Posts in category: Новини

Българският хелзинкски комитет (БХК) търси да назначи изследовател/ка на пълен щат в своята програма „Мониторинг и изследвания“. Програма „Мониторинг и изследвания“ е една от петте постоянни програми на БХК, която осъществява системно наблюдение на правата на човека в България.

Основни отговорности и преки задължения:

• Участие в проекти на БХК, свързани с наблюдение на положението с правата на човека в България, с фокус върху уязвими групи;
• участие в теренна работа под формата на посещения в затворени институции и провеждане на интервюта;
• събиране и обработка на данни, предоставени от държавни институции, други органи и организации;
• събиране на информация за правата на човека в България;
• изготвяне на доклади;
• участие в застъпнически дейности, в т.ч. пред държавни и общински власти;
• координиране на дейности по проекти на БХК, в т.ч. сътрудничество с партньорски организации;
• комуникация с лица, които се обръщат със запитвания и молби за помощ към БХК;
• подпомагане на дейността на другите програми на БХК.

Изисквания:

• Завършено висше образование;
• добри познания в сферата на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона;
• отлично писмено и говоримо владеене на български език;
• високо писмено и говоримо владеене на английски език;
• отлична компютърна грамотност;
• възможност за пътуване в командировки в страната.

За предимство ще се считат:

• Опит в мониторинга на затворени институции;
• опит в работа и/или координиране на проекти, финансирани от европейски и други донори;
• шофьорски умения.

Какво предлагаме ние:

• Възможност за професионално развитие в една от най-активните граждански организации в България с близо 30-годишна история;
• практически опит в защитата на човешките права;
• работа в позитивна и подкрепяща среда;
• трудов договор на пълно работно време.

Кандидатстване:

Ако желаете да кандидатствате за позицията, моля изпратете CV и мотивационно писмо на адрес: 
jobs(at)bghelsinki.org
с тема/subject: „Кандидатстване за изследовател/ка в ПМИ 2021“

Краен срок: 22 септември 2021 г., 18 ч.

БХК може да поиска допълнителни материали и документи от кандидата/тката във връзка с предишния професионален опит и квалификации. Ще се свържем само с одобрените по документи кандидати/тки. С избраните кандидати ще проведем събеседване и кратък езиков тест за владеене на
английски език.

Благодарим Ви за проявения интерес.

Главният директор на Регионалната дирекция „Охрана“ – София Александър Манчев е глобен с 2000 лева, защото отказа да изпълни съдебно нареждане да организира конвой на задържан до гробищата, за да погребе майка си, съобщава сайта Lex.bg.

Решението на Административния съд-София град (АССГ) е окончателно и оставя в сила определението на съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд (СГС), с което тя наложи максималната глоба на Манчев.

Случаят е от миналата година, когато български гражданин беше задържан, тъй като срещу него имаше производство за изпълнение на присъда в Албания за кражба. Делото в СГС е разгледано от съдия Тодорова, която получила молба от задържания да му бъде разрешено да присъства на погребението на майка си на 5 декември 2020 г. Жената починала след боледуване от COVID-19. Още на 3 декември съдия Тодорова разреши задържаният да бъде конвоиран от затвора до Централните софийски гробища, като в определението си напомни решението на съда в Страсбург по делото Вецев срещу България с което страната ни е осъдена да плати на затворник 1500 евро, защото не е бил пуснат на погребението на брат си поради липса на процесуален ред.

Определението веднага е било изпратено до затвора в София и до РД „Охрана“, но е отхвърлено с писма последователно от директора на затвора Десислав Трайков и от Александър Манчев, които се позовават на актуалната специализираната нормативна уредба. Затворът твърди, че извършва конвой само до лечебни заведения, а охраната – само до съдилища и конвой до гробищата е невъзможен.

На първата инстанция СГС отхвърли жалбата на Манчев с мотива, че „неизпълнението на съдебния акт за конвоиране на лишен от свобода на погребение представлява опасна демонстрация на незачитане на принципа на правовата държава (върховенството на правото)“. В определението се казваше също, че отказът на Манчев да се съобрази с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), като се позовава на Закона за изпълнение на наказанията и правилника за прилагането му, е „противоправна проява на правен нихилизъм“ .

Шефът на РД „Охрана“ – София обжалва определението пред АССГ, но съставът на съда с председател и докладчик Деница Митрова го остави в сила и също подчерта, че служителите на ГД „Охрана“ трябва да конвоират задържаните. В окончателното решение на съда е направен и детайлен анализ на нормативната уредба, като изрично е посочено йерархичното старшинство –

1. Конституция
2. Конвенция за правата на човека
3. Закон за съдебната власт
4. Закон за МВР
5. Правилник за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана”
6. Инструкции за конвоирането, издадени от министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието
7. „Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на Главна дирекция „Охрана”

В решението съдия Митрова напомня, че Конвенцията за правата на човека е част от националното законодателство и България вече е била осъдена за нарушение на чл. 8 от нея, който се отнася до правото на зачитане на личния и семейния живот. Съдът отказва и да намали глобата за Манчев, като изброява, че тя е наложена за неизпълнение на съдебен акт, но също така и за нарушение на конвенцията, което може да доведе до ново осъждане на държавата. От решението на съда става ясно още, че отказът за конвоиране извън съдебни сгради, арести и затвори е бил трайна незаконна практика в ГД „Охрана“, която според АССГ се дължи на непознаване на нормативната уредба, за което се носи дисциплинарна отговорност.

