20210623-banner

Покана за предстояща застъпническа среща с адвокати по проекта „Реформа в затворите“ (23.06.2021 г.)

Българският хелзинкски комитет кани адвокати от цялата страна да се включат в национална застъпническа среща, на която да се обсъдят проблеми, свързани с:

  • Достъп до адвокатска защита и условия за провеждане на адвокатско свиждане в арестите
  • Коментар на чл. 64, ал. 2, НПК, свързан с процедурата по вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство /за участие в производството чрез видеоконференция, а не присъствено в съдебна зала/
  • Адвокатска защита при използване на компенсаторното средство за защита срещу нечовешко и унизително отнасяне /чл. 284, ЗИНЗС/ на задържани лица

През 2020 г. БХК извърши посещения на част от арестите в страната в рамките на проекта „Реформа в затворите“. Обект на мониторинга бяха и законодателството и практиката, свързани с правата на лишените от свобода. Идентифицирани бяха проблеми, засягащи достъпа до съд, адвокатска защита и защитата от изтезания на задържаните лица. 

На срещата ще представим и обсъдим правозащитни проблеми, констатирани по време на мониторинга. Ще се радваме да споделите и Вашите наблюдения за различните аспекти на адвокатската защита на задържаните лица.

Срещата се осъществява в рамките на тригодишен проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“. Проектът проследява чрез различни дейности и подходи как се осъществява реформата в българските места за лишаване от свобода. Той е финансиран от Фонд Активни граждани по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Регистрирайте се за участие до 22.06.2021 г. на този адрес. След регистрирането ще получите линк за срещата в платформата Zoom на посочения от вас имейл. 

За въпроси, свързани със събитието: Станимир Петров spetrov@bghelsinki.org и общите контакти на БХК.

16bba2d4a05073a04ad7rr

„Амнести интернешънъл“: Затворниците са пренебрегнати в пандемията от COVID-19

Затворниците по целия свят са напълно пренебрегнати по време на пандемията от COVID-19, показва нов доклад на международната организация за наблюдение на човешките права „Амнести интернешънъл“. В съставянето на доклада „Забравени зад решетките: COVID-19 и затворите (Forgotten Behind Bars: COVID-19 and Prisons) участва и Българският хелзинкски комитет, който предостави данни и наблюдения за положението по време на пандемията в местата за лишаване от свобода в България.

Предотвратяването на разпространението на вируса в затворите е съпътствано от системни предизвикателства и мерки за контрол, водещи до сериозни нарушения на правата на човека, включително прекомерна употреба на изолиране без съображение за вредните ефекти от изолацията, сочат заключенията от доклада. При над 11 милиона хора, лишени от свобода по света в момента, затворите в много държави са застрашени от това да се превърнат в огнища на болестта. Много затворници се борят за достъп до сапун и течаща вода, както и до лични предпазни средства, докато физическото дистанциране е трудно постижимо и достъпът до медицинска грижа е ограничен.

Пълният мащаб на заразяване с COVID-19 и свързаните с него смъртни случаи в затворите е трудно да се оцени, тъй като правителствата не предоставят публично актуална и надеждна информация. Наличните данни обаче показват тревожни тенденции. По тази причина „Амнести интернешънъл“ призовава правителствата да включат милионите хора, настанени в пренаселени килии по целия свят, в националните си програми за ваксинация. Засега в изготвянето и оповестяването на ваксинационните планове по света, се забелязва пълно пренебрегване на нуждата да се ваксинират затворниците, макар че са една от най-рисковите от заразяване групи.   

Пренаселеност

Пренаселеността е широко разпозната като един от най-сериозните проблеми в местата за лишаване от свобода днес. Общо 102 държави по света са докладвали нива на запълване на капацитета от над 110%, като значителен дял от затворниците в тях са обвинени или осъдени за ненасилствени престъпления. Въпреки че са предприети стъпки за освобождаване на част от затворниците, изследванията на „Амнести интернешънъл“ показват, че настоящите темпове на освобождаване са недостатъчни за справяне с огромния риск от заразяване.

