police-rawpixel-id-3317718-1080x720

Комитетът на министрите на Съвета на Европа изисква информация за разследванията на полицейското насилие от протестите през 2020 г.

На 2 декември 2021 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа за пореден път разгледа изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по групата дела Великова срещу България. Това е най-голямата група дела, която е на усилено наблюдение от страна на Комитета.

Първото решение по нея (убийство от полицията в условията на полицейско задържане) е още от 2000 г. Тя засяга най-тежките нарушения на правата на човека в България – убийства, изтезания и малтретиране на задържани от полицейски и пенитенциарни служители и липса на адекватно разследване, а в много случаи прикриване от прокуратурата на извършителите. Става дума за няколко десетки случая, разгледани от ЕСПЧ, а на практика – за хиляди хора, които са изгубили живота си или са били трайно инвалидизирани в резултат от побои и използване на огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи. До този момент Комитетът на министрите е приел две междинни резолюции, в които е изразил сериозна загриженост за липсата на значим прогрес в изпълнението на тази група решения.

Комитетът за пореден път прие, че решенията на ЕСПЧ не са изпълнени и отправи остри препоръки към България. По отношение на индивидуалните мерки те изискват възобновяване на разследванията по редица от делата. По отношение на общите мерки препоръките включват редица необходими изменения на законодателството, регламентиращо дейността на полицията, с цел осигуряване на ефективен достъп до адвокатска защита, включително безплатна правна помощ по време на полицейското задържане, осигуряване на системно видеонаблюдение на полицейските „разузнавателни беседи“, прехвърляне на разследването на полицейското малтретиране на независими прокурори и следователи, криминализиране на изтезанието, отстраняване на разследваните полицаи от длъжност, осигуряване на незабавно и независимо медицинско освидетелстване на жертвите, автоматично уведомяване на прокуратурата за случаите на малтретиране, подкрепа от властите на мониторинга на местата за лишаване от свобода на омбудсмана и специализираните НПО.

В отделна препоръка Комитетът на министрите изисква информация за разследванията за малтретирането на протестиращите по време на протестите през лятото на 2020 г.

Препоръките по делото Великова и други срещу България бяха приети заедно с препоръките по друго знаково дело – Колеви срещу България“, посочи Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет. „У нас обаче към момента обществен отзвук има само втората тема, която засяга пряко съдебната реформа и правомощията на главния прокурор. Това „избутване“ на полицейското насилие извън дневния ред на обществото е една от предпоставките този проблем да не намира своето решение вече повече от две десетилетия“, допълни Кънев.

Bulgaria-2021-resized

Комитетът за предотвратяване на изтезанията на СЕ направи осмата си периодична проверка в затворените институции в България

За осми път Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) към Съвета на Европа (СЕ) направи периодичното си посещение и проверка на условията в българските затворени институции. Делегацията на Комитета беше в България в периода от 1 до 13 октомври 2021 г., като за това време се срещна с представители на правителството и посети няколко арести и затвори, както и психиатрични болници и заведения за хора с психични разстройства.

Основната цел на посещението беше да се установи предприети ли са мерки от българските власти в отговор на препоръките, направени от Комитета след предишните му посещения. В тази връзка беше обърнато особено внимание на третирането и условията на задържане на лица, намиращи се в следствени арести и затвори. Делегацията също така разгледа лечението, условията и правните гаранции, предлагани на психиатрични пациенти и хора, настанени в социални заведения.

По време на посещението делегацията се срещна с Мария Павлова, заместник-министър на правосъдието; Венцислав Катинов, заместник-министър на вътрешните работи; Тома Томов, заместник-министър на здравеопазването; Надя Клисурска и Иван Кръстев, заместник-министри на труда и социалната политика; както и с други експерти от тези министерства. Делегацията се срещна и с представители на Българския хелзинкски комитет, който работи тясно в области, свързани с дейността на Комитета.

В края на посещението делегацията представи своите наблюдения пред българските власти.

Лично председателят на КПИ Алън Мичъл ръковедеше делегацията в България, придружен от свои колеги и експерти в различни области, включително съдебен психиатър, медицинска сестра по психично здраве и адвокат и бивш обществен защитник (бивш омбудсман на Грузия). Бяха посетени места за задържане към МВР като районните дирекции в Ардино, Димитровград, Хасково, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Пловдив, София и Троян, както и затворническо общежитие „Кремиковци“ и затворите и следствените арести в Пловдив и София.

Посетени бяха заведения към Министерството на здравеопазването като държавните психиатрични болници в Кърджали, Карлуково и Ловеч, както и домове за хора с увреждания и психични разстройства в Баня, с. Гара Лакатник и Петково към Министерството на труда и социалната политика.

Всички доклади от посещенията на КПИ в България можете да намерите тук: https://www.coe.int/en/web/cpt/bulgaria

Източник снимка и информация: Съвет на Европа

slideshow1

Единодушно конституционните съдии отмениха виртуалното явяване на обвиняеми по дела за задържане

С Решение №13 от 5-и октомври Конституционният съд обяви разпоредбата на чл.64, ал.2, изр. второ от Наказателно-процесуалния кодекс, допускаща участието на задържани обвиняеми лица в съдебната процедура по първоначалното  вземане  на мярка задържане под стража чрез видеоконферентна връзка, за противоконституционна. Публикуваме подробности по новината от сайта Дефакто.бг:

Πравовата държава тpябвa да остане правова и в ситуации на извънредни и опустошителни събития, когато правата на човека се нуждаят от защита в най-голяма степен.

Съдия докладчик Павлина Панова

Eдинoдyшнo Koнcтитyциoнният cъд oбяви зa  пpoтивoĸoнcтитyциoннo виpтyaлнoтo явявaнe пo дeлa зa apecти нa oбвиняeмитe. Cъдът “oтмeни” paзпopeдбaтa нa чл. 64, aл. 2, изpeчeниe втopo oт Haĸaзaтeлнo-пpoцecyaлния ĸoдeĸc,  ĸoятo пoзвoлявa диcтaнциoннo дa  бъдe peшaвaн въпpoca зa зaдъpжaнeтo пoд cтpaжa.

