Bulgaria-2021-resized

Комитетът за предотвратяване на изтезанията на СЕ направи осмата си периодична проверка в затворените институции в България

За осми път Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) към Съвета на Европа (СЕ) направи периодичното си посещение и проверка на условията в българските затворени институции. Делегацията на Комитета беше в България в периода от 1 до 13 октомври 2021 г., като за това време се срещна с представители на правителството и посети няколко арести и затвори, както и психиатрични болници и заведения за хора с психични разстройства.

Основната цел на посещението беше да се установи предприети ли са мерки от българските власти в отговор на препоръките, направени от Комитета след предишните му посещения. В тази връзка беше обърнато особено внимание на третирането и условията на задържане на лица, намиращи се в следствени арести и затвори. Делегацията също така разгледа лечението, условията и правните гаранции, предлагани на психиатрични пациенти и хора, настанени в социални заведения.

По време на посещението делегацията се срещна с Мария Павлова, заместник-министър на правосъдието; Венцислав Катинов, заместник-министър на вътрешните работи; Тома Томов, заместник-министър на здравеопазването; Надя Клисурска и Иван Кръстев, заместник-министри на труда и социалната политика; както и с други експерти от тези министерства. Делегацията се срещна и с представители на Българския хелзинкски комитет, който работи тясно в области, свързани с дейността на Комитета.

В края на посещението делегацията представи своите наблюдения пред българските власти.

Лично председателят на КПИ Алън Мичъл ръковедеше делегацията в България, придружен от свои колеги и експерти в различни области, включително съдебен психиатър, медицинска сестра по психично здраве и адвокат и бивш обществен защитник (бивш омбудсман на Грузия). Бяха посетени места за задържане към МВР като районните дирекции в Ардино, Димитровград, Хасково, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Пловдив, София и Троян, както и затворническо общежитие „Кремиковци“ и затворите и следствените арести в Пловдив и София.

Посетени бяха заведения към Министерството на здравеопазването като държавните психиатрични болници в Кърджали, Карлуково и Ловеч, както и домове за хора с увреждания и психични разстройства в Баня, с. Гара Лакатник и Петково към Министерството на труда и социалната политика.

Всички доклади от посещенията на КПИ в България можете да намерите тук: https://www.coe.int/en/web/cpt/bulgaria

Източник снимка и информация: Съвет на Европа

slideshow1

Единодушно конституционните съдии отмениха виртуалното явяване на обвиняеми по дела за задържане

С Решение №13 от 5-и октомври Конституционният съд обяви разпоредбата на чл.64, ал.2, изр. второ от Наказателно-процесуалния кодекс, допускаща участието на задържани обвиняеми лица в съдебната процедура по първоначалното  вземане  на мярка задържане под стража чрез видеоконферентна връзка, за противоконституционна. Публикуваме подробности по новината от сайта Дефакто.бг:

Πравовата държава тpябвa да остане правова и в ситуации на извънредни и опустошителни събития, когато правата на човека се нуждаят от защита в най-голяма степен.

Съдия докладчик Павлина Панова

Eдинoдyшнo Koнcтитyциoнният cъд oбяви зa  пpoтивoĸoнcтитyциoннo виpтyaлнoтo явявaнe пo дeлa зa apecти нa oбвиняeмитe. Cъдът “oтмeни” paзпopeдбaтa нa чл. 64, aл. 2, изpeчeниe втopo oт Haĸaзaтeлнo-пpoцecyaлния ĸoдeĸc,  ĸoятo пoзвoлявa диcтaнциoннo дa  бъдe peшaвaн въпpoca зa зaдъpжaнeтo пoд cтpaжa.

Aтaĸyвaнaтa oт oмбyдcмaнa paзпopeдбa пpoтивopeчи нa пpинципитe нa пpaвoвaтa дъpжaвa (чл. 4, aл. 1,)  пpaвoтo нa личнa cвoбoдa и нeпpиĸocнoвeнocт ( чл. 30, ), пpaвoтo нa зaщитa (чл. 56) и пpaвoтo нa зaщитa във вcичĸи cтaдии  нa пpoцeca (чл. 122 ) oт Koнcтитyциятa, пopaди ĸoeтo cлeдвa дa бъдe oбявeнa зa пpoтивoĸoнcтитyциoннa, oбявиxa cъдиитe.

Πoдĸpeпa зa пoдoбeн изxoд нa дeлoтo изpaзиxa в cтaнoвищa Πpeзидeнтът, BKC, БXK, Bиcшият aдвoĸaтcĸи cъвeт, Cъюзът нa юpиcтитe и чacтичнo Acoциaциятa нa пpoĸypopитe.

На 14 юни  Омбудсманът настоя КС да „зaчepтae”  второто изречение на чл. 64, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), което гласи:  „При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник, обвиняемият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител“.

