358560933_581920334131023_5273411642854512648_n

Правно застъпничество за лишени от свобода

Обучение на Български хелзинкски комитет по проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други срещу България“, който се финансира от Норвежкия финансов механизъм.

Обучението е безплатно, но изисква предварителна регистрация.

В рамките на този проект бе подготвен наръчник за самозастъпничество – “Практически наръчник за правно застъпничество на лишените от свобода“ , в който са разяснени механизмите за защита на правата на лишените от свобода.

НАРЪЧНИКЪТ МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ онлайн на интернет страницата на проекта: www.prisonreform.bg

Обучението ще се проведе на 26.09.2023г., от 10.00 до 12.00 часа

ПРОГРАМА

10.00 – 10.15 – Въвеждащи думи: Красимир Кънев и доц. Д-р Боряна Мусева
10.15 – 10.45 – Използване на превантивното и компенсаторното средство за защита от нечовешо и унизително отнасяне
10.45 – 11.05 – Условно предсрочно освобождаване. Жалби до Омбудсмана и дейност на Националния превантивен механизъм
11.05 – 11.25 – Защита от дискриминация.Свобода на изразяването, достъп до обществена информация, контакт с медии
11.25 – 12.00 – Въпроси&Отговори. Обобщение

ЗА ВЪПРОСИ И ЗАПИСВАНЕ: toni.nenkova@gmail.com

Разгледайте Фейсбук страницата на проекта – „Реформа в затворите“

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Обучение за адвокати "Правно застъпничество за лишените от свобода"

Обучение за адвокати „Правно застъпничество за лишените от свобода“

Експерти на БХК проведоха обучение за адвокати на тема „Правно застъпничество за лишените от свобода“

На фокус бяха поставени темите за:

  • дискриминацията като правонарушение – разпознаване и защитата от дискриминаця;
  • нечовешкото и унизително отнасяне и защитата от него – превантивни и и компенсаторни средства за защита;
  • подаване на жалби в Европейския съд по правата на човека и др.

Беше представен проектът „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други срещу България“.

И наръчникът за самозастъпничество, създаден по проекта, в който са разяснени механизмите за защита на правата на лишените от свобода.

Може да изтеглите наръчника от тук

Български хелзинкски комитет ще предостави сертификати на всички участници в обучението, които изразят желание за това.


Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

наръчник design

ПРАКТИЧЕСКИ НАРЪЧНИК ЗА ПРАВНО ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА

Целта на този наръчник е да подпомогне затворниците при упражняването и защитата на някои техни права, гарантирани от българското и от европейското законодателство.

Това не са всички права, които лишените от свобода имат. Постарали сме се да включим най-важните от тях, а също и тези, по които има натрупана практика на правоприлагащите органи.

Изданието включва дванадесет тематични части.

Темите са подбрани така, че да покриват нововъведените в законодателството средства за защита след пилотното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Нешков и други срещу България, както и други основни механизми за наблюдение и контрол върху дейността на органите по изпълнение на наказанията и защита на правата на гражданите.

Към всяка тема има приложения: примерни жалби, молби, искове и формуляри на относими документи. Някои от тях са базирани на реални казуси, по които авторите на наръчника са работили, а други са съставени специално за този наръчник.

Изданието не обхваща всички възможни проблеми, наръчникът няма претенции за изчерпателност на представените теми и средства за защита. Това се отнася и за приложенията – те обхващат само част от подходите и средствата за защита, които са достъпни за лишените от свобода.

Усилията на институционално и нормативно ниво за въвеждане на ефективен достъп за всички лишени от свобода до актуална правна информация, съдебна практика и подкрепа за използване на гарантираните в закона правни средства за защита следва да продължат.

ВНИМАНИЕ!
Включените в наръчника жалби, искове и молби са само примерни и не следва да се използват дословно, нито да се възприемат като правен съвет по конкретен казус. Имайте предвид, че законите, свързани с наказателното изпълнение и процесуалните правила, са сложни, изменят се сравнително често и могат да бъдат предмет на различно тълкуване и прилагане както от администрацията, така и от съда.

Наръчникът е отпечатан и разпространен във всички места за лишаване от свобода в България.

