news_default_373

БХК призовава ВСС да възобнови разглеждането на дела по жалби на лишени от свобода, свързани с изолация, изтезания и жестоко отнасяне

БХК призова Съдийската колегия на ВСС да възобнови разглеждането на дела, свързани със защита срещу изтезание, нечовешко или унизително отнасяне в затворите и арестите. „Лишаването на затворниците от ефективно средство за защита срещу изтезание, нечовешко и унизително отнасяне е в нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и може да предизвика вълна от дела в Европейския съд по правата на човека. То не може да бъде оправдано с извънредното положение. Напротив, извънредното положение често е причина за нарушаване на правата на особено уязвимите групи в обществото, каквито без съмнение са лишените от свобода“, пише в писмото. Публикуваме пълния му текст отдолу:

До Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет

 От Красимир Кънев, председател на

Български хелзинкски комитет

Относно: Възобновяване разглеждането на дела по жалби и искания на лишени от свобода, свързани с изолация, изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне

Уважаеми членове на Съдийската колегия на ВСС,

Обръщаме се към вас с призив да актуализирате списъка на делата, които продължават да бъдат разглеждани от съдилищата за периода на обявеното извънредно положение 16 март 2020 г. – 13 април 2020 г., като го допълните и с други дела, по които се дължи незабавно произнасяне. Към тази категория дела спадат образуваните по реда на чл. 111, ал. 1 и Част Шеста от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Намираме, че съдебният контрол върху пенитенциарните институции, най-вече по жалби на лишени от свобода, свързани с изолация, изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, е наложителен, включително и особено в ситуация на извънредно положение. 

На първо място, нормативната уредба е предвидила специален ред за незабавно разглеждане на дела, образувани по жалби на лишени от свобода срещу заповеди за дисциплинарни наказания и други засилени мерки за сигурност, включващи единична изолация до два месеца (чл. 101, т.7, чл. 120, ал. 2, чл. 193, ал. 4, чл. 248, ал. 4 ЗИНЗС). Нормативната възможност за незабавен съдебен контрол върху законността на мерките за изолация в местата за лишаване от свобода е продиктувана от сериозните вреди за психическото и соматичното здраве, които единичната изолация може да причини, както и от по-високия риск от други форми на нарушения на забраната за нечовешко и унизително отнасяне по време на изолация. Понастоящем, всички видове изолация в затворите и арестите се налагат и изпълняват без възможност за какъвто и да е контрол от страна на независим орган. 

На второ място, средството за защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отнасяне, предвидено в Част Шеста на ЗИНЗС, беше въведено като мярка по изпълнение на решението по пилотното дело „Нешков и други срещу България“ на Европейския съд по правата на човека. То следва да обезпечи бърз и ефективен достъп до съд на лишени от свобода, които смятат, че са подложени на изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, с искане за прекратяване или предотвратяване на съответното нарушение на забраната на чл. 3 от ЗИНЗС. Тези нарушения могат да са от различно естество, включително лоши материални и хигиенни условия, липса на медицинско обслужване, продължителна изолация, необоснована употреба на помощни средства, „както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност“. Суспендирането на превантивното средство за защита поставя лишените от свобода в крайно уязвима на административен произвол ситуация, което не следва да бъде допускано. Лишаването на затворниците от ефективно средство за защита срещу изтезание, нечовешко и унизително отнасяне е в нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и може да предизвика вълна от дела в Европейския съд по правата на човека. То не може да бъде оправдано с извънредното положение. Напротив, извънредното положение често е причина за нарушаване на правата на особено уязвимите групи в обществото, каквито без съмнение са лишените от свобода.

Понастоящем делото „Нешков и други срещу България“ е на усилено наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Въпреки въведените през 2017 г. превантивно и компенсаторно средство за защита, Комитетът продължава да иска да се убеди, че те действат ефективно, поради което наблюдението все още не е прекратено. Суспендирането им ще бъде лош сигнал и ще подрони усилията на българските власти да изпълнят това пилотно решение.

