bars-1177698_1920

Затворническата администрация осъдена за бездействие да осигури навременно и адекватно лечение на онкоболен затворник

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерството на правосъдието бе осъдена да заплати 60 000 лв. неимуществени вреди

Национално застъпничество

След сигнал на БХК затворници и арестанти вече имат достъп до националния телефон за безплатна правна помощ

Телефонът за безплатна правна помощ е вече достъпен от всички инсталирани в местата за лишаване от свобода телефонни апарати.

10-sept-prisonreform

Лишените от свобода са в по-висок риск от самоубийство

На днешната дата – 10 септември – отбелязваме Световния ден за превенция на самоубийствата. По данни на Световната здравна организация, лишените от свобода са изложени на по-висок риск от самоубийства в сравнение с хората в общността. Има редица причини за това:

  • В затворите попадат по-уязвими групи хора, които традиционно са с по-висок риск от самоубийство – младите мъже, лица с психични разстройства, социално изолирани хора, хора, употребяващи наркотични вещества.
  • Психологическото въздействие на задържането и лишаването от свобода, отделянето от семейството, симптомите на наркотична абстиненция, очакването на дълга присъда, както и ежедневните стресове, свързани с живота в затвора, могат да надхвърлят способностите за справяне на задържаните с условията.
  • Затворът е среда, в която тормозът, физическото и сексуалното насилие не са изолирани случаи.
  • В някои затворени институции липсват официални политики и процедури за идентифициране и управление на затворниците със суициден риск. Дори когато съществуват такива, претоварените или необучени пенитенциарни и медицински служители могат да пропуснат ранните предупредителни признаци за риск от самоубийство.
  • Затворите и арестите са често изолирани от общностните системи за психично здраве, така че достъпът им до специалисти в тази област е затруднен или изцяло липсва.

Самоубийствата в българските затвори и арести в периода 2016-2019 г. са 14, а суицидните опити – много повече. Според международните стандарти пенитенциарните власти в България имат задължение да прилагат навременни и ефективни мерки за превенция на самоубийствата.

111 ShareLikeCommentShare

Comments

vkp-cropped

Какво постигна прокуратурата по случаите на насилие от служители в затворите и арестите през 2019 г.

Данните показват, че няма нито един внесен в съда прокурорски акт и нито едно осъдено лице, макар че новообразуваните преписки за такива случаи за годината са над 70.

1280px-Palais_de_justice_de_Paris_-_salle_d'audience_de_la_chambre_criminelle_de_la_Cour_de_cassation

Нечовешките условия при задържане под стража вече могат да бъдат основание за освобождаване във Франция

Това става ясно от изявление на френския Върховен касационен съд във връзка с решение по квази пилотното дело J.M.B. и други срещу Франция, водено в ЕСПЧ.

Remand Centers

Съдът в Страсбург за пръв път даде оценка за новите правни механизми за защита на доживотните затворници, поставени на специален режим

В решение по делото Димитър Ангелов срещу България ЕСПЧ присъди 6000 евро обезщетение на доживотен затворник, заради лошите материални условия в Пазарджишкия затвор и ограниченията на специалния режим.

meeting-265849_1920

БХК настоява за гарантиране на правото на обвиняемите да присъстват в съдебната зала, когато искат изменение на мярката им по задържане

Българският хелзинкски комитет изрази негативно становище по части от Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който беше публикуван на 20 май 2020 г. за обществена консултация.

ECHR building

Ново ръководство по практиката на ЕСПЧ за правата на затворниците вече е достъпно и на български език

Ново ръководство от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) разглежда в детайли практиката на Съда, свързана с правата на затворниците и предлага подробен анализ на различните аспекти на лишаването от свобода и живота в затвора.

barbed-wire-960248_1280

Съдът в Страсбург осъди България да изплати над 68 хиляди евро обезщетения по единадесет жалби на затворници

Днес, 4 юни 2020 г., Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови три осъдителни решения срещу България по делата Чобанов и КойрушкиЙорданов и Джелебов и Иванов и други*, образувани по единадесет жалби на лишени от свобода, като по всички намира нарушение на член 3 от Конвенцията (Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи), забраняващ нечовешкото и унизително отнасяне. 

