img_20210604_095802990

Заради “ужасяващи” условия Европейският комитет против изтезанията препоръчва да бъде закрито затворническото общежитие в Кремиковци

На 18 октомври беше публикуван докладът на Европейския комитет против изтезанията (КПИ) от неговото осмо периодично посещение в България през 2021 г.

Автор: БХК

Защо в затвора в Белене пият вода с примеси на кал? Интервю на Адв. Ивета Савова за „Факти“

Препечатваме част от интервюто на адв. Ивета Савова от екипа на БХК, публикувано на 19.10.2022 г. в сайта Факти.бг. Пълното интервю можете да прочетете тук, както и втората му част „Какви права имаме в ареста?“ тук.

Българският хелзинкски комитет (БХК), съвместно с четири други неправителствени организации от Белгия, Гърция и Румъния, са разработили проект за разкриване на структурни проблеми в досъдебното наказателно производство и неговото съответствие с европейското право. В рамките на проекта са осъществени изследвания върху представителни извадки на наскоро лишени от свобода по ключови въпроси на полицейското задържане, употребата на сила, достъпа до адвокатска защита, превод и информация, достъпа до медицински преглед, както и условията на задържане. Пред ФАКТИ по темата говори адвокат Ивета Савова от БХК.

– Адвокат Савова, ново международно изследване показва, че много често задържан от българската полиция е бил малтретиран в ареста. Какво означава това?
– Данните от изследването на Българския хелзинкски комитет (БХК), проведено в България през лятото и есента на 2021 г., сочат, че всеки четвърти, наскоро осъден на ефективно лишаване от свобода, е бил жертва на използвана спрямо него сила при задържането. Срещу всеки пет е употребена сила след отвеждането му в полицейското управление. В някои случаи, наистина, употребената сила изглежда оправдана, защото е била в отговор на съпротива срещу задържането.

Много по-често обаче полицейските служители ненужно са използвали физическа сила срещу задържаните, а дори и да е имало нужда да се използва такава сила, тя е била несъразмерна.

Често полицейските служители използват сила и помощни средства с цел наказване на място за деянието, което задържаното лице предполагаемо е извършило, а малтретирането в полицейските управления има за цел да се получи информация. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по много дела е постановявал, че всяко използване на физическа сила по отношение на човек, лишен от свобода, което не е строго необходимо в резултат от неговото собствено поведение, нарушава човешкото достойнство и следователно следва да бъде разглеждано като нарушение на правото, гарантирано от член 3 на Европейката конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – забрана на изтезанията. Съдът в Страсбург многократно е осъждал България за нарушение на член 3 от Конвенцията по дела, в които е установявал непропорционална употреба на сила от полицейски служители (ЕСПЧ, Krastanov v. Bulgaria, жалба № 50222/99; EСПЧ, Rashid v. Bulgaria, жалба № 47905/99; ЕСПЧ, Ivan Vasilev v. Bulgaria, жалба № 48130/99).

– Какви са условията в арестите и затворите у нас?
– В редица арести условията на настаняване не покриват минималните стандарти за хуманно третиране. В седем ареста килиите не са оборудвани със санитарни възли (Велико Търново, Видин, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград и частично – арестът на улица Майор Векилски в София), а в пет ареста в килиите няма достъп до слънчева светлина (Велико Търново, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград). В арестите задържаните лица остават постоянно заключени в килиите, с изключение на един час дневно, предназначен за престой на открито и физическа активност. В шест ареста няма места за престой на открито (Варна, Велико Търново, Видин, Кърджали, Смолян, Хасково), а са приспособени стаи за разходка; в ареста в Свиленград раздвижването е възможно единствено в коридора на ареста.

Почти навсякъде килиите са малки, с лоша вентилация, обзаведени много оскъдно или без нищо друго освен легло, с наличие на дървеници,

без възможност за участие в каквито и да е смислени дейности. Тази нечовешки и унизителни условия водят до психическа и физическа деградация на задържаните лица; те се използват и за натиск върху обвиняемите и подсъдимите в рамките на наказателните производства, по които са задържани. Понякога в арестите се задържат и непълнолетни обвиняеми за дълги периоди от време. Ситуацията изисква незабавни мерки от страна на властите – ремонт на сега съществуващите арести или преместването им в нови, отговарящи на минималните стандарти сгради и помещения.

– Медицинското обслужване на какво ниво е…
– Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е в колапс. Проблемите засягат всеки един аспект от дължимата здравна грижа – повърхностни първоначални прегледи, липса на профилактика и достъп до стоматологични услуги, големи забавяния при насочването към външни специалисти и външни болнични заведения, ниско качество на предоставяните услуги, критично състояние на пенитенциарната болнична грижа. Причина за това състояние са дългогодишната административна, финансова, методологическа и информационна изолация на пенитенциарното здравеопазване от гражданската здравна система и произтичащите от това недостиг на квалифициран медицински персонал, лоши медицински практики, оскъдно и амортизирано оборудване и тежки битови условия. В арестите и затворите няма специализирана лекарска помощ, а достъпът до външни специалисти не е добре координиран и се реализира с големи забавяния.

