107112730_133175925082280_5501471562322380762_n

Арестите в България през 2020 г.: Какво установиха изследователите на БХК и какви са плановете за подобрения на ГДИН

Информационна среща между БХК и ГДИН по проекта “Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода”

justice-2071539_1280

Бивша затворничка осъди ГДИН заради системни унизителни обиски в Сливенския затвор

Макар че съдът признава нарушенията, унижаващи човешкото достойнство на жалбоподателката и ѝ присъжда обезщетение, победата е само формална.

Илюстрация: 20.europeanprisonlaw.info/

Кудла срещу Полша – ключова стъпка към единно европейско затворническо право

Държавата трябва да гарантира, че едно лице е задържано при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на страдания или затруднения с интензивност, надвишаваща това неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и че, предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благополучие са осигурени в достатъчна степен, наред с други неща, чрез предоставянето на необходимата медицинска помощ (Голяма камара на Европейски съд по правата на човека, 26 октомври 2000 г., решение по делото Кудла с. Полша, § 94)

На 26 октомври 2020 г. се навършиха 20 години от решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Кудла срещу Полша. Това е едно от най-ключовите дела в ЕСПЧ за правата на затворниците. То полага основата на пълна реформа на пенитенциарните законодателства в Европа като налага изискване за гарантиране на човешкото достойнство и осигуряване на грижа за живота и благосъстоянието  на затворниците по време на лишаването им от свобода. За пръв път в делото Кудла срещу Полша, ЕСПЧ прилага Член 3 от Конвенцията за правата на човека – забрана на изтезанията – в контекста на местата за лишаване от свобода и като гарант за хуманно отношение към задържаните. 

Проектът “20 години европейско затворническо право” (20 Years of European Prison Law), в който се включват бивши затворници, защитници на правата на човека и учени, разказва за постиженията на тази съдебна практика и ефектът ѝ върху европейските затвори чрез поредица от мултимедийни материали, които ще бъдат публикувани през тази година. Началото на поредицата, закономерно, беше поставена с поглед назад към това първо ключово дело и неговата значимост, чрез разкази на хора, които са участвали или са наблюдавали отблизо процеса през 2000 г., както и ефектите от него досега – 20 години по-късно.  

Кудла обхваща “общата матрица” за правото на здравеопазване и хуманни условия на лишаване от свобода, които са основна тема в споровете за местата за лишаване от свобода, разглеждани от Съда до този момент”, коментира Франсоаз Тюлкенс, една от съдийките по делото през 2000 г. в ЕСПЧ. Обхваща също и принципа на правото на условия на живот, зачитащи човешкото достойнство в затворите извън строго физическите аспекти на настаняването. В практиката си Съдът разглежда множество гледни точки на живота в местата за лишаване от свобода – например условията в отделенията със строг режим, практиките по обискиране, междуетническо насилие в арестите, доживотните присъди без право на замяна, и дори наскоро режимът на задържане на доживотни затворници. За всички тези аспекти, специалистите в европейската съдебна практика веднага могат да идентифицират принципа, на който се основава решението Кудла – Член 3 от Европейската конвенция за правата на човека. И макар че това не е първо решение за пенитенциарните условия в европейското право като цяло, определено е обобщение и изкристализираната форма на предишните решения на Съда, и също без съмнение е катализаторът, който насочи вниманието към проблемите при лишаването от свобода, коментира Тюлкенс. 

Решението Кудла срещу Полша идва в период, в който Полша има огромна затворническа система, все още дълбоко повлияна от модела ГУЛАГ като страна от бившия съветски лагер. С тази мисъл Съдът се опитва да отърси най-тягостните черти от тази репресивна система чрез икономически санкции и настоява за нещо немислимо в този контекст до този момент – грижа за “благосъстоянието” на затворниците. Освен на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, Съдът обръща внимание и на факта, че въпреки настоящия си статут, те остават граждани с неизменните си граждански права и с неизменните си човешки права по Конвенцията. Същият аргумент ще залегне по-късно и в друго емблематично дело в темата за затворите – Хърст срещу Обединеното кралство от 2005 г. 

