Council-of-Europe-Palais-de-lEurope-aerial-view-1080

Две резолюции в един ден на Комитета на министрите на Съвета на Европа с остри критики към България

В четвъртък, 1 октомври, Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие две впечатляващи по своя обем и критичност междинни резолюции по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България по групите дела Великова и Обединена македонска организация „Илинден“ и други.

Междинната резолюция е инструмент, с който Комитетът на министрите към Съвета на Европа сигнализира за продължително неизпълнение на дадено решение на Европейския съд по правата на човека. През юли и септември Българският хелзинкски комитет представи пред Комитета на министрите свои становища по изпълнението на двете групи дела.

Групата дела Великова, която датира от 2000 г., обединява случаи на смърт, нечовешко отношение, изтезание или непредоставен навременен достъп до медицинска грижа на хора по време на задържането им или в ареста. Групата дела Обединена македонска организация „Илинден“ и други обединява случаи на неоправдани откази на българските съдилища да регистрират сдружения на граждани, целящи признаването на „македонско малцинство в България“.

По групата Великова Комитетът отбелязва, че въпреки някои законодателни и процедурни промени рискът от малтретиране на арестанти остава висок. По-специално се отбелязва, че статистиката за насилие в ръцете на полицията не показва промени, че все още законът не изисква задължителното уведомяване на прокурор при оплаквания от полицейско насилие в МВР, както и че все още няма възможност да се обжалват пред съд постановленията на прокуратурата, с които се отказва образуване на досъдебно производство – често явление по дела на малтретирани от полицията.

По редица от делата в групата Комитетът отбелязва, че въпреки осъдителните решения на ЕСПЧ до ден-днешен властите не са предприели мерки да продължат разследването, а там, където има влезли в сила съдебни решения – делата да бъдат възобновени.

Комитетът специално приканва властите да осигурят навременен достъп до адвокат на задържаните лица – проблем, който за пореден път се открои покрай множеството арести по време на антиправителствените протести на 2 септември тази година в София. От органа на Съвета на Европа препоръчват и системното видеозаписване на разпитите на задържани лица, както и автоматичното уведомяване на прокурор в случаи на медицинско удостоверени наранявания на лица, задържани от полицията. Комитетът предписва още въвеждането на система за статистическо отчитане на жалбите за полицейско насилие и на дисциплинарните наказания и присъди на полицаи във връзка с малтретиране на задържани и по-засилено наблюдение от страна на омбудсмана и неправителствените организации. Тази препоръка идва точно в момента, в който СДВР отказа на Български хелзинкски комитет достъп до информация, свързана с дисциплинарните наказания на полицейски служители, употребили прекомерна физическа сила на 2 септември.

Комитетът на министрите настоява България, без повече забавяне, да инкриминира изтезанието и да обмисли инкриминирането на изтръгването на самопризнание от лице, което не е официално привлечено като обвиняем, но въпреки това е заподозряно в извършването на престъпление – една широкоразпространена практика у нас, която остава безнаказана.

Припомняме, че по данни, изискани от БХК по Закона за достъп до обществена информация, през 2019 г. има 259 преписки и 130 досъдебни производства за полицейско насилие, от които само 4 достигат до съда. Няма нито един осъден. Следващият преглед на изпълнението на делата от групата Великова ще бъде най-късно през декември 2021 г.

По делото Великова настоящата резолюция е вече трета по ред. Публикуването на две резолюции в рамките на едно разглеждане на Комитета означава, че България системно отказва да изпълнява решенията на ЕСПЧ – в дълъг период от време и по отношение на повече от едно основни права.

bars-1177698_1920

Затворническата администрация осъдена за бездействие да осигури навременно и адекватно лечение на онкоболен затворник

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерството на правосъдието бе осъдена да заплати 60 000 лв. неимуществени вреди

Национално застъпничество

След сигнал на БХК затворници и арестанти вече имат достъп до националния телефон за безплатна правна помощ

Телефонът за безплатна правна помощ е вече достъпен от всички инсталирани в местата за лишаване от свобода телефонни апарати.

10-sept-prisonreform

Лишените от свобода са в по-висок риск от самоубийство

На днешната дата – 10 септември – отбелязваме Световния ден за превенция на самоубийствата. По данни на Световната здравна организация, лишените от свобода са изложени на по-висок риск от самоубийства в сравнение с хората в общността. Има редица причини за това:

  • В затворите попадат по-уязвими групи хора, които традиционно са с по-висок риск от самоубийство – младите мъже, лица с психични разстройства, социално изолирани хора, хора, употребяващи наркотични вещества.
  • Психологическото въздействие на задържането и лишаването от свобода, отделянето от семейството, симптомите на наркотична абстиненция, очакването на дълга присъда, както и ежедневните стресове, свързани с живота в затвора, могат да надхвърлят способностите за справяне на задържаните с условията.
  • Затворът е среда, в която тормозът, физическото и сексуалното насилие не са изолирани случаи.
  • В някои затворени институции липсват официални политики и процедури за идентифициране и управление на затворниците със суициден риск. Дори когато съществуват такива, претоварените или необучени пенитенциарни и медицински служители могат да пропуснат ранните предупредителни признаци за риск от самоубийство.
  • Затворите и арестите са често изолирани от общностните системи за психично здраве, така че достъпът им до специалисти в тази област е затруднен или изцяло липсва.

Самоубийствата в българските затвори и арести в периода 2016-2019 г. са 14, а суицидните опити – много повече. Според международните стандарти пенитенциарните власти в България имат задължение да прилагат навременни и ефективни мерки за превенция на самоубийствата.

111 ShareLikeCommentShare

Comments

vkp-cropped

Какво постигна прокуратурата по случаите на насилие от служители в затворите и арестите през 2019 г.

Данните показват, че няма нито един внесен в съда прокурорски акт и нито едно осъдено лице, макар че новообразуваните преписки за такива случаи за годината са над 70.

IMG_7393

Inside Criminal Justice: Хората най-близо до проблемите в наказателната система имат най-голям шанс да ги разрешат

Какво могат да научат прокурори и лишени от свобода едни от други? Това е въпросът, който стои в основата на проекта Inside Criminal Justice – семестриален курс към Колумбийския университет, разработен от Института по иновации в наказателното право към колежа “Джон Джей” съвместно с два щатски затвора в Ню Йорк, САЩ.

1280px-Palais_de_justice_de_Paris_-_salle_d'audience_de_la_chambre_criminelle_de_la_Cour_de_cassation

Нечовешките условия при задържане под стража вече могат да бъдат основание за освобождаване във Франция

Това става ясно от изявление на френския Върховен касационен съд във връзка с решение по квази пилотното дело J.M.B. и други срещу Франция, водено в ЕСПЧ.

Remand Centers

Съдът в Страсбург за пръв път даде оценка за новите правни механизми за защита на доживотните затворници, поставени на специален режим

В решение по делото Димитър Ангелов срещу България ЕСПЧ присъди 6000 евро обезщетение на доживотен затворник, заради лошите материални условия в Пазарджишкия затвор и ограниченията на специалния режим.

classroom-1699745_1920

Образованието в затворите: шанс за по-добър живот и по-добри общества

Световните тенденции са в посока на окуражаването на образованието и професионалните програми в затворите, но в България съществуват много практически и законови пречки за включването на затворниците в обучение.