img_20210604_095802990

Заради “ужасяващи” условия Европейският комитет против изтезанията препоръчва да бъде закрито затворническото общежитие в Кремиковци

На 18 октомври беше публикуван докладът на Европейския комитет против изтезанията (КПИ) от неговото осмо периодично посещение в България през 2021 г.

Автор: БХК

Защо в затвора в Белене пият вода с примеси на кал? Интервю на Адв. Ивета Савова за „Факти“

Препечатваме част от интервюто на адв. Ивета Савова от екипа на БХК, публикувано на 19.10.2022 г. в сайта Факти.бг. Пълното интервю можете да прочетете тук, както и втората му част „Какви права имаме в ареста?“ тук.

Българският хелзинкски комитет (БХК), съвместно с четири други неправителствени организации от Белгия, Гърция и Румъния, са разработили проект за разкриване на структурни проблеми в досъдебното наказателно производство и неговото съответствие с европейското право. В рамките на проекта са осъществени изследвания върху представителни извадки на наскоро лишени от свобода по ключови въпроси на полицейското задържане, употребата на сила, достъпа до адвокатска защита, превод и информация, достъпа до медицински преглед, както и условията на задържане. Пред ФАКТИ по темата говори адвокат Ивета Савова от БХК.

– Адвокат Савова, ново международно изследване показва, че много често задържан от българската полиция е бил малтретиран в ареста. Какво означава това?
– Данните от изследването на Българския хелзинкски комитет (БХК), проведено в България през лятото и есента на 2021 г., сочат, че всеки четвърти, наскоро осъден на ефективно лишаване от свобода, е бил жертва на използвана спрямо него сила при задържането. Срещу всеки пет е употребена сила след отвеждането му в полицейското управление. В някои случаи, наистина, употребената сила изглежда оправдана, защото е била в отговор на съпротива срещу задържането.

Много по-често обаче полицейските служители ненужно са използвали физическа сила срещу задържаните, а дори и да е имало нужда да се използва такава сила, тя е била несъразмерна.

Често полицейските служители използват сила и помощни средства с цел наказване на място за деянието, което задържаното лице предполагаемо е извършило, а малтретирането в полицейските управления има за цел да се получи информация. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по много дела е постановявал, че всяко използване на физическа сила по отношение на човек, лишен от свобода, което не е строго необходимо в резултат от неговото собствено поведение, нарушава човешкото достойнство и следователно следва да бъде разглеждано като нарушение на правото, гарантирано от член 3 на Европейката конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – забрана на изтезанията. Съдът в Страсбург многократно е осъждал България за нарушение на член 3 от Конвенцията по дела, в които е установявал непропорционална употреба на сила от полицейски служители (ЕСПЧ, Krastanov v. Bulgaria, жалба № 50222/99; EСПЧ, Rashid v. Bulgaria, жалба № 47905/99; ЕСПЧ, Ivan Vasilev v. Bulgaria, жалба № 48130/99).

– Какви са условията в арестите и затворите у нас?
– В редица арести условията на настаняване не покриват минималните стандарти за хуманно третиране. В седем ареста килиите не са оборудвани със санитарни възли (Велико Търново, Видин, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград и частично – арестът на улица Майор Векилски в София), а в пет ареста в килиите няма достъп до слънчева светлина (Велико Търново, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград). В арестите задържаните лица остават постоянно заключени в килиите, с изключение на един час дневно, предназначен за престой на открито и физическа активност. В шест ареста няма места за престой на открито (Варна, Велико Търново, Видин, Кърджали, Смолян, Хасково), а са приспособени стаи за разходка; в ареста в Свиленград раздвижването е възможно единствено в коридора на ареста.

Почти навсякъде килиите са малки, с лоша вентилация, обзаведени много оскъдно или без нищо друго освен легло, с наличие на дървеници,

без възможност за участие в каквито и да е смислени дейности. Тази нечовешки и унизителни условия водят до психическа и физическа деградация на задържаните лица; те се използват и за натиск върху обвиняемите и подсъдимите в рамките на наказателните производства, по които са задържани. Понякога в арестите се задържат и непълнолетни обвиняеми за дълги периоди от време. Ситуацията изисква незабавни мерки от страна на властите – ремонт на сега съществуващите арести или преместването им в нови, отговарящи на минималните стандарти сгради и помещения.

– Медицинското обслужване на какво ниво е…
– Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е в колапс. Проблемите засягат всеки един аспект от дължимата здравна грижа – повърхностни първоначални прегледи, липса на профилактика и достъп до стоматологични услуги, големи забавяния при насочването към външни специалисти и външни болнични заведения, ниско качество на предоставяните услуги, критично състояние на пенитенциарната болнична грижа. Причина за това състояние са дългогодишната административна, финансова, методологическа и информационна изолация на пенитенциарното здравеопазване от гражданската здравна система и произтичащите от това недостиг на квалифициран медицински персонал, лоши медицински практики, оскъдно и амортизирано оборудване и тежки битови условия. В арестите и затворите няма специализирана лекарска помощ, а достъпът до външни специалисти не е добре координиран и се реализира с големи забавяния.

