2023-kanev-angelova--reformata-v-balgarskata-penitentsiarna-sistema-740x605_670x642_crop_and_resize_to_fit_478b24840a

Реформата в българската пенитенциарна система. Състояние и перспективи

С тази книга е направен опит за изследване и оценка на реалния ефект от практическите и законодателните мерки, предприети от българското правителство след пилотното решение на Европейския съд по правата на човека по делото Нешков срещу България. Те набелязват дефицитите на реформата в пенитенциарната система и очертават сферите, в които тя трябва да се продължи, за да бъдат изпълнени общите мерки на Съда. Резултатите от изследването ще бъдат съобщени на националните власти и на Комитета на министрите на Съвета на Европа, който следи за изпълнението на решенията на Съда в Страсбург.

В първата част е направен цялостен преглед на международните стандарти за третиране на лишените от свобода по наказателен ред, както и на препоръките на международните органи по правата на човека към България. Прегледът е фокусиран върху стандартите, формулирани в рамките на органите и институциите на ООН и на Съвета на Европа – двете организации, в които България членува от няколко десетилетия.

Втората част представя резултатите от изследване на практическите промени в местата за лишаване от свобода след пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и други срещу България, дало началото на всеобхватна реформа на пенитенциарната система у нас.

ИЗТЕГЛЕТЕ ОТ ТУК

Това изследване е осъществено от Българския хелзинкски комитет (БХК) по проект Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България „Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, финансиран от „Фонд Активни граждани България“ по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Водещата цел на проекта е да подобри прилагането на международните стандарти за правата на човека в арестите и затворите в България. Инициативата е продължение на дългогодишната дейност на БХК по мониторинг на ситуацията в затворените институции, застъпничество за спазване на правата на лишените от свобода и овластяване на уязвимите групи. За реализирането ѝ БХК получи подкрепа от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и омбудсмана в качеството му на Национален превантивен механизъм (НПМ).

358560933_581920334131023_5273411642854512648_n

Правно застъпничество за лишени от свобода

Обучение на Български хелзинкски комитет по проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други срещу България“, който се финансира от Норвежкия финансов механизъм.

Обучението е безплатно, но изисква предварителна регистрация.

В рамките на този проект бе подготвен наръчник за самозастъпничество – “Практически наръчник за правно застъпничество на лишените от свобода“ , в който са разяснени механизмите за защита на правата на лишените от свобода.

НАРЪЧНИКЪТ МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ онлайн на интернет страницата на проекта: www.prisonreform.bg

Обучението ще се проведе на 26.09.2023г., от 10.00 до 12.00 часа

ПРОГРАМА

10.00 – 10.15 – Въвеждащи думи: Красимир Кънев и доц. Д-р Боряна Мусева
10.15 – 10.45 – Използване на превантивното и компенсаторното средство за защита от нечовешо и унизително отнасяне
10.45 – 11.05 – Условно предсрочно освобождаване. Жалби до Омбудсмана и дейност на Националния превантивен механизъм
11.05 – 11.25 – Защита от дискриминация.Свобода на изразяването, достъп до обществена информация, контакт с медии
11.25 – 12.00 – Въпроси&Отговори. Обобщение

ЗА ВЪПРОСИ И ЗАПИСВАНЕ: toni.nenkova@gmail.com

Разгледайте Фейсбук страницата на проекта – „Реформа в затворите“

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

1

Между интеграцията и реинтеграцията на роми правонарушители

ЕТНОГРАФСКИ ДОКЛАД

Запознайте се с анализ на преживяванията след освобождаването на роми, бивши затворници, в процеса на завръщането им в общността, събиране на информация и идентифициране на най-добрите практики за ресоциализация.

В края на 2021 г. Българският хелзинкски комитет (БХК) започна работа по изследователски проект

„Между интеграцията и реинтеграцията: Работа със затворници роми“ (ROMA OFF–IN).

Проектът се подкрепя от Европейския съюз и се изпълнява в България, Италия и Румъния под общата координация на Университета на Флоренция. Проектът се фокусира върху сравнително слабо проучвана област – реинтеграция та на затворниците роми, след като изтърпят присъдите си. Основната му цел бе да събере данни за това как протича процесът на социална реинтеграция на лишени от свобода, да проучи техните нагласи и очаквания за живота им на свобода, да идентифицира кои фактори оказват влияние за по-ефективната им реинтеграция. Във фокуса на картографирането (проследяването) на процесите на социална реинтеграция на бившите правонарушители бяха най-добрите практики от гледна точка на преодоляване и намаляване на проявите на дискриминация към тях. Настоящото изследване на завръщането в общността на лишени от свобода мъже и жени с ромски етнически произход се опря на находките на предходно подобно изследване, проведено в Норвегия и Румъния (Durnescu et al., 2016; Durnescu, 2018; Durnescu, 2019; Hîrjuand Rotariu,2018).1
Проучването се проведе едновременно в България, Румъния и Италия.

