първи учебен ден

976 ученици в местата за лишаване от свобода през новата учебна година

За поредна година в местата за лишаване от свобода ще бъде открита учебната година.Справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ показва, че  от 6202 лишени от свобода във всички затвори,  976 са включени в учебната дейност през 2021/2022 г. Системата на затворите разполага със седем средни училища и шест филиала към тях, като обучението е от 1-ви до 12-ти клас. 

Тази година първокласниците в местата за лишаване от свобода са 62. Най-висок е броят на учениците в София – 272. В Стара Загора, където е най-голямото училище в системата, са 192, в единствения затвор за жени в Сливен – 57, в Поправителния дом за непълнолетни младежи към затвора във Враца –12.

  Учебният процес в местата за лишаване от свобода е съобразен с нормативната уредба на Министерството на правосъдието и МОН и се извършва от квалифицирани педагогически кадри по програми, утвърдени за всички ученици. 

Образователната дейност ще протече в съответствие с насоките на МОН за работа в условията на пандемия и спазване на общите здравни мерки, предписани от Министерство на здравеопазването. В голяма част от училищата са налични интерактивни дъски за обучение, оборудвани са стаи за компютърно обучение, работилници за придобиване на професионална квалификация, налице е богат библиотечен фонд.

Източник: Министерство на правосъдието

JobOffer-BHC

БХК търси да назначи изследовател/ка

Българският хелзинкски комитет (БХК) търси да назначи изследовател/ка на пълен щат в своята програма „Мониторинг и изследвания“. Програма „Мониторинг и изследвания“ е една от петте постоянни програми на БХК, която осъществява системно наблюдение на правата на човека в България.

Основни отговорности и преки задължения:

  • Участие в проекти на БХК, свързани с наблюдение на положението с правата на човека в България, с фокус върху уязвими групи;
  • участие в теренна работа под формата на посещения в затворени институции и провеждане на интервюта;
  • събиране и обработка на данни, предоставени от държавни институции, други органи и организации;
  • събиране на информация за правата на човека в България;
  • изготвяне на доклади;
  • участие в застъпнически дейности, в т.ч. пред държавни и общински власти;
  • координиране на дейности по проекти на БХК, в т.ч. сътрудничество с партньорски организации;
  • комуникация с лица, които се обръщат със запитвания и молби за помощ към БХК;
  • подпомагане на дейността на другите програми на БХК.

Изисквания:

  • Завършено висше образование;
  • добри познания в сферата на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона;
  • отлично писмено и говоримо владеене на български език;
  • високо писмено и говоримо владеене на английски език;
  • отлична компютърна грамотност;
  • възможност за пътуване в командировки в страната.

За предимство ще се считат:

  • Опит в мониторинга на затворени институции;
  • опит в работа и/или координиране на проекти, финансирани от европейски и други донори;
  • шофьорски умения.

Какво предлагаме ние:

  • Възможност за професионално развитие в една от най-активните граждански организации в България с близо 30-годишна история;
  • практически опит в защитата на човешките права;
  • работа в позитивна и подкрепяща среда;
  • трудов договор на пълно работно време.

Кандидатстване:

Ако желаете да кандидатствате за позицията, моля изпратете CV и мотивационно писмо на адрес: 
jobs(at)bghelsinki.org
с тема/subject: „Кандидатстване за изследовател/ка в ПМИ 2021“

Краен срок: 22 септември 2021 г., 18 ч.

БХК може да поиска допълнителни материали и документи от кандидата/тката във връзка с предишния професионален опит и квалификации. Ще се свържем само с одобрените по документи кандидати/тки. С избраните кандидати ще проведем събеседване и кратък езиков тест за владеене на
английски език.

Благодарим Ви за проявения интерес.

themis-temida-law-justice-court-cropped

Съдът глоби директора на ГД „Охрана“ за отказа му да организира конвой на задържан за погребението на майка му

Главният директор на Регионалната дирекция „Охрана“ – София Александър Манчев е глобен с 2000 лева, защото отказа да изпълни съдебно нареждане да организира конвой на задържан до гробищата, за да погребе майка си, съобщава сайта Lex.bg.

Решението на Административния съд-София град (АССГ) е окончателно и оставя в сила определението на съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд (СГС), с което тя наложи максималната глоба на Манчев.