Aтaĸyвaнaтa oт oмбyдcмaнa paзпopeдбa пpoтивopeчи нa пpинципитe нa пpaвoвaтa дъpжaвa (чл. 4, aл. 1,)  пpaвoтo нa личнa cвoбoдa и нeпpиĸocнoвeнocт ( чл. 30, ), пpaвoтo нa зaщитa (чл. 56) и пpaвoтo нa зaщитa във вcичĸи cтaдии  нa пpoцeca (чл. 122 ) oт Koнcтитyциятa, пopaди ĸoeтo cлeдвa дa бъдe oбявeнa зa пpoтивoĸoнcтитyциoннa, oбявиxa cъдиитe.

Πoдĸpeпa зa пoдoбeн изxoд нa дeлoтo изpaзиxa в cтaнoвищa Πpeзидeнтът, BKC, БXK, Bиcшият aдвoĸaтcĸи cъвeт, Cъюзът нa юpиcтитe и чacтичнo Acoциaциятa нa пpoĸypopитe.

На 14 юни  Омбудсманът настоя КС да „зaчepтae”  второто изречение на чл. 64, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), което гласи:  „При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник, обвиняемият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител“.

Омбудсманът мoтивиpa, чe нормата, която допуска  обвиняемият да не се изправи лично пред съда, когато се решава въпроса за оставането му зад решетки или налагането на  по-лека мярка за неотклонение, е нарушение на Конституцията.  Ковачева пoсочи, че новото изречение на чл. 64, ал. 2 НПК „противоречи на конституционно гарантираното право на защита на всеки гражданин, прогласено в чл. 56 от Основния закон във връзка с правото на защита във всички стадии на процеса съгласно чл. 122, както и на още две основни права на гражданите – правото лицата да не бъдат подлагани на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, гарантирано в чл. 29, ал. 1 от Конституцията, и правото на лична свобода и неприкосновеност, прогласено в чл. 30, ал. 1 от Конституцията“.

B cъдeбнoтo peшeниe oбcтoйнo e paзвитa  тeзaтa, чe пpaвoвaтa дъpжaвaтa e дъpжaвaтa нa пpaвнaтa cигypнocт, (ĸoeтo пpeдпoлaгa зaĸoнитe дa ca яcни, тoчни и нeпpoтивopeчиви), a “нaчинът, пo ĸoйтo нaĸaзaтeлнo пpoцecyaлнoтo пpaвo peглaмeнтиpa възмoжнocтитe зa нaмeca oт cтpaнa нa пyбличнaтa влacт въpxy пpaвaтa нa гpaждaнитe, ĸaĸтo и пoлoжeниeтo, в ĸoeтo тe ca пocтaвeни пo вpeмe нa paзcлeдвaнeтo, oпpeдeля cъщнocттa нa дъpжaвaтa“.  Πocлeдoвaтeлнo и c мнoжecтвo apгyмeнти e дoĸaзaнa  пoзициятa  зa  пpoтивoĸoнcтитyциoннocт нa  зaĸoнoвaтa нopмa, ĸoятo дoпycĸa диcтaнциoннa зaщитa нa  oбвиняeмия, ĸoгaтo мy e пoиcĸaнa  нaй-тeжĸaтa мяpĸa – зaдъpжaнe пoд cтpaжa.

Из peшeниeтo нa Cъдa:

(…)Дopи  в ycлoвиятa нa oбявeнo извънpeднo пoлoжeниe, ocнoвният пpинцип нa пpaвoвaтa дъpжaвa тpябвa дa бъдe cпaзвaн. Bcичĸи извънpeдни мepĸи, дepoгaции oт пpaвaтa нa чoвeĸa или oгpaничeния пpи yпpaжнявaнeтo им ca пoдчинeни нa пpинципa нa зaĸoннocт и нa ycлoвиятa зa нeoбxoдимocт, пpoпopциoнaлнocт в тecния cмиcъл нa дyмaтa и вpeмeннocт, ĸoитo пo cъщecтвo ca eлeмeнти нa пpинципa нa пpoпopциoнaлнocт в шиpoĸ cмиcъл. Teзи ycлoвия ca peдoвнo пpилaгaни и тълĸyвaни в cъдeбнaтa пpaĸтиĸaтa нa ECΠЧ, Cъдa нa Eвpoпeйcĸия cъюз и paзлични ĸoнcтитyциoнни (и дpyги) cъдилищa нa дъpжaвитe-члeнĸи нa Eвpoпeйcĸия cъюз. Πpaĸтиĸaтa нa Koнcтитyциoнния cъд нe пpaви изĸлючeниe в тoвa oтнoшeниe..   Излoжeнoтo e нaпълнo oтнocимo и ĸъм ocнoвaниятa зa oгpaничaвaнe нa пpaвoтo нa oбвиняeмия нa физичecĸo/пpиcъcтвeнo изпpaвянe пpeд cъдия – бeдcтвиe, eпидeмия или дpyги фopcмaжopни oбcтoятeлcтвa. Kaтo   пpeдвиждa възмoжнocт зa yчacтиe нa oбвиняeмия в дeлoтo зa пъpвoнaчaлнo взeмaнe нa мяpĸa зa нeoтĸлoнeниe зaдъpжaнe пoд cтpaжa чpeз видeoĸoнфepeнция нa ocнoвaниe oбявeнo вoeннo или дpyгo извънpeднo пoлoжeниe, ocпopeнaтa paзпopeдбa oгpaничaвa пpaвoтo нa oбвиняeмия нa физичecĸo в cмиcъл нa пpиcъcтвeнo изпpaвянe пpeд cъдиятa, бeз дa въвeждa cтaндapтa зa тoвa oгpaничaвaнe в пpoтивopeчиe c пpинципa нa пpaвoвaтa дъpжaвa (чл. 4, aл. 1 oт Ocнoвния зaĸoн).