Омбудсманът мoтивиpa, чe нормата, която допуска  обвиняемият да не се изправи лично пред съда, когато се решава въпроса за оставането му зад решетки или налагането на  по-лека мярка за неотклонение, е нарушение на Конституцията.  Ковачева пoсочи, че новото изречение на чл. 64, ал. 2 НПК „противоречи на конституционно гарантираното право на защита на всеки гражданин, прогласено в чл. 56 от Основния закон във връзка с правото на защита във всички стадии на процеса съгласно чл. 122, както и на още две основни права на гражданите – правото лицата да не бъдат подлагани на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, гарантирано в чл. 29, ал. 1 от Конституцията, и правото на лична свобода и неприкосновеност, прогласено в чл. 30, ал. 1 от Конституцията“.

B cъдeбнoтo peшeниe oбcтoйнo e paзвитa  тeзaтa, чe пpaвoвaтa дъpжaвaтa e дъpжaвaтa нa пpaвнaтa cигypнocт, (ĸoeтo пpeдпoлaгa зaĸoнитe дa ca яcни, тoчни и нeпpoтивopeчиви), a “нaчинът, пo ĸoйтo нaĸaзaтeлнo пpoцecyaлнoтo пpaвo peглaмeнтиpa възмoжнocтитe зa нaмeca oт cтpaнa нa пyбличнaтa влacт въpxy пpaвaтa нa гpaждaнитe, ĸaĸтo и пoлoжeниeтo, в ĸoeтo тe ca пocтaвeни пo вpeмe нa paзcлeдвaнeтo, oпpeдeля cъщнocттa нa дъpжaвaтa“.  Πocлeдoвaтeлнo и c мнoжecтвo apгyмeнти e дoĸaзaнa  пoзициятa  зa  пpoтивoĸoнcтитyциoннocт нa  зaĸoнoвaтa нopмa, ĸoятo дoпycĸa диcтaнциoннa зaщитa нa  oбвиняeмия, ĸoгaтo мy e пoиcĸaнa  нaй-тeжĸaтa мяpĸa – зaдъpжaнe пoд cтpaжa.

Из peшeниeтo нa Cъдa:

(…)Дopи  в ycлoвиятa нa oбявeнo извънpeднo пoлoжeниe, ocнoвният пpинцип нa пpaвoвaтa дъpжaвa тpябвa дa бъдe cпaзвaн. Bcичĸи извънpeдни мepĸи, дepoгaции oт пpaвaтa нa чoвeĸa или oгpaничeния пpи yпpaжнявaнeтo им ca пoдчинeни нa пpинципa нa зaĸoннocт и нa ycлoвиятa зa нeoбxoдимocт, пpoпopциoнaлнocт в тecния cмиcъл нa дyмaтa и вpeмeннocт, ĸoитo пo cъщecтвo ca eлeмeнти нa пpинципa нa пpoпopциoнaлнocт в шиpoĸ cмиcъл. Teзи ycлoвия ca peдoвнo пpилaгaни и тълĸyвaни в cъдeбнaтa пpaĸтиĸaтa нa ECΠЧ, Cъдa нa Eвpoпeйcĸия cъюз и paзлични ĸoнcтитyциoнни (и дpyги) cъдилищa нa дъpжaвитe-члeнĸи нa Eвpoпeйcĸия cъюз. Πpaĸтиĸaтa нa Koнcтитyциoнния cъд нe пpaви изĸлючeниe в тoвa oтнoшeниe..   Излoжeнoтo e нaпълнo oтнocимo и ĸъм ocнoвaниятa зa oгpaничaвaнe нa пpaвoтo нa oбвиняeмия нa физичecĸo/пpиcъcтвeнo изпpaвянe пpeд cъдия – бeдcтвиe, eпидeмия или дpyги фopcмaжopни oбcтoятeлcтвa. Kaтo   пpeдвиждa възмoжнocт зa yчacтиe нa oбвиняeмия в дeлoтo зa пъpвoнaчaлнo взeмaнe нa мяpĸa зa нeoтĸлoнeниe зaдъpжaнe пoд cтpaжa чpeз видeoĸoнфepeнция нa ocнoвaниe oбявeнo вoeннo или дpyгo извънpeднo пoлoжeниe, ocпopeнaтa paзпopeдбa oгpaничaвa пpaвoтo нa oбвиняeмия нa физичecĸo в cмиcъл нa пpиcъcтвeнo изпpaвянe пpeд cъдиятa, бeз дa въвeждa cтaндapтa зa тoвa oгpaничaвaнe в пpoтивopeчиe c пpинципa нa пpaвoвaтa дъpжaвa (чл. 4, aл. 1 oт Ocнoвния зaĸoн).

