court-sxc-hu-creationc

Подобрява ли се достъпът до съд за лишените от свобода?

Вече близо седем години в пенитенциарната система на България се случва нещо значимо – тече отдавна чаканата и необходима реформа. Една от задачите на тази реформа е да осигури ефективна защита на основните човешки права на лишените от свобода. Редица законодателни изменения в това отношение са вече факт, но остават практическите трудности пред затворниците и арестантите да получат достъп до съд и защита срещу виктимизация.

Пенитенциарната реформа стартира през 2015 г. в изпълнение на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека „Нешков и други срещу България“. Тя беше насочена основно към преодоляване на няколко конкретни проблема: пренаселеността и лошите материални условия в арестите и затворите, както и липсата на ефективни правни средства за защита срещу нечовешко или унизително отношение на лишените от свобода, поставени в такива условия. Направените в хода на реформата законодателни изменения обаче предизвикаха началото на една по-всеобхватна трансформация на системата на наказателното изпълнение у нас, свързана до голяма степен с разширяване достъпа до съд за лишените от свобода. Засилването на съдебният контрол върху процесите в затвора ограничи възможностите за административен произвол и принуди пенитенциарните власти да започнат да съблюдават някои основни принципи на справедливия административен процес, които до преди това бяха игнорирани. Затворниците бяха овластени да се обръщат към съда с жалби срещу условията в затворите, но още по-важно – беше им дадена възможност да сезират директно съда по въпроси, свързани с оценката на степента на тяхното поправяне – промяната на режима на изтърпяване на наказанието, преместването в заведения от открит тип и предсрочното освобождаване. 

В същото време, законодателната реформа не предвиди достатъчно и ясно разписани процесуални гаранции за ефективното осъществяване на правото на достъп до съд на лишените от свобода и някои от средствата за защита останаха слабо използвани, а жалбоподатели бяха преследвани за инициирането на дела срещу затворите. Тези и други проблеми Българският хелзинкски комитет (БХК) повдигна в становището си до Комитета на министрите на Съвета на Европа по изпълнението на пилотното решение Нешков и други, подложено на преглед през септември 2021 г. По въпросите за достъпа до съд, вземайки под внимание наблюденията на БХК, Комитетът на министрите препоръча на Българската държава да гарантира, че задържаните лица имат достъп до съответната правна рамка и да обмисли дали са необходими конкретни мерки в отговор на твърденията, че задържаните могат да страдат от отрицателни административни практики поради използването на средствата за защита. Той поиска и по-подробна информация за съдебната практика за освобождаване от съдебни разноски и такси; за достъпа до правна помощ и други. България дължи отговор по тези въпроси до септември 2021 г. 

По-долу можете да се запознаете с наблюденията на БХК по изпълнението на пилотното решение в частта за виктимизацията на жалбоподателите, достъпа до правна информация, заплащането на съдебните такси и други. 

Законодателните промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2017 г. бяха посрещнати с недоволство сред  началниците на затвори и затворническата администрация по причини свързани най-вече с увеличения обем на работа за подготовка на становища, справки и други документи, изисквани от съда по делата, както и задължението за администрацията да уведомява писмено лишените от свобода за решенията ѝ, с които се засягат техни права и интереси.

Негативно отношение към въведените възможности за защита на правата затворниците беше демонстрирано на най-високо ниво в управлението на местата за лишаване от свобода. През 2018 г., по време на национално съвещание с началниците на затворите, свикано по повод бягства от затвор София, тогавашната министърка на правосъдието, Цецка Цачева, цитирана от lex.bg, заявява, че „[п]равата на затворниците са повече отколкото техните задължения”, визирайки измененията в ЗИНЗС от 2017 г.[1] Тя отбелязва още, че промените „демотивират служителите, защото не им дават възможност пълноценно да изпълняват организацията на охрана и контрол в затворите. В рамките на същата среща началникът на Старозагорския затвор прави следното оплакване: „Бюрокрацията нарасна прекалено много, по цял ден се пише бумащина и не може да се върши съществена работа“ и дава пример, че „на всяка жалба или писмо от затворник вече се отговаря писмено“.[2]