Процесът на реинтеграцията на роми-правонарушители в България би могъл да срещне няколко препятствия, които, разбира се, могат да варират по своето естество и въздействие. Макар да е важно да се отбележи, че конкретните предизвикателства обикновено са различни в отделните случаи, е възможно да бъдат очертани няколко основни проблема.

Сред основните проблеми на реинтеграцията на роми-правонарушители посочени в доклада са:

• Дискриминация и стигматизация. Лицата от ромски произход често се сблъскват с дълбоко вкоренена дискриминация и стигматизация в българското общество. Негативните стереотипи и предразсъдъци могат да възпрепятстват достъпа им до заетост, жилища, образование и социални услуги. Тази дискриминация може да затрудни успешната им реинтеграция в обществото след напускане на затвора.
• Ограничени възможности за образование. Ромските общности в България често се сблъскват с пречки пред достъпа до качествено образование. Ограничените образователни възможности могат да повлияят на способността им да развият необходимите умения и квалификация за работа, което може да възпрепятства усилията им за реинтеграция. Както става видно от настоящото изследване, голяма част от участниците са с начална или основна степен на образование. Често единствената възможност за тях да продължат да учат са училищата в местата за лишаване от свобода. Решаването на този проблем чрез подобряване на достъпа до образование и насърчаване на приобщаващи политики е от решаващо значение.
• Безработица и икономически неравностойно положение. Високите нива на безработица и икономически неравностойното положение са общи предизвикателства, пред които са изправени много роми. Особено тежко е положението за осъдени лица, доколкото в България се изисква свидетелство за съдимост при постъпване на почти всякакъв вид заетост на трудов договор. Това е валидно в изключителна степен, когато става въпрос за сключване на трудов договор за нискоквалифициран труд. Липсата на възможности за работа, съчетана с дискриминационни практики, може да затрудни осигуряването на работа след излизане от затвора. Това положение може да допринесе за цикъл на бедност и социално изключване.
• Недостатъчна социална подкрепа. Ромите, освободени от затвора, може да нямат достатъчно мрежи за социална подкрепа, които да им помогнат да се справят с процеса на реинтеграцията след освобождаване. Ограничената подкрепа може да увеличи риска от рецидив и да възпрепятства успешния им преход обратно в обществото. Изключително важни са всеобхватните системи за подкрепа, които предоставят насоки, консултации и помощ в различни аспекти на реинтеграцията.
• Достъп до жилища. Ромите могат да срещнат трудности при достъпа до подходящо жилище след освобождаването им от затвора. Дискриминацията на пазара на наемане и липсата на възможности за наемане на жилища на достъпни цени може да затруднят намирането на стабилен дом за тях. Адекватното жилищно настаняване е от решаващо значение за тяхната успешна реинтеграция и следва да бъде разгледано чрез целенасочени политики и инициативи.
• Липса на програми за рехабилитация. Наличието и ефективността на рехабилитационните програми в рамките на системата на затворите може да повлияе на процеса на реинтеграция. Недостатъчният достъп до програми, насочени към образование, професионално обучение, подкрепа за психичното здраве и лечение на злоупотреба с вещества, може да възпрепятства успешните усилия за реинтеграция.
• Зависимости: Зависимостите към алкохол и наркотични вещества могат да представляват допълнителен сложен елемент в реинтеграцията на ромите, освободени от затвора. Проблемите, свързани със злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, може да допринесат за участието им в системата на наказателното правораздаване и да създадат сериозни пречки пред включването им в обществото. Решаването на проблема със зависимостта изисква достъп до ефективни програми за рехабилитация, специализирани консултации и услуги за подкрепа, съобразени със специфичните нужди лицата от ромски произход. Чрез осигуряване на цялостно лечение и подкрепа в случай на пристрастяване, ведно с усилия за справяне с основните неблагоприятни социални и икономически фактори процесът на реинтеграция би могъл да бъде значително улеснен.

Преодоляването на тези пречки изисква всеобхватен подход, който включва борба с дискриминацията, насърчаване на приобщаващи политики, подобряване на образователните възможности, засилване на професионалното обучение, осигуряване на мрежи за социална подкрепа и сътрудничество с различни заинтересовани страни, включително със самите ромски общности. Усилията следва да се съсредоточат върху овластяването на индивидите, преодоляването на стереотипите и създаването на по-приобщаващо и равноправно общество за роми-правонарушители в България.

Пълният текст на доклада по проекта можете да намерите на сайта Реформа в затворите и на сайта на Български хелзинкси комитет, последвайте линка Между интеграцията и реинтеграцията на роми-правонарушители – ЕТНОГРАФСКИ ДОКЛАД

Настоящата публикация е създадена в рамките на проекта „Между интеграцията и реинтеграцията: Работа със затворници роми“ (ROMA OFF–IN), съфинансиран по програма „Права, равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014 – 2020).
Отговорността за съдържанието е изцяло на авторите и по никакъв начин не може да се счита, че отразява позицията на Европейската комисия.

