belene8-1200

Мониторинг в затвор Белене: Има спешна нужда от подмяна на понтонния мост, свързващ затвора със сушата

На 12 и 13 август екипът на БХК посети разположения на остров Персин затвор Белене, където са лишени от свобода около 420 човека, основно от областите Русе, Разград, Добрич и Силистра. През последните години материалните условия в затвора се подобряват – не се наблюдава пренаселеност, във всички килии са изградени санитарни възли, подменена е подовата настилка и дограмата на прозорците, на мястото на стопанска постройка е обособено ново общежитие от открит тип за около 70 човека. Ремонтите са извършени благодарение на доброволния труд на лишените от свобода. 

По време на посещението, БХК констатира четири наболелите проблема, на които трябва се обърне специално внимание:

  • Единственото съоръжение, което свързва остров Персин със сушата е стар и амортизиран понтонен мост. Голяма част от понтонните звена са износени и са негодни за употреба, а свързващите механизми са корозирали. При екстремни метеорологични условия и повишаване на нивото на реката, мостът може да бъде залят или части от него да се откъснат. Когато реката замръзне, понтонният мост може да стане недостъпен, затруднявайки достъпа до затвора за линейки, доставка на провизии и др.
    От администрацията на затвора не крият, че състоянието на моста го прави опасен за преминаване и че има спешна необходимост от подмяната му с нов, за което обаче в бюджета на затворите към момента не са отделени средства.
    След посещението си в затвора Белене през 2014 г., отбелязвайки някои структурни недостатъци на мястото за лишаване от свобода, включително ненадеждността на стария понтонен мост, Европейският комитет за предотвратяване на изтезания подканва българските власти да обмислят затваряне на затвора и изграждането на ново затворническо заведение, разположено на сушата и в близост до голям градски и комуникационен център.
  • Затворниците масово се оплакват от качеството на питейната вода. Затворът се снабдява с питейна вода от собствен подземен водоизточник и по всяка вероятност липсва филтрация, тъй като водата, която достига до чешмите в килиите е с видими примеси от пясък и мазна черна субстанция, която наподобява мазут. Крановете на чешмите в почти всички килии, които БХК посети, бяха привързани с марли, мокри кърпички или други материали, служещи за филтър. В същото време от затвора заявяват, че водата е била изследвана и отговаря на държавните стандарти за вода за питейни нужди. 
  • Въпреки регулярната дезинсекция, в затворът продължава да има сериозен проблем с нашествието на хлебарки и дървеници. 
  • Немалък брой затворници имат наложени запори върху индивидуалните си партиди по сметката на затвора, по които обикновено получават малки суми пари от семействата и близките за закупуване от лавката на храна, цигари и други стоки от първа необходимост, които затворът не осигурява – шампоан, самобръсначки, тоалетна хартия, бельо, карти за телефона, лекарства. Други не получават каквато и да е било подкрепа отвън. Невъзможността за закупуване на тези стоки предизвиква сериозно напрежение сред лишените от свобода, създава конфликти и възможности за злоупотреба със затворниците, останали без средства; в някои случаи води до нечовешко и унизително отнасяне.  

sz2

Фотогалерия: Затворите на България

В рамките на проекта „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода: Законодателство и практики след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, експертите на БХК от програма „Мониторинг и изследвания“ ще посетят част от затворите и затворническите общежития в страната и ще оценят състоянието им и условията, в които живеят лишените от свобода. В тази галерия можете да разгледате снимки от посещенията, които се провеждат в периода юни-август 2021 г.

Разгледайте фотогалерията „Арестите на България“ от посещенията на екипа на БХК през 2020 г. тук

Затворът в Пловдив
17-18 юни 2021 г.

 

Затвор и ЗО Пазарджик, 29-30 юни 2021 г. 

 

Затвор и ЗООТ Стара Загора, 7-8 юли 2021 г. 

 

Затвор Бургас и ЗО Дебелт, 16-17 юли 2021 г. 

