Архивен кадър от затворническо общежитие "Черна гора"

По сигнал на БХК Инспекцията по труда намери 115 нарушения на правилата за безопасен труд в затворите

Проверките са обхванали производствени цехове, стопанства и работилници на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ към почти всички затвори в страната.

Photo11_11A

Диляна Ангелова: Арести в страната са под минималните стандарти за хуманно отнасяне

Въпреки отбелязания напредък в условията в пенитенциарните заведения през последните години, реформата все още не е приключила.

Bulgaria-2021-resized

Комитетът за предотвратяване на изтезанията на СЕ направи осмата си периодична проверка в затворените институции в България

За осми път Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) към Съвета на Европа (СЕ) направи периодичното си посещение и проверка на условията в българските затворени институции. Делегацията на Комитета беше в България в периода от 1 до 13 октомври 2021 г., като за това време се срещна с представители на правителството и посети няколко арести и затвори, както и психиатрични болници и заведения за хора с психични разстройства.

Основната цел на посещението беше да се установи предприети ли са мерки от българските власти в отговор на препоръките, направени от Комитета след предишните му посещения. В тази връзка беше обърнато особено внимание на третирането и условията на задържане на лица, намиращи се в следствени арести и затвори. Делегацията също така разгледа лечението, условията и правните гаранции, предлагани на психиатрични пациенти и хора, настанени в социални заведения.

По време на посещението делегацията се срещна с Мария Павлова, заместник-министър на правосъдието; Венцислав Катинов, заместник-министър на вътрешните работи; Тома Томов, заместник-министър на здравеопазването; Надя Клисурска и Иван Кръстев, заместник-министри на труда и социалната политика; както и с други експерти от тези министерства. Делегацията се срещна и с представители на Българския хелзинкски комитет, който работи тясно в области, свързани с дейността на Комитета.

В края на посещението делегацията представи своите наблюдения пред българските власти.

Лично председателят на КПИ Алън Мичъл ръковедеше делегацията в България, придружен от свои колеги и експерти в различни области, включително съдебен психиатър, медицинска сестра по психично здраве и адвокат и бивш обществен защитник (бивш омбудсман на Грузия). Бяха посетени места за задържане към МВР като районните дирекции в Ардино, Димитровград, Хасково, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Пловдив, София и Троян, както и затворническо общежитие „Кремиковци“ и затворите и следствените арести в Пловдив и София.

Посетени бяха заведения към Министерството на здравеопазването като държавните психиатрични болници в Кърджали, Карлуково и Ловеч, както и домове за хора с увреждания и психични разстройства в Баня, с. Гара Лакатник и Петково към Министерството на труда и социалната политика.

Всички доклади от посещенията на КПИ в България можете да намерите тук: https://www.coe.int/en/web/cpt/bulgaria

Източник снимка и информация: Съвет на Европа

image_for_the_website_1

Поредица специализирани наръчници вече е на разположение на Националните превантивни механизми в ЕС

С издаването на четири специализирани наръчници за правата на лишените от свобода и мониторинга на условията в затворите, успешно приключва международният проект „Подобряване на съдебното сътрудничество в Европейския съюз чрез хармонизиране на стандартите за лишаване от свобода – укрепване на ролята на Националните превантивни механизми“. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз и се осъществява от водеща организация Института „Лудвиг Болцман“ в партньорство с Асоциация „Антигона“ (Италия), Българския хелзинкски комитет и Унгарския хелзинкски комитет.    

Наръчниците, придружени и от поредица видео клипове, изготвени от четирите организации, са със свободен достъп и са съставени с фокус върху дейността на Националните превантивни механизми към омбудсманите, чиито функции включват извършването на редовен мониторинг и оценка на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки това те могат да бъдат от полза и за всеки друг специалист в сферата на наказателното право, пенитенциарната система и мониторинг и защита на човешките права в местата за лишаване от свобода. 

Наръчниците са свободни за сваляне на английски език от сайта на Института „Лудвиг Болцман“, а клиповете можете да гледате в страницата @Atlas of Torture във Facebook

Преводът на наръчниците на български език е осъществен от Българския хелзинкски комитет. Те са достъпни на сайта на проекта „Реформа в затворите“:

webinar-17092021

Съветът на Европа: България трябва да работи още по подобряване на условията в затворите

Достъпът до медицинско обслужване, до хигиенни консумативи, до съд в делата за жестоко, нечовешко и унизително отношение, преследването на оплакалите се от такова отношение и пренаселеността на арестите, остават проблем.

В огласени в петък, 17 септември 2021 г., препоръки по изпълнението на редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу Република България, Комитетът на министрите на Съвета на Европа посочва, че България е отбелязала напредък в подобряването на условията в затворите, но те не са достатъчни.