На практика решението Кудла срещу Полша установява съвсем просто и категорично, че като всички други демократични институции, пенитенциарната система трябва да се води от принципите на законност и прозрачност. Така ЕСПЧ връща лишените от свобода в обществото едновременно по законов, политически и символичен начин. Това се превръща и в основата на всички следващи усилия за хуманизиране на арестите и затворите досега. 

Вижте още разкази на очевидците на процеса във видеото, заснето по проекта 20 Years of European Prison Law:

Илюстрация и видео: Проект 20 Years of European Prison Law

Извадки от решението по Кудла срещу Полша на български език можете да откриете в Ръководството по практиката на ЕСПЧ за права на затворниците, а оригинала на английски език можете да прочетете тук.

NPMconf

Необходими са по-конкретни дефиниции и международни стандарти за затворниците в уязвими ситуации

Международните и европейските стандарти за хуманно отношение към лишените от свобода и за защита на по-уязвимите сред тях, са документите, върху които стъпват всички съвременни законодателни изменения и нови принципи на работа в затворите. Те са инструмент, който задължава националните правителства в ЕС и Съвета на Европа да гарантират правата на лишените от свобода и да подобряват условията и отношението в затворите навсякъде, където има дефицити.

Към момента обаче стандартите не са достатъчно изчерпателни по отношение на уязвимите групи в затвора. Някои от тях са много ясно и подробно дефинирани, например препоръките за задържане и третиране на жени и непълнолетни, докато други са засегнати само повърхностно или изобщо не са, като третирането на затворници от ЛГБТИ общността или принадлежащите към различни етнически, религиозни и др. малцинства. 

Това беше една от темите по време на международна конференция на специалисти в сферата на мониторинг и защита на правата на човека, която се проведе онлайн тази седмица. Гости в събитието бяха представителите на омбудсманите на редица европейски държави, които функционират като национален превантивен механизъм за държавите си, както и представители на правозащитни организации и хелзинкски комитети от цяла Европа.

Организатори на събитието бяха Институт за основни човешки права (LB Institute of Fundamental and Human Rights), Асоциация Антигона (Associazione Antigone), Български хелзинкски комитет и Унгарски хелзинкски комитет по съвместен проект, чиято цел е да свърже националните превантивни механизми от цяла Европа и да изготви наръчници със стандарти на работа за тези специалисти, мониториращи условията в затворите.  

Наред с темата за уязвимите ситуации при лишаване от свобода, специалистите дискутираха темите за подаване на молби и жалби от затворници, мониториране на насилието и поставянето под изолация в затворите. За всяка от темите в рамките на проекта ще бъдат изготвени подробни наръчници в услуга на професионалистите в сферата на наказателното право, правозащитните и наблюдаващи организации и омбудсманите на държавите в рамките на ЕС и Съвета на Европа.

Темата за затворниците, намиращи се в уязвима ситуация, както и тази част от наръчниците, са изготвени от Българския хелзинкски комитет и бяха представени от председателя на БХК Красимир Кънев по време на конференцията. 

Не е коректно да се говори за уязвими групи като цяло, а по-скоро за хора, поставени в ситуация на уязвимост, коментира Кънев. Това е едно от положенията, по които специалистите постигнаха пълно единодушие по време на конференцията и което е ясно дефинирано в черновата на наръчника, изготвена от Българския хелзинкски комитет. До известна степен всички лишени от свобода са в такава ситуация, но опитът показва, че в различните държави и дори в различните места за лишаване в рамките на една и съща държава, уязвимите хора не са непременно част от по-голяма група, обоснована от пол, сексуална ориентация, религиозна или етническа принадлежност. Условията на дадено място могат да поставят отделни личности в уязвима позиция, а не цялата група. 