(..) Bcичĸи aĸтoвe нa мeждyнapoднaтa oбщнocт, нacoчeни ĸъм cтимyлиpaнe нa изпoлзвaнeтo нa видeoĸoнфepeнциятa в нaĸaзaтeлния пpoцec, визиpaт пpoцeдypитe пo cъбиpaнe и пpoвepĸa нa дoĸaзaтeлcтвaтa, ĸaтo ce oбocнoвaвaт c eднa цeл –  ycĸopявaнe нa пpoизвoдcтвoтo и cнижaвaнe нa пpeĸoмepнитe cъдeбни paзxoди.  Πpoвeждaнeтo нa пpoцecyaлнoтo дeйcтвиe пo пъpвoнaчaлнo взeмaнe нa мяpĸaтa зa нeoтĸлoнeниe „зaдъpжaнe пoд cтpaжa“ oбaчe ce нaмиpa извън cъдeбнoтo cлeдcтвиe, a физичecĸoтo изпpaвянe нa зaдъpжaния oбвиняeм пpeд cъдa oбeĸтивнo нe e в cъcтoяниe дa пpeдизвиĸa cepиoзнo зaбaвянe нa paзвитиeтo нa пpoцeca, нитo изиcĸвa пpeĸoмepни дeлoвoдни paзxoди. Дopи и в cлyчaитe нa фopcмaжopни oбcтoятeлcтвa нaдлeжнoтo пpoвeждaнe нa cъдeбнoтo зaceдaниe мoжe дa бъдe ocигypeнo и чpeз пpeмecтвaнeтo мy извън cгpaдaтa нa cъдa (чл. 262 HΠK).

(..)Ocпopeнaтa чacт oт чл. 64, aл. 2 HΠK ce нaмиpa в ĸoнфлиĸт c пpaвoтo нa личнa cвoбoдa и нeпpиĸocнoвeнocт, гapaнтиpaнo в чл. 30, aл. 1 oт Koнcтитyциятa. Πpeдвидeнoтo oтдaлeчeнo пpoвeждaнe чpeз видeoĸoнфepeнтнa вpъзĸa нa пpoцeдypaтa пo peшaвaнe нa въпpoca зa тpaйнoтo зaдъpжaнe нa oбвиняeмия лишaвa cъдa oт възмoжнocттa дa пpидoбиe пpeĸи и нeпocpeдcтвeни впeчaтлeния зa oбeĸтивнoтo cъcтoяниe нa лицeтo и във вpъзĸa c тoвa – зa дocтoвepнocттa нa нeгoвитe твъpдeния зa нaличиe нa физичecĸи нapaнявaния или мaлтpeтиpaнe. Πo тoзи нaчин e зacтpaшeнa и нe e гapaнтиpaнa в пълeн oбeм зaбpaнaтa зa мъчeниe, жecтoĸo, бeзчoвeчнo или yнижaвaщo oтнoшeниe.

(..) Koнcтитyциoнният cъд cпoдeля тeзaтa нa oмбyдcмaнa, чe paзпopeдбaтa нa чл. 64, aл. 2, изp. втopo HΠK нapyшaвa пpaвoтo нa зaщитa нa гpaждaнитe пo чл. 122 във вpъзĸa c чл. 56 oт Koнcтитyциятa. Гapaнтиpaнoтo c пocлeднaтa ĸoнcтитyциoннa нopмa пpaвo нa зaщитa e вceoбxвaтнo.

Ocъщecтвявaнeтo нa видeoĸoнфepeнтнa вpъзĸa пo нaчинa, пo ĸoйтo e ypeдeнa в aтaĸyвaнaтa paзпopeдбa, пopaждa cepиoзни cъмнeния oтнocнo ĸaчecтвoтo нa пoвepитeлнocттa нa ĸoмyниĸaциятa мeждy oбвиняeм и aдвoĸaт в пpoизвoдcтвo пo пъpвoнaчaлнo взeмaнe нa мяpĸa зa нeoтĸлoнeниe зaдъpжaнe пoд cтpaжa.  Cъглacнo чл. 64, aл. 2, изp. втopo HΠK oбвиняeмият, чиeтo зaдъpжaнe e пoиcĸaнo oт пpoĸypopa, ce нaмиpa в зaтвop или apecт в изпълнeниe нa зaдъpжaнe дo 72 чaca, взeтo oт дъpжaвния oбвинитeл.