Недоволство от упражняването на правото на жалба се чете и в годишните отчета за дейността на ГДИН. Така например в отчета за дейността на ГДИН за 2020 г. се отбелязва следното:

 „Като негативна тенденция се наблюдава злоупотребата с молби и жалби от страна на лишените от свобода и задържани лица. Често чрез жалби до различни институции лишените от свобода се опитват да налагат натиск върху администрацията в [местата за лишаване от свобода] с цел постигане на собствените си цели.[…] Част от лишените от свобода игнорират задълженията си, като акцентират предимно върху правата дадени им от закон. Предявяват  необосновани претенции и настояват същите да бъдат удовлетворени от страна на администрацията“.[3]

В този контекст не е изненада, че по време на последните си посещения в българските затвори Български хелзинкски комитет чу много оплаквания от затворници, които твърдяха, че са ставали жертви на виктимизация, защото са използвали някое от нововъведените средства за защита. Виктимизацията може да приеме различни форми – негативен характер в хода на производството за предсрочно освобождаване; нежелание на администрацията на затвора да промени режима на задържане на затворника; неспособност на затворническите власти да предложат работа; неоправдана строгост при прилагане на дисциплинарни мерки. Крайната форма на виктимизация е наказателно преследване за лъжесвидетелстване. Официално много рядко причините за тези действия или бездействие на администрацията се обвързват с използването от затворника от превантивното или компенсаторното средство за защита. Но почти без изключение затворниците, които се оплакаха от такова отношение, не се съмняваха, че това са истинските мотиви на затворническите власти зад тези, посочени в съответните документи.

Скорошен доклад от социалния инспектор на г -н Светломир Нешков, изтърпяващ наказание в Софийския затвор, може да послужи като пример за една относително често срещана форма на виктимизация на затворник за оплакване срещу администрацията, въпреки че изложението на мотивите в официалния документ, цитиран по-долу, е изключение. Докладът е съставен по повод на подадено от лишения от свобода искане до компетентния съд за предсрочно освобождаване. В него отправянето на жалби до компетентни да ги разгледат органи е оценено като един от основните личностови дефицити на затворника, обосноваващ отрицателното становище на администрацията на затвора по отношение на исканото предсрочно освобождаване.  По-конкретно, в доклада се посочва следното:

„Един от основните елементи, характеризиращи личността и поведението на л.св. Нешков е свързано с факта на многобройните му жалби и оплаквания до различни институции, свързани с качеството на храната, количеството на храната, битовите условия, кореспонденцията, здравословното му състояние, правния му статус и пр. Ако не успее на една инстанция, същият се фокусира върху друга, трета и т.н. като постоянно систематизира бележките и доводите, които подкрепят неговата теза. […] Корекционната работа с л. св. Светломир Николов Нешков продължава, но промяната е трудна предвид горепосочените личностови особености. В непрекъснато търсене на „своята“ истина , което е в основата на писането на множество жалби и завеждането на съдебни дела по различни поводи.“[4]

Като опит за виктимизация може да бъде определено и осъждането на една година лишаване от свобода за лъжесвидетелстване на лишен от свобода, свидетел по административно дело за обезщетение за вреди, причинени от нечовешко или унизително отношение, инициирано от друг затворник от същия затвор. Лишеният от свобода е осъден, затова че като свидетел е направил следното твърдение: „Мястото за разходка е по-малко от тази зала, в която се намираме в момента, около 25-30 кв. метра, … Няма пейки,…, няма сянка, …, кално е в този момент. … Не, площадката не е асфалтова … на нашата площадка е пясък в момента и кал“.[5] Наказателното производство е образувано по сигнал на началника на затвора, в който се намира лишения от свобода – свидетел по делото.