наръчник design

ПРАКТИЧЕСКИ НАРЪЧНИК ЗА ПРАВНО ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА

Целта на този наръчник е да подпомогне затворниците при упражняването и защитата на някои техни права, гарантирани от българското и от европейското законодателство.

Това не са всички права, които лишените от свобода имат. Постарали сме се да включим най-важните от тях, а също и тези, по които има натрупана практика на правоприлагащите органи.

Изданието включва дванадесет тематични части.

Темите са подбрани така, че да покриват нововъведените в законодателството средства за защита след пилотното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Нешков и други срещу България, както и други основни механизми за наблюдение и контрол върху дейността на органите по изпълнение на наказанията и защита на правата на гражданите.

Към всяка тема има приложения: примерни жалби, молби, искове и формуляри на относими документи. Някои от тях са базирани на реални казуси, по които авторите на наръчника са работили, а други са съставени специално за този наръчник.

Изданието не обхваща всички възможни проблеми, наръчникът няма претенции за изчерпателност на представените теми и средства за защита. Това се отнася и за приложенията – те обхващат само част от подходите и средствата за защита, които са достъпни за лишените от свобода.

Усилията на институционално и нормативно ниво за въвеждане на ефективен достъп за всички лишени от свобода до актуална правна информация, съдебна практика и подкрепа за използване на гарантираните в закона правни средства за защита следва да продължат.

ВНИМАНИЕ!
Включените в наръчника жалби, искове и молби са само примерни и не следва да се използват дословно, нито да се възприемат като правен съвет по конкретен казус. Имайте предвид, че законите, свързани с наказателното изпълнение и процесуалните правила, са сложни, изменят се сравнително често и могат да бъдат предмет на различно тълкуване и прилагане както от администрацията, така и от съда.

Наръчникът е отпечатан и разпространен във всички места за лишаване от свобода в България.

Може да изтеглите наръчника от тук:

ПРАКТИЧЕСКИ НАРЪЧНИК ЗА ПРАВНО ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА

Електронна версия на изданието е достъпна в интернет на сайта на проекта www.prisonreform.bg и на сайта на БХК www.bghelsinki.org.

Тази публикация е създадена като част от стратегията за насърчаване на правата на човека в местата за лишаване от свобода по проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

prison

ЕСПЧ е сезиран за унизителната липса на основни средства за лична хигиена в българските затвори

Стратегическо дело №4*

През февруари 2023 г. Българският хелзинкски комитет (БХК) сезира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от името на доживотен затворник с оплакване, че от 2018 г. насам затворническите власти го лишават от средства за поддържане на личната хигиена и здраве, както и от други стоки от първа необходимост, в противоречие със забраната за нечовешко и унизително отнасяне. Това е четвъртото дело със стратегически потенциал, по което БХК предоставя правна помощ в рамките на проект Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, финансиран от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Проблемът, който то засяга, е изключително масов и се корени в неадекватната бюджетна издръжка на лишените от свобода, както и в липсата на признат несеквестируем минимум по отношение на средствата, които затворниците получават от близките си за задоволяване на основни техни нужди в хода на изтърпяване на наказанието.

Жалбоподателят по това дело изтърпява наказание – доживотен затвор без замяна. За поддържане на хигиената той получава от затвора по два сапуна и известно количество прах за пране на месец. Други консумативи и принадлежности като самобръсначка, тоалетна хартия, четка и паста за зъби, не се осигуряват, а освен това са забранени за получаване по време на свиждане. Единственият вариант затворниците да се сдобият с тези вещи е да ги закупят от затворническата лавка. Жалбоподателят, както почти всички доживотни затворници, обаче, не полага възмезден труд. Освен това, той има натрупани задължения към държавата и дребните парични суми, които близките му изпращат се запорират в пълен размер. Запорите са наложени по инициатива на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за разноски по съдебни дела, които жалбоподателят е водил срещу институцията.

Така жалбоподателят изпада в безпомощно и унизително положение – от една страна, затворническите власти не изпълняват задължението си да му осигуряват условия и средства за лична хигиена и здраве, а от друга – той няма перспектива, че някога ще успее да изплати дълга си към държавата, за да може да си закупува необходимите консумативи сам, още повече, че дългът е натрупан в следствие на неговата активност в защита на неговите права и интереси. На затворниците е забранено да разменят вещи помежду си и това също препятства жалбоподателя да се снабди с нужните му продукти. Наред с това, жалбоподателят се оплаква, че поради невъзможност да поддържа устна хигиена от 2018 г. насам е загубил всичките си зъби.