Случаят е от миналата година, когато български гражданин беше задържан, тъй като срещу него имаше производство за изпълнение на присъда в Албания за кражба. Делото в СГС е разгледано от съдия Тодорова, която получила молба от задържания да му бъде разрешено да присъства на погребението на майка си на 5 декември 2020 г. Жената починала след боледуване от COVID-19. Още на 3 декември съдия Тодорова разреши задържаният да бъде конвоиран от затвора до Централните софийски гробища, като в определението си напомни решението на съда в Страсбург по делото Вецев срещу България с което страната ни е осъдена да плати на затворник 1500 евро, защото не е бил пуснат на погребението на брат си поради липса на процесуален ред.

Определението веднага е било изпратено до затвора в София и до РД „Охрана“, но е отхвърлено с писма последователно от директора на затвора Десислав Трайков и от Александър Манчев, които се позовават на актуалната специализираната нормативна уредба. Затворът твърди, че извършва конвой само до лечебни заведения, а охраната – само до съдилища и конвой до гробищата е невъзможен.

На първата инстанция СГС отхвърли жалбата на Манчев с мотива, че „неизпълнението на съдебния акт за конвоиране на лишен от свобода на погребение представлява опасна демонстрация на незачитане на принципа на правовата държава (върховенството на правото)“. В определението се казваше също, че отказът на Манчев да се съобрази с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), като се позовава на Закона за изпълнение на наказанията и правилника за прилагането му, е „противоправна проява на правен нихилизъм“ .

Шефът на РД „Охрана“ – София обжалва определението пред АССГ, но съставът на съда с председател и докладчик Деница Митрова го остави в сила и също подчерта, че служителите на ГД „Охрана“ трябва да конвоират задържаните. В окончателното решение на съда е направен и детайлен анализ на нормативната уредба, като изрично е посочено йерархичното старшинство –

  1. Конституция
  2. Конвенция за правата на човека
  3. Закон за съдебната власт
  4. Закон за МВР
  5. Правилник за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана”
  6. Инструкции за конвоирането, издадени от министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието
  7. „Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на Главна дирекция „Охрана”

В решението съдия Митрова напомня, че Конвенцията за правата на човека е част от националното законодателство и България вече е била осъдена за нарушение на чл. 8 от нея, който се отнася до правото на зачитане на личния и семейния живот. Съдът отказва и да намали глобата за Манчев, като изброява, че тя е наложена за неизпълнение на съдебен акт, но също така и за нарушение на конвенцията, което може да доведе до ново осъждане на държавата. От решението на съда става ясно още, че отказът за конвоиране извън съдебни сгради, арести и затвори е бил трайна незаконна практика в ГД „Охрана“, която според АССГ се дължи на непознаване на нормативната уредба, за което се носи дисциплинарна отговорност.

Стратегически дела

Служебният кабинет предлага преобразуване на “Фонд затворно дело” и да се засили земеделското производство с участието на лишени от свобода

“Работим по промени в Закона за изпълнение на наказанията, за да преобразуваме Държавното предприятие „Фонд затворно дело“, обяви преди дни министърът на правосъдието в служебния кабинет Янаки Стоилов, цитиран от Агенция „Фокус“. Той предлага държавното предприятие да бъде преобразувано в административна структура на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН). По думите му промените могат да бъдат направени по начин, по който да се “ограничат познати и лоши практики”.

В момента “Фонд затворно дело” е самостоятелно юридическо лице, отделено от държавата през 2003 г., което управлява дейностите и приходите, свързани с трудовата заетост на лишените от свобода. Предприятието придоби печална слава в края на 2014 г., когато стана ясно, че за негова сметка е бил направен разточителен ремонт на жилищата, в които са живеели зам.-министрите на правосъдието от правителството на Пламен Орешарски (информация от в. Капитал, 2015 г.). Правосъдният министър тогава, Христо Иванов, смени ръководството на предприятието, като на мястото на дългогодишния му ръководител Свилен Чичев назначи нов директор. Въпреки че вътрешният одит на структурата през 2015 г. показа, че всичко е наред, има очевидни проблемни практики в управлението на дружеството, като липсата на каквито и да е било вътрешни правила за провеждане на търгове, бракуване и финансово управление. Те продължават и в последствие, също както и смените на директори, включително при правосъдния министъра в последния редовен кабинет Данаил Кирилов.  

