Няколко големи групи проблеми съществуват все още в местата за лишаване от свобода, но най-сериозният остава този с условията в арестите и тяхната пренаселеност. Това заяви председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев по време на среща с представители на Министерството на правосъдието. Срещата се състоя онлайн на 28 март като част от застъпническата цел на проекта “Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практики след пилотното решение “Нешков и други”. От страна на министерството в срещата се включи зам.-министър Емил Дечев, както и представители на две дирекции от ведомството – Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ и Дирекция “Съвет по законодателство”.
В рамките на срещата екипът на “Реформа в затворите” изложи всички проблеми, които вижда лично при посещенията си в арести и затвори в страната, както и обобщена информация от съдебни дела, сигнали от лишени от свобода, наблюденията на омбудсмана по част от темите, доклади на Комитета против изтезанията и др. Бяха очертани няколко големи сфери, в които е необходима система административна намеса:
- материалните условия в арестите и затворите, включително дори във вече ремонтираните места
- регистрацията на насилието в затворите
- затрудненият медицински достъп
- неуреденият въпрос с доживотно осъдените
- липсата на безопасни условия на труд и трудови права за лишените от свобода
- пълните запори от ЧСИ, които оставят лишените от свобода в безизходица и унизително положение
- нефункционалността на превантивното средство и ниските размери на компенсациите, присъдени от съда при компенсаторното средство
Като най-проблематични Кънев посочи арестите в Свиленград, Хасково, Кърджали, Велико Търново, а от затворите – тези в Пловдив и в Кремиковци. По думите му всеки задържан в някой от тези арести може да претендира в съда за нечовешко и унизително отнасяне, тъй като килиите не отговарят на никой български или международен стандарт за квадратура спрямо броя хора, настанени вътре, достъп до свеж въздух и естествена светлина, място за разходка или др. Материалните условия в затвора Кремиковци също са далеч под нормите, а в Пловдивския затвор най-често има проблем с пренаселеността.
В почти всички места за лишаване от свобода има проблем с дървениците, на няколко места като затворите във Враца и в Бобов дол имат също и затруднен достъп до вода, а в Плевен има режим на тока. Плевенският затвор е проблематичен и с решетките на прозорците и с камерите за постоянно наблюдение в зоната за повишена сигурност. От затворите в Бобов дол, Дебелт и Пазарджик основните оплаквания са от лоши отношения със затворната администрация, изброи още Кънев.
По отношение на регистрацията на насилието, председателят на БХК обясни, че въведените през 2017 г. дневници за вписване на случаите на насилие не функционират, защото лишените от свобода нямат пряк достъп до тях. На практика, ако затворник е бил набит от надзирател, той трябва да се помоли на същия човек да бъде заведен при медицинското лице, за да се регистрира нападението. Това просто не се случва и по тази причина в дневниците фигурират само случаите на насилие между затворници, но не и тези от персонала.
“Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода в момента е язвата на системата”, заяви още Красимир Кънев. Няма лекари или други медицински специалисти, няма адекватно осигуряване на персонал нито за първоначален преглед, нито за последващо лечение. Същото се отнася и за зъболечението. Прегледите и лечението се осъществяват с голямо закъснение, което е предпоставка за влошаването на здравето на затворниците. Сигналите, които БХК получава ежедневно от лишените от свобода са свързани основно с този проблем, обобщи Кънев.
При доживотно осъдените без замяна единственият вариант остава помилването, но това не е адекватна процедура, защото е основана на произвол. Няма никаква предвидимост кога лишен от свобода може да очаква помилване и какво трябва да направи, за да го получи. Същевременно все още има места, където килиите за доживотно лишените от свобода са с нечовешки и унизителни условия, въпреки перспективата, че човекът, настанен вътре, ще прекара остатъка от живота си там.
Изследователките Диляна Ангелова и Мария Янакиева допълнително представиха пред представителите на МП резултатите от проверките на Инспекцията по труда в затворите по сигнала на БХК, както и проблемите, които поставя обновената заповед за разрешените лични вещи в затворите.
“От името на новото ръководство на Министерство на правосъдието искам да ви поздравя за дългогодишната ви работа за защита правата на човека и да ви кажа, че ние имаме положително отношение към вашата работа – ценим я високо, следим внимателно това, което вие пишете и изследвате. Считаме, че вие можете да бъдете наши полезни съюзници, да ни помагате в нашата работа да откриваме къде има проблеми вътре в нашите системи” – каза зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев, след като приключи изложението на изследователите от БХК.
В дискусионната част на срещата специалистите от Министерството на правосъдието обсъдиха част от конкретните казуси, които бяха представени, възможността за премахване на физическата преграда при посещенията в арести и затвори, както и предстоящите усилия на ведомството да анализира функционирането на превантивното и компенсаторното средство от въвеждането им през 2017 г. Администрацията се поинтересува от предстоящите дейности по проекта “Реформа в затворите” и изрази готовност да следи последващите резултати и изводи.