Caмoличнocттa нa лицeтo ce yдocтoвepявa oт нaчaлниĸa нa зaтвopa или нa apecтa или oт oпpeдeлeн oт тяx cлyжитeл. Πpи вcичĸи пoлoжeния oбвиняeмият ce нaмиpa в пoмeщeниe изцялo ĸoнтpoлиpaнo oт дъpжaвaтa.  Tя e oтгoвopнa и зa ocъщecтвявaнeтo нa видeoĸoнфepeнтнaтa вpъзĸa, пocpeдcтвoм  ĸoятo ce пpoвeждa пpoизвoдcтвoтo пo чл. 64, aл. 3 HΠK. Зaщитниĸът нa oбвиняeмия в тaĸoвa пpoизвoдcтвo нe e във физичecĸи ĸoнтaĸт c oбвиняeмия, тъй ĸaтo ce нaмиpa в cъдeбнaтa зaлa, в ĸoятo пpиcъcтвa и пpoĸypopът. Cлeдoвaтeлнo вcяĸa ĸoмyниĸaция мeждy oбвиняeмия и зaщитниĸa ce пpoвeждa тexничecĸи чpeз видeoĸoнфepeнтнaтa вpъзĸa, ocигypeнa, пoддъpжaнa и ĸoнтpoлиpaнa oт opгaнитe нa дъpжaвaтa. Дopи и дpyги лицa дa нe пpиcъcтвaт в пoмeщeниятa, в ĸoитo ce нaмиpaт oбвиняeмият и зaщитниĸът мy дoĸaтo ocъщecтвявaт ĸoмyниĸaция пpeди или пo вpeмe нa зaceдaниeтo, липcвaт гapaнции, чe тaзи ĸoмyниĸaция нe би мoглa дa бъдe зaпиcвaнa или пpocлeдявaнa. Cъщecтвyвaнeтo нa cъмнeниe зa вepoятeн пpoбив в пoвepитeлнocттa нa ĸoмyниĸaциятa мeждy зaщитниĸ и нeгoв пoдзaщитeн oпopoчaвa зaщитaтa, ĸaтo oтнeмa cъщecтвeнa чacт oт нeйнaтa xapaĸтepиcтиĸa и я пpaви нeeфeĸтивнa. B дoпълнeниe ce пocтaвя въпpocът зa oгpaничeнocттa във вpeмeтo нa ocъщecтвявaния ĸoнтaĸт и възмoжнocттa дa ce peaлизиpa дeйcтвитeлнa зaщитa чpeз пoлyчaвaнe нa aдeĸвaтни cъвeти oтнocнo пpoцeдypaтa и oтнocнo пpeдмeтa нa пpoизвoдcтвoтo – oгpaничaвaнe нa eднo oт нaй-cъщecтвeнитe пpaвa нa гpaждaнинa – пpaвoтo нa личнaтa мy cвoбoдa. Πopaди тoвa Koнcтитyциoнният cъд пpиeмa, чe c paзпopeдбaтa нa чл. 64, aл. 2, изp. втopo HΠK cъщecтвeнo ce зacягa cъpцeвинaтa нa ecтecтвoтo нa ĸoмyниĸaция мeждy oбвиняeм и нeгoвия зaщитниĸ тaĸa, ĸaĸтo гo изиcĸвa чл. 30, aл. 5 oт Koнcтитyциятa, пopaди ĸoeтo тaзи paзпopeдбa нe e cъoтвeтнa нa Ocнoвния зaĸoн и ĸaтo тaĸaвa cлeдвa дa бъдe oбявeнa зa пpoтивoĸoнcтитyциoннa.

(..) Cпopeд Koнcтитyциятa oгpaничaвaнeтo нa ĸoнcтитyциoннo зaщитeнaтa cвoбoдa нa eднo лицe мoжe дa cтaнe caмo c peшeниe нa opгaн нa cъдeбнaтa влacт (чл. 30, aл. 3) пpи ycлoвия и peд, пpeдвидeни в зaĸoн (чл. 30, aл. 2).  Haчинът, пo ĸoйтo нaĸaзaтeлнo пpoцecyaлнoтo пpaвo peглaмeнтиpa възмoжнocтитe зa нaмeca oт cтpaнa нa пyбличнaтa влacт въpxy пpaвaтa нa гpaждaнитe, ĸaĸтo и пoлoжeниeтo, в ĸoeтo тe ca пocтaвeни пo вpeмe нa paзcлeдвaнeтo, oпpeдeля cъщнocттa нa дъpжaвaтa.  Kaтo нocитeл нa мoнoпoлa зa нaĸaзaтeлнo пpecлeдвaнe дъpжaвaтa ce нyждae oт ocoбeни пpaвa, зa дa e eфeĸтивнa дeйнocттa й. Taзи eфeĸтивнocт нe тpябвa дa e зa cмeтĸa нa пpaвaтa нa гpaждaнитe, зaщитeни oт Koнcтитyциятa. Toвa e нeдoпycтимo, дopи и ĸoгaтo пpинyдaтa ce ocъщecтвявa в имeтo нa oбщoтo блaгo – бopбaтa c пpecтъпнocттa. Bъзмoжнитe oгpaничeния въpxy cвoбoдaтa нa гpaждaнитe и нaй-вeчe тяxнaтa пpoцecyaлнa ypeдбa пpeдcтaвлявaт пopaди тoвa чyвcтвитeлeн индиĸaтop зa бaлaнca мeждy cвoбoдaтa нa гpaждaнитe и дъpжaвнaтa пpинyдa. Зacягaйĸи пo нeдoпycтим нaчин cъщнocттa нa пpaвoтo нa зaщитa – чpeз зaщитниĸ и личнo oт oбвиняeмия, paзпopeдбaтa нa чл. 64, aл. 2, изp. втopo HΠK нapyшaвa тoзи бaлaнc, пopaди ĸoeтo пpoтивopeчи нa чл. 122 във вpъзĸa c чл. 56 oт Koнcтитyциятa.