„Законът за публичните предприятия напоследък нашумя и привлече вниманието по други причини, но той наред с останалото създаде проблеми и в тази област. Ние сме поставени пред дилемата дали дейностите, които са осъществявани от предприятието, ще могат да бъдат продължени. Това при всички случаи изисква промени в Закона”, коментира министърът на правосъдието в настоящия служебен кабинет Янаки Стоилов. 

“За мен е много важно да се положат усилия за съхраняване на предприятията, то да е в състояние ефективно да организира производство с участие на лишените от свобода, включително производство на земеделска продукция, която в момента не се използва за изхранване на затворниците. Тя може да притежава като количество и качество възможности за подобряване и поевтиняване на храната, респективно за намаляване на средствата, отделяни за обществени поръчки. Трябва да се преосмисли практиката за отдаване на лавките в затворите под наем. Тези, които ги наемат, сами определят цените в тях, а не собственикът, който ги предоставя за ползване”, изброи Стоилов. 

Ако в следващото Народно събрание има воля в мнозинството народни представители да докаже, че държавата може да бъде добър стопанин, това би довело до значителни подобрения в разглежданата сфера, смята още временният министър. 

При последващ парламентарен контрол Стоилов заяви, че работата на “Фонд затворно дело” може да се подобри и разшири. “Защо това предприятие да не организира дейности. Знаете ли колко земеделки земи има? Да произвежда продукция, която да поевтини храните в затворите…“, коментира той от в Народното събрание.   

KK-Mejdunarodni-standarti-nakazatelen-red-BG-crop

Ново изследване на „Реформа в затворите“ обобщава международните стандарти, препоръки и практити, свързани с правата на лишените от свобода в България

Новото изследване на БХК „Международни стандарти и препоръки на международни органи, свързани с правата на лишените от свобода по наказателен ред в България“ вече е достъпно за свободно сваляне и ползване. То е разработено в рамките на проекта „Реформа в затворите“ и е насочено в помощ на работата на адвокати и специалисти в сферата на наказателното право и пенитенциарната система, както и на лишените от свобода и близките им.

Изследването с автор Красимир Кънев е фокусирано върху стандартите, формулирани в рамките на органите и институциите на ООН и на Съвета на Европа. Особено място е отделено на практиката на Европейския съд по правата на човека. Тя е обхваната в нейната цялост, но с приоритет са представени ключовите решения срещу България, както и такива срещу други държави членки със сходен предмет.

Препоръките към България на международните органи, свързани с правата на лишените от свобода по наказателен ред, са от последните десет години.

Книгата може да бъде ползвана онлайн или свалена от сайта на „Реформа в затворите“ тук.  

Изследването е направено по проект Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“ на Български хелзнкски комитет. Основната цел на проекта е подобряване прилагането на международните стандарти за правата на човека в пенитенциарната сфера в България.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Prisons

Актуализацията на Европейските правила за затворите отбелязва една година

На 1 юли 2020 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие ново ръководство за затворническите служби относно хуманното отношение към затворниците 

Отбелязваме една година от актуализацията на Европейските правила за затворите. На 1 юли 2020 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие препоръка, с която актуализира правилата, въведени през 2006 г. Тези правила съдържат ключовите правни стандарти и принципи, свързани с управлението на затворите, персонала и отношението към лишените от свобода и са международно призната отправна точка в тази област за 47-те държави членки на Съвета на Европа в тяхното законодателство, политики и практики.

Актуализацията покрива няколко аспекта от правилата за затворите, като на административно ниво тя допълва изискванията за събиране на информация за затворниците и управлението на техните досиета, както и необходимостта от осигуряване на адекватен капацитет на персонала и възможността за проверки и независим мониторинг в затворите. По отношението на третирането на лишените от свобода новите препоръки обръщат специално внимание на отношението към жените и чуждите граждани в местата за лишаване от свобода, както и на използването на специални режими като отделянето на затворници от общия поток и изолация, средства за имобилизиране и др.

Препоръката регламентира по-подробно изолацията (т.е. затварянето за повече от 22 часа на ден без значим човешки контакт). Съветът на Европа настоява, че налагането на тази мярка винаги трябва да се използва в краен случай, като винаги се взима предвид здравословното състояние на затворника. Поради много негативния ефект, който подобна мярка може да има върху физическото и психическото здраве на човека, тя трябва да бъде налагана за строго определен период от време, който трябва да бъде възможно най-кратък.