 

Женски затвор Сливен, 4-6 август 2021 г. 

Затвор Белене, 

12-13 август 2021 г. 

Prisonreform-cover

5 факта за правото на глас на лишените от свобода (видео)

На 4 април 2021 г. са парламентарните избори на България. Подбрахме 5 интересни факта за правото на лишените от свобода на глас.

  1. За последно осъдените затворници в България гласуват на изборите за VII Велико Народно събрание през 1990 г. Приетата година по-късно Конституция въвежда обща забрана за гласуване за всички осъдени лица, които изтърпяват ефективно наказанието лишаване от свобода.

  2. През 2016 г., по делото Кулински и Събев срещу България, Европейският съд по правата на човека намира, че общото ограничаване на правото на лишените от свобода да гласуват на избори за народни представители и за членове на Европейския парламент, без оглед на техните индивидуални обстоятелства, поведение и тежестта на извършените престъпления, е в нарушение на гарантираното с чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенция право на глас.

  3. Към днешна дата България остава една от малкото държави в Съвета на Европа, заедно с Естония, Унгария и Русия, в които продължава да действа обща забрана за гласуване спрямо осъдените затворници.

  4. Обвиняемите и подсъдими лица, задържани под стража, запазват правото си на глас. Избирателни секции в арестите и затворите се образуват при наличието на не по-малко от 10 гласоподаватели. Задържаните в по-слабо натоварените арести, където не са налице условията за разкриване на избирателна секция, на практика са лишени от правото си на глас. За тях не е предвидена възможност да гласуват с подвижна урна.

  5. По данни на Министерство на правосъдието, около 1500 задържани лица имат право да гласуват на парламентарните избори на 4 април 2021 г.
Харесайте страницата Реформа в затворите във „Фейсбук“ за още подобно съдържание.

Илюстрация: 20.europeanprisonlaw.info/

Кудла срещу Полша – ключова стъпка към единно европейско затворническо право

Държавата трябва да гарантира, че едно лице е задържано при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на страдания или затруднения с интензивност, надвишаваща това неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и че, предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благополучие са осигурени в достатъчна степен, наред с други неща, чрез предоставянето на необходимата медицинска помощ (Голяма камара на Европейски съд по правата на човека, 26 октомври 2000 г., решение по делото Кудла с. Полша, § 94)

На 26 октомври 2020 г. се навършиха 20 години от решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Кудла срещу Полша. Това е едно от най-ключовите дела в ЕСПЧ за правата на затворниците. То полага основата на пълна реформа на пенитенциарните законодателства в Европа като налага изискване за гарантиране на човешкото достойнство и осигуряване на грижа за живота и благосъстоянието  на затворниците по време на лишаването им от свобода. За пръв път в делото Кудла срещу Полша, ЕСПЧ прилага Член 3 от Конвенцията за правата на човека – забрана на изтезанията – в контекста на местата за лишаване от свобода и като гарант за хуманно отношение към задържаните. 

Проектът “20 години европейско затворническо право” (20 Years of European Prison Law), в който се включват бивши затворници, защитници на правата на човека и учени, разказва за постиженията на тази съдебна практика и ефектът ѝ върху европейските затвори чрез поредица от мултимедийни материали, които ще бъдат публикувани през тази година. Началото на поредицата, закономерно, беше поставена с поглед назад към това първо ключово дело и неговата значимост, чрез разкази на хора, които са участвали или са наблюдавали отблизо процеса през 2000 г., както и ефектите от него досега – 20 години по-късно.  