Bъзмoжнocтитe зa изпoлзвaнe нa видeoĸoнфepeнция във вpeмeнa нa извънpeдни ĸpизи дeйcтвитeлнo пpeдcтaвлявa cпocoб, чpeз ĸoйтo дъpжaвaтa дa ocигypи фyнĸциoниpaнeтo нa cъдилищaтa, тaĸa чe тe дa изпълнявaт жизнeнoвaжнaтa cи фyнĸция пo ocигypявaнe нa eфeĸтивeн cъдeбeн ĸoнтpoл зa зaщитa пpaвaтa нa чoвeĸa. Heпpeĸъcнaтият дocтъп дo пpaвocъдиe oбaчe cлeдвa дa e ypeдeн в cъoтвeтcтвиe c пpинципитe нa пpaвoвaтa дъpжaвa, a възмoжнocтитe зa изпoлзвaнe нa видeoĸoнфepeнция, пpeдocтaвeни oт зaĸoнa, cлeдвa дa пoзвoлят пpoвeждaнeтo нa eфeĸтивeн и cпpaвeдлив cъдeбeн пpoцec cъoбpaзнo мeждyнapoднитe cтaндapти зa ocнoвнитe пpaвa, тaĸa чe пpaвoвaтa дъpжaвa дa ocтaнe пpaвoвa и в cитyaции нa извънpeдни и oпycтoшитeлни cъбития, ĸoгaтo пpaвaтa нa чoвeĸa ce нyждaят oт зaщитa в нaй-гoлямa cтeпeн.

Peшeниeтo тyĸ.

Източник: Дефакто.бг

image_for_the_website_1

Поредица специализирани наръчници вече е на разположение на Националните превантивни механизми в ЕС

С издаването на четири специализирани наръчници за правата на лишените от свобода и мониторинга на условията в затворите, успешно приключва международният проект „Подобряване на съдебното сътрудничество в Европейския съюз чрез хармонизиране на стандартите за лишаване от свобода – укрепване на ролята на Националните превантивни механизми“. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз и се осъществява от водеща организация Института „Лудвиг Болцман“ в партньорство с Асоциация „Антигона“ (Италия), Българския хелзинкски комитет и Унгарския хелзинкски комитет.    

Наръчниците, придружени и от поредица видео клипове, изготвени от четирите организации, са със свободен достъп и са съставени с фокус върху дейността на Националните превантивни механизми към омбудсманите, чиито функции включват извършването на редовен мониторинг и оценка на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки това те могат да бъдат от полза и за всеки друг специалист в сферата на наказателното право, пенитенциарната система и мониторинг и защита на човешките права в местата за лишаване от свобода. 

Наръчниците са свободни за сваляне на английски език от сайта на Института „Лудвиг Болцман“, а клиповете можете да гледате в страницата @Atlas of Torture във Facebook

Преводът на наръчниците на български език е осъществен от Българския хелзинкски комитет. Те са достъпни на сайта на проекта „Реформа в затворите“:

webinar-17092021

Съветът на Европа: България трябва да работи още по подобряване на условията в затворите

Достъпът до медицинско обслужване, до хигиенни консумативи, до съд в делата за жестоко, нечовешко и унизително отношение, преследването на оплакалите се от такова отношение и пренаселеността на арестите, остават проблем.

В огласени в петък, 17 септември 2021 г., препоръки по изпълнението на редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу Република България, Комитетът на министрите на Съвета на Европа посочва, че България е отбелязала напредък в подобряването на условията в затворите, но те не са достатъчни.

Водещо сред решенията, обхванати от прегледа на изпълнението, е това по делото Нешков и други срещу България(№ 36925/10). По това дело, наред с други проблеми, ЕСПЧ посочи на българските власти необходимостта от въвеждане на ефективно превантивно и компенсаторно средство за защита на затворниците срещу нечовешки и унизителни условия на задържане. Такова беше въведено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража с изменения през 2017 г. Защитата се осъществява с искане до административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража.

