На 18 октомври беше публикуван докладът на Европейския комитет против изтезанията (КПИ) от неговото осмо периодично посещение в България през 2021 г.
Защо в затвора в Белене пият вода с примеси на кал? Интервю на Адв. Ивета Савова за „Факти“
Препечатваме част от интервюто на адв. Ивета Савова от екипа на БХК, публикувано на 19.10.2022 г. в сайта Факти.бг. Пълното интервю можете да прочетете тук, както и втората му част „Какви права имаме в ареста?“ тук.
Българският хелзинкски комитет (БХК), съвместно с четири други неправителствени организации от Белгия, Гърция и Румъния, са разработили проект за разкриване на структурни проблеми в досъдебното наказателно производство и неговото съответствие с европейското право. В рамките на проекта са осъществени изследвания върху представителни извадки на наскоро лишени от свобода по ключови въпроси на полицейското задържане, употребата на сила, достъпа до адвокатска защита, превод и информация, достъпа до медицински преглед, както и условията на задържане. Пред ФАКТИ по темата говори адвокат Ивета Савова от БХК.
– Адвокат Савова, ново международно изследване показва, че много често задържан от българската полиция е бил малтретиран в ареста. Какво означава това?
– Данните от изследването на Българския хелзинкски комитет (БХК), проведено в България през лятото и есента на 2021 г., сочат, че всеки четвърти, наскоро осъден на ефективно лишаване от свобода, е бил жертва на използвана спрямо него сила при задържането. Срещу всеки пет е употребена сила след отвеждането му в полицейското управление. В някои случаи, наистина, употребената сила изглежда оправдана, защото е била в отговор на съпротива срещу задържането.
Много по-често обаче полицейските служители ненужно са използвали физическа сила срещу задържаните, а дори и да е имало нужда да се използва такава сила, тя е била несъразмерна.
Често полицейските служители използват сила и помощни средства с цел наказване на място за деянието, което задържаното лице предполагаемо е извършило, а малтретирането в полицейските управления има за цел да се получи информация. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по много дела е постановявал, че всяко използване на физическа сила по отношение на човек, лишен от свобода, което не е строго необходимо в резултат от неговото собствено поведение, нарушава човешкото достойнство и следователно следва да бъде разглеждано като нарушение на правото, гарантирано от член 3 на Европейката конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – забрана на изтезанията. Съдът в Страсбург многократно е осъждал България за нарушение на член 3 от Конвенцията по дела, в които е установявал непропорционална употреба на сила от полицейски служители (ЕСПЧ, Krastanov v. Bulgaria, жалба № 50222/99; EСПЧ, Rashid v. Bulgaria, жалба № 47905/99; ЕСПЧ, Ivan Vasilev v. Bulgaria, жалба № 48130/99).
– Какви са условията в арестите и затворите у нас?
– В редица арести условията на настаняване не покриват минималните стандарти за хуманно третиране. В седем ареста килиите не са оборудвани със санитарни възли (Велико Търново, Видин, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград и частично – арестът на улица Майор Векилски в София), а в пет ареста в килиите няма достъп до слънчева светлина (Велико Търново, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград). В арестите задържаните лица остават постоянно заключени в килиите, с изключение на един час дневно, предназначен за престой на открито и физическа активност. В шест ареста няма места за престой на открито (Варна, Велико Търново, Видин, Кърджали, Смолян, Хасково), а са приспособени стаи за разходка; в ареста в Свиленград раздвижването е възможно единствено в коридора на ареста.
Почти навсякъде килиите са малки, с лоша вентилация, обзаведени много оскъдно или без нищо друго освен легло, с наличие на дървеници,
без възможност за участие в каквито и да е смислени дейности. Тази нечовешки и унизителни условия водят до психическа и физическа деградация на задържаните лица; те се използват и за натиск върху обвиняемите и подсъдимите в рамките на наказателните производства, по които са задържани. Понякога в арестите се задържат и непълнолетни обвиняеми за дълги периоди от време. Ситуацията изисква незабавни мерки от страна на властите – ремонт на сега съществуващите арести или преместването им в нови, отговарящи на минималните стандарти сгради и помещения.
– Медицинското обслужване на какво ниво е…
– Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е в колапс. Проблемите засягат всеки един аспект от дължимата здравна грижа – повърхностни първоначални прегледи, липса на профилактика и достъп до стоматологични услуги, големи забавяния при насочването към външни специалисти и външни болнични заведения, ниско качество на предоставяните услуги, критично състояние на пенитенциарната болнична грижа. Причина за това състояние са дългогодишната административна, финансова, методологическа и информационна изолация на пенитенциарното здравеопазване от гражданската здравна система и произтичащите от това недостиг на квалифициран медицински персонал, лоши медицински практики, оскъдно и амортизирано оборудване и тежки битови условия. В арестите и затворите няма специализирана лекарска помощ, а достъпът до външни специалисти не е добре координиран и се реализира с големи забавяния.