Водещо сред решенията, обхванати от прегледа на изпълнението, е това по делото Нешков и други срещу България(№ 36925/10). По това дело, наред с други проблеми, ЕСПЧ посочи на българските власти необходимостта от въвеждане на ефективно превантивно и компенсаторно средство за защита на затворниците срещу нечовешки и унизителни условия на задържане. Такова беше въведено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража с изменения през 2017 г. Защитата се осъществява с искане до административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража.

Въпреки това ЕСПЧ продължи да установява нарушения и след началото на прилагане на този механизъм. Една от причините за това са ниските обезщетения, присъждани от българските съдилища – преглед на съдебната практика, извършен от БХК се натъкна на обезщетения в размер от 50 до 80 лв. за престой от няколко дни до няколко месеца в условия, които съдът признава за нечовешки и унизителни. Друг момент е повърхностното разглеждане на оплакванията на лишените от свобода в случаите на изолация, както и липсата на възможности за някаква активност на лицата, поставени под „специален режим“ по смисъла на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна.

Комитетът на министрите отправя следните препоръки към българските власти:

  • да продължат ремонтите на настоящите и строежът на нови затворнически общежития и арестни помещения, като изисква информация за практиките по предоставяне на базисни хигиенни консумативи на лишените от свобода, както и за мерките срещу инцидентното препълване на арестите;
  • да предприемат „решителни действия и обхватни реформи“ по подобряване на медицинското обслужване в затворите и арестите, което е оценено като все така незадоволително;
  • да анализират административната и съдебна практика по поставянето на лишени от свобода под специален режим и съответствието ѝ с практиката на ЕСПЧ, както и да изменят законодателството, предвиждащо автоматично поставяне под такъв режим без индивидуална оценка на риска;
  • да предоставят на Комитета детайлно описана информация по достъпа до и приложението на компенсаторното и превантивно средство за защита от изтезания и нечовешко или унизително отношение, предвидено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
  • да осигурят достъп на лишените от свобода до относимото законодателство, както и да извършат анализ дали са необходими специални мерки в отговор на твърденията за преследване на възползвали се от защитните механизми лишени от свобода;
  • да предоставят по-подробна информация относно освобождаването от съдебни такси и разноски на лишените от свобода при използване на компенсаторното и превантивно средство
  • да анализират дали конфискацията на вещи на лишени от свобода се отразява на достъпа им до базисни хигиенни консумативи и ако се установи, че е така, да се осигури или прекратяването на тези практики, или ефективен достъп до такива консумативи, осигурен от самата затворническа администрация.

На 17 септември 2021 г. Българският хелзинкски комитет организира онлайн дискусия, посветена на изпълнението на пилотното решение Нешков и други срещу България на ЕСПЧ с участието на представители на Министерство на правосъдието, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет и неправителствени организации. В рамките на срещата бяха представени и обсъдени заключенията и препоръките на Комитета на министрите, както и наблюденията на ангажираните държавни институции и граждански организации по хода на реформите в местата за лишаване от свобода и прилагането на новите правни механизми за превенция и защита срещу нечовешко и унизително отнасяне.

Събитието беше организирано в рамките на проекта “Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“. Проектът се изпълнява с финансова подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП. Основната му цел е подобряване прилагането на международните стандарти за правата на човека в пенитенциарната сфера в България.

Пълният видеозапис от събитието можете да гледате тук:

JobOffer-BHC

БХК търси да назначи изследовател/ка

Българският хелзинкски комитет (БХК) търси да назначи изследовател/ка на пълен щат в своята програма „Мониторинг и изследвания“. Програма „Мониторинг и изследвания“ е една от петте постоянни програми на БХК, която осъществява системно наблюдение на правата на човека в България.

Основни отговорности и преки задължения:

  • Участие в проекти на БХК, свързани с наблюдение на положението с правата на човека в България, с фокус върху уязвими групи;
  • участие в теренна работа под формата на посещения в затворени институции и провеждане на интервюта;
  • събиране и обработка на данни, предоставени от държавни институции, други органи и организации;
  • събиране на информация за правата на човека в България;
  • изготвяне на доклади;
  • участие в застъпнически дейности, в т.ч. пред държавни и общински власти;
  • координиране на дейности по проекти на БХК, в т.ч. сътрудничество с партньорски организации;
  • комуникация с лица, които се обръщат със запитвания и молби за помощ към БХК;
  • подпомагане на дейността на другите програми на БХК.

Изисквания:

  • Завършено висше образование;
  • добри познания в сферата на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона;
  • отлично писмено и говоримо владеене на български език;
  • високо писмено и говоримо владеене на английски език;
  • отлична компютърна грамотност;
  • възможност за пътуване в командировки в страната.