Може да изтеглите наръчника от тук:

ПРАКТИЧЕСКИ НАРЪЧНИК ЗА ПРАВНО ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА

Електронна версия на изданието е достъпна в интернет на сайта на проекта www.prisonreform.bg и на сайта на БХК www.bghelsinki.org.

Тази публикация е създадена като част от стратегията за насърчаване на правата на човека в местата за лишаване от свобода по проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

prison

ЕСПЧ е сезиран за унизителната липса на основни средства за лична хигиена в българските затвори

Стратегическо дело №4*

През февруари 2023 г. Българският хелзинкски комитет (БХК) сезира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от името на доживотен затворник с оплакване, че от 2018 г. насам затворническите власти го лишават от средства за поддържане на личната хигиена и здраве, както и от други стоки от първа необходимост, в противоречие със забраната за нечовешко и унизително отнасяне. Това е четвъртото дело със стратегически потенциал, по което БХК предоставя правна помощ в рамките на проект Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, финансиран от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Проблемът, който то засяга, е изключително масов и се корени в неадекватната бюджетна издръжка на лишените от свобода, както и в липсата на признат несеквестируем минимум по отношение на средствата, които затворниците получават от близките си за задоволяване на основни техни нужди в хода на изтърпяване на наказанието.

Жалбоподателят по това дело изтърпява наказание – доживотен затвор без замяна. За поддържане на хигиената той получава от затвора по два сапуна и известно количество прах за пране на месец. Други консумативи и принадлежности като самобръсначка, тоалетна хартия, четка и паста за зъби, не се осигуряват, а освен това са забранени за получаване по време на свиждане. Единственият вариант затворниците да се сдобият с тези вещи е да ги закупят от затворническата лавка. Жалбоподателят, както почти всички доживотни затворници, обаче, не полага възмезден труд. Освен това, той има натрупани задължения към държавата и дребните парични суми, които близките му изпращат се запорират в пълен размер. Запорите са наложени по инициатива на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за разноски по съдебни дела, които жалбоподателят е водил срещу институцията.

Така жалбоподателят изпада в безпомощно и унизително положение – от една страна, затворническите власти не изпълняват задължението си да му осигуряват условия и средства за лична хигиена и здраве, а от друга – той няма перспектива, че някога ще успее да изплати дълга си към държавата, за да може да си закупува необходимите консумативи сам, още повече, че дългът е натрупан в следствие на неговата активност в защита на неговите права и интереси. На затворниците е забранено да разменят вещи помежду си и това също препятства жалбоподателя да се снабди с нужните му продукти. Наред с това, жалбоподателят се оплаква, че поради невъзможност да поддържа устна хигиена от 2018 г. насам е загубил всичките си зъби.

Искът за обезщетение за вреди от нечовешко и унизително отнасяне, който жалбоподателят завежда по този повод пред националните съдилища е отхвърлен с аргументите, че законът не му гарантира исканите хигиенни консумативи, че затворническата администрация не е целяла да го унижи, а запорът върху средствата му се дължи на собственото му виновно поведение. Съдилищата не обръщат внимание на забраната за нечовешко и унизително отнася в българския закон, а обсъждат какви конкретни задължения има администрацията на затвора.

Обръщайки се към ЕСПЧ, жалбоподателят повдига оплаквания по член 3 (забрана за нечовешко и унизително отнасяне), алтернативно, член 8 (право на личен живот) от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и член 13 – право на ефективно средство за защита. “Твърденията в жалбата са, че държавата следва осигури на лишените от свобода несеквестируем минимум, за да могат те сами да посрещат и задоволяват нуждите си. Алтернативата на такъв минимум е държавата да гарантира, че чрез затворническите администрации ще посреща всички нужди на хората, но до този момент държавата не е успяла да стори това – нито хигиенните продукти са достатъчни за базова лична хигиена, нито храната в затворите отговаря на стандартите за количество и качество. “ – коментира адв. Адела Качаунова, директорка на Правната програма на БХК.

Тази публикация е създадена като част от стратегията за насърчаване на правата на човека в местата за лишаване от свобода по проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, в периода 2020-2023 БХК ще заведе няколко стратегически дела пред национални и/или международни органи.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

court-sxc-hu-creationc

Подобрява ли се достъпът до съд за лишените от свобода?

