наръчник design

ПРАКТИЧЕСКИ НАРЪЧНИК ЗА ПРАВНО ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА

Целта на този наръчник е да подпомогне затворниците при упражняването и защитата на някои техни права, гарантирани от българското и от европейското законодателство.

Това не са всички права, които лишените от свобода имат. Постарали сме се да включим най-важните от тях, а също и тези, по които има натрупана практика на правоприлагащите органи.

Изданието включва дванадесет тематични части.

Темите са подбрани така, че да покриват нововъведените в законодателството средства за защита след пилотното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Нешков и други срещу България, както и други основни механизми за наблюдение и контрол върху дейността на органите по изпълнение на наказанията и защита на правата на гражданите.

Към всяка тема има приложения: примерни жалби, молби, искове и формуляри на относими документи. Някои от тях са базирани на реални казуси, по които авторите на наръчника са работили, а други са съставени специално за този наръчник.

Изданието не обхваща всички възможни проблеми, наръчникът няма претенции за изчерпателност на представените теми и средства за защита. Това се отнася и за приложенията – те обхващат само част от подходите и средствата за защита, които са достъпни за лишените от свобода.

Усилията на институционално и нормативно ниво за въвеждане на ефективен достъп за всички лишени от свобода до актуална правна информация, съдебна практика и подкрепа за използване на гарантираните в закона правни средства за защита следва да продължат.

ВНИМАНИЕ!
Включените в наръчника жалби, искове и молби са само примерни и не следва да се използват дословно, нито да се възприемат като правен съвет по конкретен казус. Имайте предвид, че законите, свързани с наказателното изпълнение и процесуалните правила, са сложни, изменят се сравнително често и могат да бъдат предмет на различно тълкуване и прилагане както от администрацията, така и от съда.

Препоръчително е винаги да се търси правна консултация и съдействие от адвокат, упълномощен или назначен по реда на Закона за правната помощ.

Наръчникът е отпечатан и разпространен във всички места за лишаване от свобода в България.

Може да изтеглите наръчника от тук:

ПРАКТИЧЕСКИ НАРЪЧНИК ЗА ПРАВНО ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА

Електронна версия на изданието е достъпна в интернет на сайта на проекта www.prisonreform.bg и на сайта на БХК www.bghelsinki.org.

Тази публикация е създадена като част от стратегията за насърчаване на правата на човека в местата за лишаване от свобода по проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, в периода 2020-2023 БХК ще заведе няколко стратегически дела пред национални и/или международни органи.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

prison

ЕСПЧ е сезиран за унизителната липса на основни средства за лична хигиена в българските затвори

Стратегическо дело №4*

През февруари 2023 г. Българският хелзинкски комитет (БХК) сезира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от името на доживотен затворник с оплакване, че от 2018 г. насам затворническите власти го лишават от средства за поддържане на личната хигиена и здраве, както и от други стоки от първа необходимост, в противоречие със забраната за нечовешко и унизително отнасяне. Това е четвъртото дело със стратегически потенциал, по което БХК предоставя правна помощ в рамките на проект Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, финансиран от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Проблемът, който то засяга, е изключително масов и се корени в неадекватната бюджетна издръжка на лишените от свобода, както и в липсата на признат несеквестируем минимум по отношение на средствата, които затворниците получават от близките си за задоволяване на основни техни нужди в хода на изтърпяване на наказанието.

Жалбоподателят по това дело изтърпява наказание – доживотен затвор без замяна. За поддържане на хигиената той получава от затвора по два сапуна и известно количество прах за пране на месец. Други консумативи и принадлежности като самобръсначка, тоалетна хартия, четка и паста за зъби, не се осигуряват, а освен това са забранени за получаване по време на свиждане. Единственият вариант затворниците да се сдобият с тези вещи е да ги закупят от затворническата лавка. Жалбоподателят, както почти всички доживотни затворници, обаче, не полага възмезден труд. Освен това, той има натрупани задължения към държавата и дребните парични суми, които близките му изпращат се запорират в пълен размер. Запорите са наложени по инициатива на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за разноски по съдебни дела, които жалбоподателят е водил срещу институцията.

Така жалбоподателят изпада в безпомощно и унизително положение – от една страна, затворническите власти не изпълняват задължението си да му осигуряват условия и средства за лична хигиена и здраве, а от друга – той няма перспектива, че някога ще успее да изплати дълга си към държавата, за да може да си закупува необходимите консумативи сам, още повече, че дългът е натрупан в следствие на неговата активност в защита на неговите права и интереси. На затворниците е забранено да разменят вещи помежду си и това също препятства жалбоподателя да се снабди с нужните му продукти. Наред с това, жалбоподателят се оплаква, че поради невъзможност да поддържа устна хигиена от 2018 г. насам е загубил всичките си зъби.