Проблемът с лошите битови условия в следствените арести в България е стар. Той многократно е бил обект на загриженост на местни и международни наблюдатели на правата на човека, а ЕСПЧ е произнесъл голям брой решения, с които е установил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ поради лошите битови условия в местата за досъдебно задържане. Понастоящем изпълнението на тези решения се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа в рамките на процедурата за засилено наблюдение на групата дела Кехайов/ Нешков.

[…]

2022-kanev--problemite-s-ravnoto-tretirane-v-dosadebnoto-nakatelno-proizvodstvo

Всеки трети задържан от българската полиция е бил малтретиран, показва ново международно изследване

Нови данни от сравнително изследване в пет държави, членки на Европейския съюз, показва, че всеки трети лишен от свобода, който преди това е задържан в полицията, се оплаква от физическо малтретиране или по време на задържането, или вътре в полицейското управление.

Продължилото две години изследване е проведено от Българския хелзинкски комитет (БХК), съвместно с четири други неправителствени организации от Белгия, Гърция и Румъния. Проектът е насочен към разкриване на структурни проблеми в досъдебното наказателно производство и неговото съответствие с европейското право.

В рамките на проекта в четирите държави членки бяха осъществени изследвания върху представителни извадки на наскоро лишени от свобода по ключови въпроси на полицейското задържане, употребата на сила, достъпа до адвокатска защита, превод и информация, достъпа до медицински преглед, както и условията на задържане.

В България бяха интервюирани 1010 лишени от свобода, чиито досъдебни производства са започнали след 1 юли 2019 г. Сред тях в извадката със значителни дялове попаднаха представители на основните етнически малцинства, чужденци, жени и непълнолетни.

Голяма част от лишените от свобода, интервюирани в изследването, са жертва на грубо посегателство върху техните човешки права, както и на пряка дискриминация. Този проблем е отчетен като системен при ромите, които много по-често са жертви на полицейско насилие, съпроводено с обиди, визиращи етническата им принадлежност.

„Става дума за широко разпространени практики в голяма част от българските полицейски управления, която остава ненаказана“, коментира д-р Красимир Кънев, ръководител на изследователския проект за България. „Това ново изследване само потвърждава наблюденията на голям брой местни и международни наблюдатели на правата на човека в България, които от години изразяват своята загриженост в тази връзка“, допълва той.

Сериозен е проблемът и с непряката дискриминация, която е налице при еднакво третиране на групи, които са в по-уязвимо положение от други. Изследването разкрива несъразмерно неблагоприятни последици от прилагането на общи разпоредби, политики или мерки върху различни уязвими групи в наказателното производство. Такъв е случаят например с:

  • достъпа до качествена адвокатска защита в досъдебното производство, от липсата на каквато са засегнати неблагоприятно ромите, чужденците и непълнолетните;
  • неравния достъп до медицински преглед след полицейското задържане, от което са засегнати неблагоприятно чужденците и ромите;
  • липсата на превод или некачествения превод по време на полицейското задържане и на досъдебното производство, от което са засегнати неблагоприятно преди всичко чужденците, но и някои представители на етническите малцинства;
  • разликите в сроковете на задържане под стража в досъдебното производство, от което са засегнати неблагоприятно чужденците и непълнолетните;
  • разликите в материалните условия на задържането в следствените арести, от което са засегнати неблагоприятно ромите, чужденците и непълнолетните.

Наред с неравенството в третирането, българската система на наказателно правосъдие допуска и сериозни нарушения на правата на човека, от което страдат всички. Такъв е случаят с големия брой задържани от полицията, срещу които се употребяват непропорционално сила и помощни средства; лошия достъп до адвокатска защита по време на полицейското задържане; неадекватния достъп до медицински преглед веднага след задържането; лошото качество на адвокатската защита по време на досъдебното производство; неадекватното уведомяване за правата по време на полицейското задържане; лошите битови условия на задържане в следствените арести.

Целият доклад от изследването е достъпен на сайта на БХК тук. Вижте и инфографика с акценти от данните в доклада тук.

МП11

Екипът на “Реформа в затворите” запозна Министерството на правосъдието с най-сериозните проблеми в местата за лишаване от свобода

Няколко големи групи проблеми съществуват все още в местата за лишаване от свобода, но най-сериозният остава този с условията в арестите и тяхната пренаселеност.

police-rawpixel-id-3317718-1080x720

Комитетът на министрите на Съвета на Европа изисква информация за разследванията на полицейското насилие от протестите през 2020 г.