Въз основа на изложените по-горе съображения, намираме за необходимо и важно съдилищата да продължат да разглеждат дела по жалби и искания на затворници, които законът принципно е уредил като нетърпящи отлагане. 

thumb_DSC_0086_1024

БХК: Цялостната забрана за свиждания в местата за лишаване от свобода е неприемлива​

На 18 март 2020 г. Българският хелзинкски комитет (БХК) изпрати становище по Законопроект № 054-01-24 от 16.03.2020 г. за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание.  В становището се обръща внимание на някои сериозни недостатъци на законопроекта, сред които и предложението за тоталното преустановяване на семейните свиждания в затворите и арестите. Относно тази разпоредба в законопроекта, БХК заявява следното:

“Сериозен проблем е предложената редакция на чл. 2, ал. 1, т. 8 от законопроекта, с която разпоредба се забраняват свижданията в местата за лишаване от свобода и арестите. В този си общ вид тя е изцяло неприемлива. Съществена част от правото на семеен живот на лишените от свобода се изразява в това, властите да им позволяват или, ако е необходимо, да ги подпомагат в поддържането на контакт с близките им. Съгласно чл. 57, ал. 3 във вр. с чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България правото на личен живот не може да се дерогира в условията на извънредно положение. То подлежи единствено на общите ограничения, които обаче не могат да бъдат произволни и не могат да засягат правото по такъв начин или до такава степен, че да бъде накърнена самата му същност – те следва да са предвидени в закона, да преследват определени легитимни цели и да са необходими и пропорционални на съответните цели. Последното не дава на държавата свобода да въвежда ограничения по общ начин, без да предоставя каквато и да е степен на гъвкавост, за да определи дали ограниченията в конкретни случаи са подходящи или наистина необходими.

Правото на затворниците на свиждания не по-малко от два пъти в месеца е провъзгласено в чл. 86, ал. 1, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Само по време на свиждане, лишените от свобода имат право да получават от техните близки хранителна пратка и други разрешени за ползване в затвора вещи. Съгласно чл. 73, ал. 12 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, свижданията в затворите, затворническите общежития от закрит тип и арестите по правило се провеждат в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт между лицата, а комуникацията се осъществява чрез телефонна връзка. Изключения от това правило са женският затвор в гр. Сливен и поправителните домове за непълнолетни, където свижданията се провеждат без преграда, с възможност за физически контакт между лишените от свобода и посетителите. По данни на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, към 31 декември 2019 г. около 2/3 от всички лишени от свобода са настанени в заведения от закрит тип, където свижданията се провеждат през преграда, без физически контакт. Това означава, че в огромния брой случаи няма реално съществуващ риск от предаване на заразни болести на лишените от свобода от техните близки по време на свиждания, което води до непропорционалност на наложената забрана. В останалите случаи, засягащи настанените в женския затвор, поправителните домове и общежитията от открит тип, затворническата администрация би могла и следва да създаде необходимата организация, която да позволи провеждането на свижданията, напр. при спазване на определено разстояние между лишените от свобода и посетителите, като не се допуска струпване на много хора.

Вярно е, че затворите и арестите са изправени пред сериозна опасност от разпространение на заразните болести и инфекции, какъвто е и случаят с COVID-19. Но основните рискови фактори не са свижданията, а пренаселеността, лошата хигиена, включително липсата на непрекъснат достъп до течаща – дори студена – вода, липсата на предпазни средства и хигиенни материали, ограниченият достъп до дейности за профилактика на здравето и медицински грижи”.

Цялото становище на БХК можете да намерите тук.

Постер на кампанията

Кампанията на БХК за обновяване на библиотеката на затвор „Кремиковци“ събра близо 740 книги и издания

На призива ни да обновим библиотеката на затворническо общежитие „Кремиковци“ откликнаха десетки хора и организации от цялата страна.