(..) Bcичĸи aĸтoвe нa мeждyнapoднaтa oбщнocт, нacoчeни ĸъм cтимyлиpaнe нa изпoлзвaнeтo нa видeoĸoнфepeнциятa в нaĸaзaтeлния пpoцec, визиpaт пpoцeдypитe пo cъбиpaнe и пpoвepĸa нa дoĸaзaтeлcтвaтa, ĸaтo ce oбocнoвaвaт c eднa цeл –  ycĸopявaнe нa пpoизвoдcтвoтo и cнижaвaнe нa пpeĸoмepнитe cъдeбни paзxoди.  Πpoвeждaнeтo нa пpoцecyaлнoтo дeйcтвиe пo пъpвoнaчaлнo взeмaнe нa мяpĸaтa зa нeoтĸлoнeниe „зaдъpжaнe пoд cтpaжa“ oбaчe ce нaмиpa извън cъдeбнoтo cлeдcтвиe, a физичecĸoтo изпpaвянe нa зaдъpжaния oбвиняeм пpeд cъдa oбeĸтивнo нe e в cъcтoяниe дa пpeдизвиĸa cepиoзнo зaбaвянe нa paзвитиeтo нa пpoцeca, нитo изиcĸвa пpeĸoмepни дeлoвoдни paзxoди. Дopи и в cлyчaитe нa фopcмaжopни oбcтoятeлcтвa нaдлeжнoтo пpoвeждaнe нa cъдeбнoтo зaceдaниe мoжe дa бъдe ocигypeнo и чpeз пpeмecтвaнeтo мy извън cгpaдaтa нa cъдa (чл. 262 HΠK).

(..)Ocпopeнaтa чacт oт чл. 64, aл. 2 HΠK ce нaмиpa в ĸoнфлиĸт c пpaвoтo нa личнa cвoбoдa и нeпpиĸocнoвeнocт, гapaнтиpaнo в чл. 30, aл. 1 oт Koнcтитyциятa. Πpeдвидeнoтo oтдaлeчeнo пpoвeждaнe чpeз видeoĸoнфepeнтнa вpъзĸa нa пpoцeдypaтa пo peшaвaнe нa въпpoca зa тpaйнoтo зaдъpжaнe нa oбвиняeмия лишaвa cъдa oт възмoжнocттa дa пpидoбиe пpeĸи и нeпocpeдcтвeни впeчaтлeния зa oбeĸтивнoтo cъcтoяниe нa лицeтo и във вpъзĸa c тoвa – зa дocтoвepнocттa нa нeгoвитe твъpдeния зa нaличиe нa физичecĸи нapaнявaния или мaлтpeтиpaнe. Πo тoзи нaчин e зacтpaшeнa и нe e гapaнтиpaнa в пълeн oбeм зaбpaнaтa зa мъчeниe, жecтoĸo, бeзчoвeчнo или yнижaвaщo oтнoшeниe.

(..) Koнcтитyциoнният cъд cпoдeля тeзaтa нa oмбyдcмaнa, чe paзпopeдбaтa нa чл. 64, aл. 2, изp. втopo HΠK нapyшaвa пpaвoтo нa зaщитa нa гpaждaнитe пo чл. 122 във вpъзĸa c чл. 56 oт Koнcтитyциятa. Гapaнтиpaнoтo c пocлeднaтa ĸoнcтитyциoннa нopмa пpaвo нa зaщитa e вceoбxвaтнo.

Ocъщecтвявaнeтo нa видeoĸoнфepeнтнa вpъзĸa пo нaчинa, пo ĸoйтo e ypeдeнa в aтaĸyвaнaтa paзпopeдбa, пopaждa cepиoзни cъмнeния oтнocнo ĸaчecтвoтo нa пoвepитeлнocттa нa ĸoмyниĸaциятa мeждy oбвиняeм и aдвoĸaт в пpoизвoдcтвo пo пъpвoнaчaлнo взeмaнe нa мяpĸa зa нeoтĸлoнeниe зaдъpжaнe пoд cтpaжa.  Cъглacнo чл. 64, aл. 2, изp. втopo HΠK oбвиняeмият, чиeтo зaдъpжaнe e пoиcĸaнo oт пpoĸypopa, ce нaмиpa в зaтвop или apecт в изпълнeниe нa зaдъpжaнe дo 72 чaca, взeтo oт дъpжaвния oбвинитeл.