Благодарение на новата ясно разписана дефиниция, акцентът в работата на мониториращите органи ще бъде поставен върху конкретните условия, повече отколкото върху стигмата и стереотипните разбирания, че например жените или ЛГБТИ хората в затвора априори са по-уязвими. Препоръката на специалистите е тази дефиниция да бъде ясно разписана и в международните стандарти, както и в тях да има подробности и критерии при какви условия лишените от свобода могат да попаднат в уязвима ситуация по време на изтърпяване на наказанието.  

Наръчниците за националните превантивни механизми ще дават ценни насоки за процедурите и начините за проверка на сигурността на задържаните и за установяване на нарушения над личността в арестите и затворите; подходи за провеждане на интервю с хора в уязвима ситуация; добри практики и законови действия, които могат да се предприемат при различни случаи; подходи за справяне с насилието; правни и информационни източници в услуга на професионалистите и на затворниците.

Предстои издаването на книгите, които ще бъдат достъпни за всички специалисти в сферата. 

Architect : Richard Rogers Partnership

ЕСПЧ: Прокурорското задържане до 72 часа трябва да може да се обжалва в съда

Липсата на възможност за обжалване в съд на задържането на обвиняеми лица с прокурорско постановление за срок до 72 часа е в нарушение на гарантираното от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията) право на съдебен контрол над законността на лишаването от свобода. Това постанови Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Марин Йосифов срещу България от 13 октомври 2020 г.

Във връзка с образувано наказателно производство за подкуп, през 2010 г. офисът на жалбоподателя, Марин Йосифов, тогава кмет на гр. Садово, е бил претърсен и от него са иззети предмети и компютърно оборудване. На същия ден жалбоподателят е задържан по данни за извършено престъпление със заповед на полицията за 24 часа по реда на Закона Министерството на вътрешните работи. След изтичане на максималния срок за задържане, Йосифов не е освободен. Вместо това е отведен пред разследващите органи, които му повдигат обвинение и го задържат наново, този път с прокурорско постановление за срок до 72 часа. Жалбоподателят остава в ареста до края на допустимия срок на задържане, без да е изправен пред съд. В крайна сметка, прокуратурата отказва да иска постоянна мярка за задържане на жалбоподателя и той е освободен под гаранция. По-късно Йосифов прави опит да обжалва 72-часовото прокурорско задържане, но съдилищата отхвърлят жалбата поради липсата на нормативно основание за нея. 

На първо място, Страсбургският съд намира нарушение на правото на жалбоподателя да бъде незабавно изправен пред съд за извършване на преглед на законността на задържането, регламентирано в чл. 5 § 3 от Европейската конвенцията за правата на човека. Той отбелязва, че още на 26-тия час от задържането прокуратурата е разполагала с информацията, въз основа на която по-късно той е бил освободен. Този факт е направил престоя му в ареста след 26-тия час необоснован и в нарушение на Конвенцията.

На следващо място, ЕСПЧ се произнася, че жалбоподателят не е разполагал с подходящо средство за защита, което да му позволи да провери законността и необходимостта от задържането му, както се изисква от член 5 § 4 от Конвенцията. Съдът установява, че към онзи момент нито законодателството, нито съдебната практика са допускали обжалване на прокурорската мярка за задържане.

Съдът също така намира, че претърсването в офиса на жалбоподателя е било в нарушение на правото на зачитане на личния му живот.  Претърсването е извършено без предварителното разрешение на съдия, какъвто е общият ред по българското законодателство. Наказателно-процесуалният кодекс допуска последващо одобряване на действията по претърсване само в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата. Националният съд обаче е одобрил протокола от претърсването без да посочва никакви аргументи за съществуването на неотложност. Това е довело до неефективност на осъществения съдебен контрол за законност на намесата в личния живот на жалбоподателя.

