Няколко големи групи проблеми съществуват все още в местата за лишаване от свобода, но най-сериозният остава този с условията в арестите и тяхната пренаселеност.
АССГ осъди ГД “Охрана” за отказ да конвоира затворник за погребението на майка му
Стратегическо дело №3
По сигнал на БХК Инспекцията по труда намери 115 нарушения на правилата за безопасен труд в затворите
Проверките са обхванали производствени цехове, стопанства и работилници на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ към почти всички затвори в страната.
Обновеният списък с разрешени лични вещи в затворите създава проблеми
На 01.01.2022 г. в сила влязоха обновени списъци за разрешени лични вещи в затворите и арестите.
Списък на разрешените лични вещи и храни за задържаните под стража в арестите (2022 г.)
Актуална заповед на Министерство на правосъдието за арестите в сила от 01.01.2022 г.
Списък на разрешените вещи и храни за лишените от свобода в затворите и арестите към затворите (2022 г.)
Актуална заповед на Министерство на правосъдието за затворите и арестите в затворите в сила от 01.01.2022 г.
Човекът зад реформата: Интервю със Светломир Нешков в Софийския затвор
Делото Нешков и други срещу България в ЕСПЧ е пилотно и основополагащо за реформата в затворите от 2015 г. насам.
Комитетът на министрите на Съвета на Европа изисква информация за разследванията на полицейското насилие от протестите през 2020 г.
На 2 декември 2021 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа за пореден път разгледа изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по групата дела Великова срещу България. Това е най-голямата група дела, която е на усилено наблюдение от страна на Комитета.
Първото решение по нея (убийство от полицията в условията на полицейско задържане) е още от 2000 г. Тя засяга най-тежките нарушения на правата на човека в България – убийства, изтезания и малтретиране на задържани от полицейски и пенитенциарни служители и липса на адекватно разследване, а в много случаи прикриване от прокуратурата на извършителите. Става дума за няколко десетки случая, разгледани от ЕСПЧ, а на практика – за хиляди хора, които са изгубили живота си или са били трайно инвалидизирани в резултат от побои и използване на огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи. До този момент Комитетът на министрите е приел две междинни резолюции, в които е изразил сериозна загриженост за липсата на значим прогрес в изпълнението на тази група решения.
Комитетът за пореден път прие, че решенията на ЕСПЧ не са изпълнени и отправи остри препоръки към България. По отношение на индивидуалните мерки те изискват възобновяване на разследванията по редица от делата. По отношение на общите мерки препоръките включват редица необходими изменения на законодателството, регламентиращо дейността на полицията, с цел осигуряване на ефективен достъп до адвокатска защита, включително безплатна правна помощ по време на полицейското задържане, осигуряване на системно видеонаблюдение на полицейските „разузнавателни беседи“, прехвърляне на разследването на полицейското малтретиране на независими прокурори и следователи, криминализиране на изтезанието, отстраняване на разследваните полицаи от длъжност, осигуряване на незабавно и независимо медицинско освидетелстване на жертвите, автоматично уведомяване на прокуратурата за случаите на малтретиране, подкрепа от властите на мониторинга на местата за лишаване от свобода на омбудсмана и специализираните НПО.
В отделна препоръка Комитетът на министрите изисква информация за разследванията за малтретирането на протестиращите по време на протестите през лятото на 2020 г.
„Препоръките по делото Великова и други срещу България бяха приети заедно с препоръките по друго знаково дело – Колеви срещу България“, посочи Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет. „У нас обаче към момента обществен отзвук има само втората тема, която засяга пряко съдебната реформа и правомощията на главния прокурор. Това „избутване“ на полицейското насилие извън дневния ред на обществото е една от предпоставките този проблем да не намира своето решение вече повече от две десетилетия“, допълни Кънев.
Броят на изследванията за ХИВ в българските затвори продължава да намалява
В Световния ден за борба с ХИВ напомняме, че затворите са среда с висок риск за предаване на ХИВ.