image_for_the_website_1

Поредица специализирани наръчници вече е на разположение на Националните превантивни механизми в ЕС

С издаването на четири специализирани наръчници за правата на лишените от свобода и мониторинга на условията в затворите, успешно приключва международният проект „Подобряване на съдебното сътрудничество в Европейския съюз чрез хармонизиране на стандартите за лишаване от свобода – укрепване на ролята на Националните превантивни механизми“. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз и се осъществява от водеща организация Института „Лудвиг Болцман“ в партньорство с Асоциация „Антигона“ (Италия), Българския хелзинкски комитет и Унгарския хелзинкски комитет.    

Наръчниците, придружени и от поредица видео клипове, изготвени от четирите организации, са със свободен достъп и са съставени с фокус върху дейността на Националните превантивни механизми към омбудсманите, чиито функции включват извършването на редовен мониторинг и оценка на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки това те могат да бъдат от полза и за всеки друг специалист в сферата на наказателното право, пенитенциарната система и мониторинг и защита на човешките права в местата за лишаване от свобода. 

Наръчниците са свободни за сваляне на английски език от сайта на Института „Лудвиг Болцман“, а клиповете можете да гледате в страницата @Atlas of Torture във Facebook

Преводът на наръчниците на български език е осъществен от Българския хелзинкски комитет. Те са достъпни на сайта на проекта „Реформа в затворите“:

Диана Ковачева

Годишният доклад на националния превантивен механизъм за 2020 г. показа продължаващи проблеми в затворите и арестите

През февруари беше публикуван докладът на омбудсмана на България в качеството ѝ на Национален превантивен механизъм (НПМ) в защита на правата на хората, лишени от свобода в страната. Функциите на омбудсмана като НПМ са свързани с прилагането на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията на ООН и промените в Закона за омбудсмана от 2012 г. Годишните доклади на НПМ съдържат оценка на състоянието на правата на човека в местата за лишаване от свобода и са насочени както към институциите в Република България, така и към международните организации, и неправитествени сдружения, осъществяващи дейност, свързана със защита на лицата, лишени от свобода.

В доклада се пособва, че през 2020 г. НПМ е извършила проверки в 4 затвора, 9 затворнически общежития, 4 ареста и 13 районни управления към Министерство на вътрешните работи. От проведените инспекции на условията за живот в общо 18 места за лишаване от свобода към Министерство на правосъдието се наблюдава положителна тенденция за подобряване на битовите условия и намаляване на броя на настанените лица, но другите познати проблеми в тези места все още не са разрешени.

Основни препоръки на НПМ след проверките през 2020 г.:  

  • Да се предприемат систимни усилия за решаване на проблема с наличието на хлебарки и дървеници в местата за лишаване от свобода;
  • Да се подбри системата за финансиране на социалните и здравните работници, чрез въвеждането на нова кадрова политика;
  • Да се предприемат стъпки за изменение на ЗИНЗС в частта „Медицинско обслужване“ с насоченост към нациналната здравна система;
  • Медицинските центрове да се преобразуват във вид Здравни кабинети (ЗК) по смисъла на Закона за здравето;
  • СБАЛЛС да се преобразуват в болници за продължително лечение;
  • Да бъдат взети необходимите мерки за спазване разпоредбата на чл.71а от ППЗИНЗС в ЗООТ „Дебелт“ или същото да бъде закрито.

Изводите показват, че продължава да е налице дългогодишният проблем с наличието на хлебарки и дървеници в местата за лишаване от свобода, като това е констатирано във всички проверени обекти – дори и там, където е извършван цялостен ремонт. В тази връзка са отправяни препоръки към ГДИН за търсене на алтернативни начини за справяне с този проблем. Несъмнено този проблем ще бъде във фокуса на проверките на НПМ и през настоящата година, посочва документът.

Продължават оплакванията и относно високите цени в затворническите лавки, както и липсата на работни места за лишените от свобода. Продължава се с недобрата практика да се провеждат обществени поръчки за доставка на хранителни продукти в лавките, вместо да се премине на преки доставки от търговци по места. Създадени са изкуствено високи цени, а монополът се засилва чрез списък от вещи, които могат да се закупят само от лавката и не могат да се внасят при свиждане.

Друг системен дефицит, който НПМ констатира през годините, е липсата на бюджетно финансиране на адекватни дейности при работата на социалните работници. В ново ремонтираните арести няма помещения за социални дейности, а там, където ги има (например, арестът в гр. Пловдив) – няма социални работници, които да ги осъществяват. Освен това, поради големия брой лишени от свобода, настанени във всяка затворническа група в цялата система за изпълнение на наказанията, е налице отрядна организация при изпълнение на присъдите. Това води до прекомерна натовареност на социалните работници, поради което индивидуалните планове са формални, а оценката, свързана със замяна на режима, преминаване в общежитие от открит тип и условно предсрочно освобождаване неизбежно са съпътствани от субективизъм.

НПМ констатира, че съществуват условия за нарушаване на тайната на кореспонденцията. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗИНЗС: „Кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления“. В резултат на тази регламентация администрацията в местата за лишаване от свобода придоби правомощия по контрол на кореспонденцията на лишени от свобода без санкцията на съдебен орган. В тази връзка НПМ смята, че е необходимо да се въведат ясни и точни законови критерии кога е допустимо нарушаването на тайната на кореспонденцията, като се съобрази чл. 34 от Конституцията на Република България, според който: „(1)Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. (2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.“

Според доклада през отчетния период са постъпили повече сигнали за упражняване на насилие, както между лишени от свобода и така и от надзорно-охранителния състав. Например лишен от свобода изпълняващ функциите на санитар в СБАЛЛС – гр. София травматизирал лишен от свобода, за когото се грижел. Впоследствие е отстранен. При проверки на НПМ в затвора – гр. София и затвора – гр. Ловеч за нанесен побой от надзорно-охранителния състав НПМ препоръча разследване и в случай на установяване на нарушение – дисциплинарни производства срещу служителите.

Можете да разгледате целия доклад в библиотеката на сайта „Реформа в затворите“.

Снимка: Диана Ковачева, омбудсман и Национален превантивен механизъм на България. Източник: https://www.ombudsman.bg/

Годишен доклад на омбудсмана като Национален превантивен механизъм, 2020 г.

Годишните доклади на НПМ съдържат оценка на състоянието на правата на човека в местата за лишаване от свобода и са насочени както към институциите в Република България, така и към международните организации и др.