meeting-265849_1920

БХК настоява за гарантиране на правото на обвиняемите да присъстват в съдебната зала, когато искат изменение на мярката им по задържане

Българският хелзинкски комитет изрази негативно становище по части от Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който беше публикуван на 20 май 2020 г. за обществена консултация.

ECHR building

Ново ръководство по практиката на ЕСПЧ за правата на затворниците вече е достъпно и на български език

Ново ръководство от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) разглежда в детайли практиката на Съда, свързана с правата на затворниците и предлага подробен анализ на различните аспекти на лишаването от свобода и живота в затвора.

barbed-wire-960248_1280

Съдът в Страсбург осъди България да изплати над 68 хиляди евро обезщетения по единадесет жалби на затворници

Днес, 4 юни 2020 г., Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови три осъдителни решения срещу България по делата Чобанов и КойрушкиЙорданов и Джелебов и Иванов и други*, образувани по единадесет жалби на лишени от свобода, като по всички намира нарушение на член 3 от Конвенцията (Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи), забраняващ нечовешкото и унизително отнасяне. 

По първото дело, Съдът приема, че е налице и нарушение на правото на ефективно вътрешноправно средство за защита по член 13 от Конвенцията, тъй като жалбоподателите на са получили обезщетение, а напротив – били са осъдени да платят големи разноски по съдебните производства. По другите две дела ЕСПЧ намира, че  независимо, че са получили парични обезщетения на национално ниво за претърпените вреди, размерът на присъдените обезщетения е бил толкова незначителен, че жалбоподателите са запазили статута си на жертви по смисъла на Европейската конвенция и определя нови, значително по-високи от присъдените от българските съдилища компенсации. Общата сума, която правителството трябва да плати на единадесетте жалбоподатели, възлиза на 68 600 евро

Жалбите са свързани с лошите материални условия  в шест затвора в страната – Пазарджик, Пловдив, Белене, Бургас, Стара Загора и Варна и в три ареста – в Пазарджик, Варна и Габрово. Престоят на жалбоподателите в пенитенциарните заведения обхваща различни периоди между 2011 и 2018 г. 

Констатираните нарушения са свързани с липсата на елементарни условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. По-конкретно оплакванията на жалбоподателите са свързани с пренаселеност в местата за лишаване от свобода, липса на свеж въздух, липса или недостатъчна физическа активност на открито, неподходяща температура в помещенията, наличие на постоянна електрическа светлина и липса или недостатъчна естествена светлина в килиите, наличие на насекоми и гризачи, плесен и мръсотия, липса или ограничен достъп до тоалетна и до течаща вода, настаняване с пушачи, липса или лошо качество на спалното бельо, лошо качество на храната, лошо качество на питейната вода, липсващи или повредени мебели, липса или ограничен достъп до душ.

Жалбоподателите по делото Чобанов и Койрушки не само не са получили никаква компенсация на национално ниво, но и са били осъдени да платят разноски по делото за хонорар на ответната страна и държавни такси в големи размери (3567 лв., в единия случай, и 1680 лв. в другия). Съдът припомня, че член 13 от Конвенцията изисква правилата, регулиращи разходите за производството, да не натоварват прекомерно затворниците, когато твърденията им за условията на задържане са основателни.

В решенията по делата Йорданов и Джелебов и Иванов и други, от една страна, Страсбургският съд счита за неоснователни оплакванията на жалбоподателите свързани с липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита срещу лошите материални условия. Той отбелязва, че през 2017 г. България е въвела ново компенсаторно средство, от което всички жалбоподатели са се възползвали и, с изключение на един, са получили обезщетение за причинените им нематериални вреди. По тази причина Съдът намира, че независимо от ниските размери на обезщетенията, присъдени от българските съдилища, искът за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следва да се приема за ефективно средство за защита по смисъла на чл. 13 от Конвенцията. 

От друга страна обаче, ниският размер на обезщетенията е причина за запазване на статута на жалбоподателите на жертви на нарушения по член 3 от Конвенцията и Съдът определя съответните обезщетения. Те са представени в таблици по начин, който дава възможност за сравнение между размера на обезщетенията на национално ниво и тези, присъдени от ЕСПЧ, като в някои случаи обезщетенията, които ЕСПЧ определя, са до 17 пъти по-високи. 

Например, по делото Йорданов и Джелебов срещу България, Съдът присъжда 2000 евро обезщетение на жалбоподателя Йорданов за лишаването му от свобода при лоши материални условия в срок от три месеца и половина в затвора и ареста в гр. Пазарджик. За сравнение преди това българският съд възмездява Йорданов за същото със само 116 евро (200 лв). 