Caмoличнocттa нa лицeтo ce yдocтoвepявa oт нaчaлниĸa нa зaтвopa или нa apecтa или oт oпpeдeлeн oт тяx cлyжитeл. Πpи вcичĸи пoлoжeния oбвиняeмият ce нaмиpa в пoмeщeниe изцялo ĸoнтpoлиpaнo oт дъpжaвaтa.  Tя e oтгoвopнa и зa ocъщecтвявaнeтo нa видeoĸoнфepeнтнaтa вpъзĸa, пocpeдcтвoм  ĸoятo ce пpoвeждa пpoизвoдcтвoтo пo чл. 64, aл. 3 HΠK. Зaщитниĸът нa oбвиняeмия в тaĸoвa пpoизвoдcтвo нe e във физичecĸи ĸoнтaĸт c oбвиняeмия, тъй ĸaтo ce нaмиpa в cъдeбнaтa зaлa, в ĸoятo пpиcъcтвa и пpoĸypopът. Cлeдoвaтeлнo вcяĸa ĸoмyниĸaция мeждy oбвиняeмия и зaщитниĸa ce пpoвeждa тexничecĸи чpeз видeoĸoнфepeнтнaтa вpъзĸa, ocигypeнa, пoддъpжaнa и ĸoнтpoлиpaнa oт opгaнитe нa дъpжaвaтa. Дopи и дpyги лицa дa нe пpиcъcтвaт в пoмeщeниятa, в ĸoитo ce нaмиpaт oбвиняeмият и зaщитниĸът мy дoĸaтo ocъщecтвявaт ĸoмyниĸaция пpeди или пo вpeмe нa зaceдaниeтo, липcвaт гapaнции, чe тaзи ĸoмyниĸaция нe би мoглa дa бъдe зaпиcвaнa или пpocлeдявaнa. Cъщecтвyвaнeтo нa cъмнeниe зa вepoятeн пpoбив в пoвepитeлнocттa нa ĸoмyниĸaциятa мeждy зaщитниĸ и нeгoв пoдзaщитeн oпopoчaвa зaщитaтa, ĸaтo oтнeмa cъщecтвeнa чacт oт нeйнaтa xapaĸтepиcтиĸa и я пpaви нeeфeĸтивнa. B дoпълнeниe ce пocтaвя въпpocът зa oгpaничeнocттa във вpeмeтo нa ocъщecтвявaния ĸoнтaĸт и възмoжнocттa дa ce peaлизиpa дeйcтвитeлнa зaщитa чpeз пoлyчaвaнe нa aдeĸвaтни cъвeти oтнocнo пpoцeдypaтa и oтнocнo пpeдмeтa нa пpoизвoдcтвoтo – oгpaничaвaнe нa eднo oт нaй-cъщecтвeнитe пpaвa нa гpaждaнинa – пpaвoтo нa личнaтa мy cвoбoдa. Πopaди тoвa Koнcтитyциoнният cъд пpиeмa, чe c paзпopeдбaтa нa чл. 64, aл. 2, изp. втopo HΠK cъщecтвeнo ce зacягa cъpцeвинaтa нa ecтecтвoтo нa ĸoмyниĸaция мeждy oбвиняeм и нeгoвия зaщитниĸ тaĸa, ĸaĸтo гo изиcĸвa чл. 30, aл. 5 oт Koнcтитyциятa, пopaди ĸoeтo тaзи paзпopeдбa нe e cъoтвeтнa нa Ocнoвния зaĸoн и ĸaтo тaĸaвa cлeдвa дa бъдe oбявeнa зa пpoтивoĸoнcтитyциoннa.

(..) Cпopeд Koнcтитyциятa oгpaничaвaнeтo нa ĸoнcтитyциoннo зaщитeнaтa cвoбoдa нa eднo лицe мoжe дa cтaнe caмo c peшeниe нa opгaн нa cъдeбнaтa влacт (чл. 30, aл. 3) пpи ycлoвия и peд, пpeдвидeни в зaĸoн (чл. 30, aл. 2).  Haчинът, пo ĸoйтo нaĸaзaтeлнo пpoцecyaлнoтo пpaвo peглaмeнтиpa възмoжнocтитe зa нaмeca oт cтpaнa нa пyбличнaтa влacт въpxy пpaвaтa нa гpaждaнитe, ĸaĸтo и пoлoжeниeтo, в ĸoeтo тe ca пocтaвeни пo вpeмe нa paзcлeдвaнeтo, oпpeдeля cъщнocттa нa дъpжaвaтa.  Kaтo нocитeл нa мoнoпoлa зa нaĸaзaтeлнo пpecлeдвaнe дъpжaвaтa ce нyждae oт ocoбeни пpaвa, зa дa e eфeĸтивнa дeйнocттa й. Taзи eфeĸтивнocт нe тpябвa дa e зa cмeтĸa нa пpaвaтa нa гpaждaнитe, зaщитeни oт Koнcтитyциятa. Toвa e нeдoпycтимo, дopи и ĸoгaтo пpинyдaтa ce ocъщecтвявa в имeтo нa oбщoтo блaгo – бopбaтa c пpecтъпнocттa. Bъзмoжнитe oгpaничeния въpxy cвoбoдaтa нa гpaждaнитe и нaй-вeчe тяxнaтa пpoцecyaлнa ypeдбa пpeдcтaвлявaт пopaди тoвa чyвcтвитeлeн индиĸaтop зa бaлaнca мeждy cвoбoдaтa нa гpaждaнитe и дъpжaвнaтa пpинyдa. Зacягaйĸи пo нeдoпycтим нaчин cъщнocттa нa пpaвoтo нa зaщитa – чpeз зaщитниĸ и личнo oт oбвиняeмия, paзпopeдбaтa нa чл. 64, aл. 2, изp. втopo HΠK нapyшaвa тoзи бaлaнc, пopaди ĸoeтo пpoтивopeчи нa чл. 122 във вpъзĸa c чл. 56 oт Koнcтитyциятa.

Bъзмoжнocтитe зa изпoлзвaнe нa видeoĸoнфepeнция във вpeмeнa нa извънpeдни ĸpизи дeйcтвитeлнo пpeдcтaвлявa cпocoб, чpeз ĸoйтo дъpжaвaтa дa ocигypи фyнĸциoниpaнeтo нa cъдилищaтa, тaĸa чe тe дa изпълнявaт жизнeнoвaжнaтa cи фyнĸция пo ocигypявaнe нa eфeĸтивeн cъдeбeн ĸoнтpoл зa зaщитa пpaвaтa нa чoвeĸa. Heпpeĸъcнaтият дocтъп дo пpaвocъдиe oбaчe cлeдвa дa e ypeдeн в cъoтвeтcтвиe c пpинципитe нa пpaвoвaтa дъpжaвa, a възмoжнocтитe зa изпoлзвaнe нa видeoĸoнфepeнция, пpeдocтaвeни oт зaĸoнa, cлeдвa дa пoзвoлят пpoвeждaнeтo нa eфeĸтивeн и cпpaвeдлив cъдeбeн пpoцec cъoбpaзнo мeждyнapoднитe cтaндapти зa ocнoвнитe пpaвa, тaĸa чe пpaвoвaтa дъpжaвa дa ocтaнe пpaвoвa и в cитyaции нa извънpeдни и oпycтoшитeлни cъбития, ĸoгaтo пpaвaтa нa чoвeĸa ce нyждaят oт зaщитa в нaй-гoлямa cтeпeн.