„Много страни с опасно високи нива на пренаселеност в затворите като България, Египет, Демократична република Конго и Непал, не успяха да отговорят на опасенията за създаване на огнища от COVID-19 сред лишените от свобода. В други страни, като Иран и Турция стотици затворници, задържани при произвол, включително защитници на правата на човека, бяха изключени от списъците за предсрочно и временно освобождаване, свързани с COVID-19 “, коментира Нетсанет Билей, директор „Изследвания и застъпничество“ в „Амнести интернешънъл“.

Здравна криза

Кризата от COVID-19 постави акцент върху проблемите, възникнали в резултат на годините на недостатъчно инвестиране и пренебрегване на здравните услуги в затворите. Затворническите власти не са в състояние или не желаят да се справят с нарасналата нужда от превантивни здравни мерки и медицински услуги за затворниците. По време на ранните фази на пандемията „Амнести интернешънъл“ установи, че затворници в много страни не могат да получат тест за COVID-19 поради остър недостиг, докато на някои задържани в Иран и Турция произволно се отказва медицинско лечение.

Страни като Камбоджа, Франция, Пакистан, Шри Ланка, Того и САЩ също не бяха в състояние да въведат адекватни превантивни и защитни мерки в затворите, за да ограничат разпространението на COVID-19. „Без значение кой сте или къде сте, хората заслужават достъп до маски за лице, адекватни количества сапун, дезинфектанти и чиста течаща вода“, казва Билей. „Личните предпазни средства трябва да се предоставят безплатно в затворите и правителствата трябва да увеличат достъпа до тестове и лечение за COVID-19, за да предотвратяват и контролират потенциалните огнища.“

Мерки за контрол, граничещи с жестокост

В много страни затворническите власти прибягват до драстични мерки като прекомерното и насилствено изолиране и карантиниране, което представлява сериозно нарушение на правата на човека. На някои места като Аржентина и Обединеното кралство задържаните са били изолирани по 23 часа на ден, често в продължение на седмици или месеци, показва докладът.

„В някои затвори по света бяха използвани прекомерни и унизителни мерки за изолация и карантина, за да се ограничи разпространението на COVID-19. В някои случаи това може да се окаже жестоко, нечовешко или унизително отношение. Трябва да бъдат въведени хуманни мерки за защита на затворниците в тази ситуация“, казва още Билей.

Мерките за затваряне и ограничаване на свижданията с близките в някои затвори също увеличиха рисковете за психичното и физическото състояние на задържаните. На места това предизвика протести и вълнения в затворите, на които пък надзирателите често реагираха с прекомерна сила.

„Докато някои затворнически администрации успяват да запазят посещенията, като създават необходимите условия, други прибягват до пълна забрана на посетителите, като ефективно лишават задържаните от спасителната им връзка към външния свят и подкопават тяхното емоционално и физическо благополучие“, коментират от „Амнести“.

Ваксинация на задържаните

Към момента 71 държави са въвели политика на ваксинация за поне една уязвима група в обществото. Но само малка част от тези държави са включили и лишените  от свобода и персонала в затворите сред уязвимите групи. Изследването на „Амнести интернешънъл“ установява, че много други, дори и страни с по-високи доходи, масово мълчат или не конкретизират своите планове по отношение на местата за лишаване от свобода.

„Затворите създават едни от най-рисковите условия за огнища на COVID-19 и повече не можем да пренебрегваме правото на здраве на хората в тях. Липсата на яснота относно плановете за ваксинация, политиките и лечението на затворниците е неотложен въпрос и повод за притеснение на глобално ниво“, казва директорът на „Изследвания и застъпничество“. „Ако при формирането на стратегиите за ваксиниране не се даде приоритет на здравето на задържаните, това ще има катастрофални последици както за затворниците, така и за техните семейства и за обществената здравна система.“, допълва той.