В два от случаите в делото Иванов срещу България ЕСПЧ присъжда обезщетения от над 10 хиляди евро на ищците, на фона на отсъдени от българския съд 1000 лв. в единия случай, и 2740 лв. в другия.   

Проблемът със занижените размери на паричните обезщетения за неимуществени вреди за лишените от свобода е акцентиран и в Доклада за правата на човека на БХК за 2018 г. Анализът на съдебната практика на Върховния административен съд, направен от БХК сочи, че между един и два лева е средният размер на дневното обезщетение, определяно за вреди, причинени от нечовешки и унизителни условия на задържане – в пъти по-нисък от размерите, определяни от ЕСПЧ. 

Според експертите на БХК след днешните решения българските съдилища обезателно следва да перазгледат своята практика и да работят за по-точно съобразяване с обезщетенията за вреди по член 3 от Конвенцията, които присъжда Съдът в Страсбург. Друг възможен подход срещу несправедливото занижаване на обезщетенията би било нормативното установяване на размера на обезщетението на ден според европейските стандарти.  

*Превод на български език на решението по делото Иванов и други срещу България е достъпно тук. Преводът е на БХК.  

freedom-957491_1280

Съдът в Страсбург осъди Русия заради строгия затворнически режим на доживотните затворници

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) произнесе на 3 юни 2020 г. важно квазипилотно решение по делото N.T. срещу Русия относно автоматичното прилагане на строг режим на всички доживотни затворници за първите десет години от присъдата им. За това съобщава European Prison Litigation Network в своя профил в социалните мрежи.

Съдебното решение се отнася по-специално до силно ограничителния режим на задържане, включващ лишаването от свобода в двойна килия и рутинната употреба на белезници по време на придвижване.

Съдът констатира, че нарушението е системно по естество и че органите трябва да изменят правната уредба по такъв начин, че режимът да може да бъде налаган и поддържан единствено въз основа на индивидуална оценка на риска на всеки доживотен затворник. Освен това той трябва да действа за не повече от строго необходимото време и/или да се смекчава при първа възможност, особено на ограниченията, отнасящи се до физическа мобилност,, изолацията и достъпа до различни дейности с цел социализация и реабилитация.

Решението съдържа важно уточнение относно силно рестриктивните режими на лишаване от свобода, които не включват единична изолация. В това отношение Съдът приема, че „задържането в двойна килия може да има сходни отрицателни последици, ако и двамата задържани трябва да прекарат години затворени в една килия без целенасочена дейност, адекватен достъп до упражнения на открито или контакти с външния свят. Следователно, дори изолацията на жалбоподателя да не е била абсолютна в определени периоди, тъй като той е задържан заедно с друг затворник, интензитетът и продължителността на тази мярка при обстоятелствата на конкретния случай повдигат въпрос по член 3 от Конвенцията, поради значителното отрицателно въздействие, което е оказано върху неговото благополучие и социални умения“. Според Съда се изисква „адекватна обосновка за продължителното задържане на затворници в двойни килия, ако интензитетът и продължителността на тяхната сегрегация са толкова значителни, че ефектът е сравним с изолаторното задържане“.

През 2015 г. за сходно нарушение е осъдена и България по делото Харакчиев и Толумов. Изпълнението на делото е  поставено под засилено наблюдение от Съвета на министрите на Съвета на Европа. В рамките на проект Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, Българският хелзинкски комитет също следи за правилното изпълнение на решението.

freedom-1125539_1920-compressor

Близо 30 доброволци се включиха в кампанията на БХК за превод на международни стандарти и препоръки за правата на лишените от свобода

През май 2020 г. приключи втората поредна кампания на БХК за годината, свързана с правата на лишените от свобода и подобряване достъпа им до информация. След като в периода февруари-март с помощта на дарители от цялата страна успяхме да съберем близо 740 книги и издания за обновяване на библиотеката на Затворническо общежитие „Кремиковци“, инициативата намери своеобразно продължение, с по-широк обхват, с кампанията „Доброволци-преводачи за правата на лишените от свобода“. Тя стартира в средата на февруари и целта ѝ беше с помощта на доброволци да направим достъпни на български език стандарти и препоръки на Съвета на Европа и ООН за третирането на лишените от свобода и условията в затворите.     

