Актуализацията на Европейските правила за затворите отбелязва една година
На 1 юли 2020 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие ново ръководство за затворническите служби относно хуманното отношение към затворниците
Отбелязваме една година от актуализацията на Европейските правила за затворите. На 1 юли 2020 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие препоръка, с която актуализира правилата, въведени през 2006 г. Тези правила съдържат ключовите правни стандарти и принципи, свързани с управлението на затворите, персонала и отношението към лишените от свобода и са международно призната отправна точка в тази област за 47-те държави членки на Съвета на Европа в тяхното законодателство, политики и практики.
Актуализацията покрива няколко аспекта от правилата за затворите, като на административно ниво тя допълва изискванията за събиране на информация за затворниците и управлението на техните досиета, както и необходимостта от осигуряване на адекватен капацитет на персонала и възможността за проверки и независим мониторинг в затворите. По отношението на третирането на лишените от свобода новите препоръки обръщат специално внимание на отношението към жените и чуждите граждани в местата за лишаване от свобода, както и на използването на специални режими като отделянето на затворници от общия поток и изолация, средства за имобилизиране и др.
Препоръката регламентира по-подробно изолацията (т.е. затварянето за повече от 22 часа на ден без значим човешки контакт). Съветът на Европа настоява, че налагането на тази мярка винаги трябва да се използва в краен случай, като винаги се взима предвид здравословното състояние на затворника. Поради много негативния ефект, който подобна мярка може да има върху физическото и психическото здраве на човека, тя трябва да бъде налагана за строго определен период от време, който трябва да бъде възможно най-кратък.
Според ревизираните правила държавите трябва да определят в националното си законодателство какъв да е максималният период, за който може да бъде наложена изолация. Освен това засегнатите затворници трябва да бъдат посещавани ежедневно от директора на затвора или упълномощен член на персонала на затвора, както и от практикуващия лекар.
Пълната актуализация на Европейските правила за затворите е достъпна на английски език на сайта на “Реформа в затворите”.
Източник: Съвета на Европа
Препоръка на Комитета на министрите на СЕ за Европейските правила за затворите, 2020 г.
На 1 юли 2020 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа (СЕ) прие препоръка, с която актуализира Европейските правила за затворите, въведени през 2006 г.
Годишната статистика на Съвета на Европа за затворите: През 2020 г. броят на лишените от свобода в Европа продължава да намалява
Общият брой на лишените от свобода в България към края на 2020 г. е 7 340 или 105.6 на 100 хиляди население.
Кудла срещу Полша, ЕСПЧ
Делото Кудла срещу Полша е едно от най-ключовите дела в ЕСПЧ за правата на затворниците. Решението по него от 26.10.2000 г. полага основата на пълна реформа на пенитенциарните законодателства в Европа.
Кудла срещу Полша – ключова стъпка към единно европейско затворническо право
Държавата трябва да гарантира, че едно лице е задържано при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на страдания или затруднения с интензивност, надвишаваща това неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и че, предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благополучие са осигурени в достатъчна степен, наред с други неща, чрез предоставянето на необходимата медицинска помощ (Голяма камара на Европейски съд по правата на човека, 26 октомври 2000 г., решение по делото Кудла с. Полша, § 94)
На 26 октомври 2020 г. се навършиха 20 години от решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Кудла срещу Полша. Това е едно от най-ключовите дела в ЕСПЧ за правата на затворниците. То полага основата на пълна реформа на пенитенциарните законодателства в Европа като налага изискване за гарантиране на човешкото достойнство и осигуряване на грижа за живота и благосъстоянието на затворниците по време на лишаването им от свобода. За пръв път в делото Кудла срещу Полша, ЕСПЧ прилага Член 3 от Конвенцията за правата на човека – забрана на изтезанията – в контекста на местата за лишаване от свобода и като гарант за хуманно отношение към задържаните.
Проектът “20 години европейско затворническо право” (20 Years of European Prison Law), в който се включват бивши затворници, защитници на правата на човека и учени, разказва за постиженията на тази съдебна практика и ефектът ѝ върху европейските затвори чрез поредица от мултимедийни материали, които ще бъдат публикувани през тази година. Началото на поредицата, закономерно, беше поставена с поглед назад към това първо ключово дело и неговата значимост, чрез разкази на хора, които са участвали или са наблюдавали отблизо процеса през 2000 г., както и ефектите от него досега – 20 години по-късно.
Кудла обхваща “общата матрица” за правото на здравеопазване и хуманни условия на лишаване от свобода, които са основна тема в споровете за местата за лишаване от свобода, разглеждани от Съда до този момент”, коментира Франсоаз Тюлкенс, една от съдийките по делото през 2000 г. в ЕСПЧ. Обхваща също и принципа на правото на условия на живот, зачитащи човешкото достойнство в затворите извън строго физическите аспекти на настаняването. В практиката си Съдът разглежда множество гледни точки на живота в местата за лишаване от свобода – например условията в отделенията със строг режим, практиките по обискиране, междуетническо насилие в арестите, доживотните присъди без право на замяна, и дори наскоро режимът на задържане на доживотни затворници. За всички тези аспекти, специалистите в европейската съдебна практика веднага могат да идентифицират принципа, на който се основава решението Кудла – Член 3 от Европейската конвенция за правата на човека. И макар че това не е първо решение за пенитенциарните условия в европейското право като цяло, определено е обобщение и изкристализираната форма на предишните решения на Съда, и също без съмнение е катализаторът, който насочи вниманието към проблемите при лишаването от свобода, коментира Тюлкенс.
