Photo11_11A

Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията разпространи принципи за третиране на лишените от свобода по време на епидемията от коронавирус

Изолирани от външния свят, често при лоши материални и хигиенни условия, с неадекватен достъп до медицинска грижа и при невъзможност да спазват препоръчителната социална дистанция, лишените от свобода лица са не само по-уязвими към заразяване с COVID-19, но също така са особено уязвими към нарушения на човешките права. Ето защо в услуга на отговорните институции, Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията оповести принципи за третиране на лишените от свобода по време на епидемията от коронавирус. Българският хелзинкски комитет преведе принципите на български език и ги предоставя за широко ползване на специалистите и заинтересованите. 

Публикуваме пълния текст на препоръката отдолу:  Декларация относно принципите, свързани с третирането на лишените от свобода лица в контекста на пандемията от коронавирус (COVID-19) от 20 март 2020 г.[1]*

Пандемията от коронавирус (COVID-19) създаде извънредни предизвикателства за властите на всички държави-членки на Съвета на Европа. Налице са специфични и интензивни предизвикателства за персонала, който работи в различните места за лишаване от свобода, включително местата за задържане към полицията, пенитенциарните институции, центровете за задържане на мигранти, психиатричните болници и домовете за социални грижи, както и в различните новосъздадени заведения/зони, където се намират лица под карантина. Като признава ясната необходимост от  предприемане на решителни действия за борба с COVID-19, КПИ [Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание] трябва да напомни на всички заинтересовани за абсолютния характер на забраната за изтезания и нечовешко или унизително отнасяне. Защитните мерки никога не трябва да водят до нечовешко или унизително отнасяне спрямо хората, лишени от свобода. Според КПИ, следните принципи трябва да се прилагат от всички органи, отговорни за лицата, лишени от свобода на територията на държавите-членки на Съвета на Европа:

1) Основният принцип трябва да бъде предприемане на всички възможни действия за защита на здравето и безопасността на всички лишени от свобода лица. Предприемането на такива действия допринася също за запазването на здравето и безопасността на персонала.

2) Насоките на СЗО за борба с пандемията, както и националните здравни и клинични насоки, съответстващи на международните стандарти, трябва да се спазват и прилагат в цялост във всички места за лишаване от свобода.

3) Привличането на персонал трябва да бъде засилено и персоналът следва да получи цялата професионална подкрепа, защита на здравето и безопасността, както и обучение, които са необходими, за да може да продължи да изпълнява задачите си в местата за лишаване от свобода.

4) Всяка ограничителна мярка, предприета спрямо лица, лишени от свобода за предотвратяване разпространението на COVID-19, трябва да бъде предвидена в закона и да бъде необходима, съразмерна, зачитаща човешкото достойнство и ограничена във времето. Лишените от свобода трябва да получават изчерпателна информация на език, който разбират, относно всякакви подобни мерки.

5) Тъй като близкият личен контакт насърчава разпространението на вируса, всички съответни органи трябва да положат съгласувани усилия за използването на алтернативи на лишаването от свобода. Такъв подход е наложителен, особено в ситуации на пренаселеност. Освен това, властите трябва по-добре да се възползват от алтернативите на задържането в досъдебното производство, смекчаването на присъдите, предсрочното освобождаване и пробацията; преразглеждането на необходимостта от продължаване на принудителното настаняване на психиатрични пациенти; извеждането за грижа в общността на хора, настанени в социални институции, там където това е възможно; въздържане в максимална степен от задържане на мигранти.

6) По отношение на предоставянето на здравни грижи особено внимание следва да се обърне на специфичните потребности на задържаните лица със засилено внимание към уязвимите и/или рисковите групи, като по-възрастните хора и лицата с установени здравословни състояния. Наред с други неща, това включва скрининг за COVID-19 и достъп до интензивна грижа, когато е необходимо. Също така, в тези моменти задържаните лицата трябва да получат допълнителна психологическа подкрепа от персонала.

7) Въпреки че е законно и разумно да се преустановят несъществени дейности, основните права на задържаните лица по време на пандемията трябва да бъдат спазвани в цялост. По-специално това включва правото да се поддържа адекватна лична хигиена (в това число достъп до топла вода и сапун) и правото на ежедневен престой на открито (най-малко един час). Също така, всякакви ограничения на контактите с външния свят, включително свижданията, трябва да се компенсира с увеличен достъп до алтернативни средства за комуникация (като телефонна връзка или видео разговори).

8) В случаите на изолация или настаняване под карантина на задържано лице, което е заразено или има съмнение, че е заразено от SARS-CoV-2 вирус, на съответното лице ежедневно трябва да бъде осигуряван пълноценен човешки контакт.

