МП11

Екипът на “Реформа в затворите” запозна Министерството на правосъдието с най-сериозните проблеми в местата за лишаване от свобода

Няколко големи групи проблеми съществуват все още в местата за лишаване от свобода, но най-сериозният остава този с условията в арестите и тяхната пренаселеност.

Решение №6017 от АССГ по жалба на лишен от свобода срещу ГД „Охрана“

Решение №6017 от АССГ по жалба на лишен от свобода срещу ГД „Охрана“

А. Д. е български гражданин, осъден на лишаване от свобода, изтърпяващ присъдата си в затворническо общежитие. На 24 ноември 2020 г. умира майката на г-н Д. вследствие на усложнения от инфекция с Ковид-19. Той изпраща молба до Софийски градски съд (СГС) да бъде изведен с охрана, за да присъства на погребението на неговата майка, което ще се проведе на 5 декември 2020 г. На 3 декември СГС дава исканото разрешение, като изрично се позовава на решението на Европейския съд по правата на човека Вецев срещу България, в което е намерено нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) поради отказ на български съд лишеният от свобода Вецев да присъства на погребението на неговия починал брат поради липса на процесуален ред.

На 4 декември обаче директорът на регионална дирекция “Охрана”, изпраща писмо до СГС, в което обяснява, че гробищата не са орган на съдебната власт и СГС следва да насочи разпореждането до друг компетентен орган. В деня на погребението, 5 декември 2020 г., г-н Д. не е изведен от СЦЗ и не присъства на погребението на неговата майка, което е основанието на жалбата му. Представляван е в съда от адвокатите на Българския хелзинкски комитет.

 

police-rawpixel-id-3317718-1080x720

Комитетът на министрите на Съвета на Европа изисква информация за разследванията на полицейското насилие от протестите през 2020 г.

На 2 декември 2021 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа за пореден път разгледа изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по групата дела Великова срещу България. Това е най-голямата група дела, която е на усилено наблюдение от страна на Комитета.

Първото решение по нея (убийство от полицията в условията на полицейско задържане) е още от 2000 г. Тя засяга най-тежките нарушения на правата на човека в България – убийства, изтезания и малтретиране на задържани от полицейски и пенитенциарни служители и липса на адекватно разследване, а в много случаи прикриване от прокуратурата на извършителите. Става дума за няколко десетки случая, разгледани от ЕСПЧ, а на практика – за хиляди хора, които са изгубили живота си или са били трайно инвалидизирани в резултат от побои и използване на огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи. До този момент Комитетът на министрите е приел две междинни резолюции, в които е изразил сериозна загриженост за липсата на значим прогрес в изпълнението на тази група решения.

Комитетът за пореден път прие, че решенията на ЕСПЧ не са изпълнени и отправи остри препоръки към България. По отношение на индивидуалните мерки те изискват възобновяване на разследванията по редица от делата. По отношение на общите мерки препоръките включват редица необходими изменения на законодателството, регламентиращо дейността на полицията, с цел осигуряване на ефективен достъп до адвокатска защита, включително безплатна правна помощ по време на полицейското задържане, осигуряване на системно видеонаблюдение на полицейските „разузнавателни беседи“, прехвърляне на разследването на полицейското малтретиране на независими прокурори и следователи, криминализиране на изтезанието, отстраняване на разследваните полицаи от длъжност, осигуряване на незабавно и независимо медицинско освидетелстване на жертвите, автоматично уведомяване на прокуратурата за случаите на малтретиране, подкрепа от властите на мониторинга на местата за лишаване от свобода на омбудсмана и специализираните НПО.

В отделна препоръка Комитетът на министрите изисква информация за разследванията за малтретирането на протестиращите по време на протестите през лятото на 2020 г.

Препоръките по делото Великова и други срещу България бяха приети заедно с препоръките по друго знаково дело – Колеви срещу България“, посочи Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет. „У нас обаче към момента обществен отзвук има само втората тема, която засяга пряко съдебната реформа и правомощията на главния прокурор. Това „избутване“ на полицейското насилие извън дневния ред на обществото е една от предпоставките този проблем да не намира своето решение вече повече от две десетилетия“, допълни Кънев.