На 2 декември 2021 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа за пореден път разгледа изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по групата дела Великова срещу България. Това е най-голямата група дела, която е на усилено наблюдение от страна на Комитета.

Първото решение по нея (убийство от полицията в условията на полицейско задържане) е още от 2000 г. Тя засяга най-тежките нарушения на правата на човека в България – убийства, изтезания и малтретиране на задържани от полицейски и пенитенциарни служители и липса на адекватно разследване, а в много случаи прикриване от прокуратурата на извършителите. Става дума за няколко десетки случая, разгледани от ЕСПЧ, а на практика – за хиляди хора, които са изгубили живота си или са били трайно инвалидизирани в резултат от побои и използване на огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи. До този момент Комитетът на министрите е приел две междинни резолюции, в които е изразил сериозна загриженост за липсата на значим прогрес в изпълнението на тази група решения.

Комитетът за пореден път прие, че решенията на ЕСПЧ не са изпълнени и отправи остри препоръки към България. По отношение на индивидуалните мерки те изискват възобновяване на разследванията по редица от делата. По отношение на общите мерки препоръките включват редица необходими изменения на законодателството, регламентиращо дейността на полицията, с цел осигуряване на ефективен достъп до адвокатска защита, включително безплатна правна помощ по време на полицейското задържане, осигуряване на системно видеонаблюдение на полицейските „разузнавателни беседи“, прехвърляне на разследването на полицейското малтретиране на независими прокурори и следователи, криминализиране на изтезанието, отстраняване на разследваните полицаи от длъжност, осигуряване на незабавно и независимо медицинско освидетелстване на жертвите, автоматично уведомяване на прокуратурата за случаите на малтретиране, подкрепа от властите на мониторинга на местата за лишаване от свобода на омбудсмана и специализираните НПО.

В отделна препоръка Комитетът на министрите изисква информация за разследванията за малтретирането на протестиращите по време на протестите през лятото на 2020 г.

Препоръките по делото Великова и други срещу България бяха приети заедно с препоръките по друго знаково дело – Колеви срещу България“, посочи Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет. „У нас обаче към момента обществен отзвук има само втората тема, която засяга пряко съдебната реформа и правомощията на главния прокурор. Това „избутване“ на полицейското насилие извън дневния ред на обществото е една от предпоставките този проблем да не намира своето решение вече повече от две десетилетия“, допълни Кънев.

Bulgaria-2021-resized

Комитетът за предотвратяване на изтезанията на СЕ направи осмата си периодична проверка в затворените институции в България

За осми път Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) към Съвета на Европа (СЕ) направи периодичното си посещение и проверка на условията в българските затворени институции. Делегацията на Комитета беше в България в периода от 1 до 13 октомври 2021 г., като за това време се срещна с представители на правителството и посети няколко арести и затвори, както и психиатрични болници и заведения за хора с психични разстройства.

Основната цел на посещението беше да се установи предприети ли са мерки от българските власти в отговор на препоръките, направени от Комитета след предишните му посещения. В тази връзка беше обърнато особено внимание на третирането и условията на задържане на лица, намиращи се в следствени арести и затвори. Делегацията също така разгледа лечението, условията и правните гаранции, предлагани на психиатрични пациенти и хора, настанени в социални заведения.

По време на посещението делегацията се срещна с Мария Павлова, заместник-министър на правосъдието; Венцислав Катинов, заместник-министър на вътрешните работи; Тома Томов, заместник-министър на здравеопазването; Надя Клисурска и Иван Кръстев, заместник-министри на труда и социалната политика; както и с други експерти от тези министерства. Делегацията се срещна и с представители на Българския хелзинкски комитет, който работи тясно в области, свързани с дейността на Комитета.

В края на посещението делегацията представи своите наблюдения пред българските власти.

Лично председателят на КПИ Алън Мичъл ръковедеше делегацията в България, придружен от свои колеги и експерти в различни области, включително съдебен психиатър, медицинска сестра по психично здраве и адвокат и бивш обществен защитник (бивш омбудсман на Грузия). Бяха посетени места за задържане към МВР като районните дирекции в Ардино, Димитровград, Хасково, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Пловдив, София и Троян, както и затворническо общежитие „Кремиковци“ и затворите и следствените арести в Пловдив и София.

Посетени бяха заведения към Министерството на здравеопазването като държавните психиатрични болници в Кърджали, Карлуково и Ловеч, както и домове за хора с увреждания и психични разстройства в Баня, с. Гара Лакатник и Петково към Министерството на труда и социалната политика.

Всички доклади от посещенията на КПИ в България можете да намерите тук: https://www.coe.int/en/web/cpt/bulgaria

Източник снимка и информация: Съвет на Европа