9) Основните гаранции срещу малтретирането на хора в местата за задържане към правоохранителните органи (достъп до адвокат, достъп до лекар, уведомяване за задържане) трябва да бъдат изцяло спазвани при всякакви обстоятелства и по всяко време. В някои случаи въвеждането на предпазни мерки (например изискването към лица със симптоми да поставят защитни маски) може да се явява подходящо.

10) Мониторингът от независими органи, включително от Националните превантивни механизми (НПМ) и КПИ, остава съществена гаранция срещу малтретиране. Държавите трябва да продължат да осигуряват достъп на наблюдаващите органи до всички места на задържане, включително места, където се настаняват лица под карантина. Наблюдаващите органи обаче трябва да вземат всички необходими мерки за спазване на принципа „не вреди“ и по-конкретно при работа с по-възрастни хора и хора с установени здравословни състояния. 


[1] European Committee for the Prevention of Torture, Inhuman or Degrading Treatment or Punishment (2020), Statement of principles relating to the treatment of persons deprived of their liberty in the context of the coronavirus disease (COVID-19) pandemic, CPT/Inf(2020)13, достъпна на английски език на: https://rm.coe.int/16809cfa4b

*Преводът е на БХК

news_default_373

БХК призовава ВСС да възобнови разглеждането на дела по жалби на лишени от свобода, свързани с изолация, изтезания и жестоко отнасяне

БХК призова Съдийската колегия на ВСС да възобнови разглеждането на дела, свързани със защита срещу изтезание, нечовешко или унизително отнасяне в затворите и арестите. „Лишаването на затворниците от ефективно средство за защита срещу изтезание, нечовешко и унизително отнасяне е в нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и може да предизвика вълна от дела в Европейския съд по правата на човека. То не може да бъде оправдано с извънредното положение. Напротив, извънредното положение често е причина за нарушаване на правата на особено уязвимите групи в обществото, каквито без съмнение са лишените от свобода“, пише в писмото. Публикуваме пълния му текст отдолу:

До Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет

 От Красимир Кънев, председател на

Български хелзинкски комитет

Относно: Възобновяване разглеждането на дела по жалби и искания на лишени от свобода, свързани с изолация, изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне

Уважаеми членове на Съдийската колегия на ВСС,

Обръщаме се към вас с призив да актуализирате списъка на делата, които продължават да бъдат разглеждани от съдилищата за периода на обявеното извънредно положение 16 март 2020 г. – 13 април 2020 г., като го допълните и с други дела, по които се дължи незабавно произнасяне. Към тази категория дела спадат образуваните по реда на чл. 111, ал. 1 и Част Шеста от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Намираме, че съдебният контрол върху пенитенциарните институции, най-вече по жалби на лишени от свобода, свързани с изолация, изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, е наложителен, включително и особено в ситуация на извънредно положение. 

На първо място, нормативната уредба е предвидила специален ред за незабавно разглеждане на дела, образувани по жалби на лишени от свобода срещу заповеди за дисциплинарни наказания и други засилени мерки за сигурност, включващи единична изолация до два месеца (чл. 101, т.7, чл. 120, ал. 2, чл. 193, ал. 4, чл. 248, ал. 4 ЗИНЗС). Нормативната възможност за незабавен съдебен контрол върху законността на мерките за изолация в местата за лишаване от свобода е продиктувана от сериозните вреди за психическото и соматичното здраве, които единичната изолация може да причини, както и от по-високия риск от други форми на нарушения на забраната за нечовешко и унизително отнасяне по време на изолация. Понастоящем, всички видове изолация в затворите и арестите се налагат и изпълняват без възможност за какъвто и да е контрол от страна на независим орган. 

На второ място, средството за защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отнасяне, предвидено в Част Шеста на ЗИНЗС, беше въведено като мярка по изпълнение на решението по пилотното дело „Нешков и други срещу България“ на Европейския съд по правата на човека. То следва да обезпечи бърз и ефективен достъп до съд на лишени от свобода, които смятат, че са подложени на изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, с искане за прекратяване или предотвратяване на съответното нарушение на забраната на чл. 3 от ЗИНЗС. Тези нарушения могат да са от различно естество, включително лоши материални и хигиенни условия, липса на медицинско обслужване, продължителна изолация, необоснована употреба на помощни средства, „както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност“. Суспендирането на превантивното средство за защита поставя лишените от свобода в крайно уязвима на административен произвол ситуация, което не следва да бъде допускано. Лишаването на затворниците от ефективно средство за защита срещу изтезание, нечовешко и унизително отнасяне е в нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и може да предизвика вълна от дела в Европейския съд по правата на човека. То не може да бъде оправдано с извънредното положение. Напротив, извънредното положение често е причина за нарушаване на правата на особено уязвимите групи в обществото, каквито без съмнение са лишените от свобода.