Според ревизираните правила държавите трябва да определят в националното си законодателство какъв да е максималният период, за който може да бъде наложена изолация. Освен това засегнатите затворници трябва да бъдат посещавани ежедневно от директора на затвора или упълномощен член на персонала на затвора, както и от практикуващия лекар.

Пълната актуализация на Европейските правила за затворите е достъпна на английски език на сайта на “Реформа в затворите”.
Източник: Съвета на Европа

20210623-banner

Покана за предстояща застъпническа среща с адвокати по проекта „Реформа в затворите“ (23.06.2021 г.)

Българският хелзинкски комитет кани адвокати от цялата страна да се включат в национална застъпническа среща, на която да се обсъдят проблеми, свързани с:

  • Достъп до адвокатска защита и условия за провеждане на адвокатско свиждане в арестите
  • Коментар на чл. 64, ал. 2, НПК, свързан с процедурата по вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство /за участие в производството чрез видеоконференция, а не присъствено в съдебна зала/
  • Адвокатска защита при използване на компенсаторното средство за защита срещу нечовешко и унизително отнасяне /чл. 284, ЗИНЗС/ на задържани лица

През 2020 г. БХК извърши посещения на част от арестите в страната в рамките на проекта „Реформа в затворите“. Обект на мониторинга бяха и законодателството и практиката, свързани с правата на лишените от свобода. Идентифицирани бяха проблеми, засягащи достъпа до съд, адвокатска защита и защитата от изтезания на задържаните лица. 

На срещата ще представим и обсъдим правозащитни проблеми, констатирани по време на мониторинга. Ще се радваме да споделите и Вашите наблюдения за различните аспекти на адвокатската защита на задържаните лица.

Срещата се осъществява в рамките на тригодишен проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“. Проектът проследява чрез различни дейности и подходи как се осъществява реформата в българските места за лишаване от свобода. Той е финансиран от Фонд Активни граждани по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Регистрирайте се за участие до 22.06.2021 г. на този адрес. След регистрирането ще получите линк за срещата в платформата Zoom на посочения от вас имейл. 

За въпроси, свързани със събитието: Станимир Петров spetrov@bghelsinki.org и общите контакти на БХК.

16bba2d4a05073a04ad7rr

„Амнести интернешънъл“: Затворниците са пренебрегнати в пандемията от COVID-19

Затворниците по целия свят са напълно пренебрегнати по време на пандемията от COVID-19, показва нов доклад на международната организация за наблюдение на човешките права „Амнести интернешънъл“. В съставянето на доклада „Забравени зад решетките: COVID-19 и затворите (Forgotten Behind Bars: COVID-19 and Prisons) участва и Българският хелзинкски комитет, който предостави данни и наблюдения за положението по време на пандемията в местата за лишаване от свобода в България.

Предотвратяването на разпространението на вируса в затворите е съпътствано от системни предизвикателства и мерки за контрол, водещи до сериозни нарушения на правата на човека, включително прекомерна употреба на изолиране без съображение за вредните ефекти от изолацията, сочат заключенията от доклада. При над 11 милиона хора, лишени от свобода по света в момента, затворите в много държави са застрашени от това да се превърнат в огнища на болестта. Много затворници се борят за достъп до сапун и течаща вода, както и до лични предпазни средства, докато физическото дистанциране е трудно постижимо и достъпът до медицинска грижа е ограничен.

Пълният мащаб на заразяване с COVID-19 и свързаните с него смъртни случаи в затворите е трудно да се оцени, тъй като правителствата не предоставят публично актуална и надеждна информация. Наличните данни обаче показват тревожни тенденции. По тази причина „Амнести интернешънъл“ призовава правителствата да включат милионите хора, настанени в пренаселени килии по целия свят, в националните си програми за ваксинация. Засега в изготвянето и оповестяването на ваксинационните планове по света, се забелязва пълно пренебрегване на нуждата да се ваксинират затворниците, макар че са една от най-рисковите от заразяване групи.   

Пренаселеност

Пренаселеността е широко разпозната като един от най-сериозните проблеми в местата за лишаване от свобода днес. Общо 102 държави по света са докладвали нива на запълване на капацитета от над 110%, като значителен дял от затворниците в тях са обвинени или осъдени за ненасилствени престъпления. Въпреки че са предприети стъпки за освобождаване на част от затворниците, изследванията на „Амнести интернешънъл“ показват, че настоящите темпове на освобождаване са недостатъчни за справяне с огромния риск от заразяване.