По първото дело, Съдът приема, че е налице и нарушение на правото на ефективно вътрешноправно средство за защита по член 13 от Конвенцията, тъй като жалбоподателите на са получили обезщетение, а напротив – били са осъдени да платят големи разноски по съдебните производства. По другите две дела ЕСПЧ намира, че  независимо, че са получили парични обезщетения на национално ниво за претърпените вреди, размерът на присъдените обезщетения е бил толкова незначителен, че жалбоподателите са запазили статута си на жертви по смисъла на Европейската конвенция и определя нови, значително по-високи от присъдените от българските съдилища компенсации. Общата сума, която правителството трябва да плати на единадесетте жалбоподатели, възлиза на 68 600 евро

Жалбите са свързани с лошите материални условия  в шест затвора в страната – Пазарджик, Пловдив, Белене, Бургас, Стара Загора и Варна и в три ареста – в Пазарджик, Варна и Габрово. Престоят на жалбоподателите в пенитенциарните заведения обхваща различни периоди между 2011 и 2018 г. 

Констатираните нарушения са свързани с липсата на елементарни условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. По-конкретно оплакванията на жалбоподателите са свързани с пренаселеност в местата за лишаване от свобода, липса на свеж въздух, липса или недостатъчна физическа активност на открито, неподходяща температура в помещенията, наличие на постоянна електрическа светлина и липса или недостатъчна естествена светлина в килиите, наличие на насекоми и гризачи, плесен и мръсотия, липса или ограничен достъп до тоалетна и до течаща вода, настаняване с пушачи, липса или лошо качество на спалното бельо, лошо качество на храната, лошо качество на питейната вода, липсващи или повредени мебели, липса или ограничен достъп до душ.

Жалбоподателите по делото Чобанов и Койрушки не само не са получили никаква компенсация на национално ниво, но и са били осъдени да платят разноски по делото за хонорар на ответната страна и държавни такси в големи размери (3567 лв., в единия случай, и 1680 лв. в другия). Съдът припомня, че член 13 от Конвенцията изисква правилата, регулиращи разходите за производството, да не натоварват прекомерно затворниците, когато твърденията им за условията на задържане са основателни.

В решенията по делата Йорданов и Джелебов и Иванов и други, от една страна, Страсбургският съд счита за неоснователни оплакванията на жалбоподателите свързани с липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита срещу лошите материални условия. Той отбелязва, че през 2017 г. България е въвела ново компенсаторно средство, от което всички жалбоподатели са се възползвали и, с изключение на един, са получили обезщетение за причинените им нематериални вреди. По тази причина Съдът намира, че независимо от ниските размери на обезщетенията, присъдени от българските съдилища, искът за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следва да се приема за ефективно средство за защита по смисъла на чл. 13 от Конвенцията. 

От друга страна обаче, ниският размер на обезщетенията е причина за запазване на статута на жалбоподателите на жертви на нарушения по член 3 от Конвенцията и Съдът определя съответните обезщетения. Те са представени в таблици по начин, който дава възможност за сравнение между размера на обезщетенията на национално ниво и тези, присъдени от ЕСПЧ, като в някои случаи обезщетенията, които ЕСПЧ определя, са до 17 пъти по-високи. 

Например, по делото Йорданов и Джелебов срещу България, Съдът присъжда 2000 евро обезщетение на жалбоподателя Йорданов за лишаването му от свобода при лоши материални условия в срок от три месеца и половина в затвора и ареста в гр. Пазарджик. За сравнение преди това българският съд възмездява Йорданов за същото със само 116 евро (200 лв). 

В два от случаите в делото Иванов срещу България ЕСПЧ присъжда обезщетения от над 10 хиляди евро на ищците, на фона на отсъдени от българския съд 1000 лв. в единия случай, и 2740 лв. в другия.   

Проблемът със занижените размери на паричните обезщетения за неимуществени вреди за лишените от свобода е акцентиран и в Доклада за правата на човека на БХК за 2018 г. Анализът на съдебната практика на Върховния административен съд, направен от БХК сочи, че между един и два лева е средният размер на дневното обезщетение, определяно за вреди, причинени от нечовешки и унизителни условия на задържане – в пъти по-нисък от размерите, определяни от ЕСПЧ. 

Според експертите на БХК след днешните решения българските съдилища обезателно следва да перазгледат своята практика и да работят за по-точно съобразяване с обезщетенията за вреди по член 3 от Конвенцията, които присъжда Съдът в Страсбург. Друг възможен подход срещу несправедливото занижаване на обезщетенията би било нормативното установяване на размера на обезщетението на ден според европейските стандарти.  

*Превод на български език на решението по делото Иванов и други срещу България е достъпно тук. Преводът е на БХК.