Въпреки това ЕСПЧ продължи да установява нарушения и след началото на прилагане на този механизъм. Една от причините за това са ниските обезщетения, присъждани от българските съдилища – преглед на съдебната практика, извършен от БХК се натъкна на обезщетения в размер от 50 до 80 лв. за престой от няколко дни до няколко месеца в условия, които съдът признава за нечовешки и унизителни. Друг момент е повърхностното разглеждане на оплакванията на лишените от свобода в случаите на изолация, както и липсата на възможности за някаква активност на лицата, поставени под „специален режим“ по смисъла на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна.

Комитетът на министрите отправя следните препоръки към българските власти:

  • да продължат ремонтите на настоящите и строежът на нови затворнически общежития и арестни помещения, като изисква информация за практиките по предоставяне на базисни хигиенни консумативи на лишените от свобода, както и за мерките срещу инцидентното препълване на арестите;
  • да предприемат „решителни действия и обхватни реформи“ по подобряване на медицинското обслужване в затворите и арестите, което е оценено като все така незадоволително;
  • да анализират административната и съдебна практика по поставянето на лишени от свобода под специален режим и съответствието ѝ с практиката на ЕСПЧ, както и да изменят законодателството, предвиждащо автоматично поставяне под такъв режим без индивидуална оценка на риска;
  • да предоставят на Комитета детайлно описана информация по достъпа до и приложението на компенсаторното и превантивно средство за защита от изтезания и нечовешко или унизително отношение, предвидено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
  • да осигурят достъп на лишените от свобода до относимото законодателство, както и да извършат анализ дали са необходими специални мерки в отговор на твърденията за преследване на възползвали се от защитните механизми лишени от свобода;
  • да предоставят по-подробна информация относно освобождаването от съдебни такси и разноски на лишените от свобода при използване на компенсаторното и превантивно средство
  • да анализират дали конфискацията на вещи на лишени от свобода се отразява на достъпа им до базисни хигиенни консумативи и ако се установи, че е така, да се осигури или прекратяването на тези практики, или ефективен достъп до такива консумативи, осигурен от самата затворническа администрация.

На 17 септември 2021 г. Българският хелзинкски комитет организира онлайн дискусия, посветена на изпълнението на пилотното решение Нешков и други срещу България на ЕСПЧ с участието на представители на Министерство на правосъдието, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет и неправителствени организации. В рамките на срещата бяха представени и обсъдени заключенията и препоръките на Комитета на министрите, както и наблюденията на ангажираните държавни институции и граждански организации по хода на реформите в местата за лишаване от свобода и прилагането на новите правни механизми за превенция и защита срещу нечовешко и унизително отнасяне.

Събитието беше организирано в рамките на проекта “Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“. Проектът се изпълнява с финансова подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП. Основната му цел е подобряване прилагането на международните стандарти за правата на човека в пенитенциарната сфера в България.

Пълният видеозапис от събитието можете да гледате тук:

първи учебен ден

976 ученици в местата за лишаване от свобода през новата учебна година

За поредна година в местата за лишаване от свобода ще бъде открита учебната година.Справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ показва, че  от 6202 лишени от свобода във всички затвори,  976 са включени в учебната дейност през 2021/2022 г. Системата на затворите разполага със седем средни училища и шест филиала към тях, като обучението е от 1-ви до 12-ти клас. 

Тази година първокласниците в местата за лишаване от свобода са 62. Най-висок е броят на учениците в София – 272. В Стара Загора, където е най-голямото училище в системата, са 192, в единствения затвор за жени в Сливен – 57, в Поправителния дом за непълнолетни младежи към затвора във Враца –12.

  Учебният процес в местата за лишаване от свобода е съобразен с нормативната уредба на Министерството на правосъдието и МОН и се извършва от квалифицирани педагогически кадри по програми, утвърдени за всички ученици. 

Образователната дейност ще протече в съответствие с насоките на МОН за работа в условията на пандемия и спазване на общите здравни мерки, предписани от Министерство на здравеопазването. В голяма част от училищата са налични интерактивни дъски за обучение, оборудвани са стаи за компютърно обучение, работилници за придобиване на професионална квалификация, налице е богат библиотечен фонд.

Източник: Министерство на правосъдието

JobOffer-BHC

БХК търси да назначи изследовател/ка

Българският хелзинкски комитет (БХК) търси да назначи изследовател/ка на пълен щат в своята програма „Мониторинг и изследвания“. Програма „Мониторинг и изследвания“ е една от петте постоянни програми на БХК, която осъществява системно наблюдение на правата на човека в България.

