категорично, че като всички други демократични институции, пенитенциарната система трябва да се води от принципите на законност и прозрачност. Така ЕСПЧ връща лишените от свобода в обществото едновременно по законов, политически и символичен начин. Това се превръща и в основата на всички следващи усилия за хуманизиране на арестите и затворите досега. 

Вижте още разкази на очевидците на процеса във видеото, заснето по проекта 20 Years of European Prison Law:

Илюстрация и видео: Проект 20 Years of European Prison Law

Извадки от решението по Кудла срещу Полша на български език можете да откриете в Ръководството по практиката на ЕСПЧ за права на затворниците, а оригинала на английски език можете да прочетете тук.

IMG_7393

Inside Criminal Justice: Хората най-близо до проблемите в наказателната система имат най-голям шанс да ги разрешат

Какво могат да научат прокурори и лишени от свобода едни от други? Това е въпросът, който стои в основата на проекта Inside Criminal Justice – семестриален курс към Колумбийския университет, разработен от Института по иновации в наказателното право към колежа “Джон Джей” съвместно с два щатски затвора в Ню Йорк, САЩ.

classroom-1699745_1920

Образованието в затворите: шанс за по-добър живот и по-добри общества

Световните тенденции са в посока на окуражаването на образованието и професионалните програми в затворите, но в България съществуват много практически и законови пречки за включването на затворниците в обучение.