All posts by : prisonreform.bg

Липсата на възможност за обжалване в съд на задържането на обвиняеми лица с прокурорско постановление за срок до 72 часа е в нарушение на гарантираното от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията) право на съдебен контрол над законността на лишаването от свобода. Това постанови Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Марин Йосифов срещу България от 13 октомври 2020 г.

Във връзка с образувано наказателно производство за подкуп, през 2010 г. офисът на жалбоподателя, Марин Йосифов, тогава кмет на гр. Садово, е бил претърсен и от него са иззети предмети и компютърно оборудване. На същия ден жалбоподателят е задържан по данни за извършено престъпление със заповед на полицията за 24 часа по реда на Закона Министерството на вътрешните работи. След изтичане на максималния срок за задържане, Йосифов не е освободен. Вместо това е отведен пред разследващите органи, които му повдигат обвинение и го задържат наново, този път с прокурорско постановление за срок до 72 часа. Жалбоподателят остава в ареста до края на допустимия срок на задържане, без да е изправен пред съд. В крайна сметка, прокуратурата отказва да иска постоянна мярка за задържане на жалбоподателя и той е освободен под гаранция. По-късно Йосифов прави опит да обжалва 72-часовото прокурорско задържане, но съдилищата отхвърлят жалбата поради липсата на нормативно основание за нея. 

На първо място, Страсбургският съд намира нарушение на правото на жалбоподателя да бъде незабавно изправен пред съд за извършване на преглед на законността на задържането, регламентирано в чл. 5 § 3 от Европейската конвенцията за правата на човека. Той отбелязва, че още на 26-тия час от задържането прокуратурата е разполагала с информацията, въз основа на която по-късно той е бил освободен. Този факт е направил престоя му в ареста след 26-тия час необоснован и в нарушение на Конвенцията.

На следващо място, ЕСПЧ се произнася, че жалбоподателят не е разполагал с подходящо средство за защита, което да му позволи да провери законността и необходимостта от задържането му, както се изисква от член 5 § 4 от Конвенцията. Съдът установява, че към онзи момент нито законодателството, нито съдебната практика са допускали обжалване на прокурорската мярка за задържане.

Съдът също така намира, че претърсването в офиса на жалбоподателя е било в нарушение на правото на зачитане на личния му живот.  Претърсването е извършено без предварителното разрешение на съдия, какъвто е общият ред по българското законодателство. Наказателно-процесуалният кодекс допуска последващо одобряване на действията по претърсване само в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата. Националният съд обаче е одобрил протокола от претърсването без да посочва никакви аргументи за съществуването на неотложност. Това е довело до неефективност на осъществения съдебен контрол за законност на намесата в личния живот на жалбоподателя.

На днешната дата – 10 октомври – Европа и целият свят отбелязват Деня срещу смъртното наказание.

В четвъртък, 1 октомври, Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие две впечатляващи по своя обем и критичност междинни резолюции по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България по групите дела Великова и Обединена македонска организация „Илинден“ и други.

Междинната резолюция е инструмент, с който Комитетът на министрите към Съвета на Европа сигнализира за продължително неизпълнение на дадено решение на Европейския съд по правата на човека. През юли и септември Българският хелзинкски комитет представи пред Комитета на министрите свои становища по изпълнението на двете групи дела.

Групата дела Великова, която датира от 2000 г., обединява случаи на смърт, нечовешко отношение, изтезание или непредоставен навременен достъп до медицинска грижа на хора по време на задържането им или в ареста. Групата дела Обединена македонска организация „Илинден“ и други обединява случаи на неоправдани откази на българските съдилища да регистрират сдружения на граждани, целящи признаването на „македонско малцинство в България“.