„Амнести интернешънъл“ призовава държавите да не дискриминират лишените от свобода при разработването и прилагането на политики и планове за ваксинация, като поставят силен акцент върху това, че контролираната среда не позволява на затворниците да спазват физическа дистанция, нито имат хигиенните и медицински условия да се предпазят, каквито са препоръките срещу заразата по принцип. Организацията настоява държавите да положат усилия за приоритетно ваксиниране на затворниците и особено на тези, които попадат сред дефинираните рискови групи в обществото като цяло – например по-възрастните и хората с хронични заболявания.   

Снимка и източник: Amnesty.org

Prisonreform-cover

5 факта за правото на глас на лишените от свобода (видео)

На 4 април 2021 г. са парламентарните избори на България. Подбрахме 5 интересни факта за правото на лишените от свобода на глас.

  1. За последно осъдените затворници в България гласуват на изборите за VII Велико Народно събрание през 1990 г. Приетата година по-късно Конституция въвежда обща забрана за гласуване за всички осъдени лица, които изтърпяват ефективно наказанието лишаване от свобода.

  2. През 2016 г., по делото Кулински и Събев срещу България, Европейският съд по правата на човека намира, че общото ограничаване на правото на лишените от свобода да гласуват на избори за народни представители и за членове на Европейския парламент, без оглед на техните индивидуални обстоятелства, поведение и тежестта на извършените престъпления, е в нарушение на гарантираното с чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенция право на глас.

  3. Към днешна дата България остава една от малкото държави в Съвета на Европа, заедно с Естония, Унгария и Русия, в които продължава да действа обща забрана за гласуване спрямо осъдените затворници.

  4. Обвиняемите и подсъдими лица, задържани под стража, запазват правото си на глас. Избирателни секции в арестите и затворите се образуват при наличието на не по-малко от 10 гласоподаватели. Задържаните в по-слабо натоварените арести, където не са налице условията за разкриване на избирателна секция, на практика са лишени от правото си на глас. За тях не е предвидена възможност да гласуват с подвижна урна.

  5. По данни на Министерство на правосъдието, около 1500 задържани лица имат право да гласуват на парламентарните избори на 4 април 2021 г.
Харесайте страницата Реформа в затворите във „Фейсбук“ за още подобно съдържание.

coe1

Съветът на Европа публикува две становища на БХК за правото на зачитане на личния и семеен живот на затворниците

През март 2021 г. БХК предостави информация на Комитета на министрите към Съвета на Европа за хода на изпълнението на две решения срещу България на ЕСПЧ, свързани с правата на лишените от свобода.

Диана Ковачева

Годишният доклад на националния превантивен механизъм за 2020 г. показа продължаващи проблеми в затворите и арестите

През февруари беше публикуван докладът на омбудсмана на България в качеството ѝ на Национален превантивен механизъм (НПМ) в защита на правата на хората, лишени от свобода в страната. Функциите на омбудсмана като НПМ са свързани с прилагането на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията на ООН и промените в Закона за омбудсмана от 2012 г. Годишните доклади на НПМ съдържат оценка на състоянието на правата на човека в местата за лишаване от свобода и са насочени както към институциите в Република България, така и към международните организации, и неправитествени сдружения, осъществяващи дейност, свързана със защита на лицата, лишени от свобода.

В доклада се пособва, че през 2020 г. НПМ е извършила проверки в 4 затвора, 9 затворнически общежития, 4 ареста и 13 районни управления към Министерство на вътрешните работи. От проведените инспекции на условията за живот в общо 18 места за лишаване от свобода към Министерство на правосъдието се наблюдава положителна тенденция за подобряване на битовите условия и намаляване на броя на настанените лица, но другите познати проблеми в тези места все още не са разрешени.

Основни препоръки на НПМ след проверките през 2020 г.:  

  • Да се предприемат систимни усилия за решаване на проблема с наличието на хлебарки и дървеници в местата за лишаване от свобода;
  • Да се подбри системата за финансиране на социалните и здравните работници, чрез въвеждането на нова кадрова политика;
  • Да се предприемат стъпки за изменение на ЗИНЗС в частта „Медицинско обслужване“ с насоченост към нациналната здравна система;
  • Медицинските центрове да се преобразуват във вид Здравни кабинети (ЗК) по смисъла на Закона за здравето;
  • СБАЛЛС да се преобразуват в болници за продължително лечение;
  • Да бъдат взети необходимите мерки за спазване разпоредбата на чл.71а от ППЗИНЗС в ЗООТ „Дебелт“ или същото да бъде закрито.