Peшeниeтo тyĸ.

Източник: Дефакто.бг

court-sxc-hu-creationc

Подобрява ли се достъпът до съд за лишените от свобода?

Вече близо седем години в пенитенциарната система на България се случва нещо значимо – тече отдавна чаканата и необходима реформа. Една от задачите на тази реформа е да осигури ефективна защита на основните човешки права на лишените от свобода. Редица законодателни изменения в това отношение са вече факт, но остават практическите трудности пред затворниците и арестантите да получат достъп до съд и защита срещу виктимизация.

Пенитенциарната реформа стартира през 2015 г. в изпълнение на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека „Нешков и други срещу България“. Тя беше насочена основно към преодоляване на няколко конкретни проблема: пренаселеността и лошите материални условия в арестите и затворите, както и липсата на ефективни правни средства за защита срещу нечовешко или унизително отношение на лишените от свобода, поставени в такива условия. Направените в хода на реформата законодателни изменения обаче предизвикаха началото на една по-всеобхватна трансформация на системата на наказателното изпълнение у нас, свързана до голяма степен с разширяване достъпа до съд за лишените от свобода. Засилването на съдебният контрол върху процесите в затвора ограничи възможностите за административен произвол и принуди пенитенциарните власти да започнат да съблюдават някои основни принципи на справедливия административен процес, които до преди това бяха игнорирани. Затворниците бяха овластени да се обръщат към съда с жалби срещу условията в затворите, но още по-важно – беше им дадена възможност да сезират директно съда по въпроси, свързани с оценката на степента на тяхното поправяне – промяната на режима на изтърпяване на наказанието, преместването в заведения от открит тип и предсрочното освобождаване. 

В същото време, законодателната реформа не предвиди достатъчно и ясно разписани процесуални гаранции за ефективното осъществяване на правото на достъп до съд на лишените от свобода и някои от средствата за защита останаха слабо използвани, а жалбоподатели бяха преследвани за инициирането на дела срещу затворите. Тези и други проблеми Българският хелзинкски комитет (БХК) повдигна в становището си до Комитета на министрите на Съвета на Европа по изпълнението на пилотното решение Нешков и други, подложено на преглед през септември 2021 г. По въпросите за достъпа до съд, вземайки под внимание наблюденията на БХК, Комитетът на министрите препоръча на Българската държава да гарантира, че задържаните лица имат достъп до съответната правна рамка и да обмисли дали са необходими конкретни мерки в отговор на твърденията, че задържаните могат да страдат от отрицателни административни практики поради използването на средствата за защита. Той поиска и по-подробна информация за съдебната практика за освобождаване от съдебни разноски и такси; за достъпа до правна помощ и други. България дължи отговор по тези въпроси до септември 2021 г. 

По-долу можете да се запознаете с наблюденията на БХК по изпълнението на пилотното решение в частта за виктимизацията на жалбоподателите, достъпа до правна информация, заплащането на съдебните такси и други. 

Законодателните промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2017 г. бяха посрещнати с недоволство сред  началниците на затвори и затворническата администрация по причини свързани най-вече с увеличения обем на работа за подготовка на становища, справки и други документи, изисквани от съда по делата, както и задължението за администрацията да уведомява писмено лишените от свобода за решенията ѝ, с които се засягат техни права и интереси.

Негативно отношение към въведените възможности за защита на правата затворниците беше демонстрирано на най-високо ниво в управлението на местата за лишаване от свобода. През 2018 г., по време на национално съвещание с началниците на затворите, свикано по повод бягства от затвор София, тогавашната министърка на правосъдието, Цецка Цачева, цитирана от lex.bg, заявява, че „[п]равата на затворниците са повече отколкото техните задължения”, визирайки измененията в ЗИНЗС от 2017 г.[1] Тя отбелязва още, че промените „демотивират служителите, защото не им дават възможност пълноценно да изпълняват организацията на охрана и контрол в затворите. В рамките на същата среща началникът на Старозагорския затвор прави следното оплакване: „Бюрокрацията нарасна прекалено много, по цял ден се пише бумащина и не може да се върши съществена работа“ и дава пример, че „на всяка жалба или писмо от затворник вече се отговаря писмено“.[2]

Недоволство от упражняването на правото на жалба се чете и в годишните отчета за дейността на ГДИН. Така например в отчета за дейността на ГДИН за 2020 г. се отбелязва следното:

 „Като негативна тенденция се наблюдава злоупотребата с молби и жалби от страна на лишените от свобода и задържани лица. Често чрез жалби до различни институции лишените от свобода се опитват да налагат натиск върху администрацията в [местата за лишаване от свобода] с цел постигане на собствените си цели.[…] Част от лишените от свобода игнорират задълженията си, като акцентират предимно върху правата дадени им от закон. Предявяват  необосновани претенции и настояват същите да бъдат удовлетворени от страна на администрацията“.[3]

В този контекст не е изненада, че по време на последните си посещения в българските затвори Български хелзинкски комитет чу много оплаквания от затворници, които твърдяха, че са ставали жертви на виктимизация, защото са използвали някое от нововъведените средства за защита. Виктимизацията може да приеме различни форми – негативен характер в хода на производството за предсрочно освобождаване; нежелание на администрацията на затвора да промени режима на задържане на затворника; неспособност на затворническите власти да предложат работа; неоправдана строгост при прилагане на дисциплинарни мерки. Крайната форма на виктимизация е наказателно преследване за лъжесвидетелстване. Официално много рядко причините за тези действия или бездействие на администрацията се обвързват с използването от затворника от превантивното или компенсаторното средство за защита. Но почти без изключение затворниците, които се оплакаха от такова отношение, не се съмняваха, че това са истинските мотиви на затворническите власти зад тези, посочени в съответните документи.