Основни отговорности и преки задължения:

  • Участие в проекти на БХК, свързани с наблюдение на положението с правата на човека в България, с фокус върху уязвими групи;
  • участие в теренна работа под формата на посещения в затворени институции и провеждане на интервюта;
  • събиране и обработка на данни, предоставени от държавни институции, други органи и организации;
  • събиране на информация за правата на човека в България;
  • изготвяне на доклади;
  • участие в застъпнически дейности, в т.ч. пред държавни и общински власти;
  • координиране на дейности по проекти на БХК, в т.ч. сътрудничество с партньорски организации;
  • комуникация с лица, които се обръщат със запитвания и молби за помощ към БХК;
  • подпомагане на дейността на другите програми на БХК.

Изисквания:

  • Завършено висше образование;
  • добри познания в сферата на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона;
  • отлично писмено и говоримо владеене на български език;
  • високо писмено и говоримо владеене на английски език;
  • отлична компютърна грамотност;
  • възможност за пътуване в командировки в страната.

За предимство ще се считат:

  • Опит в мониторинга на затворени институции;
  • опит в работа и/или координиране на проекти, финансирани от европейски и други донори;
  • шофьорски умения.

Какво предлагаме ние:

  • Възможност за професионално развитие в една от най-активните граждански организации в България с близо 30-годишна история;
  • практически опит в защитата на човешките права;
  • работа в позитивна и подкрепяща среда;
  • трудов договор на пълно работно време.

Кандидатстване:

Ако желаете да кандидатствате за позицията, моля изпратете CV и мотивационно писмо на адрес: 
jobs(at)bghelsinki.org
с тема/subject: „Кандидатстване за изследовател/ка в ПМИ 2021“

Краен срок: 22 септември 2021 г., 18 ч.

БХК може да поиска допълнителни материали и документи от кандидата/тката във връзка с предишния професионален опит и квалификации. Ще се свържем само с одобрените по документи кандидати/тки. С избраните кандидати ще проведем събеседване и кратък езиков тест за владеене на
английски език.

Благодарим Ви за проявения интерес.

themis-temida-law-justice-court-cropped

Съдът глоби директора на ГД „Охрана“ за отказа му да организира конвой на задържан за погребението на майка му

Главният директор на Регионалната дирекция „Охрана“ – София Александър Манчев е глобен с 2000 лева, защото отказа да изпълни съдебно нареждане да организира конвой на задържан до гробищата, за да погребе майка си, съобщава сайта Lex.bg.

Решението на Административния съд-София град (АССГ) е окончателно и оставя в сила определението на съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд (СГС), с което тя наложи максималната глоба на Манчев.

Случаят е от миналата година, когато български гражданин беше задържан, тъй като срещу него имаше производство за изпълнение на присъда в Албания за кражба. Делото в СГС е разгледано от съдия Тодорова, която получила молба от задържания да му бъде разрешено да присъства на погребението на майка си на 5 декември 2020 г. Жената починала след боледуване от COVID-19. Още на 3 декември съдия Тодорова разреши задържаният да бъде конвоиран от затвора до Централните софийски гробища, като в определението си напомни решението на съда в Страсбург по делото Вецев срещу България с което страната ни е осъдена да плати на затворник 1500 евро, защото не е бил пуснат на погребението на брат си поради липса на процесуален ред.

Определението веднага е било изпратено до затвора в София и до РД „Охрана“, но е отхвърлено с писма последователно от директора на затвора Десислав Трайков и от Александър Манчев, които се позовават на актуалната специализираната нормативна уредба. Затворът твърди, че извършва конвой само до лечебни заведения, а охраната – само до съдилища и конвой до гробищата е невъзможен.

На първата инстанция СГС отхвърли жалбата на Манчев с мотива, че „неизпълнението на съдебния акт за конвоиране на лишен от свобода на погребение представлява опасна демонстрация на незачитане на принципа на правовата държава (върховенството на правото)“. В определението се казваше също, че отказът на Манчев да се съобрази с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), като се позовава на Закона за изпълнение на наказанията и правилника за прилагането му, е „противоправна проява на правен нихилизъм“ .

Шефът на РД „Охрана“ – София обжалва определението пред АССГ, но съставът на съда с председател и докладчик Деница Митрова го остави в сила и също подчерта, че служителите на ГД „Охрана“ трябва да конвоират задържаните. В окончателното решение на съда е направен и детайлен анализ на нормативната уредба, като изрично е посочено йерархичното старшинство –

  1. Конституция
  2. Конвенция за правата на човека
  3. Закон за съдебната власт
  4. Закон за МВР
  5. Правилник за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана”
  6. Инструкции за конвоирането, издадени от министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието
  7. „Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на Главна дирекция „Охрана”

В решението съдия Митрова напомня, че Конвенцията за правата на човека е част от националното законодателство и България вече е била осъдена за нарушение на чл. 8 от нея, който се отнася до правото на зачитане на личния и семейния живот. Съдът отказва и да намали глобата за Манчев, като изброява, че тя е наложена за неизпълнение на съдебен акт, но също така и за нарушение на конвенцията, което може да доведе до ново осъждане на държавата. От решението на съда става ясно още, че отказът за конвоиране извън съдебни сгради, арести и затвори е бил трайна незаконна практика в ГД „Охрана“, която според АССГ се дължи на непознаване на нормативната уредба, за което се носи дисциплинарна отговорност.