Изводите показват, че продължава да е налице дългогодишният проблем с наличието на хлебарки и дървеници в местата за лишаване от свобода, като това е констатирано във всички проверени обекти – дори и там, където е извършван цялостен ремонт. В тази връзка са отправяни препоръки към ГДИН за търсене на алтернативни начини за справяне с този проблем. Несъмнено този проблем ще бъде във фокуса на проверките на НПМ и през настоящата година, посочва документът.

Продължават оплакванията и относно високите цени в затворническите лавки, както и липсата на работни места за лишените от свобода. Продължава се с недобрата практика да се провеждат обществени поръчки за доставка на хранителни продукти в лавките, вместо да се премине на преки доставки от търговци по места. Създадени са изкуствено високи цени, а монополът се засилва чрез списък от вещи, които могат да се закупят само от лавката и не могат да се внасят при свиждане.

Друг системен дефицит, който НПМ констатира през годините, е липсата на бюджетно финансиране на адекватни дейности при работата на социалните работници. В ново ремонтираните арести няма помещения за социални дейности, а там, където ги има (например, арестът в гр. Пловдив) – няма социални работници, които да ги осъществяват. Освен това, поради големия брой лишени от свобода, настанени във всяка затворническа група в цялата система за изпълнение на наказанията, е налице отрядна организация при изпълнение на присъдите. Това води до прекомерна натовареност на социалните работници, поради което индивидуалните планове са формални, а оценката, свързана със замяна на режима, преминаване в общежитие от открит тип и условно предсрочно освобождаване неизбежно са съпътствани от субективизъм.

НПМ констатира, че съществуват условия за нарушаване на тайната на кореспонденцията. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗИНЗС: „Кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления“. В резултат на тази регламентация администрацията в местата за лишаване от свобода придоби правомощия по контрол на кореспонденцията на лишени от свобода без санкцията на съдебен орган. В тази връзка НПМ смята, че е необходимо да се въведат ясни и точни законови критерии кога е допустимо нарушаването на тайната на кореспонденцията, като се съобрази чл. 34 от Конституцията на Република България, според който: „(1)Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. (2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.“

Според доклада през отчетния период са постъпили повече сигнали за упражняване на насилие, както между лишени от свобода и така и от надзорно-охранителния състав. Например лишен от свобода изпълняващ функциите на санитар в СБАЛЛС – гр. София травматизирал лишен от свобода, за когото се грижел. Впоследствие е отстранен. При проверки на НПМ в затвора – гр. София и затвора – гр. Ловеч за нанесен побой от надзорно-охранителния състав НПМ препоръча разследване и в случай на установяване на нарушение – дисциплинарни производства срещу служителите.

Можете да разгледате целия доклад в библиотеката на сайта „Реформа в затворите“.

Снимка: Диана Ковачева, омбудсман и Национален превантивен механизъм на България. Източник: https://www.ombudsman.bg/

107112730_133175925082280_5501471562322380762_n

Арестите в България през 2020 г.: Какво установиха изследователите на БХК и какви са плановете за подобрения на ГДИН

Информационна среща между БХК и ГДИН по проекта “Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода”

justice-2071539_1280

Бивша затворничка осъди ГДИН заради системни унизителни обиски в Сливенския затвор

Макар че съдът признава нарушенията, унижаващи човешкото достойнство на жалбоподателката и ѝ присъжда обезщетение, победата е само формална.