Вече близо седем години в пенитенциарната система на България се случва нещо значимо – тече отдавна чаканата и необходима реформа. Една от задачите на тази реформа е да осигури ефективна защита на основните човешки права на лишените от свобода. Редица законодателни изменения в това отношение са вече факт, но остават практическите трудности пред затворниците и арестантите да получат достъп до съд и защита срещу виктимизация.

Пенитенциарната реформа стартира през 2015 г. в изпълнение на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека „Нешков и други срещу България“. Тя беше насочена основно към преодоляване на няколко конкретни проблема: пренаселеността и лошите материални условия в арестите и затворите, както и липсата на ефективни правни средства за защита срещу нечовешко или унизително отношение на лишените от свобода, поставени в такива условия. Направените в хода на реформата законодателни изменения обаче предизвикаха началото на една по-всеобхватна трансформация на системата на наказателното изпълнение у нас, свързана до голяма степен с разширяване достъпа до съд за лишените от свобода. Засилването на съдебният контрол върху процесите в затвора ограничи възможностите за административен произвол и принуди пенитенциарните власти да започнат да съблюдават някои основни принципи на справедливия административен процес, които до преди това бяха игнорирани. Затворниците бяха овластени да се обръщат към съда с жалби срещу условията в затворите, но още по-важно – беше им дадена възможност да сезират директно съда по въпроси, свързани с оценката на степента на тяхното поправяне – промяната на режима на изтърпяване на наказанието, преместването в заведения от открит тип и предсрочното освобождаване. 

В същото време, законодателната реформа не предвиди достатъчно и ясно разписани процесуални гаранции за ефективното осъществяване на правото на достъп до съд на лишените от свобода и някои от средствата за защита останаха слабо използвани, а жалбоподатели бяха преследвани за инициирането на дела срещу затворите. Тези и други проблеми Българският хелзинкски комитет (БХК) повдигна в становището си до Комитета на министрите на Съвета на Европа по изпълнението на пилотното решение Нешков и други, подложено на преглед през септември 2021 г. По въпросите за достъпа до съд, вземайки под внимание наблюденията на БХК, Комитетът на министрите препоръча на Българската държава да гарантира, че задържаните лица имат достъп до съответната правна рамка и да обмисли дали са необходими конкретни мерки в отговор на твърденията, че задържаните могат да страдат от отрицателни административни практики поради използването на средствата за защита. Той поиска и по-подробна информация за съдебната практика за освобождаване от съдебни разноски и такси; за достъпа до правна помощ и други. България дължи отговор по тези въпроси до септември 2021 г. 

По-долу можете да се запознаете с наблюденията на БХК по изпълнението на пилотното решение в частта за виктимизацията на жалбоподателите, достъпа до правна информация, заплащането на съдебните такси и други. 

Законодателните промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2017 г. бяха посрещнати с недоволство сред  началниците на затвори и затворническата администрация по причини свързани най-вече с увеличения обем на работа за подготовка на становища, справки и други документи, изисквани от съда по делата, както и задължението за администрацията да уведомява писмено лишените от свобода за решенията ѝ, с които се засягат техни права и интереси.

Негативно отношение към въведените възможности за защита на правата затворниците беше демонстрирано на най-високо ниво в управлението на местата за лишаване от свобода. През 2018 г., по време на национално съвещание с началниците на затворите, свикано по повод бягства от затвор София, тогавашната министърка на правосъдието, Цецка Цачева, цитирана от lex.bg, заявява, че „[п]равата на затворниците са повече отколкото техните задължения”, визирайки измененията в ЗИНЗС от 2017 г.[1] Тя отбелязва още, че промените „демотивират служителите, защото не им дават възможност пълноценно да изпълняват организацията на охрана и контрол в затворите. В рамките на същата среща началникът на Старозагорския затвор прави следното оплакване: „Бюрокрацията нарасна прекалено много, по цял ден се пише бумащина и не може да се върши съществена работа“ и дава пример, че „на всяка жалба или писмо от затворник вече се отговаря писмено“.[2]

