coe1

Съветът на Европа публикува две становища на БХК за правото на зачитане на личния и семеен живот на затворниците

През март 2021 г. Българският хелзинкски комитет предостави информация на Комитета на министрите към Съвета на Европа за хода на изпълнението на две решения срещу България на Страсбургския съд, свързани с правата на лишените от свобода. И в двете решения е установено нарушение на член 8 от Конвенцията за правата на човека, гарантиращ правото на зачитане на личния и семеен живот. Тази застъпническа дейност на БХК се реализира като част от проект Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“.

Информация на разбираем език 

Едно от становищата на БХК е по изпълнението на решението по Лебоа срещу България, постановено през 2017 г. В този случай Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) намира, че липсата на достъп до информация за начина на упражняване на правото на свиждане и правото на телефонни разговори в ареста е довело до нарушение на правото на личен живот на жалбоподателя. ЕСПЧ констатира, че вътрешните правила, съдържащи практическите подробности относно това как задържаните в арестите лица могат да упражнят законовите си права за свиждания и телефонни разговори, нито са били публикувани, нито са били достъпни за задържаните в стандартизирана форма.

В доклада по изпълнението на решението, българското правителство изтъква, че към септември 2020 г. в арестите в страната е осигурен превод на осем езика на документ, озаглавен „Общи права по международното и вътрешно право на лицата, задържани в арестите на Република България“, че задържаните подписват декларации на различни езици, че са уведомени за правата си на арестанти; че в местата за задържане по границата понякога се осигурява преводач от полицията.

Оценката на БХК е, че тези мерки са неефективни и не водят до предотвратяване на последващи нарушения на правото на личен живот на задържаните лица, които не говорят български език. Наблюденията на БХК от посещенията в местата за лишаване от свобода сочат, че всеки арест има приети индивидуални правила, регулиращи реда за достъп до телефон и провеждане на свиждания. На някои места те са поставени на видно за задържаните лица места, на други – не са, като задържаните в никой случай нямат право да получат копие от правилата. Също така, в нито един от посетените през 2020 г. 16 ареста БХК не установи наличие на правилата в превод на език, различен от българския.

Документът, за който правителството отбелязва, че е наличен в превод на осем езика, наистина съществува, но той съдържа извадки от международни документи по правата на човека и общо непълно изброяване на съдържащите се в националното законодателство права на задържаните лица – право на достъп до адвокат, право на свиждане, право на телефонни разговори и т.н. В него обаче липсва, това, което ЕСПЧ посочва като необходимо –  практически подробности как и кога тези права могат да се реализират. Такива правила биха били в кои дни и часове се провеждат свижданията, какви предмети, могат да бъдат донесени по време на свиждане, кога и откъде се закупува карта за телефон, какъв е редът за достъп до телефон и други. Декларацията, която задържаните подписват, че са уведомени за правата си също не съдържа тези подробности. Достъпът до преводачески услуги, за които правителството твърди, че съществуват в пограничните арести, не е регламентиран като право на задържаните и по-скоро се реализира инцидентно и не обхваща всички места за задържане.

В тази връзка БХК препоръчва законодателни изменения, така че изрично да се  предвиди правото на задържаните в арестите и затворите да получават копие от вътрешните правила на мястото за задържане на език, както и възможност за превод чрез видеоконференция, когато това е необходимо. Правителството не е предоставило коментар по направеното от БХК становище. 

Конвой при смърт в семейството

Второто становище е по изпълнението на решението по Вецев срещу България, постановено през 2018 г. То се отнася до отказ на българския съд задържан подсъдим да присъства на погребението на брат си. ЕСПЧ намира нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и изисква българското законодателство да бъде променено така, че да предвижда възможност за конвоиране на задържано лице на погребението на близки и роднини, след преценка на съда, основана на подробна индивидуална проверка на искането на задържания и претегляне на интересите – правото на задържания на личен и семеен живот и интереса на мярката за задържане/лишаване от свобода. 

Становището на БХК по делото Вецев срещу България съдържа медийна информация относно подобен на Вецев казус от края на 2020 г., както и  подчертава, че българските власти не са предприели нужните мерки за промяна на вътрешното законодателство по изпълнение на решението на ЕСПЧ, макар да се твърди, че работна група в Министерството на правосъдието разработва нужните промени в законодателството. В отговор на становището българското правителство обяви, че наскоро е изготвен законодателен проект, с който се предвижда възможност за временно освобождаване и придружаване на задържаните под стража до определено място, което да се извършва от Главна дирекция „Охрана“ по нареждане на орган на съдебната система при  изключителни лични или семейни причини. 

БХК ще продължи да следи за ефективното и цялостно изпълнение на тези и други решения на ЕСПЧ, свързани с правата на затворниците в  България, като част от усилията му по синхронизиране на националните политики и законодателство с международните стандарти в пенитенциарната сфера. 

Снимка: Уебсайт на Съвета на Европа

Comments are closed.