Проблемът с лошите битови условия в следствените арести в България е стар. Той многократно е бил обект на загриженост на местни и международни наблюдатели на правата на човека, а ЕСПЧ е произнесъл голям брой решения, с които е установил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ поради лошите битови условия в местата за досъдебно задържане. Понастоящем изпълнението на тези решения се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа в рамките на процедурата за засилено наблюдение на групата дела Кехайов/ Нешков.

[…]

2022-kanev--problemite-s-ravnoto-tretirane-v-dosadebnoto-nakatelno-proizvodstvo

Всеки трети задържан от българската полиция е бил малтретиран, показва ново международно изследване

Нови данни от сравнително изследване в пет държави, членки на Европейския съюз, показва, че всеки трети лишен от свобода, който преди това е задържан в полицията, се оплаква от физическо малтретиране или по време на задържането, или вътре в полицейското управление.

Продължилото две години изследване е проведено от Българския хелзинкски комитет (БХК), съвместно с четири други неправителствени организации от Белгия, Гърция и Румъния. Проектът е насочен към разкриване на структурни проблеми в досъдебното наказателно производство и неговото съответствие с европейското право.

В рамките на проекта в четирите държави членки бяха осъществени изследвания върху представителни извадки на наскоро лишени от свобода по ключови въпроси на полицейското задържане, употребата на сила, достъпа до адвокатска защита, превод и информация, достъпа до медицински преглед, както и условията на задържане.

В България бяха интервюирани 1010 лишени от свобода, чиито досъдебни производства са започнали след 1 юли 2019 г. Сред тях в извадката със значителни дялове попаднаха представители на основните етнически малцинства, чужденци, жени и непълнолетни.

Голяма част от лишените от свобода, интервюирани в изследването, са жертва на грубо посегателство върху техните човешки права, както и на пряка дискриминация. Този проблем е отчетен като системен при ромите, които много по-често са жертви на полицейско насилие, съпроводено с обиди, визиращи етническата им принадлежност.

„Става дума за широко разпространени практики в голяма част от българските полицейски управления, която остава ненаказана“, коментира д-р Красимир Кънев, ръководител на изследователския проект за България. „Това ново изследване само потвърждава наблюденията на голям брой местни и международни наблюдатели на правата на човека в България, които от години изразяват своята загриженост в тази връзка“, допълва той.

Сериозен е проблемът и с непряката дискриминация, която е налице при еднакво третиране на групи, които са в по-уязвимо положение от други. Изследването разкрива несъразмерно неблагоприятни последици от прилагането на общи разпоредби, политики или мерки върху различни уязвими групи в наказателното производство. Такъв е случаят например с:

  • достъпа до качествена адвокатска защита в досъдебното производство, от липсата на каквато са засегнати неблагоприятно ромите, чужденците и непълнолетните;
  • неравния достъп до медицински преглед след полицейското задържане, от което са засегнати неблагоприятно чужденците и ромите;
  • липсата на превод или некачествения превод по време на полицейското задържане и на досъдебното производство, от което са засегнати неблагоприятно преди всичко чужденците, но и някои представители на етническите малцинства;
  • разликите в сроковете на задържане под стража в досъдебното производство, от което са засегнати неблагоприятно чужденците и непълнолетните;
  • разликите в материалните условия на задържането в следствените арести, от което са засегнати неблагоприятно ромите, чужденците и непълнолетните.

Наред с неравенството в третирането, българската система на наказателно правосъдие допуска и сериозни нарушения на правата на човека, от което страдат всички. Такъв е случаят с големия брой задържани от полицията, срещу които се употребяват непропорционално сила и помощни средства; лошия достъп до адвокатска защита по време на полицейското задържане; неадекватния достъп до медицински преглед веднага след задържането; лошото качество на адвокатската защита по време на досъдебното производство; неадекватното уведомяване за правата по време на полицейското задържане; лошите битови условия на задържане в следствените арести.

Целият доклад от изследването е достъпен на сайта на БХК тук. Вижте и инфографика с акценти от данните в доклада тук.

МП11

Екипът на “Реформа в затворите” запозна Министерството на правосъдието с най-сериозните проблеми в местата за лишаване от свобода

Няколко големи групи проблеми съществуват все още в местата за лишаване от свобода, но най-сериозният остава този с условията в арестите и тяхната пренаселеност.

Архивен кадър от затворническо общежитие "Черна гора"

По сигнал на БХК Инспекцията по труда намери 115 нарушения на правилата за безопасен труд в затворите

Проверките са обхванали производствени цехове, стопанства и работилници на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ към почти всички затвори в страната.

Photo11_11A

Диляна Ангелова: Арести в страната са под минималните стандарти за хуманно отнасяне

Въпреки отбелязания напредък в условията в пенитенциарните заведения през последните години, реформата все още не е приключила.