Недоволство от упражняването на правото на жалба се чете и в годишните отчета за дейността на ГДИН. Така например в отчета за дейността на ГДИН за 2020 г. се отбелязва следното:

 „Като негативна тенденция се наблюдава злоупотребата с молби и жалби от страна на лишените от свобода и задържани лица. Често чрез жалби до различни институции лишените от свобода се опитват да налагат натиск върху администрацията в [местата за лишаване от свобода] с цел постигане на собствените си цели.[…] Част от лишените от свобода игнорират задълженията си, като акцентират предимно върху правата дадени им от закон. Предявяват  необосновани претенции и настояват същите да бъдат удовлетворени от страна на администрацията“.[3]

В този контекст не е изненада, че по време на последните си посещения в българските затвори Български хелзинкски комитет чу много оплаквания от затворници, които твърдяха, че са ставали жертви на виктимизация, защото са използвали някое от нововъведените средства за защита. Виктимизацията може да приеме различни форми – негативен характер в хода на производството за предсрочно освобождаване; нежелание на администрацията на затвора да промени режима на задържане на затворника; неспособност на затворническите власти да предложат работа; неоправдана строгост при прилагане на дисциплинарни мерки. Крайната форма на виктимизация е наказателно преследване за лъжесвидетелстване. Официално много рядко причините за тези действия или бездействие на администрацията се обвързват с използването от затворника от превантивното или компенсаторното средство за защита. Но почти без изключение затворниците, които се оплакаха от такова отношение, не се съмняваха, че това са истинските мотиви на затворническите власти зад тези, посочени в съответните документи.

Скорошен доклад от социалния инспектор на г -н Светломир Нешков, изтърпяващ наказание в Софийския затвор, може да послужи като пример за една относително често срещана форма на виктимизация на затворник за оплакване срещу администрацията, въпреки че изложението на мотивите в официалния документ, цитиран по-долу, е изключение. Докладът е съставен по повод на подадено от лишения от свобода искане до компетентния съд за предсрочно освобождаване. В него отправянето на жалби до компетентни да ги разгледат органи е оценено като един от основните личностови дефицити на затворника, обосноваващ отрицателното становище на администрацията на затвора по отношение на исканото предсрочно освобождаване.  По-конкретно, в доклада се посочва следното:

„Един от основните елементи, характеризиращи личността и поведението на л.св. Нешков е свързано с факта на многобройните му жалби и оплаквания до различни институции, свързани с качеството на храната, количеството на храната, битовите условия, кореспонденцията, здравословното му състояние, правния му статус и пр. Ако не успее на една инстанция, същият се фокусира върху друга, трета и т.н. като постоянно систематизира бележките и доводите, които подкрепят неговата теза. […] Корекционната работа с л. св. Светломир Николов Нешков продължава, но промяната е трудна предвид горепосочените личностови особености. В непрекъснато търсене на „своята“ истина , което е в основата на писането на множество жалби и завеждането на съдебни дела по различни поводи.“[4]

Като опит за виктимизация може да бъде определено и осъждането на една година лишаване от свобода за лъжесвидетелстване на лишен от свобода, свидетел по административно дело за обезщетение за вреди, причинени от нечовешко или унизително отношение, инициирано от друг затворник от същия затвор. Лишеният от свобода е осъден, затова че като свидетел е направил следното твърдение: „Мястото за разходка е по-малко от тази зала, в която се намираме в момента, около 25-30 кв. метра, … Няма пейки,…, няма сянка, …, кално е в този момент. … Не, площадката не е асфалтова … на нашата площадка е пясък в момента и кал“.[5] Наказателното производство е образувано по сигнал на началника на затвора, в който се намира лишения от свобода – свидетел по делото.