Council-of-Europe-Palais-de-lEurope-aerial-view-1080

Две резолюции в един ден на Комитета на министрите на Съвета на Европа с остри критики към България

В четвъртък, 1 октомври, Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие две впечатляващи по своя обем и критичност междинни резолюции по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България по групите дела Великова и Обединена македонска организация „Илинден“ и други.

Междинната резолюция е инструмент, с който Комитетът на министрите към Съвета на Европа сигнализира за продължително неизпълнение на дадено решение на Европейския съд по правата на човека. През юли и септември Българският хелзинкски комитет представи пред Комитета на министрите свои становища по изпълнението на двете групи дела.

Групата дела Великова, която датира от 2000 г., обединява случаи на смърт, нечовешко отношение, изтезание или непредоставен навременен достъп до медицинска грижа на хора по време на задържането им или в ареста. Групата дела Обединена македонска организация „Илинден“ и други обединява случаи на неоправдани откази на българските съдилища да регистрират сдружения на граждани, целящи признаването на „македонско малцинство в България“.

По групата Великова Комитетът отбелязва, че въпреки някои законодателни и процедурни промени рискът от малтретиране на арестанти остава висок. По-специално се отбелязва, че статистиката за насилие в ръцете на полицията не показва промени, че все още законът не изисква задължителното уведомяване на прокурор при оплаквания от полицейско насилие в МВР, както и че все още няма възможност да се обжалват пред съд постановленията на прокуратурата, с които се отказва образуване на досъдебно производство – често явление по дела на малтретирани от полицията.

По редица от делата в групата Комитетът отбелязва, че въпреки осъдителните решения на ЕСПЧ до ден-днешен властите не са предприели мерки да продължат разследването, а там, където има влезли в сила съдебни решения – делата да бъдат възобновени.

Комитетът специално приканва властите да осигурят навременен достъп до адвокат на задържаните лица – проблем, който за пореден път се открои покрай множеството арести по време на антиправителствените протести на 2 септември тази година в София. От органа на Съвета на Европа препоръчват и системното видеозаписване на разпитите на задържани лица, както и автоматичното уведомяване на прокурор в случаи на медицинско удостоверени наранявания на лица, задържани от полицията. Комитетът предписва още въвеждането на система за статистическо отчитане на жалбите за полицейско насилие и на дисциплинарните наказания и присъди на полицаи във връзка с малтретиране на задържани и по-засилено наблюдение от страна на омбудсмана и неправителствените организации. Тази препоръка идва точно в момента, в който СДВР отказа на Български хелзинкски комитет достъп до информация, свързана с дисциплинарните наказания на полицейски служители, употребили прекомерна физическа сила на 2 септември.

Комитетът на министрите настоява България, без повече забавяне, да инкриминира изтезанието и да обмисли инкриминирането на изтръгването на самопризнание от лице, което не е официално привлечено като обвиняем, но въпреки това е заподозряно в извършването на престъпление – една широкоразпространена практика у нас, която остава безнаказана.

Припомняме, че по данни, изискани от БХК по Закона за достъп до обществена информация, през 2019 г. има 259 преписки и 130 досъдебни производства за полицейско насилие, от които само 4 достигат до съда. Няма нито един осъден. Следващият преглед на изпълнението на делата от групата Великова ще бъде най-късно през декември 2021 г.

По делото Великова настоящата резолюция е вече трета по ред. Публикуването на две резолюции в рамките на едно разглеждане на Комитета означава, че България системно отказва да изпълнява решенията на ЕСПЧ – в дълъг период от време и по отношение на повече от едно основни права.

bars-1177698_1920

Затворническата администрация осъдена за бездействие да осигури навременно и адекватно лечение на онкоболен затворник

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерството на правосъдието бе осъдена да заплати 60 000 лв. неимуществени вреди

Национално застъпничество

След сигнал на БХК затворници и арестанти вече имат достъп до националния телефон за безплатна правна помощ

Телефонът за безплатна правна помощ е вече достъпен от всички инсталирани в местата за лишаване от свобода телефонни апарати.