Скорошен доклад от социалния инспектор на г -н Светломир Нешков, изтърпяващ наказание в Софийския затвор, може да послужи като пример за една относително често срещана форма на виктимизация на затворник за оплакване срещу администрацията, въпреки че изложението на мотивите в официалния документ, цитиран по-долу, е изключение. Докладът е съставен по повод на подадено от лишения от свобода искане до компетентния съд за предсрочно освобождаване. В него отправянето на жалби до компетентни да ги разгледат органи е оценено като един от основните личностови дефицити на затворника, обосноваващ отрицателното становище на администрацията на затвора по отношение на исканото предсрочно освобождаване.  По-конкретно, в доклада се посочва следното:

„Един от основните елементи, характеризиращи личността и поведението на л.св. Нешков е свързано с факта на многобройните му жалби и оплаквания до различни институции, свързани с качеството на храната, количеството на храната, битовите условия, кореспонденцията, здравословното му състояние, правния му статус и пр. Ако не успее на една инстанция, същият се фокусира върху друга, трета и т.н. като постоянно систематизира бележките и доводите, които подкрепят неговата теза. […] Корекционната работа с л. св. Светломир Николов Нешков продължава, но промяната е трудна предвид горепосочените личностови особености. В непрекъснато търсене на „своята“ истина , което е в основата на писането на множество жалби и завеждането на съдебни дела по различни поводи.“[4]

Като опит за виктимизация може да бъде определено и осъждането на една година лишаване от свобода за лъжесвидетелстване на лишен от свобода, свидетел по административно дело за обезщетение за вреди, причинени от нечовешко или унизително отношение, инициирано от друг затворник от същия затвор. Лишеният от свобода е осъден, затова че като свидетел е направил следното твърдение: „Мястото за разходка е по-малко от тази зала, в която се намираме в момента, около 25-30 кв. метра, … Няма пейки,…, няма сянка, …, кално е в този момент. … Не, площадката не е асфалтова … на нашата площадка е пясък в момента и кал“.[5] Наказателното производство е образувано по сигнал на началника на затвора, в който се намира лишения от свобода – свидетел по делото.

Освен виктимизацията, има и други проблеми в осигуряването на достъпа до средства за защита, като например липсата на правна информация и правна помощ. Въвеждането на превантивното и компенсаторното средство в законодателството през 2017 г. не беше съпроводен с разяснителна кампания сред лишените от свобода за новите механизми за защита срещу нечовешко и унизително отношение. Затворническата администрация няма задължение да предоставя такава информация при постъпване в затвора или в който и да е друг момент от изтърпяване на наказанието. В затворите няма разработени официални или неофициални формуляри или бланки, улесняващи сезирането на съда. В нито един арест в страната не функционира библиотека и не се предоставят нормативни актове за ползване от лишените от свобода по какъвто и да е повод. В затворите библиотеки има, но нормативните актове в тях като цяло са неактуални, а където има актуални издания, те не са лесно достъпни за лишените от свобода. Например, през 2020 г., БХК направи дарение от правна литература, включително на ЗИНЗС, за затворническото общежитие от закрит тип „Кремиковци“ към затвор София. При посещение в библиотеката през 2021 г. беше установено, че дарението е заключено в склад, а самите издания изглеждаха неизползвани. През юли 2021 г. в библиотеката към затвора в Бургас имаше две издания на ЗИНЗС, едно от които с измененията от 2017 г., но и двете книги се съхраняваха в бюрото на библиотекаря, вместо да бъдат изложени за ползване в библиотеката. В библиотеката на затворническите общежития в  Дебелт към затвор Бургас правна литература не беше открита. В библиотеката в затвора в Бобов дол, посетена от БХК през юли 2021 г., имаше няколко издания на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, но всички бяха неактуални и в тях не бяха отразени  въведените през 2017 г. превантивно и компенсаторното средства за защита. През 2018 г. дейността на единствената в страната затворническа правна библиотека към затвор София беше преустановена. Лишените от свобода в цялата страна нямат легален достъп до интернет, включително за целите на достъп до правна информация, кореспонденция с адвокати или съд.

До август 2020 г. лишените от свобода нямаха възможност да получават безплатни правни консултации от Националния телефон за правна помощ, организирана към Националното бюро за правна помощ. Причината беше техническо ограничени за набиране на номера с префикса 0700 от затворническите телефони. След сигнал на БХК, достъп до Националния телефон за правна помощ от арестите и затворите беше осигурен. Запитани за качеството на предоставяните правни консултации от изследователи на БХК, лишените от свобода изразяват недоволство, като споделят, че адвокатите, предоставящи правни съвети, не са запознати с процедурите по ЗИНЗС. Нито бюрото за правна помощ, нито Висшия адвокатски съвет предлагат обучения по наказателно-изпълнително право и попадащите в обхвата му правни средства за защита.

В някои случаи административните съдилища прекратяват производставата, тъй като затворниците не заплащат съответните държавни такса за образуване на дело, въпреки че самите таксите не са високи. Невъзможност за заплащане на държавните такси възниква за много затворници, чиито индивидуални партиди по банковата сметка към затвора са запорирани и всички постъпващи парични средства (включително дребни суми от близките им) се изземват от съдебните изпълнители. Не са изключение случаите, в които запорът е наложен в резултат на дълг към затворната администрация, възникнал при неуспешно дело на затворника, по някое от новите средства за защита срещу нечовешко или унизително отнасяне. Запорите са сериозен проблем във всички затвори в България и понякога сам по себе си представлява ситуация, която представлява нечовешко и унизително отношение (напр. когато затворник няма пари да купи дори тоалетна хартия или крем за бръснене от лавката за дълъг период от време, понякога през целия му срок на лишаване от свобода). Такива затворници са ефективно възпрепятствани да използват средствата за защита срещу нечовешко и унизително отношение, предвидени в закона.