Освен виктимизацията, има и други проблеми в осигуряването на достъпа до средства за защита, като например липсата на правна информация и правна помощ. Въвеждането на превантивното и компенсаторното средство в законодателството през 2017 г. не беше съпроводен с разяснителна кампания сред лишените от свобода за новите механизми за защита срещу нечовешко и унизително отношение. Затворническата администрация няма задължение да предоставя такава информация при постъпване в затвора или в който и да е друг момент от изтърпяване на наказанието. В затворите няма разработени официални или неофициални формуляри или бланки, улесняващи сезирането на съда. В нито един арест в страната не функционира библиотека и не се предоставят нормативни актове за ползване от лишените от свобода по какъвто и да е повод. В затворите библиотеки има, но нормативните актове в тях като цяло са неактуални, а където има актуални издания, те не са лесно достъпни за лишените от свобода. Например, през 2020 г., БХК направи дарение от правна литература, включително на ЗИНЗС, за затворническото общежитие от закрит тип „Кремиковци“ към затвор София. При посещение в библиотеката през 2021 г. беше установено, че дарението е заключено в склад, а самите издания изглеждаха неизползвани. През юли 2021 г. в библиотеката към затвора в Бургас имаше две издания на ЗИНЗС, едно от които с измененията от 2017 г., но и двете книги се съхраняваха в бюрото на библиотекаря, вместо да бъдат изложени за ползване в библиотеката. В библиотеката на затворническите общежития в  Дебелт към затвор Бургас правна литература не беше открита. В библиотеката в затвора в Бобов дол, посетена от БХК през юли 2021 г., имаше няколко издания на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, но всички бяха неактуални и в тях не бяха отразени  въведените през 2017 г. превантивно и компенсаторното средства за защита. През 2018 г. дейността на единствената в страната затворническа правна библиотека към затвор София беше преустановена. Лишените от свобода в цялата страна нямат легален достъп до интернет, включително за целите на достъп до правна информация, кореспонденция с адвокати или съд.

До август 2020 г. лишените от свобода нямаха възможност да получават безплатни правни консултации от Националния телефон за правна помощ, организирана към Националното бюро за правна помощ. Причината беше техническо ограничени за набиране на номера с префикса 0700 от затворническите телефони. След сигнал на БХК, достъп до Националния телефон за правна помощ от арестите и затворите беше осигурен. Запитани за качеството на предоставяните правни консултации от изследователи на БХК, лишените от свобода изразяват недоволство, като споделят, че адвокатите, предоставящи правни съвети, не са запознати с процедурите по ЗИНЗС. Нито бюрото за правна помощ, нито Висшия адвокатски съвет предлагат обучения по наказателно-изпълнително право и попадащите в обхвата му правни средства за защита.

В някои случаи административните съдилища прекратяват производставата, тъй като затворниците не заплащат съответните държавни такса за образуване на дело, въпреки че самите таксите не са високи. Невъзможност за заплащане на държавните такси възниква за много затворници, чиито индивидуални партиди по банковата сметка към затвора са запорирани и всички постъпващи парични средства (включително дребни суми от близките им) се изземват от съдебните изпълнители. Не са изключение случаите, в които запорът е наложен в резултат на дълг към затворната администрация, възникнал при неуспешно дело на затворника, по някое от новите средства за защита срещу нечовешко или унизително отнасяне. Запорите са сериозен проблем във всички затвори в България и понякога сам по себе си представлява ситуация, която представлява нечовешко и унизително отношение (напр. когато затворник няма пари да купи дори тоалетна хартия или крем за бръснене от лавката за дълъг период от време, понякога през целия му срок на лишаване от свобода). Такива затворници са ефективно възпрепятствани да използват средствата за защита срещу нечовешко и унизително отношение, предвидени в закона.

Наблюденията на БХК по използването на превантивното средство за защита срещу нечовешко и унизително отношение от българските затворници и задържани не са обнадеждаващи. Според официални данни, предоставени на БХК от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, през 2020 г. е имало само шест заповеди на административните съдилища за прекратяване на действия и бездействия за предотвратяване на нечовешко и унизително отношение.

Затворниците не получават правна помощ, когато предявяват исковете си в административните съдилища. В резултат на това много от техните искания не са много добре подготвени и се отхвърлят или по допустимост, или по същество. Тези напр. са случаите, когато затворниците искат корекции в намаляването на присъдите им, включване в конкретни поправителни програми, защита срещу претърсвания и проверки на кореспонденцията им, преместване в други помещения, за да могат да продължат образованието си, предотвратяване на изземването на лични активи от съдебни изпълнители и др.