Искът за обезщетение за вреди от нечовешко и унизително отнасяне, който жалбоподателят завежда по този повод пред националните съдилища е отхвърлен с аргументите, че законът не му гарантира исканите хигиенни консумативи, че затворническата администрация не е целяла да го унижи, а запорът върху средствата му се дължи на собственото му виновно поведение. Съдилищата не обръщат внимание на забраната за нечовешко и унизително отнася в българския закон, а обсъждат какви конкретни задължения има администрацията на затвора.

Обръщайки се към ЕСПЧ, жалбоподателят повдига оплаквания по член 3 (забрана за нечовешко и унизително отнасяне), алтернативно, член 8 (право на личен живот) от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и член 13 – право на ефективно средство за защита. “Твърденията в жалбата са, че държавата следва осигури на лишените от свобода несеквестируем минимум, за да могат те сами да посрещат и задоволяват нуждите си. Алтернативата на такъв минимум е държавата да гарантира, че чрез затворническите администрации ще посреща всички нужди на хората, но до този момент държавата не е успяла да стори това – нито хигиенните продукти са достатъчни за базова лична хигиена, нито храната в затворите отговаря на стандартите за количество и качество. “ – коментира адв. Адела Качаунова, директорка на Правната програма на БХК.

Тази публикация е създадена като част от стратегията за насърчаване на правата на човека в местата за лишаване от свобода по проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, в периода 2020-2023 БХК ще заведе няколко стратегически дела пред национални и/или международни органи.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

5627861

Становище на БХК по изпълнението на групи дела Кехайов и Нешков срещу България с акцент върху медицинската грижа в затворите

В края на 2022 г. г. Българският хелзинкски комитет, съвместно с неправителствената организация European Prison Litigation Network, изпратиха до Съвета на Европа своите наблюдения по отношение на изпълнението на групата дела в ЕСПЧ, свързани с пенитенциарната система в България – Кехайов срещу България и Нешков и други срещу България. Акцентът в становището е върху задълбочаващите се системни проблеми в медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

Пълният текст на становището може да прочетете тук.

Тази публикация е създадена като част от стратегията за насърчаване на правата на човека в местата за лишаване от свобода по проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, в периода 2020-2023 БХК ще заведе няколко стратегически дела пред национални и/или международни органи.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

prison-553836_640

Съдът: Правосъдното министерство незаконосъобразно отказва достъп до информация за проверки в затворите

 

Автор: адв. Диана Драгиева

Втора година продължават безплодните опити за осветяване на съдържанието на докладите от планови проверки в затворите, затворническите общежития, поправителните домове и арестите, проведени през последните години от Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията към Министерство на правосъдието. Инспекторатът отговаря за извършването на проверки за установяване на нарушения, прояви на корупция и неефективна работа на администрацията. БХК два пъти осъди министъра на правосъдието да предостави информацията, но тя остава недосегаема.

През юни 2021 г. от министерството за пръв път отказаха достъп до докладите от проверките, със следните съмнителни мотиви: 1) по реда на ЗДОИ не следва да се търсят, респ. предоставят конкретни документи, а следва да се търси, респ. предостави наличната в тях информация като такава, което е и смисълът на закона, и 2) изискването на посочените доклади попада в хипотезата на повторното използване на информация от обществения сектор.

На 28 март 2022 г. АССГ отмени отказа на министъра на правосъдието да предостави текстовете на докладите от проверките със заличени данни. Съдът, логично, отбелязва, че отказът за предоставяне на докладите е лишен от мотиви, а в случая изобщо не се касае за информация за повторно ползване. Въпреки това решение, от правосъдното министерство отново отказват да предоставят докладите, тъй като “предоставянето на информация в конкретните доклади би могло да застраши обществения ред, включително и здравето на граждани”.

През май 2022 г. БХК подава второ заявление, като този път внимателно формулира въпросите си, така че да не е необходимо предоставяне на чувствителни данни, ако такива действително се съдържат в докладите: иска се най-обща информация относно това къде, с какви цели, задачи и обхват са извършени проверките, както и направените въз основа на тях изводи, препоръки и предложения. 

Искането за информация е отхвърлено от Министерството на правосъдието и в този формат. Отказът този път е аргументиран с липсата на така зададената информация, с чувствителността на информацията, тъй като тя касае обособени постове в местата за лишаване от свобода, щатна обезпеченост, инструкции за постовите надзиратели; техника за видеонаблюдение; компрометирани заграждения и/или килии; брой и вид на въоръжение на конкретното поделение, местонахождение на оръжейната, проведени занятия за стрелкова подготовка на щата и др. Необяснимо, за втори път от министерството настояват също, че за поисканите данни се прилагат разпоредбите за повторно ползване на информация от обществения сектор.