Наблюденията на БХК по използването на превантивното средство за защита срещу нечовешко и унизително отношение от българските затворници и задържани не са обнадеждаващи. Според официални данни, предоставени на БХК от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, през 2020 г. е имало само шест заповеди на административните съдилища за прекратяване на действия и бездействия за предотвратяване на нечовешко и унизително отношение.

Затворниците не получават правна помощ, когато предявяват исковете си в административните съдилища. В резултат на това много от техните искания не са много добре подготвени и се отхвърлят или по допустимост, или по същество. Тези напр. са случаите, когато затворниците искат корекции в намаляването на присъдите им, включване в конкретни поправителни програми, защита срещу претърсвания и проверки на кореспонденцията им, преместване в други помещения, за да могат да продължат образованието си, предотвратяване на изземването на лични активи от съдебни изпълнители и др.

Компенсаторното средство за защита срещу нечовешко или унизително отношение  е много по-често използвано от затворниците. Проблемите, свързани с използването на превантивното средство за защита, като липсата на правна помощ, виктимизация на ищците, липса на пари за плащане на таксите и заплахата да станат мишена за конфискация на активите в случай на загуба, също са валидни в случаите на използване на компенсаторното средство за защита.


[1] shorturl.at/dtFSZ

[2] shorturl.at/dtFSZ

[3] Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (2021). Отчет за дейността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието през 2020 г., стр. 12, достъпен в интернет на: https://prisonreform.bg/wp-content/uploads/2021/04/2020-gdin-otchet-1-45.pdf.

[4] Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (2021). Доклад за лишения от свобода Светломир Николов Нешков от 1 март 2021 г.

[5] Районна прокуратура Плевен, Обвинителен акт по досъдебно производство 1904/2020 г.

image_for_the_website_1

Поредица специализирани наръчници вече е на разположение на Националните превантивни механизми в ЕС

С издаването на четири специализирани наръчници за правата на лишените от свобода и мониторинга на условията в затворите, успешно приключва международният проект „Подобряване на съдебното сътрудничество в Европейския съюз чрез хармонизиране на стандартите за лишаване от свобода – укрепване на ролята на Националните превантивни механизми“. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз и се осъществява от водеща организация Института „Лудвиг Болцман“ в партньорство с Асоциация „Антигона“ (Италия), Българския хелзинкски комитет и Унгарския хелзинкски комитет.    

Наръчниците, придружени и от поредица видео клипове, изготвени от четирите организации, са със свободен достъп и са съставени с фокус върху дейността на Националните превантивни механизми към омбудсманите, чиито функции включват извършването на редовен мониторинг и оценка на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки това те могат да бъдат от полза и за всеки друг специалист в сферата на наказателното право, пенитенциарната система и мониторинг и защита на човешките права в местата за лишаване от свобода. 

Наръчниците са свободни за сваляне на английски език от сайта на Института „Лудвиг Болцман“, а клиповете можете да гледате в страницата @Atlas of Torture във Facebook

Преводът на наръчниците на български език е осъществен от Българския хелзинкски комитет. Те са достъпни на сайта на проекта „Реформа в затворите“:

webinar-17092021

Съветът на Европа: България трябва да работи още по подобряване на условията в затворите

Достъпът до медицинско обслужване, до хигиенни консумативи, до съд в делата за жестоко, нечовешко и унизително отношение, преследването на оплакалите се от такова отношение и пренаселеността на арестите, остават проблем.

В огласени в петък, 17 септември 2021 г., препоръки по изпълнението на редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу Република България, Комитетът на министрите на Съвета на Европа посочва, че България е отбелязала напредък в подобряването на условията в затворите, но те не са достатъчни.

Водещо сред решенията, обхванати от прегледа на изпълнението, е това по делото Нешков и други срещу България(№ 36925/10). По това дело, наред с други проблеми, ЕСПЧ посочи на българските власти необходимостта от въвеждане на ефективно превантивно и компенсаторно средство за защита на затворниците срещу нечовешки и унизителни условия на задържане. Такова беше въведено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража с изменения през 2017 г. Защитата се осъществява с искане до административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража.

Въпреки това ЕСПЧ продължи да установява нарушения и след началото на прилагане на този механизъм. Една от причините за това са ниските обезщетения, присъждани от българските съдилища – преглед на съдебната практика, извършен от БХК се натъкна на обезщетения в размер от 50 до 80 лв. за престой от няколко дни до няколко месеца в условия, които съдът признава за нечовешки и унизителни. Друг момент е повърхностното разглеждане на оплакванията на лишените от свобода в случаите на изолация, както и липсата на възможности за някаква активност на лицата, поставени под „специален режим“ по смисъла на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна.

Комитетът на министрите отправя следните препоръки към българските власти:

  • да продължат ремонтите на настоящите и строежът на нови затворнически общежития и арестни помещения, като изисква информация за практиките по предоставяне на базисни хигиенни консумативи на лишените от свобода, както и за мерките срещу инцидентното препълване на арестите;
  • да предприемат „решителни действия и обхватни реформи“ по подобряване на медицинското обслужване в затворите и арестите, което е оценено като все така незадоволително;
  • да анализират административната и съдебна практика по поставянето на лишени от свобода под специален режим и съответствието ѝ с практиката на ЕСПЧ, както и да изменят законодателството, предвиждащо автоматично поставяне под такъв режим без индивидуална оценка на риска;
  • да предоставят на Комитета детайлно описана информация по достъпа до и приложението на компенсаторното и превантивно средство за защита от изтезания и нечовешко или унизително отношение, предвидено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
  • да осигурят достъп на лишените от свобода до относимото законодателство, както и да извършат анализ дали са необходими специални мерки в отговор на твърденията за преследване на възползвали се от защитните механизми лишени от свобода;
  • да предоставят по-подробна информация относно освобождаването от съдебни такси и разноски на лишените от свобода при използване на компенсаторното и превантивно средство
  • да анализират дали конфискацията на вещи на лишени от свобода се отразява на достъпа им до базисни хигиенни консумативи и ако се установи, че е така, да се осигури или прекратяването на тези практики, или ефективен достъп до такива консумативи, осигурен от самата затворническа администрация.