Компенсаторното средство за защита срещу нечовешко или унизително отношение  е много по-често използвано от затворниците. Проблемите, свързани с използването на превантивното средство за защита, като липсата на правна помощ, виктимизация на ищците, липса на пари за плащане на таксите и заплахата да станат мишена за конфискация на активите в случай на загуба, също са валидни в случаите на използване на компенсаторното средство за защита.


[1] shorturl.at/dtFSZ

[2] shorturl.at/dtFSZ

[3] Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (2021). Отчет за дейността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието през 2020 г., стр. 12, достъпен в интернет на: https://prisonreform.bg/wp-content/uploads/2021/04/2020-gdin-otchet-1-45.pdf.

[4] Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (2021). Доклад за лишения от свобода Светломир Николов Нешков от 1 март 2021 г.

[5] Районна прокуратура Плевен, Обвинителен акт по досъдебно производство 1904/2020 г.

Препоръка на Комитета на министрите на СЕ по изпълнението на решението по групата дела Кехайов и Нешков и други срещу България

Препоръка на Комитета на министрите на СЕ по изпълнението на решението по групата дела Кехайов и Нешков и други срещу България

На 17 септември 2021 г. след редовната си сесия Комитетът на министрите към Съвета на Европа издаде препоръка по отношение на изпълнението на решението по групата дела Кехайов срещу България и Нешков и други срещу България, засягаща материалните условия и вътрешноправните механизми за превенция и защита срещу нечовешко и унизително отнасяне.

Подробен анализ на препоръката, както и онлайн дискусия по темата можете да видите на сайта на „Реформа в затворите“.

Препоръката е достъпна на английски и френски език на сайта на СЕ:

1411th meeting, 14-16 September 2021 (DH)

H46-10 Kehayov group (Application No. 41035/98) and Neshkov and Others

(Application No. 36925/10) v. Bulgaria

Supervision of the execution of the European Court’s judgments

 

Становище на БХК по изпълнението на групи дела Кехайов и Нешков срещу България и отговорът на държавата

Становище на БХК по изпълнението на групи дела Кехайов и Нешков срещу България и отговорът на държавата

През август 2021 г. Българският хелзинкски комитет изпрати до Съвета на Европа своите наблюдения по отношение на изпълнението на най-голямата група дела в ЕСПЧ, свързани с пенитенциарната система в България – Кехайов срещу България и Нешков и други срещу България. Делата са свързани с материалните условия в местата за лишаване за свобода, както и с липсата на правни механизми за превенция и защита срещу нечовешко и унизително отнасяне.

Към становището на БХК е приложен и отговорът на българското правителство. Текстовете са достъпни на английски език.

OBSERVATIONS
OF THE BULGARIAN HELSINKI COMMITTEE ON THE EXECUTION OF THE
GROUP OF JUDGMENTS KEHAYOV V. BULGARIA (APPLICATION NO. 41035/98)
AND NESHKOV AND OTHERS V. BULGARIA (APPLICATION NO. 36925/10)

RESPONSE
of the Bulgarian Government concerning the Bulgarian Helsinki Committee’s communication on the execution of the judgments in the cases of Neshkov and Others and Kehayov group of cases

 

webinar-17092021

Съветът на Европа: България трябва да работи още по подобряване на условията в затворите

Достъпът до медицинско обслужване, до хигиенни консумативи, до съд в делата за жестоко, нечовешко и унизително отношение, преследването на оплакалите се от такова отношение и пренаселеността на арестите, остават проблем.

В огласени в петък, 17 септември 2021 г., препоръки по изпълнението на редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу Република България, Комитетът на министрите на Съвета на Европа посочва, че България е отбелязала напредък в подобряването на условията в затворите, но те не са достатъчни.

Водещо сред решенията, обхванати от прегледа на изпълнението, е това по делото Нешков и други срещу България(№ 36925/10). По това дело, наред с други проблеми, ЕСПЧ посочи на българските власти необходимостта от въвеждане на ефективно превантивно и компенсаторно средство за защита на затворниците срещу нечовешки и унизителни условия на задържане. Такова беше въведено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража с изменения през 2017 г. Защитата се осъществява с искане до административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража.