По групата Великова Комитетът отбелязва, че въпреки някои законодателни и процедурни промени рискът от малтретиране на арестанти остава висок. По-специално се отбелязва, че статистиката за насилие в ръцете на полицията не показва промени, че все още законът не изисква задължителното уведомяване на прокурор при оплаквания от полицейско насилие в МВР, както и че все още няма възможност да се обжалват пред съд постановленията на прокуратурата, с които се отказва образуване на досъдебно производство – често явление по дела на малтретирани от полицията.

По редица от делата в групата Комитетът отбелязва, че въпреки осъдителните решения на ЕСПЧ до ден-днешен властите не са предприели мерки да продължат разследването, а там, където има влезли в сила съдебни решения – делата да бъдат възобновени.

Комитетът специално приканва властите да осигурят навременен достъп до адвокат на задържаните лица – проблем, който за пореден път се открои покрай множеството арести по време на антиправителствените протести на 2 септември тази година в София. От органа на Съвета на Европа препоръчват и системното видеозаписване на разпитите на задържани лица, както и автоматичното уведомяване на прокурор в случаи на медицинско удостоверени наранявания на лица, задържани от полицията. Комитетът предписва още въвеждането на система за статистическо отчитане на жалбите за полицейско насилие и на дисциплинарните наказания и присъди на полицаи във връзка с малтретиране на задържани и по-засилено наблюдение от страна на омбудсмана и неправителствените организации. Тази препоръка идва точно в момента, в който СДВР отказа на Български хелзинкски комитет достъп до информация, свързана с дисциплинарните наказания на полицейски служители, употребили прекомерна физическа сила на 2 септември.

Комитетът на министрите настоява България, без повече забавяне, да инкриминира изтезанието и да обмисли инкриминирането на изтръгването на самопризнание от лице, което не е официално привлечено като обвиняем, но въпреки това е заподозряно в извършването на престъпление – една широкоразпространена практика у нас, която остава безнаказана.

Припомняме, че по данни, изискани от БХК по Закона за достъп до обществена информация, през 2019 г. има 259 преписки и 130 досъдебни производства за полицейско насилие, от които само 4 достигат до съда. Няма нито един осъден. Следващият преглед на изпълнението на делата от групата Великова ще бъде най-късно през декември 2021 г.

По делото Великова настоящата резолюция е вече трета по ред. Публикуването на две резолюции в рамките на едно разглеждане на Комитета означава, че България системно отказва да изпълнява решенията на ЕСПЧ – в дълъг период от време и по отношение на повече от едно основни права.

Телефонът за безплатна правна помощ е вече достъпен от всички инсталирани в местата за лишаване от свобода телефонни апарати.

На днешната дата – 10 септември – отбелязваме Световния ден за превенция на самоубийствата. По данни на Световната здравна организация, лишените от свобода са изложени на по-висок риск от самоубийства в сравнение с хората в общността. Има редица причини за това:

• В затворите попадат по-уязвими групи хора, които традиционно са с по-висок риск от самоубийство – младите мъже, лица с психични разстройства, социално изолирани хора, хора, употребяващи наркотични вещества.
• Психологическото въздействие на задържането и лишаването от свобода, отделянето от семейството, симптомите на наркотична абстиненция, очакването на дълга присъда, както и ежедневните стресове, свързани с живота в затвора, могат да надхвърлят способностите за справяне на задържаните с условията.
• Затворът е среда, в която тормозът, физическото и сексуалното насилие не са изолирани случаи.
• В някои затворени институции липсват официални политики и процедури за идентифициране и управление на затворниците със суициден риск. Дори когато съществуват такива, претоварените или необучени пенитенциарни и медицински служители могат да пропуснат ранните предупредителни признаци за риск от самоубийство.
• Затворите и арестите са често изолирани от общностните системи за психично здраве, така че достъпът им до специалисти в тази област е затруднен или изцяло липсва.

Самоубийствата в българските затвори и арести в периода 2016-2019 г. са 14, а суицидните опити – много повече. Според международните стандарти пенитенциарните власти в България имат задължение да прилагат навременни и ефективни мерки за превенция на самоубийствата.

111 ShareLikeCommentShare

Comments