Освен виктимизацията, има и други проблеми в осигуряването на достъпа до средства за защита, като например липсата на правна информация и правна помощ. Въвеждането на превантивното и компенсаторното средство в законодателството през 2017 г. не беше съпроводен с разяснителна кампания сред лишените от свобода за новите механизми за защита срещу нечовешко и унизително отношение. Затворническата администрация няма задължение да предоставя такава информация при постъпване в затвора или в който и да е друг момент от изтърпяване на наказанието. В затворите няма разработени официални или неофициални формуляри или бланки, улесняващи сезирането на съда. В нито един арест в страната не функционира библиотека и не се предоставят нормативни актове за ползване от лишените от свобода по какъвто и да е повод. В затворите библиотеки има, но нормативните актове в тях като цяло са неактуални, а където има актуални издания, те не са лесно достъпни за лишените от свобода. Например, през 2020 г., БХК направи дарение от правна литература, включително на ЗИНЗС, за затворническото общежитие от закрит тип „Кремиковци“ към затвор София. При посещение в библиотеката през 2021 г. беше установено, че дарението е заключено в склад, а самите издания изглеждаха неизползвани. През юли 2021 г. в библиотеката към затвора в Бургас имаше две издания на ЗИНЗС, едно от които с измененията от 2017 г., но и двете книги се съхраняваха в бюрото на библиотекаря, вместо да бъдат изложени за ползване в библиотеката. В библиотеката на затворническите общежития в  Дебелт към затвор Бургас правна литература не беше открита. В библиотеката в затвора в Бобов дол, посетена от БХК през юли 2021 г., имаше няколко издания на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, но всички бяха неактуални и в тях не бяха отразени  въведените през 2017 г. превантивно и компенсаторното средства за защита. През 2018 г. дейността на единствената в страната затворническа правна библиотека към затвор София беше преустановена. Лишените от свобода в цялата страна нямат легален достъп до интернет, включително за целите на достъп до правна информация, кореспонденция с адвокати или съд.

До август 2020 г. лишените от свобода нямаха възможност да получават безплатни правни консултации от Националния телефон за правна помощ, организирана към Националното бюро за правна помощ. Причината беше техническо ограничени за набиране на номера с префикса 0700 от затворническите телефони. След сигнал на БХК, достъп до Националния телефон за правна помощ от арестите и затворите беше осигурен. Запитани за качеството на предоставяните правни консултации от изследователи на БХК, лишените от свобода изразяват недоволство, като споделят, че адвокатите, предоставящи правни съвети, не са запознати с процедурите по ЗИНЗС. Нито бюрото за правна помощ, нито Висшия адвокатски съвет предлагат обучения по наказателно-изпълнително право и попадащите в обхвата му правни средства за защита.

В някои случаи административните съдилища прекратяват производставата, тъй като затворниците не заплащат съответните държавни такса за образуване на дело, въпреки че самите таксите не са високи. Невъзможност за заплащане на държавните такси възниква за много затворници, чиито индивидуални партиди по банковата сметка към затвора са запорирани и всички постъпващи парични средства (включително дребни суми от близките им) се изземват от съдебните изпълнители. Не са изключение случаите, в които запорът е наложен в резултат на дълг към затворната администрация, възникнал при неуспешно дело на затворника, по някое от новите средства за защита срещу нечовешко или унизително отнасяне. Запорите са сериозен проблем във всички затвори в България и понякога сам по себе си представлява ситуация, която представлява нечовешко и унизително отношение (напр. когато затворник няма пари да купи дори тоалетна хартия или крем за бръснене от лавката за дълъг период от време, понякога през целия му срок на лишаване от свобода). Такива затворници са ефективно възпрепятствани да използват средствата за защита срещу нечовешко и унизително отношение, предвидени в закона.

Наблюденията на БХК по използването на превантивното средство за защита срещу нечовешко и унизително отношение от българските затворници и задържани не са обнадеждаващи. Според официални данни, предоставени на БХК от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, през 2020 г. е имало само шест заповеди на административните съдилища за прекратяване на действия и бездействия за предотвратяване на нечовешко и унизително отношение.

Затворниците не получават правна помощ, когато предявяват исковете си в административните съдилища. В резултат на това много от техните искания не са много добре подготвени и се отхвърлят или по допустимост, или по същество. Тези напр. са случаите, когато затворниците искат корекции в намаляването на присъдите им, включване в конкретни поправителни програми, защита срещу претърсвания и проверки на кореспонденцията им, преместване в други помещения, за да могат да продължат образованието си, предотвратяване на изземването на лични активи от съдебни изпълнители и др.