Проблемът с лошите битови условия в следствените арести в България е стар. Той многократно е бил обект на загриженост на местни и международни наблюдатели на правата на човека, а ЕСПЧ е произнесъл голям брой решения, с които е установил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ поради лошите битови условия в местата за досъдебно задържане. Понастоящем изпълнението на тези решения се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа в рамките на процедурата за засилено наблюдение на групата дела Кехайов/ Нешков.
Проблемите с равното третиране на обвиняемите и подсъдимите в досъдебното наказателно производство в България
Изследване, проведено от Българския хелзинкски комитет (БХК), съвместно с неправителствени организации от Белгия, Гърция и Румъния.
Всеки трети задържан от българската полиция е бил малтретиран, показва ново международно изследване
Нови данни от сравнително изследване в пет държави, членки на Европейския съюз, показва, че всеки трети лишен от свобода, който преди това е задържан в полицията, се оплаква от физическо малтретиране или по време на задържането, или вътре в полицейското управление.
Продължилото две години изследване е проведено от Българския хелзинкски комитет (БХК), съвместно с четири други неправителствени организации от Белгия, Гърция и Румъния. Проектът е насочен към разкриване на структурни проблеми в досъдебното наказателно производство и неговото съответствие с европейското право.
В рамките на проекта в четирите държави членки бяха осъществени изследвания върху представителни извадки на наскоро лишени от свобода по ключови въпроси на полицейското задържане, употребата на сила, достъпа до адвокатска защита, превод и информация, достъпа до медицински преглед, както и условията на задържане.
В България бяха интервюирани 1010 лишени от свобода, чиито досъдебни производства са започнали след 1 юли 2019 г. Сред тях в извадката със значителни дялове попаднаха представители на основните етнически малцинства, чужденци, жени и непълнолетни.
Голяма част от лишените от свобода, интервюирани в изследването, са жертва на грубо посегателство върху техните човешки права, както и на пряка дискриминация. Този проблем е отчетен като системен при ромите, които много по-често са жертви на полицейско насилие, съпроводено с обиди, визиращи етническата им принадлежност.
„Става дума за широко разпространени практики в голяма част от българските полицейски управления, която остава ненаказана“, коментира д-р Красимир Кънев, ръководител на изследователския проект за България. „Това ново изследване само потвърждава наблюденията на голям брой местни и международни наблюдатели на правата на човека в България, които от години изразяват своята загриженост в тази връзка“, допълва той.
Сериозен е проблемът и с непряката дискриминация, която е налице при еднакво третиране на групи, които са в по-уязвимо положение от други. Изследването разкрива несъразмерно неблагоприятни последици от прилагането на общи разпоредби, политики или мерки върху различни уязвими групи в наказателното производство. Такъв е случаят например с:
- достъпа до качествена адвокатска защита в досъдебното производство, от липсата на каквато са засегнати неблагоприятно ромите, чужденците и непълнолетните;
- неравния достъп до медицински преглед след полицейското задържане, от което са засегнати неблагоприятно чужденците и ромите;
- липсата на превод или некачествения превод по време на полицейското задържане и на досъдебното производство, от което са засегнати неблагоприятно преди всичко чужденците, но и някои представители на етническите малцинства;
- разликите в сроковете на задържане под стража в досъдебното производство, от което са засегнати неблагоприятно чужденците и непълнолетните;
- разликите в материалните условия на задържането в следствените арести, от което са засегнати неблагоприятно ромите, чужденците и непълнолетните.
Наред с неравенството в третирането, българската система на наказателно правосъдие допуска и сериозни нарушения на правата на човека, от което страдат всички. Такъв е случаят с големия брой задържани от полицията, срещу които се употребяват непропорционално сила и помощни средства; лошия достъп до адвокатска защита по време на полицейското задържане; неадекватния достъп до медицински преглед веднага след задържането; лошото качество на адвокатската защита по време на досъдебното производство; неадекватното уведомяване за правата по време на полицейското задържане; лошите битови условия на задържане в следствените арести.
Целият доклад от изследването е достъпен на сайта на БХК тук. Вижте и инфографика с акценти от данните в доклада тук.
Комитетът на министрите на Съвета на Европа изисква информация за разследванията на полицейското насилие от протестите през 2020 г.
На 2 декември 2021 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа за пореден път разгледа изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по групата дела Великова срещу България. Това е най-голямата група дела, която е на усилено наблюдение от страна на Комитета.