Понастоящем делото „Нешков и други срещу България“ е на усилено наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Въпреки въведените през 2017 г. превантивно и компенсаторно средство за защита, Комитетът продължава да иска да се убеди, че те действат ефективно, поради което наблюдението все още не е прекратено. Суспендирането им ще бъде лош сигнал и ще подрони усилията на българските власти да изпълнят това пилотно решение.

Въз основа на изложените по-горе съображения, намираме за необходимо и важно съдилищата да продължат да разглеждат дела по жалби и искания на затворници, които законът принципно е уредил като нетърпящи отлагане. 

thumb_DSC_0086_1024

БХК: Цялостната забрана за свиждания в местата за лишаване от свобода е неприемлива​

На 18 март 2020 г. Българският хелзинкски комитет (БХК) изпрати становище по Законопроект № 054-01-24 от 16.03.2020 г. за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание.  В становището се обръща внимание на някои сериозни недостатъци на законопроекта, сред които и предложението за тоталното преустановяване на семейните свиждания в затворите и арестите. Относно тази разпоредба в законопроекта, БХК заявява следното:

“Сериозен проблем е предложената редакция на чл. 2, ал. 1, т. 8 от законопроекта, с която разпоредба се забраняват свижданията в местата за лишаване от свобода и арестите. В този си общ вид тя е изцяло неприемлива. Съществена част от правото на семеен живот на лишените от свобода се изразява в това, властите да им позволяват или, ако е необходимо, да ги подпомагат в поддържането на контакт с близките им. Съгласно чл. 57, ал. 3 във вр. с чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България правото на личен живот не може да се дерогира в условията на извънредно положение. То подлежи единствено на общите ограничения, които обаче не могат да бъдат произволни и не могат да засягат правото по такъв начин или до такава степен, че да бъде накърнена самата му същност – те следва да са предвидени в закона, да преследват определени легитимни цели и да са необходими и пропорционални на съответните цели. Последното не дава на държавата свобода да въвежда ограничения по общ начин, без да предоставя каквато и да е степен на гъвкавост, за да определи дали ограниченията в конкретни случаи са подходящи или наистина необходими.

Правото на затворниците на свиждания не по-малко от два пъти в месеца е провъзгласено в чл. 86, ал. 1, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Само по време на свиждане, лишените от свобода имат право да получават от техните близки хранителна пратка и други разрешени за ползване в затвора вещи. Съгласно чл. 73, ал. 12 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, свижданията в затворите, затворническите общежития от закрит тип и арестите по правило се провеждат в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт между лицата, а комуникацията се осъществява чрез телефонна връзка. Изключения от това правило са женският затвор в гр. Сливен и поправителните домове за непълнолетни, където свижданията се провеждат без преграда, с възможност за физически контакт между лишените от свобода и посетителите. По данни на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, към 31 декември 2019 г. около 2/3 от всички лишени от свобода са настанени в заведения от закрит тип, където свижданията се провеждат през преграда, без физически контакт. Това означава, че в огромния брой случаи няма реално съществуващ риск от предаване на заразни болести на лишените от свобода от техните близки по време на свиждания, което води до непропорционалност на наложената забрана. В останалите случаи, засягащи настанените в женския затвор, поправителните домове и общежитията от открит тип, затворническата администрация би могла и следва да създаде необходимата организация, която да позволи провеждането на свижданията, напр. при спазване на определено разстояние между лишените от свобода и посетителите, като не се допуска струпване на много хора.

Вярно е, че затворите и арестите са изправени пред сериозна опасност от разпространение на заразните болести и инфекции, какъвто е и случаят с COVID-19. Но основните рискови фактори не са свижданията, а пренаселеността, лошата хигиена, включително липсата на непрекъснат достъп до течаща – дори студена – вода, липсата на предпазни средства и хигиенни материали, ограниченият достъп до дейности за профилактика на здравето и медицински грижи”.

Цялото становище на БХК можете да намерите тук.

Постер на кампанията

Кампанията на БХК за обновяване на библиотеката на затвор „Кремиковци“ събра близо 740 книги и издания

На призива ни да обновим библиотеката на затворническо общежитие „Кремиковци“ откликнаха десетки хора и организации от цялата страна.