Препоръките, макар и не правно обвързващи, съдържат едни от най-авторитетните стандарти в областта на третирането на затворниците. Това са и водещи документи при формирането на съвременните европейски политики и законодателство за изпълнение на наказанията. У нас обаче тяхното познаване и приложение е ограничено и вярваме, че една от съществените причини за това е именно липсата на превод на български език.

Каузата да направим достъпни на български език тези важни документи привлече близо 30 души, които поеха за превод текстове с разнообразни теми като третирането на непълнолетни правонарушители, жените в затвора, достъпа до образование и медицински грижи за затворниците и др. На поканата ни се отзоваха всякакви хора – от ученици и студенти до професионалисти с дългогодишен преводачески опит и хора с личен досег до темата за лишаването от свобода. 

Целият първоначален списък от 8 приоритетни документа, които екипът на БХК беше подбрал за началото на кампанията, беше поет за превод от само две доброволки още в деня на публикуването на обявата в платформите TimeHeroes и НПО портал. Впоследствие неколкократно се наложи да допълваме и разширяваме списъка на текстовете за превод, за да предоставим възможност на големия брой хора, които изявиха желание да се включат. Наложи се и да излезем от темата на кампанията за лишените от свобода и да навлезем в по-общата за правата на човека, като по този начин благодарение на доброволците, попълнихме големи пропуски в достъпните на български език документи – например препоръки на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН), Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация, Комитета на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДОЖ) и др. С началото на обявеното извънредно положение в България заради епидемията от коронавирус, в списъка добавихме и препоръки на световните организации, свързани с човешките права в условията на извънредни ситуации.

Екипът на Българския хелзинкски комитет изразява своята признателност към всички доброволци, които се включиха в инициативата. Благодарим ви за помощта и ви уверяваме, че тя е от огромно значение за най-малко 6 227 души в България и техните близки – толкова са затворниците в българските затвори към края на 2019 г. по данни на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. 

Всички близо 30 превода, които получихме от доброволците до момента, ще бъдат сверени и редактирани от експертите на БХК, след което ще бъдат публикувани на страницата ни и други специализирани платформи, включително където е възможно и на официалните страници на създалите ги институции, редом с оригиналите. Текстовете, свързани с правата на лишените от свобода, ще бъдат добавени и към библиотеката с ресурси на новия специализиран сайт на БХК prisonreform.bg. Сайтът е създаден като част от проекта „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“ и е насочен както към специалистите в наказателното право и пенитенциарната сфера, така и към самите затворници и техни близки като място за справка за всички ключови национални и международни документи, засягащ реда в затворите и човешките им права.

prisonreformcover

Нов проект на БХК проследява дали се осъществява реформата в българските затвори и арести

Нов проект на Български хелзинкски комитет (БХК) проследява реформата в българските затвори и арести, която започна след поредица осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека.

justicia_logo_blue_gradient-1170x630

Становище на JUSTICIA относно задържането в наказателния контекст по време на COVID-19

На 15 май 2020 г. европейска мрежа от неправителствени организации, работещи в сферата на наказателното правосъдие JUSTICIA публикува становище относно задържането в наказателния контекст по време на пандемията от COVID-19.

Photo11_11A

Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията разпространи принципи за третиране на лишените от свобода по време на епидемията от коронавирус

Изолирани от външния свят, често при лоши материални и хигиенни условия, с неадекватен достъп до медицинска грижа и при невъзможност да спазват препоръчителната социална дистанция, лишените от свобода лица са не само по-уязвими към заразяване с COVID-19, но също така са особено уязвими към нарушения на човешките права. Ето защо в услуга на отговорните институции, Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията оповести принципи за третиране на лишените от свобода по време на епидемията от коронавирус. Българският хелзинкски комитет преведе принципите на български език и ги предоставя за широко ползване на специалистите и заинтересованите. 

Публикуваме пълния текст на препоръката отдолу:  Декларация относно принципите, свързани с третирането на лишените от свобода лица в контекста на пандемията от коронавирус (COVID-19) от 20 март 2020 г.[1]*

Пандемията от коронавирус (COVID-19) създаде извънредни предизвикателства за властите на всички държави-членки на Съвета на Европа. Налице са специфични и интензивни предизвикателства за персонала, който работи в различните места за лишаване от свобода, включително местата за задържане към полицията, пенитенциарните институции, центровете за задържане на мигранти, психиатричните болници и домовете за социални грижи, както и в различните новосъздадени заведения/зони, където се намират лица под карантина. Като признава ясната необходимост от  предприемане на решителни действия за борба с COVID-19, КПИ [Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание] трябва да напомни на всички заинтересовани за абсолютния характер на забраната за изтезания и нечовешко или унизително отнасяне. Защитните мерки никога не трябва да водят до нечовешко или унизително отнасяне спрямо хората, лишени от свобода. Според КПИ, следните принципи трябва да се прилагат от всички органи, отговорни за лицата, лишени от свобода на територията на държавите-членки на Съвета на Европа:

1) Основният принцип трябва да бъде предприемане на всички възможни действия за защита на здравето и безопасността на всички лишени от свобода лица. Предприемането на такива действия допринася също за запазването на здравето и безопасността на персонала.