За предимство ще се считат:

  • Опит в мониторинга на затворени институции;
  • опит в работа и/или координиране на проекти, финансирани от европейски и други донори;
  • шофьорски умения.

Какво предлагаме ние:

  • Възможност за професионално развитие в една от най-активните граждански организации в България с близо 30-годишна история;
  • практически опит в защитата на човешките права;
  • работа в позитивна и подкрепяща среда;
  • трудов договор на пълно работно време.

Кандидатстване:

Ако желаете да кандидатствате за позицията, моля изпратете CV и мотивационно писмо на адрес: 
jobs(at)bghelsinki.org
с тема/subject: „Кандидатстване за изследовател/ка в ПМИ 2021“

Краен срок: 22 септември 2021 г., 18 ч.

БХК може да поиска допълнителни материали и документи от кандидата/тката във връзка с предишния професионален опит и квалификации. Ще се свържем само с одобрените по документи кандидати/тки. С избраните кандидати ще проведем събеседване и кратък езиков тест за владеене на
английски език.

Благодарим Ви за проявения интерес.

Council-of-Europe-Palais-de-lEurope-aerial-view-1080

Две резолюции в един ден на Комитета на министрите на Съвета на Европа с остри критики към България

В четвъртък, 1 октомври, Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие две впечатляващи по своя обем и критичност междинни резолюции по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България по групите дела Великова и Обединена македонска организация „Илинден“ и други.

Междинната резолюция е инструмент, с който Комитетът на министрите към Съвета на Европа сигнализира за продължително неизпълнение на дадено решение на Европейския съд по правата на човека. През юли и септември Българският хелзинкски комитет представи пред Комитета на министрите свои становища по изпълнението на двете групи дела.

Групата дела Великова, която датира от 2000 г., обединява случаи на смърт, нечовешко отношение, изтезание или непредоставен навременен достъп до медицинска грижа на хора по време на задържането им или в ареста. Групата дела Обединена македонска организация „Илинден“ и други обединява случаи на неоправдани откази на българските съдилища да регистрират сдружения на граждани, целящи признаването на „македонско малцинство в България“.

По групата Великова Комитетът отбелязва, че въпреки някои законодателни и процедурни промени рискът от малтретиране на арестанти остава висок. По-специално се отбелязва, че статистиката за насилие в ръцете на полицията не показва промени, че все още законът не изисква задължителното уведомяване на прокурор при оплаквания от полицейско насилие в МВР, както и че все още няма възможност да се обжалват пред съд постановленията на прокуратурата, с които се отказва образуване на досъдебно производство – често явление по дела на малтретирани от полицията.

По редица от делата в групата Комитетът отбелязва, че въпреки осъдителните решения на ЕСПЧ до ден-днешен властите не са предприели мерки да продължат разследването, а там, където има влезли в сила съдебни решения – делата да бъдат възобновени.

Комитетът специално приканва властите да осигурят навременен достъп до адвокат на задържаните лица – проблем, който за пореден път се открои покрай множеството арести по време на антиправителствените протести на 2 септември тази година в София. От органа на Съвета на Европа препоръчват и системното видеозаписване на разпитите на задържани лица, както и автоматичното уведомяване на прокурор в случаи на медицинско удостоверени наранявания на лица, задържани от полицията. Комитетът предписва още въвеждането на система за статистическо отчитане на жалбите за полицейско насилие и на дисциплинарните наказания и присъди на полицаи във връзка с малтретиране на задържани и по-засилено наблюдение от страна на омбудсмана и неправителствените организации. Тази препоръка идва точно в момента, в който СДВР отказа на Български хелзинкски комитет достъп до информация, свързана с дисциплинарните наказания на полицейски служители, употребили прекомерна физическа сила на 2 септември.

Комитетът на министрите настоява България, без повече забавяне, да инкриминира изтезанието и да обмисли инкриминирането на изтръгването на самопризнание от лице, което не е официално привлечено като обвиняем, но въпреки това е заподозряно в извършването на престъпление – една широкоразпространена практика у нас, която остава безнаказана.

Припомняме, че по данни, изискани от БХК по Закона за достъп до обществена информация, през 2019 г. има 259 преписки и 130 досъдебни производства за полицейско насилие, от които само 4 достигат до съда. Няма нито един осъден. Следващият преглед на изпълнението на делата от групата Великова ще бъде най-късно през декември 2021 г.

По делото Великова настоящата резолюция е вече трета по ред. Публикуването на две резолюции в рамките на едно разглеждане на Комитета означава, че България системно отказва да изпълнява решенията на ЕСПЧ – в дълъг период от време и по отношение на повече от едно основни права.