Решението Кудла срещу Полша идва в период, в който Полша има огромна затворническа система, все още дълбоко повлияна от модела ГУЛАГ като страна от бившия съветски лагер. С тази мисъл Съдът се опитва да отърси най-тягостните черти от тази репресивна система чрез икономически санкции и настоява за нещо немислимо в този контекст до този момент – грижа за “благосъстоянието” на затворниците. Освен на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, Съдът обръща внимание и на факта, че въпреки настоящия си статут, те остават граждани с неизменните си граждански права и с неизменните си човешки права по Конвенцията. Същият аргумент ще залегне по-късно и в друго емблематично дело в темата за затворите – Хърст срещу Обединеното кралство от 2005 г.
На практика решението Кудла срещу Полша установява съвсем просто и категорично, че като всички други демократични институции, пенитенциарната система трябва да се води от принципите на законност и прозрачност. Така ЕСПЧ връща лишените от свобода в обществото едновременно по законов, политически и символичен начин. Това се превръща и в основата на всички следващи усилия за хуманизиране на арестите и затворите досега.
Вижте още разкази на очевидците на процеса във видеото, заснето по проекта 20 Years of European Prison Law:
Илюстрация и видео: Проект 20 Years of European Prison Law
Извадки от решението по Кудла срещу Полша на български език можете да откриете в Ръководството по практиката на ЕСПЧ за права на затворниците, а оригинала на английски език можете да прочетете тук.
Необходими са по-конкретни дефиниции и международни стандарти за затворниците в уязвими ситуации
Международните и европейските стандарти за хуманно отношение към лишените от свобода и за защита на по-уязвимите сред тях, са документите, върху които стъпват всички съвременни законодателни изменения и нови принципи на работа в затворите. Те са инструмент, който задължава националните правителства в ЕС и Съвета на Европа да гарантират правата на лишените от свобода и да подобряват условията и отношението в затворите навсякъде, където има дефицити.
Към момента обаче стандартите не са достатъчно изчерпателни по отношение на уязвимите групи в затвора. Някои от тях са много ясно и подробно дефинирани, например препоръките за задържане и третиране на жени и непълнолетни, докато други са засегнати само повърхностно или изобщо не са, като третирането на затворници от ЛГБТИ общността или принадлежащите към различни етнически, религиозни и др. малцинства.
Това беше една от темите по време на международна конференция на специалисти в сферата на мониторинг и защита на правата на човека, която се проведе онлайн тази седмица. Гости в събитието бяха представителите на омбудсманите на редица европейски държави, които функционират като национален превантивен механизъм за държавите си, както и представители на правозащитни организации и хелзинкски комитети от цяла Европа.
Организатори на събитието бяха Институт за основни човешки права (LB Institute of Fundamental and Human Rights), Асоциация Антигона (Associazione Antigone), Български хелзинкски комитет и Унгарски хелзинкски комитет по съвместен проект, чиято цел е да свърже националните превантивни механизми от цяла Европа и да изготви наръчници със стандарти на работа за тези специалисти, мониториращи условията в затворите.
Наред с темата за уязвимите ситуации при лишаване от свобода, специалистите дискутираха темите за подаване на молби и жалби от затворници, мониториране на насилието и поставянето под изолация в затворите. За всяка от темите в рамките на проекта ще бъдат изготвени подробни наръчници в услуга на професионалистите в сферата на наказателното право, правозащитните и наблюдаващи организации и омбудсманите на държавите в рамките на ЕС и Съвета на Европа.
Темата за затворниците, намиращи се в уязвима ситуация, както и тази част от наръчниците, са изготвени от Българския хелзинкски комитет и бяха представени от председателя на БХК Красимир Кънев по време на конференцията.
Не е коректно да се говори за уязвими групи като цяло, а по-скоро за хора, поставени в ситуация на уязвимост, коментира Кънев. Това е едно от положенията, по които специалистите постигнаха пълно единодушие по време на конференцията и което е ясно дефинирано в черновата на наръчника, изготвена от Българския хелзинкски комитет. До известна степен всички лишени от свобода са в такава ситуация, но опитът показва, че в различните държави и дори в различните места за лишаване в рамките на една и съща държава, уязвимите хора не са непременно част от по-голяма група, обоснована от пол, сексуална ориентация, религиозна или етническа принадлежност. Условията на дадено място могат да поставят отделни личности в уязвима позиция, а не цялата група.
Благодарение на новата ясно разписана дефиниция, акцентът в работата на мониториращите органи ще бъде поставен върху конкретните условия, повече отколкото върху стигмата и стереотипните разбирания, че например жените или ЛГБТИ хората в затвора априори са по-уязвими. Препоръката на специалистите е тази дефиниция да бъде ясно разписана и в международните стандарти, както и в тях да има подробности и критерии при какви условия лишените от свобода могат да попаднат в уязвима ситуация по време на изтърпяване на наказанието.
Наръчниците за националните превантивни механизми ще дават ценни насоки за процедурите и начините за проверка на сигурността на задържаните и за установяване на нарушения над личността в арестите и затворите; подходи за провеждане на интервю с хора в уязвима ситуация; добри практики и законови действия, които могат да се предприемат при различни случаи; подходи за справяне с насилието; правни и информационни източници в услуга на професионалистите и на затворниците.
Предстои издаването на книгите, които ще бъдат достъпни за всички специалисти в сферата.
Стратегия за развитие на пенитенциарната система в България 2020-2025
Документът е приет с Решение № 799 на Министерския съвет от 27.12.2019 г.