2) Насоките на СЗО за борба с пандемията, както и националните здравни и клинични насоки, съответстващи на международните стандарти, трябва да се спазват и прилагат в цялост във всички места за лишаване от свобода.

3) Привличането на персонал трябва да бъде засилено и персоналът следва да получи цялата професионална подкрепа, защита на здравето и безопасността, както и обучение, които са необходими, за да може да продължи да изпълнява задачите си в местата за лишаване от свобода.

4) Всяка ограничителна мярка, предприета спрямо лица, лишени от свобода за предотвратяване разпространението на COVID-19, трябва да бъде предвидена в закона и да бъде необходима, съразмерна, зачитаща човешкото достойнство и ограничена във времето. Лишените от свобода трябва да получават изчерпателна информация на език, който разбират, относно всякакви подобни мерки.

5) Тъй като близкият личен контакт насърчава разпространението на вируса, всички съответни органи трябва да положат съгласувани усилия за използването на алтернативи на лишаването от свобода. Такъв подход е наложителен, особено в ситуации на пренаселеност. Освен това, властите трябва по-добре да се възползват от алтернативите на задържането в досъдебното производство, смекчаването на присъдите, предсрочното освобождаване и пробацията; преразглеждането на необходимостта от продължаване на принудителното настаняване на психиатрични пациенти; извеждането за грижа в общността на хора, настанени в социални институции, там където това е възможно; въздържане в максимална степен от задържане на мигранти.

6) По отношение на предоставянето на здравни грижи особено внимание следва да се обърне на специфичните потребности на задържаните лица със засилено внимание към уязвимите и/или рисковите групи, като по-възрастните хора и лицата с установени здравословни състояния. Наред с други неща, това включва скрининг за COVID-19 и достъп до интензивна грижа, когато е необходимо. Също така, в тези моменти задържаните лицата трябва да получат допълнителна психологическа подкрепа от персонала.

7) Въпреки че е законно и разумно да се преустановят несъществени дейности, основните права на задържаните лица по време на пандемията трябва да бъдат спазвани в цялост. По-специално това включва правото да се поддържа адекватна лична хигиена (в това число достъп до топла вода и сапун) и правото на ежедневен престой на открито (най-малко един час). Също така, всякакви ограничения на контактите с външния свят, включително свижданията, трябва да се компенсира с увеличен достъп до алтернативни средства за комуникация (като телефонна връзка или видео разговори).

8) В случаите на изолация или настаняване под карантина на задържано лице, което е заразено или има съмнение, че е заразено от SARS-CoV-2 вирус, на съответното лице ежедневно трябва да бъде осигуряван пълноценен човешки контакт.

9) Основните гаранции срещу малтретирането на хора в местата за задържане към правоохранителните органи (достъп до адвокат, достъп до лекар, уведомяване за задържане) трябва да бъдат изцяло спазвани при всякакви обстоятелства и по всяко време. В някои случаи въвеждането на предпазни мерки (например изискването към лица със симптоми да поставят защитни маски) може да се явява подходящо.

10) Мониторингът от независими органи, включително от Националните превантивни механизми (НПМ) и КПИ, остава съществена гаранция срещу малтретиране. Държавите трябва да продължат да осигуряват достъп на наблюдаващите органи до всички места на задържане, включително места, където се настаняват лица под карантина. Наблюдаващите органи обаче трябва да вземат всички необходими мерки за спазване на принципа „не вреди“ и по-конкретно при работа с по-възрастни хора и хора с установени здравословни състояния. 


[1] European Committee for the Prevention of Torture, Inhuman or Degrading Treatment or Punishment (2020), Statement of principles relating to the treatment of persons deprived of their liberty in the context of the coronavirus disease (COVID-19) pandemic, CPT/Inf(2020)13, достъпна на английски език на: https://rm.coe.int/16809cfa4b

*Преводът е на БХК