“Работим по промени в Закона за изпълнение на наказанията, за да преобразуваме Държавното предприятие „Фонд затворно дело“, обяви преди дни министърът на правосъдието в служебния кабинет Янаки Стоилов, цитиран от Агенция „Фокус“. Той предлага държавното предприятие да бъде преобразувано в административна структура на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН). По думите му промените могат да бъдат направени по начин, по който да се “ограничат познати и лоши практики”.

В момента “Фонд затворно дело” е самостоятелно юридическо лице, отделено от държавата през 2003 г., което управлява дейностите и приходите, свързани с трудовата заетост на лишените от свобода. Предприятието придоби печална слава в края на 2014 г., когато стана ясно, че за негова сметка е бил направен разточителен ремонт на жилищата, в които са живеели зам.-министрите на правосъдието от правителството на Пламен Орешарски (информация от в. Капитал, 2015 г.). Правосъдният министър тогава, Христо Иванов, смени ръководството на предприятието, като на мястото на дългогодишния му ръководител Свилен Чичев назначи нов директор. Въпреки че вътрешният одит на структурата през 2015 г. показа, че всичко е наред, има очевидни проблемни практики в управлението на дружеството, като липсата на каквито и да е било вътрешни правила за провеждане на търгове, бракуване и финансово управление. Те продължават и в последствие, също както и смените на директори, включително при правосъдния министъра в последния редовен кабинет Данаил Кирилов.  

„Законът за публичните предприятия напоследък нашумя и привлече вниманието по други причини, но той наред с останалото създаде проблеми и в тази област. Ние сме поставени пред дилемата дали дейностите, които са осъществявани от предприятието, ще могат да бъдат продължени. Това при всички случаи изисква промени в Закона”, коментира министърът на правосъдието в настоящия служебен кабинет Янаки Стоилов. 

“За мен е много важно да се положат усилия за съхраняване на предприятията, то да е в състояние ефективно да организира производство с участие на лишените от свобода, включително производство на земеделска продукция, която в момента не се използва за изхранване на затворниците. Тя може да притежава като количество и качество възможности за подобряване и поевтиняване на храната, респективно за намаляване на средствата, отделяни за обществени поръчки. Трябва да се преосмисли практиката за отдаване на лавките в затворите под наем. Тези, които ги наемат, сами определят цените в тях, а не собственикът, който ги предоставя за ползване”, изброи Стоилов. 

Ако в следващото Народно събрание има воля в мнозинството народни представители да докаже, че държавата може да бъде добър стопанин, това би довело до значителни подобрения в разглежданата сфера, смята още временният министър. 

При последващ парламентарен контрол Стоилов заяви, че работата на “Фонд затворно дело” може да се подобри и разшири. “Защо това предприятие да не организира дейности. Знаете ли колко земеделки земи има? Да произвежда продукция, която да поевтини храните в затворите…“, коментира той от в Народното събрание.   

На 1 юли 2020 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие ново ръководство за затворническите служби относно хуманното отношение към затворниците 

Отбелязваме една година от актуализацията на Европейските правила за затворите. На 1 юли 2020 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие препоръка, с която актуализира правилата, въведени през 2006 г. Тези правила съдържат ключовите правни стандарти и принципи, свързани с управлението на затворите, персонала и отношението към лишените от свобода и са международно призната отправна точка в тази област за 47-те държави членки на Съвета на Европа в тяхното законодателство, политики и практики.

Актуализацията покрива няколко аспекта от правилата за затворите, като на административно ниво тя допълва изискванията за събиране на информация за затворниците и управлението на техните досиета, както и необходимостта от осигуряване на адекватен капацитет на персонала и възможността за проверки и независим мониторинг в затворите. По отношението на третирането на лишените от свобода новите препоръки обръщат специално внимание на отношението към жените и чуждите граждани в местата за лишаване от свобода, както и на използването на специални режими като отделянето на затворници от общия поток и изолация, средства за имобилизиране и др.

Препоръката регламентира по-подробно изолацията (т.е. затварянето за повече от 22 часа на ден без значим човешки контакт). Съветът на Европа настоява, че налагането на тази мярка винаги трябва да се използва в краен случай, като винаги се взима предвид здравословното състояние на затворника. Поради много негативния ефект, който подобна мярка може да има върху физическото и психическото здраве на човека, тя трябва да бъде налагана за строго определен период от време, който трябва да бъде възможно най-кратък.

Според ревизираните правила държавите трябва да определят в националното си законодателство какъв да е максималният период, за който може да бъде наложена изолация. Освен това засегнатите затворници трябва да бъдат посещавани ежедневно от директора на затвора или упълномощен член на персонала на затвора, както и от практикуващия лекар.

Пълната актуализация на Европейските правила за затворите е достъпна на английски език на сайта на “Реформа в затворите”.

Източник: Съвета на Европа

Общият брой на лишените от свобода в България към края на 2020 г. е 7 340 или 105.6 на 100 хиляди население.