Илюстрация: 20.europeanprisonlaw.info/

Кудла срещу Полша – ключова стъпка към единно европейско затворническо право

Държавата трябва да гарантира, че едно лице е задържано при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на страдания или затруднения с интензивност, надвишаваща това неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и че, предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благополучие са осигурени в достатъчна степен, наред с други неща, чрез предоставянето на необходимата медицинска помощ (Голяма камара на Европейски съд по правата на човека, 26 октомври 2000 г., решение по делото Кудла с. Полша, § 94)

На 26 октомври 2020 г. се навършиха 20 години от решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Кудла срещу Полша. Това е едно от най-ключовите дела в ЕСПЧ за правата на затворниците. То полага основата на пълна реформа на пенитенциарните законодателства в Европа като налага изискване за гарантиране на човешкото достойнство и осигуряване на грижа за живота и благосъстоянието  на затворниците по време на лишаването им от свобода. За пръв път в делото Кудла срещу Полша, ЕСПЧ прилага Член 3 от Конвенцията за правата на човека – забрана на изтезанията – в контекста на местата за лишаване от свобода и като гарант за хуманно отношение към задържаните. 

Проектът “20 години европейско затворническо право” (20 Years of European Prison Law), в който се включват бивши затворници, защитници на правата на човека и учени, разказва за постиженията на тази съдебна практика и ефектът ѝ върху европейските затвори чрез поредица от мултимедийни материали, които ще бъдат публикувани през тази година. Началото на поредицата, закономерно, беше поставена с поглед назад към това първо ключово дело и неговата значимост, чрез разкази на хора, които са участвали или са наблюдавали отблизо процеса през 2000 г., както и ефектите от него досега – 20 години по-късно.  

Кудла обхваща “общата матрица” за правото на здравеопазване и хуманни условия на лишаване от свобода, които са основна тема в споровете за местата за лишаване от свобода, разглеждани от Съда до този момент”, коментира Франсоаз Тюлкенс, една от съдийките по делото през 2000 г. в ЕСПЧ. Обхваща също и принципа на правото на условия на живот, зачитащи човешкото достойнство в затворите извън строго физическите аспекти на настаняването. В практиката си Съдът разглежда множество гледни точки на живота в местата за лишаване от свобода – например условията в отделенията със строг режим, практиките по обискиране, междуетническо насилие в арестите, доживотните присъди без право на замяна, и дори наскоро режимът на задържане на доживотни затворници. За всички тези аспекти, специалистите в европейската съдебна практика веднага могат да идентифицират принципа, на който се основава решението Кудла – Член 3 от Европейската конвенция за правата на човека. И макар че това не е първо решение за пенитенциарните условия в европейското право като цяло, определено е обобщение и изкристализираната форма на предишните решения на Съда, и също без съмнение е катализаторът, който насочи вниманието към проблемите при лишаването от свобода, коментира Тюлкенс. 

Решението Кудла срещу Полша идва в период, в който Полша има огромна затворническа система, все още дълбоко повлияна от модела ГУЛАГ като страна от бившия съветски лагер. С тази мисъл Съдът се опитва да отърси най-тягостните черти от тази репресивна система чрез икономически санкции и настоява за нещо немислимо в този контекст до този момент – грижа за “благосъстоянието” на затворниците. Освен на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, Съдът обръща внимание и на факта, че въпреки настоящия си статут, те остават граждани с неизменните си граждански права и с неизменните си човешки права по Конвенцията. Същият аргумент ще залегне по-късно и в друго емблематично дело в темата за затворите – Хърст срещу Обединеното кралство от 2005 г. 

На практика решението Кудла срещу Полша установява съвсем просто и категорично, че като всички други демократични институции, пенитенциарната система трябва да се води от принципите на законност и прозрачност. Така ЕСПЧ връща лишените от свобода в обществото едновременно по законов, политически и символичен начин. Това се превръща и в основата на всички следващи усилия за хуманизиране на арестите и затворите досега. 

Вижте още разкази на очевидците на процеса във видеото, заснето по проекта 20 Years of European Prison Law:

Илюстрация и видео: Проект 20 Years of European Prison Law

Извадки от решението по Кудла срещу Полша на български език можете да откриете в Ръководството по практиката на ЕСПЧ за права на затворниците, а оригинала на английски език можете да прочетете тук.