По жалба на БХК, на 10 януари 2023 г. АССГ [DA1] отмени и този отказ на министъра на правосъдието.Според съда изложеното обстоятелство, че информацията е „чувствителна“ и може да застраши обществения ред и здравето на гражданите не се подкрепя нито от доказателствата по делото, нито представлява основание за отказ. В същото време не се сочи  информацията да е класифицирана по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, нито да засяга интересите на трети лица. Съдът връща административната преписка на министерството за ново произнасяне в 14-дневен срок, при съобразяване с дадените задължителни указания за прилагане на закона.

Към момента информацията от докладите от проверките в местата за лишаване от свобода остават тайна.

 

 Линк към решението тук.

 

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Изтегляне

Автор: БХК

Защо в затвора в Белене пият вода с примеси на кал? Интервю на Адв. Ивета Савова за „Факти“

Препечатваме част от интервюто на адв. Ивета Савова от екипа на БХК, публикувано на 19.10.2022 г. в сайта Факти.бг. Пълното интервю можете да прочетете тук, както и втората му част „Какви права имаме в ареста?“ тук.

Българският хелзинкски комитет (БХК), съвместно с четири други неправителствени организации от Белгия, Гърция и Румъния, са разработили проект за разкриване на структурни проблеми в досъдебното наказателно производство и неговото съответствие с европейското право. В рамките на проекта са осъществени изследвания върху представителни извадки на наскоро лишени от свобода по ключови въпроси на полицейското задържане, употребата на сила, достъпа до адвокатска защита, превод и информация, достъпа до медицински преглед, както и условията на задържане. Пред ФАКТИ по темата говори адвокат Ивета Савова от БХК.

– Адвокат Савова, ново международно изследване показва, че много често задържан от българската полиция е бил малтретиран в ареста. Какво означава това?
– Данните от изследването на Българския хелзинкски комитет (БХК), проведено в България през лятото и есента на 2021 г., сочат, че всеки четвърти, наскоро осъден на ефективно лишаване от свобода, е бил жертва на използвана спрямо него сила при задържането. Срещу всеки пет е употребена сила след отвеждането му в полицейското управление. В някои случаи, наистина, употребената сила изглежда оправдана, защото е била в отговор на съпротива срещу задържането.

Много по-често обаче полицейските служители ненужно са използвали физическа сила срещу задържаните, а дори и да е имало нужда да се използва такава сила, тя е била несъразмерна.

Често полицейските служители използват сила и помощни средства с цел наказване на място за деянието, което задържаното лице предполагаемо е извършило, а малтретирането в полицейските управления има за цел да се получи информация. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по много дела е постановявал, че всяко използване на физическа сила по отношение на човек, лишен от свобода, което не е строго необходимо в резултат от неговото собствено поведение, нарушава човешкото достойнство и следователно следва да бъде разглеждано като нарушение на правото, гарантирано от член 3 на Европейката конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – забрана на изтезанията. Съдът в Страсбург многократно е осъждал България за нарушение на член 3 от Конвенцията по дела, в които е установявал непропорционална употреба на сила от полицейски служители (ЕСПЧ, Krastanov v. Bulgaria, жалба № 50222/99; EСПЧ, Rashid v. Bulgaria, жалба № 47905/99; ЕСПЧ, Ivan Vasilev v. Bulgaria, жалба № 48130/99).

– Какви са условията в арестите и затворите у нас?
– В редица арести условията на настаняване не покриват минималните стандарти за хуманно третиране. В седем ареста килиите не са оборудвани със санитарни възли (Велико Търново, Видин, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград и частично – арестът на улица Майор Векилски в София), а в пет ареста в килиите няма достъп до слънчева светлина (Велико Търново, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград). В арестите задържаните лица остават постоянно заключени в килиите, с изключение на един час дневно, предназначен за престой на открито и физическа активност. В шест ареста няма места за престой на открито (Варна, Велико Търново, Видин, Кърджали, Смолян, Хасково), а са приспособени стаи за разходка; в ареста в Свиленград раздвижването е възможно единствено в коридора на ареста.

Почти навсякъде килиите са малки, с лоша вентилация, обзаведени много оскъдно или без нищо друго освен легло, с наличие на дървеници,

без възможност за участие в каквито и да е смислени дейности. Тази нечовешки и унизителни условия водят до психическа и физическа деградация на задържаните лица; те се използват и за натиск върху обвиняемите и подсъдимите в рамките на наказателните производства, по които са задържани. Понякога в арестите се задържат и непълнолетни обвиняеми за дълги периоди от време. Ситуацията изисква незабавни мерки от страна на властите – ремонт на сега съществуващите арести или преместването им в нови, отговарящи на минималните стандарти сгради и помещения.