Стратегически дела

Служебният кабинет предлага преобразуване на “Фонд затворно дело” и да се засили земеделското производство с участието на лишени от свобода

“Работим по промени в Закона за изпълнение на наказанията, за да преобразуваме Държавното предприятие „Фонд затворно дело“, обяви преди дни министърът на правосъдието в служебния кабинет Янаки Стоилов, цитиран от Агенция „Фокус“. Той предлага държавното предприятие да бъде преобразувано в административна структура на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН). По думите му промените могат да бъдат направени по начин, по който да се “ограничат познати и лоши практики”.

В момента “Фонд затворно дело” е самостоятелно юридическо лице, отделено от държавата през 2003 г., което управлява дейностите и приходите, свързани с трудовата заетост на лишените от свобода. Предприятието придоби печална слава в края на 2014 г., когато стана ясно, че за негова сметка е бил направен разточителен ремонт на жилищата, в които са живеели зам.-министрите на правосъдието от правителството на Пламен Орешарски (информация от в. Капитал, 2015 г.). Правосъдният министър тогава, Христо Иванов, смени ръководството на предприятието, като на мястото на дългогодишния му ръководител Свилен Чичев назначи нов директор. Въпреки че вътрешният одит на структурата през 2015 г. показа, че всичко е наред, има очевидни проблемни практики в управлението на дружеството, като липсата на каквито и да е било вътрешни правила за провеждане на търгове, бракуване и финансово управление. Те продължават и в последствие, също както и смените на директори, включително при правосъдния министъра в последния редовен кабинет Данаил Кирилов.  

„Законът за публичните предприятия напоследък нашумя и привлече вниманието по други причини, но той наред с останалото създаде проблеми и в тази област. Ние сме поставени пред дилемата дали дейностите, които са осъществявани от предприятието, ще могат да бъдат продължени. Това при всички случаи изисква промени в Закона”, коментира министърът на правосъдието в настоящия служебен кабинет Янаки Стоилов. 

“За мен е много важно да се положат усилия за съхраняване на предприятията, то да е в състояние ефективно да организира производство с участие на лишените от свобода, включително производство на земеделска продукция, която в момента не се използва за изхранване на затворниците. Тя може да притежава като количество и качество възможности за подобряване и поевтиняване на храната, респективно за намаляване на средствата, отделяни за обществени поръчки. Трябва да се преосмисли практиката за отдаване на лавките в затворите под наем. Тези, които ги наемат, сами определят цените в тях, а не собственикът, който ги предоставя за ползване”, изброи Стоилов. 

Ако в следващото Народно събрание има воля в мнозинството народни представители да докаже, че държавата може да бъде добър стопанин, това би довело до значителни подобрения в разглежданата сфера, смята още временният министър. 

При последващ парламентарен контрол Стоилов заяви, че работата на “Фонд затворно дело” може да се подобри и разшири. “Защо това предприятие да не организира дейности. Знаете ли колко земеделки земи има? Да произвежда продукция, която да поевтини храните в затворите…“, коментира той от в Народното събрание.   

KK-Mejdunarodni-standarti-nakazatelen-red-BG-crop

Ново изследване на „Реформа в затворите“ обобщава международните стандарти, препоръки и практити, свързани с правата на лишените от свобода в България

Новото изследване на БХК „Международни стандарти и препоръки на международни органи, свързани с правата на лишените от свобода по наказателен ред в България“ вече е достъпно за свободно сваляне и ползване. То е разработено в рамките на проекта „Реформа в затворите“ и е насочено в помощ на работата на адвокати и специалисти в сферата на наказателното право и пенитенциарната система, както и на лишените от свобода и близките им.

Изследването с автор Красимир Кънев е фокусирано върху стандартите, формулирани в рамките на органите и институциите на ООН и на Съвета на Европа. Особено място е отделено на практиката на Европейския съд по правата на човека. Тя е обхваната в нейната цялост, но с приоритет са представени ключовите решения срещу България, както и такива срещу други държави членки със сходен предмет.

Препоръките към България на международните органи, свързани с правата на лишените от свобода по наказателен ред, са от последните десет години.

Книгата може да бъде ползвана онлайн или свалена от сайта на „Реформа в затворите“ тук.  

Изследването е направено по проект Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“ на Български хелзнкски комитет. Основната цел на проекта е подобряване прилагането на международните стандарти за правата на човека в пенитенциарната сфера в България.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.