„Много страни с опасно високи нива на пренаселеност в затворите като България, Египет, Демократична република Конго и Непал, не успяха да отговорят на опасенията за създаване на огнища от COVID-19 сред лишените от свобода. В други страни, като Иран и Турция стотици затворници, задържани при произвол, включително защитници на правата на човека, бяха изключени от списъците за предсрочно и временно освобождаване, свързани с COVID-19 “, коментира Нетсанет Билей, директор „Изследвания и застъпничество“ в „Амнести интернешънъл“.

Здравна криза

Кризата от COVID-19 постави акцент върху проблемите, възникнали в резултат на годините на недостатъчно инвестиране и пренебрегване на здравните услуги в затворите. Затворническите власти не са в състояние или не желаят да се справят с нарасналата нужда от превантивни здравни мерки и медицински услуги за затворниците. По време на ранните фази на пандемията „Амнести интернешънъл“ установи, че затворници в много страни не могат да получат тест за COVID-19 поради остър недостиг, докато на някои задържани в Иран и Турция произволно се отказва медицинско лечение.

Страни като Камбоджа, Франция, Пакистан, Шри Ланка, Того и САЩ също не бяха в състояние да въведат адекватни превантивни и защитни мерки в затворите, за да ограничат разпространението на COVID-19. „Без значение кой сте или къде сте, хората заслужават достъп до маски за лице, адекватни количества сапун, дезинфектанти и чиста течаща вода“, казва Билей. „Личните предпазни средства трябва да се предоставят безплатно в затворите и правителствата трябва да увеличат достъпа до тестове и лечение за COVID-19, за да предотвратяват и контролират потенциалните огнища.“

Мерки за контрол, граничещи с жестокост

В много страни затворническите власти прибягват до драстични мерки като прекомерното и насилствено изолиране и карантиниране, което представлява сериозно нарушение на правата на човека. На някои места като Аржентина и Обединеното кралство задържаните са били изолирани по 23 часа на ден, често в продължение на седмици или месеци, показва докладът.

„В някои затвори по света бяха използвани прекомерни и унизителни мерки за изолация и карантина, за да се ограничи разпространението на COVID-19. В някои случаи това може да се окаже жестоко, нечовешко или унизително отношение. Трябва да бъдат въведени хуманни мерки за защита на затворниците в тази ситуация“, казва още Билей.

Мерките за затваряне и ограничаване на свижданията с близките в някои затвори също увеличиха рисковете за психичното и физическото състояние на задържаните. На места това предизвика протести и вълнения в затворите, на които пък надзирателите често реагираха с прекомерна сила.

„Докато някои затворнически администрации успяват да запазят посещенията, като създават необходимите условия, други прибягват до пълна забрана на посетителите, като ефективно лишават задържаните от спасителната им връзка към външния свят и подкопават тяхното емоционално и физическо благополучие“, коментират от „Амнести“.

Ваксинация на задържаните

Към момента 71 държави са въвели политика на ваксинация за поне една уязвима група в обществото. Но само малка част от тези държави са включили и лишените  от свобода и персонала в затворите сред уязвимите групи. Изследването на „Амнести интернешънъл“ установява, че много други, дори и страни с по-високи доходи, масово мълчат или не конкретизират своите планове по отношение на местата за лишаване от свобода.

„Затворите създават едни от най-рисковите условия за огнища на COVID-19 и повече не можем да пренебрегваме правото на здраве на хората в тях. Липсата на яснота относно плановете за ваксинация, политиките и лечението на затворниците е неотложен въпрос и повод за притеснение на глобално ниво“, казва директорът на „Изследвания и застъпничество“. „Ако при формирането на стратегиите за ваксиниране не се даде приоритет на здравето на задържаните, това ще има катастрофални последици както за затворниците, така и за техните семейства и за обществената здравна система.“, допълва той.

„Амнести интернешънъл“ призовава държавите да не дискриминират лишените от свобода при разработването и прилагането на политики и планове за ваксинация, като поставят силен акцент върху това, че контролираната среда не позволява на затворниците да спазват физическа дистанция, нито имат хигиенните и медицински условия да се предпазят, каквито са препоръките срещу заразата по принцип. Организацията настоява държавите да положат усилия за приоритетно ваксиниране на затворниците и особено на тези, които попадат сред дефинираните рискови групи в обществото като цяло – например по-възрастните и хората с хронични заболявания.   

Снимка и източник: Amnesty.org