Искът за обезщетение за вреди от нечовешко и унизително отнасяне, който жалбоподателят завежда по този повод пред националните съдилища е отхвърлен с аргументите, че законът не му гарантира исканите хигиенни консумативи, че затворническата администрация не е целяла да го унижи, а запорът върху средствата му се дължи на собственото му виновно поведение. Съдилищата не обръщат внимание на забраната за нечовешко и унизително отнася в българския закон, а обсъждат какви конкретни задължения има администрацията на затвора.

Обръщайки се към ЕСПЧ, жалбоподателят повдига оплаквания по член 3 (забрана за нечовешко и унизително отнасяне), алтернативно, член 8 (право на личен живот) от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и член 13 – право на ефективно средство за защита. “Твърденията в жалбата са, че държавата следва осигури на лишените от свобода несеквестируем минимум, за да могат те сами да посрещат и задоволяват нуждите си. Алтернативата на такъв минимум е държавата да гарантира, че чрез затворническите администрации ще посреща всички нужди на хората, но до този момент държавата не е успяла да стори това – нито хигиенните продукти са достатъчни за базова лична хигиена, нито храната в затворите отговаря на стандартите за количество и качество. “ – коментира адв. Адела Качаунова, директорка на Правната програма на БХК.

Тази публикация е създадена като част от стратегията за насърчаване на правата на човека в местата за лишаване от свобода по проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, в периода 2020-2023 БХК ще заведе няколко стратегически дела пред национални и/или международни органи.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

prison-553836_640

Съдът: Правосъдното министерство незаконосъобразно отказва достъп до информация за проверки в затворите

 

Автор: адв. Диана Драгиева

Втора година продължават безплодните опити за осветяване на съдържанието на докладите от планови проверки в затворите, затворническите общежития, поправителните домове и арестите, проведени през последните години от Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията към Министерство на правосъдието. Инспекторатът отговаря за извършването на проверки за установяване на нарушения, прояви на корупция и неефективна работа на администрацията. БХК два пъти осъди министъра на правосъдието да предостави информацията, но тя остава недосегаема.

През юни 2021 г. от министерството за пръв път отказаха достъп до докладите от проверките, със следните съмнителни мотиви: 1) по реда на ЗДОИ не следва да се търсят, респ. предоставят конкретни документи, а следва да се търси, респ. предостави наличната в тях информация като такава, което е и смисълът на закона, и 2) изискването на посочените доклади попада в хипотезата на повторното използване на информация от обществения сектор.

На 28 март 2022 г. АССГ отмени отказа на министъра на правосъдието да предостави текстовете на докладите от проверките със заличени данни. Съдът, логично, отбелязва, че отказът за предоставяне на докладите е лишен от мотиви, а в случая изобщо не се касае за информация за повторно ползване. Въпреки това решение, от правосъдното министерство отново отказват да предоставят докладите, тъй като “предоставянето на информация в конкретните доклади би могло да застраши обществения ред, включително и здравето на граждани”.

През май 2022 г. БХК подава второ заявление, като този път внимателно формулира въпросите си, така че да не е необходимо предоставяне на чувствителни данни, ако такива действително се съдържат в докладите: иска се най-обща информация относно това къде, с какви цели, задачи и обхват са извършени проверките, както и направените въз основа на тях изводи, препоръки и предложения. 

Искането за информация е отхвърлено от Министерството на правосъдието и в този формат. Отказът този път е аргументиран с липсата на така зададената информация, с чувствителността на информацията, тъй като тя касае обособени постове в местата за лишаване от свобода, щатна обезпеченост, инструкции за постовите надзиратели; техника за видеонаблюдение; компрометирани заграждения и/или килии; брой и вид на въоръжение на конкретното поделение, местонахождение на оръжейната, проведени занятия за стрелкова подготовка на щата и др. Необяснимо, за втори път от министерството настояват също, че за поисканите данни се прилагат разпоредбите за повторно ползване на информация от обществения сектор.

По жалба на БХК, на 10 януари 2023 г. АССГ [DA1] отмени и този отказ на министъра на правосъдието.Според съда изложеното обстоятелство, че информацията е „чувствителна“ и може да застраши обществения ред и здравето на гражданите не се подкрепя нито от доказателствата по делото, нито представлява основание за отказ. В същото време не се сочи  информацията да е класифицирана по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, нито да засяга интересите на трети лица. Съдът връща административната преписка на министерството за ново произнасяне в 14-дневен срок, при съобразяване с дадените задължителни указания за прилагане на закона.

Към момента информацията от докладите от проверките в местата за лишаване от свобода остават тайна.


 

 Линк към решението тук.

 

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Заповед на ГДИН във връзка с определяне реда и на условията на ползване на правата на свиждания и телефонна връзка

Заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гл. комисар Ивайло Йорданов от 12.03.2020 г.