На 17 септември 2021 г. Българският хелзинкски комитет организира онлайн дискусия, посветена на изпълнението на пилотното решение Нешков и други срещу България на ЕСПЧ с участието на представители на Министерство на правосъдието, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет и неправителствени организации. В рамките на срещата бяха представени и обсъдени заключенията и препоръките на Комитета на министрите, както и наблюденията на ангажираните държавни институции и граждански организации по хода на реформите в местата за лишаване от свобода и прилагането на новите правни механизми за превенция и защита срещу нечовешко и унизително отнасяне.

Събитието беше организирано в рамките на проекта “Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“. Проектът се изпълнява с финансова подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП. Основната му цел е подобряване прилагането на международните стандарти за правата на човека в пенитенциарната сфера в България.

Пълният видеозапис от събитието можете да гледате тук:

първи учебен ден

976 ученици в местата за лишаване от свобода през новата учебна година

За поредна година в местата за лишаване от свобода ще бъде открита учебната година.Справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ показва, че  от 6202 лишени от свобода във всички затвори,  976 са включени в учебната дейност през 2021/2022 г. Системата на затворите разполага със седем средни училища и шест филиала към тях, като обучението е от 1-ви до 12-ти клас. 

Тази година първокласниците в местата за лишаване от свобода са 62. Най-висок е броят на учениците в София – 272. В Стара Загора, където е най-голямото училище в системата, са 192, в единствения затвор за жени в Сливен – 57, в Поправителния дом за непълнолетни младежи към затвора във Враца –12.

  Учебният процес в местата за лишаване от свобода е съобразен с нормативната уредба на Министерството на правосъдието и МОН и се извършва от квалифицирани педагогически кадри по програми, утвърдени за всички ученици. 

Образователната дейност ще протече в съответствие с насоките на МОН за работа в условията на пандемия и спазване на общите здравни мерки, предписани от Министерство на здравеопазването. В голяма част от училищата са налични интерактивни дъски за обучение, оборудвани са стаи за компютърно обучение, работилници за придобиване на професионална квалификация, налице е богат библиотечен фонд.

Източник: Министерство на правосъдието

belene8-1200

Мониторинг в затвор Белене: Има спешна нужда от подмяна на понтонния мост, свързващ затвора със сушата

На 12 и 13 август екипът на БХК посети разположения на остров Персин затвор Белене, където са лишени от свобода около 420 човека, основно от областите Русе, Разград, Добрич и Силистра. През последните години материалните условия в затвора се подобряват – не се наблюдава пренаселеност, във всички килии са изградени санитарни възли, подменена е подовата настилка и дограмата на прозорците, на мястото на стопанска постройка е обособено ново общежитие от открит тип за около 70 човека. Ремонтите са извършени благодарение на доброволния труд на лишените от свобода. 

По време на посещението, БХК констатира четири наболелите проблема, на които трябва се обърне специално внимание:

  • Единственото съоръжение, което свързва остров Персин със сушата е стар и амортизиран понтонен мост. Голяма част от понтонните звена са износени и са негодни за употреба, а свързващите механизми са корозирали. При екстремни метеорологични условия и повишаване на нивото на реката, мостът може да бъде залят или части от него да се откъснат. Когато реката замръзне, понтонният мост може да стане недостъпен, затруднявайки достъпа до затвора за линейки, доставка на провизии и др.
    От администрацията на затвора не крият, че състоянието на моста го прави опасен за преминаване и че има спешна необходимост от подмяната му с нов, за което обаче в бюджета на затворите към момента не са отделени средства.
    След посещението си в затвора Белене през 2014 г., отбелязвайки някои структурни недостатъци на мястото за лишаване от свобода, включително ненадеждността на стария понтонен мост, Европейският комитет за предотвратяване на изтезания подканва българските власти да обмислят затваряне на затвора и изграждането на ново затворническо заведение, разположено на сушата и в близост до голям градски и комуникационен център.
  • Затворниците масово се оплакват от качеството на питейната вода. Затворът се снабдява с питейна вода от собствен подземен водоизточник и по всяка вероятност липсва филтрация, тъй като водата, която достига до чешмите в килиите е с видими примеси от пясък и мазна черна субстанция, която наподобява мазут. Крановете на чешмите в почти всички килии, които БХК посети, бяха привързани с марли, мокри кърпички или други материали, служещи за филтър. В същото време от затвора заявяват, че водата е била изследвана и отговаря на държавните стандарти за вода за питейни нужди. 
  • Въпреки регулярната дезинсекция, в затворът продължава да има сериозен проблем с нашествието на хлебарки и дървеници. 
  • Немалък брой затворници имат наложени запори върху индивидуалните си партиди по сметката на затвора, по които обикновено получават малки суми пари от семействата и близките за закупуване от лавката на храна, цигари и други стоки от първа необходимост, които затворът не осигурява – шампоан, самобръсначки, тоалетна хартия, бельо, карти за телефона, лекарства. Други не получават каквато и да е било подкрепа отвън. Невъзможността за закупуване на тези стоки предизвиква сериозно напрежение сред лишените от свобода, създава конфликти и възможности за злоупотреба със затворниците, останали без средства; в някои случаи води до нечовешко и унизително отнасяне.