Кудла обхваща “общата матрица” за правото на здравеопазване и хуманни условия на лишаване от свобода, които са основна тема в споровете за местата за лишаване от свобода, разглеждани от Съда до този момент”, коментира Франсоаз Тюлкенс, една от съдийките по делото през 2000 г. в ЕСПЧ. Обхваща също и принципа на правото на условия на живот, зачитащи човешкото достойнство в затворите извън строго физическите аспекти на настаняването. В практиката си Съдът разглежда множество гледни точки на живота в местата за лишаване от свобода – например условията в отделенията със строг режим, практиките по обискиране, междуетническо насилие в арестите, доживотните присъди без право на замяна, и дори наскоро режимът на задържане на доживотни затворници. За всички тези аспекти, специалистите в европейската съдебна практика веднага могат да идентифицират принципа, на който се основава решението Кудла – Член 3 от Европейската конвенция за правата на човека. И макар че това не е първо решение за пенитенциарните условия в европейското право като цяло, определено е обобщение и изкристализираната форма на предишните решения на Съда, и също без съмнение е катализаторът, който насочи вниманието към проблемите при лишаването от свобода, коментира Тюлкенс. 

Решението Кудла срещу Полша идва в период, в който Полша има огромна затворническа система, все още дълбоко повлияна от модела ГУЛАГ като страна от бившия съветски лагер. С тази мисъл Съдът се опитва да отърси най-тягостните черти от тази репресивна система чрез икономически санкции и настоява за нещо немислимо в този контекст до този момент – грижа за “благосъстоянието” на затворниците. Освен на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, Съдът обръща внимание и на факта, че въпреки настоящия си статут, те остават граждани с неизменните си граждански права и с неизменните си човешки права по Конвенцията. Същият аргумент ще залегне по-късно и в друго емблематично дело в темата за затворите – Хърст срещу Обединеното кралство от 2005 г. 

На практика решението Кудла срещу Полша установява съвсем просто и категорично, че като всички други демократични институции, пенитенциарната система трябва да се води от принципите на законност и прозрачност. Така ЕСПЧ връща лишените от свобода в обществото едновременно по законов, политически и символичен начин. Това се превръща и в основата на всички следващи усилия за хуманизиране на арестите и затворите досега. 

Вижте още разкази на очевидците на процеса във видеото, заснето по проекта 20 Years of European Prison Law:

Илюстрация и видео: Проект 20 Years of European Prison Law

Извадки от решението по Кудла срещу Полша на български език можете да откриете в Ръководството по практиката на ЕСПЧ за права на затворниците, а оригинала на английски език можете да прочетете тук.

IMG_7393

Inside Criminal Justice: Хората най-близо до проблемите в наказателната система имат най-голям шанс да ги разрешат

Какво могат да научат прокурори и лишени от свобода едни от други? Това е въпросът, който стои в основата на проекта Inside Criminal Justice – семестриален курс към Колумбийския университет, разработен от Института по иновации в наказателното право към колежа “Джон Джей” съвместно с два щатски затвора в Ню Йорк, САЩ.

107123507_132719778461228_7876736994601582923_o

Фотогалерия: Арестите на България

В рамките на проекта „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода: Законодателство и практики след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, експертите на БХК от програма „Мониторинг и изследвания“ ще посетят част от арестите в страната и ще оценят състоянието им и условията, в които са държани арестантите. В тази галерия можете да разгледате снимки от посещенията, които се провеждат от пролетта на 2020 г.

Арестът в Благоевград

5 юни 2020 г.

Арестът в Габрово, 12 юни 2020 г. 

Арестът в Свиленград, 23 юни 2020 г. 

Арестът в Пловдив, 3 юли 2020 г.  

Арестът към затвора във Враца, 7 юли 2020 г. 

Арестът във Видин, 8 юли 2020 г. 

Арестът в Шумен, 

15 юли 2020 г. 

Арестът във Варна, 16 юли 2020 г. 

Арестът във Велико Търново, 7 август 2020 г. 

Арестът в гр. София, 30 септември 2020 г. 

classroom-1699745_1920

Образованието в затворите: шанс за по-добър живот и по-добри общества

Световните тенденции са в посока на окуражаването на образованието и професионалните програми в затворите, но в България съществуват много практически и законови пречки за включването на затворниците в обучение.