– Медицинското обслужване на какво ниво е…
– Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е в колапс. Проблемите засягат всеки един аспект от дължимата здравна грижа – повърхностни първоначални прегледи, липса на профилактика и достъп до стоматологични услуги, големи забавяния при насочването към външни специалисти и външни болнични заведения, ниско качество на предоставяните услуги, критично състояние на пенитенциарната болнична грижа. Причина за това състояние са дългогодишната административна, финансова, методологическа и информационна изолация на пенитенциарното здравеопазване от гражданската здравна система и произтичащите от това недостиг на квалифициран медицински персонал, лоши медицински практики, оскъдно и амортизирано оборудване и тежки битови условия. В арестите и затворите няма специализирана лекарска помощ, а достъпът до външни специалисти не е добре координиран и се реализира с големи забавяния.

Проблемът с лошите битови условия в следствените арести в България е стар. Той многократно е бил обект на загриженост на местни и международни наблюдатели на правата на човека, а ЕСПЧ е произнесъл голям брой решения, с които е установил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ поради лошите битови условия в местата за досъдебно задържане. Понастоящем изпълнението на тези решения се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа в рамките на процедурата за засилено наблюдение на групата дела Кехайов/ Нешков.

[…]

2022-kanev--problemite-s-ravnoto-tretirane-v-dosadebnoto-nakatelno-proizvodstvo

Всеки трети задържан от българската полиция е бил малтретиран, показва ново международно изследване

Нови данни от сравнително изследване в пет държави, членки на Европейския съюз, показва, че всеки трети лишен от свобода, който преди това е задържан в полицията, се оплаква от физическо малтретиране или по време на задържането, или вътре в полицейското управление.

Продължилото две години изследване е проведено от Българския хелзинкски комитет (БХК), съвместно с четири други неправителствени организации от Белгия, Гърция и Румъния. Проектът е насочен към разкриване на структурни проблеми в досъдебното наказателно производство и неговото съответствие с европейското право.

В рамките на проекта в четирите държави членки бяха осъществени изследвания върху представителни извадки на наскоро лишени от свобода по ключови въпроси на полицейското задържане, употребата на сила, достъпа до адвокатска защита, превод и информация, достъпа до медицински преглед, както и условията на задържане.

В България бяха интервюирани 1010 лишени от свобода, чиито досъдебни производства са започнали след 1 юли 2019 г. Сред тях в извадката със значителни дялове попаднаха представители на основните етнически малцинства, чужденци, жени и непълнолетни.

Голяма част от лишените от свобода, интервюирани в изследването, са жертва на грубо посегателство върху техните човешки права, както и на пряка дискриминация. Този проблем е отчетен като системен при ромите, които много по-често са жертви на полицейско насилие, съпроводено с обиди, визиращи етническата им принадлежност.

„Става дума за широко разпространени практики в голяма част от българските полицейски управления, която остава ненаказана“, коментира д-р Красимир Кънев, ръководител на изследователския проект за България. „Това ново изследване само потвърждава наблюденията на голям брой местни и международни наблюдатели на правата на човека в България, които от години изразяват своята загриженост в тази връзка“, допълва той.

Сериозен е проблемът и с непряката дискриминация, която е налице при еднакво третиране на групи, които са в по-уязвимо положение от други. Изследването разкрива несъразмерно неблагоприятни последици от прилагането на общи разпоредби, политики или мерки върху различни уязвими групи в наказателното производство. Такъв е случаят например с:

  • достъпа до качествена адвокатска защита в досъдебното производство, от липсата на каквато са засегнати неблагоприятно ромите, чужденците и непълнолетните;
  • неравния достъп до медицински преглед след полицейското задържане, от което са засегнати неблагоприятно чужденците и ромите;
  • липсата на превод или некачествения превод по време на полицейското задържане и на досъдебното производство, от което са засегнати неблагоприятно преди всичко чужденците, но и някои представители на етническите малцинства;
  • разликите в сроковете на задържане под стража в досъдебното производство, от което са засегнати неблагоприятно чужденците и непълнолетните;
  • разликите в материалните условия на задържането в следствените арести, от което са засегнати неблагоприятно ромите, чужденците и непълнолетните.

Наред с неравенството в третирането, българската система на наказателно правосъдие допуска и сериозни нарушения на правата на човека, от което страдат всички. Такъв е случаят с големия брой задържани от полицията, срещу които се употребяват непропорционално сила и помощни средства; лошия достъп до адвокатска защита по време на полицейското задържане; неадекватния достъп до медицински преглед веднага след задържането; лошото качество на адвокатската защита по време на досъдебното производство; неадекватното уведомяване за правата по време на полицейското задържане; лошите битови условия на задържане в следствените арести.

Целият доклад от изследването е достъпен на сайта на БХК тук. Вижте и инфографика с акценти от данните в доклада тук.