Компенсаторното средство за защита срещу нечовешко или унизително отношение  е много по-често използвано от затворниците. Проблемите, свързани с използването на превантивното средство за защита, като липсата на правна помощ, виктимизация на ищците, липса на пари за плащане на таксите и заплахата да станат мишена за конфискация на активите в случай на загуба, също са валидни в случаите на използване на компенсаторното средство за защита.


[1] shorturl.at/dtFSZ

[2] shorturl.at/dtFSZ

[3] Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (2021). Отчет за дейността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието през 2020 г., стр. 12, достъпен в интернет на: https://prisonreform.bg/wp-content/uploads/2021/04/2020-gdin-otchet-1-45.pdf.

[4] Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (2021). Доклад за лишения от свобода Светломир Николов Нешков от 1 март 2021 г.

[5] Районна прокуратура Плевен, Обвинителен акт по досъдебно производство 1904/2020 г.

belene8-1200

Мониторинг в затвор Белене: Има спешна нужда от подмяна на понтонния мост, свързващ затвора със сушата

На 12 и 13 август екипът на БХК посети разположения на остров Персин затвор Белене, където са лишени от свобода около 420 човека, основно от областите Русе, Разград, Добрич и Силистра. През последните години материалните условия в затвора се подобряват – не се наблюдава пренаселеност, във всички килии са изградени санитарни възли, подменена е подовата настилка и дограмата на прозорците, на мястото на стопанска постройка е обособено ново общежитие от открит тип за около 70 човека. Ремонтите са извършени благодарение на доброволния труд на лишените от свобода. 

По време на посещението, БХК констатира четири наболелите проблема, на които трябва се обърне специално внимание:

  • Единственото съоръжение, което свързва остров Персин със сушата е стар и амортизиран понтонен мост. Голяма част от понтонните звена са износени и са негодни за употреба, а свързващите механизми са корозирали. При екстремни метеорологични условия и повишаване на нивото на реката, мостът може да бъде залят или части от него да се откъснат. Когато реката замръзне, понтонният мост може да стане недостъпен, затруднявайки достъпа до затвора за линейки, доставка на провизии и др.
    От администрацията на затвора не крият, че състоянието на моста го прави опасен за преминаване и че има спешна необходимост от подмяната му с нов, за което обаче в бюджета на затворите към момента не са отделени средства.
    След посещението си в затвора Белене през 2014 г., отбелязвайки някои структурни недостатъци на мястото за лишаване от свобода, включително ненадеждността на стария понтонен мост, Европейският комитет за предотвратяване на изтезания подканва българските власти да обмислят затваряне на затвора и изграждането на ново затворническо заведение, разположено на сушата и в близост до голям градски и комуникационен център.
  • Затворниците масово се оплакват от качеството на питейната вода. Затворът се снабдява с питейна вода от собствен подземен водоизточник и по всяка вероятност липсва филтрация, тъй като водата, която достига до чешмите в килиите е с видими примеси от пясък и мазна черна субстанция, която наподобява мазут. Крановете на чешмите в почти всички килии, които БХК посети, бяха привързани с марли, мокри кърпички или други материали, служещи за филтър. В същото време от затвора заявяват, че водата е била изследвана и отговаря на държавните стандарти за вода за питейни нужди. 
  • Въпреки регулярната дезинсекция, в затворът продължава да има сериозен проблем с нашествието на хлебарки и дървеници. 
  • Немалък брой затворници имат наложени запори върху индивидуалните си партиди по сметката на затвора, по които обикновено получават малки суми пари от семействата и близките за закупуване от лавката на храна, цигари и други стоки от първа необходимост, които затворът не осигурява – шампоан, самобръсначки, тоалетна хартия, бельо, карти за телефона, лекарства. Други не получават каквато и да е било подкрепа отвън. Невъзможността за закупуване на тези стоки предизвиква сериозно напрежение сред лишените от свобода, създава конфликти и възможности за злоупотреба със затворниците, останали без средства; в някои случаи води до нечовешко и унизително отнасяне.  

Remand Centers

Съдът в Страсбург за пръв път даде оценка за новите правни механизми за защита на доживотните затворници, поставени на специален режим

В решение по делото Димитър Ангелов срещу България ЕСПЧ присъди 6000 евро обезщетение на доживотен затворник, заради лошите материални условия в Пазарджишкия затвор и ограниченията на специалния режим.