Първото решение по нея (убийство от полицията в условията на полицейско задържане) е още от 2000 г. Тя засяга най-тежките нарушения на правата на човека в България – убийства, изтезания и малтретиране на задържани от полицейски и пенитенциарни служители и липса на адекватно разследване, а в много случаи прикриване от прокуратурата на извършителите. Става дума за няколко десетки случая, разгледани от ЕСПЧ, а на практика – за хиляди хора, които са изгубили живота си или са били трайно инвалидизирани в резултат от побои и използване на огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи. До този момент Комитетът на министрите е приел две междинни резолюции, в които е изразил сериозна загриженост за липсата на значим прогрес в изпълнението на тази група решения.
Комитетът за пореден път прие, че решенията на ЕСПЧ не са изпълнени и отправи остри препоръки към България. По отношение на индивидуалните мерки те изискват възобновяване на разследванията по редица от делата. По отношение на общите мерки препоръките включват редица необходими изменения на законодателството, регламентиращо дейността на полицията, с цел осигуряване на ефективен достъп до адвокатска защита, включително безплатна правна помощ по време на полицейското задържане, осигуряване на системно видеонаблюдение на полицейските „разузнавателни беседи“, прехвърляне на разследването на полицейското малтретиране на независими прокурори и следователи, криминализиране на изтезанието, отстраняване на разследваните полицаи от длъжност, осигуряване на незабавно и независимо медицинско освидетелстване на жертвите, автоматично уведомяване на прокуратурата за случаите на малтретиране, подкрепа от властите на мониторинга на местата за лишаване от свобода на омбудсмана и специализираните НПО.
В отделна препоръка Комитетът на министрите изисква информация за разследванията за малтретирането на протестиращите по време на протестите през лятото на 2020 г.
„Препоръките по делото Великова и други срещу България бяха приети заедно с препоръките по друго знаково дело – Колеви срещу България“, посочи Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет. „У нас обаче към момента обществен отзвук има само втората тема, която засяга пряко съдебната реформа и правомощията на главния прокурор. Това „избутване“ на полицейското насилие извън дневния ред на обществото е една от предпоставките този проблем да не намира своето решение вече повече от две десетилетия“, допълни Кънев.
Мониторинг на насилието в затворите: Наръчник в помощ на националните превантивни механизми
Автори: Филип Хамедл и Джулиана Монина
Лишените от свобода са в по-висок риск от самоубийство
На днешната дата – 10 септември – отбелязваме Световния ден за превенция на самоубийствата. По данни на Световната здравна организация, лишените от свобода са изложени на по-висок риск от самоубийства в сравнение с хората в общността. Има редица причини за това:
- В затворите попадат по-уязвими групи хора, които традиционно са с по-висок риск от самоубийство – младите мъже, лица с психични разстройства, социално изолирани хора, хора, употребяващи наркотични вещества.
- Психологическото въздействие на задържането и лишаването от свобода, отделянето от семейството, симптомите на наркотична абстиненция, очакването на дълга присъда, както и ежедневните стресове, свързани с живота в затвора, могат да надхвърлят способностите за справяне на задържаните с условията.
- Затворът е среда, в която тормозът, физическото и сексуалното насилие не са изолирани случаи.
- В някои затворени институции липсват официални политики и процедури за идентифициране и управление на затворниците със суициден риск. Дори когато съществуват такива, претоварените или необучени пенитенциарни и медицински служители могат да пропуснат ранните предупредителни признаци за риск от самоубийство.
- Затворите и арестите са често изолирани от общностните системи за психично здраве, така че достъпът им до специалисти в тази област е затруднен или изцяло липсва.
Самоубийствата в българските затвори и арести в периода 2016-2019 г. са 14, а суицидните опити – много повече. Според международните стандарти пенитенциарните власти в България имат задължение да прилагат навременни и ефективни мерки за превенция на самоубийствата.
111 ShareLikeCommentShare
Comments
Какво постигна прокуратурата по случаите на насилие от служители в затворите и арестите през 2019 г.
Данните показват, че няма нито един внесен в съда прокурорски акт и нито едно осъдено лице, макар че новообразуваните преписки за такива случаи за годината са над 70.
Жените в затвора в България, 2016 г.
Жените в затвора в България, 2016 г.
Специален доклад за ситуацията на лишените от свобода в единствения женски затвор в България, с акцент върху правото на семеен живот, бременността, раждането и отглеждането на деца в затвора.
Настоящият доклад е естествено продължение на многогодишната дейност на Българския хелзинкски комитет (БХК),посветена на защита правата на лишените от свобода.
От 1994 г. насам БХК осъществява независим и периодичен мониторинг на затворите, като освен посещения на място, организацията получава и обработва множество жалби, сигнали и оплаквания от затворници.