Въпреки това ЕСПЧ продължи да установява нарушения и след началото на прилагане на този механизъм. Една от причините за това са ниските обезщетения, присъждани от българските съдилища – преглед на съдебната практика, извършен от БХК се натъкна на обезщетения в размер от 50 до 80 лв. за престой от няколко дни до няколко месеца в условия, които съдът признава за нечовешки и унизителни. Друг момент е повърхностното разглеждане на оплакванията на лишените от свобода в случаите на изолация, както и липсата на възможности за някаква активност на лицата, поставени под „специален режим“ по смисъла на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна.

Комитетът на министрите отправя следните препоръки към българските власти:

  • да продължат ремонтите на настоящите и строежът на нови затворнически общежития и арестни помещения, като изисква информация за практиките по предоставяне на базисни хигиенни консумативи на лишените от свобода, както и за мерките срещу инцидентното препълване на арестите;
  • да предприемат „решителни действия и обхватни реформи“ по подобряване на медицинското обслужване в затворите и арестите, което е оценено като все така незадоволително;
  • да анализират административната и съдебна практика по поставянето на лишени от свобода под специален режим и съответствието ѝ с практиката на ЕСПЧ, както и да изменят законодателството, предвиждащо автоматично поставяне под такъв режим без индивидуална оценка на риска;
  • да предоставят на Комитета детайлно описана информация по достъпа до и приложението на компенсаторното и превантивно средство за защита от изтезания и нечовешко или унизително отношение, предвидено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
  • да осигурят достъп на лишените от свобода до относимото законодателство, както и да извършат анализ дали са необходими специални мерки в отговор на твърденията за преследване на възползвали се от защитните механизми лишени от свобода;
  • да предоставят по-подробна информация относно освобождаването от съдебни такси и разноски на лишените от свобода при използване на компенсаторното и превантивно средство
  • да анализират дали конфискацията на вещи на лишени от свобода се отразява на достъпа им до базисни хигиенни консумативи и ако се установи, че е така, да се осигури или прекратяването на тези практики, или ефективен достъп до такива консумативи, осигурен от самата затворническа администрация.

На 17 септември 2021 г. Българският хелзинкски комитет организира онлайн дискусия, посветена на изпълнението на пилотното решение Нешков и други срещу България на ЕСПЧ с участието на представители на Министерство на правосъдието, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет и неправителствени организации. В рамките на срещата бяха представени и обсъдени заключенията и препоръките на Комитета на министрите, както и наблюденията на ангажираните държавни институции и граждански организации по хода на реформите в местата за лишаване от свобода и прилагането на новите правни механизми за превенция и защита срещу нечовешко и унизително отнасяне.

Събитието беше организирано в рамките на проекта “Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“. Проектът се изпълнява с финансова подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП. Основната му цел е подобряване прилагането на международните стандарти за правата на човека в пенитенциарната сфера в България.

Пълният видеозапис от събитието можете да гледате тук:

KK-Mejdunarodni-standarti-nakazatelen-red-BG-crop

Ново изследване на „Реформа в затворите“ обобщава международните стандарти, препоръки и практити, свързани с правата на лишените от свобода в България

Новото изследване на БХК „Международни стандарти и препоръки на международни органи, свързани с правата на лишените от свобода по наказателен ред в България“ вече е достъпно за свободно сваляне и ползване. То е разработено в рамките на проекта „Реформа в затворите“ и е насочено в помощ на работата на адвокати и специалисти в сферата на наказателното право и пенитенциарната система, както и на лишените от свобода и близките им.

Изследването с автор Красимир Кънев е фокусирано върху стандартите, формулирани в рамките на органите и институциите на ООН и на Съвета на Европа. Особено място е отделено на практиката на Европейския съд по правата на човека. Тя е обхваната в нейната цялост, но с приоритет са представени ключовите решения срещу България, както и такива срещу други държави членки със сходен предмет.

Препоръките към България на международните органи, свързани с правата на лишените от свобода по наказателен ред, са от последните десет години.

Книгата може да бъде ползвана онлайн или свалена от сайта на „Реформа в затворите“ тук.  

Изследването е направено по проект Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“ на Български хелзнкски комитет. Основната цел на проекта е подобряване прилагането на международните стандарти за правата на човека в пенитенциарната сфера в България.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.