На 18 октомври беше публикуван докладът на Европейския комитет против изтезанията (КПИ) от неговото осмо периодично посещение в България през 2021 г.
Защо в затвора в Белене пият вода с примеси на кал? Интервю на Адв. Ивета Савова за „Факти“
Препечатваме част от интервюто на адв. Ивета Савова от екипа на БХК, публикувано на 19.10.2022 г. в сайта Факти.бг. Пълното интервю можете да прочетете тук, както и втората му част „Какви права имаме в ареста?“ тук.
Българският хелзинкски комитет (БХК), съвместно с четири други неправителствени организации от Белгия, Гърция и Румъния, са разработили проект за разкриване на структурни проблеми в досъдебното наказателно производство и неговото съответствие с европейското право. В рамките на проекта са осъществени изследвания върху представителни извадки на наскоро лишени от свобода по ключови въпроси на полицейското задържане, употребата на сила, достъпа до адвокатска защита, превод и информация, достъпа до медицински преглед, както и условията на задържане. Пред ФАКТИ по темата говори адвокат Ивета Савова от БХК.
– Адвокат Савова, ново международно изследване показва, че много често задържан от българската полиция е бил малтретиран в ареста. Какво означава това?
– Данните от изследването на Българския хелзинкски комитет (БХК), проведено в България през лятото и есента на 2021 г., сочат, че всеки четвърти, наскоро осъден на ефективно лишаване от свобода, е бил жертва на използвана спрямо него сила при задържането. Срещу всеки пет е употребена сила след отвеждането му в полицейското управление. В някои случаи, наистина, употребената сила изглежда оправдана, защото е била в отговор на съпротива срещу задържането.
Много по-често обаче полицейските служители ненужно са използвали физическа сила срещу задържаните, а дори и да е имало нужда да се използва такава сила, тя е била несъразмерна.
Често полицейските служители използват сила и помощни средства с цел наказване на място за деянието, което задържаното лице предполагаемо е извършило, а малтретирането в полицейските управления има за цел да се получи информация. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по много дела е постановявал, че всяко използване на физическа сила по отношение на човек, лишен от свобода, което не е строго необходимо в резултат от неговото собствено поведение, нарушава човешкото достойнство и следователно следва да бъде разглеждано като нарушение на правото, гарантирано от член 3 на Европейката конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – забрана на изтезанията. Съдът в Страсбург многократно е осъждал България за нарушение на член 3 от Конвенцията по дела, в които е установявал непропорционална употреба на сила от полицейски служители (ЕСПЧ, Krastanov v. Bulgaria, жалба № 50222/99; EСПЧ, Rashid v. Bulgaria, жалба № 47905/99; ЕСПЧ, Ivan Vasilev v. Bulgaria, жалба № 48130/99).
– Какви са условията в арестите и затворите у нас?
– В редица арести условията на настаняване не покриват минималните стандарти за хуманно третиране. В седем ареста килиите не са оборудвани със санитарни възли (Велико Търново, Видин, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград и частично – арестът на улица Майор Векилски в София), а в пет ареста в килиите няма достъп до слънчева светлина (Велико Търново, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград). В арестите задържаните лица остават постоянно заключени в килиите, с изключение на един час дневно, предназначен за престой на открито и физическа активност. В шест ареста няма места за престой на открито (Варна, Велико Търново, Видин, Кърджали, Смолян, Хасково), а са приспособени стаи за разходка; в ареста в Свиленград раздвижването е възможно единствено в коридора на ареста.
Почти навсякъде килиите са малки, с лоша вентилация, обзаведени много оскъдно или без нищо друго освен легло, с наличие на дървеници,
без възможност за участие в каквито и да е смислени дейности. Тази нечовешки и унизителни условия водят до психическа и физическа деградация на задържаните лица; те се използват и за натиск върху обвиняемите и подсъдимите в рамките на наказателните производства, по които са задържани. Понякога в арестите се задържат и непълнолетни обвиняеми за дълги периоди от време. Ситуацията изисква незабавни мерки от страна на властите – ремонт на сега съществуващите арести или преместването им в нови, отговарящи на минималните стандарти сгради и помещения.
– Медицинското обслужване на какво ниво е…
– Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е в колапс. Проблемите засягат всеки един аспект от дължимата здравна грижа – повърхностни първоначални прегледи, липса на профилактика и достъп до стоматологични услуги, големи забавяния при насочването към външни специалисти и външни болнични заведения, ниско качество на предоставяните услуги, критично състояние на пенитенциарната болнична грижа. Причина за това състояние са дългогодишната административна, финансова, методологическа и информационна изолация на пенитенциарното здравеопазване от гражданската здравна система и произтичащите от това недостиг на квалифициран медицински персонал, лоши медицински практики, оскъдно и амортизирано оборудване и тежки битови условия. В арестите и затворите няма специализирана лекарска помощ, а достъпът до външни специалисти не е добре координиран и се реализира с големи забавяния.
Проблемът с лошите битови условия в следствените арести в България е стар. Той многократно е бил обект на загриженост на местни и международни наблюдатели на правата на човека, а ЕСПЧ е произнесъл голям брой решения, с които е установил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ поради лошите битови условия в местата за досъдебно задържане. Понастоящем изпълнението на тези решения се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа в рамките на процедурата за засилено наблюдение на групата дела Кехайов/ Нешков.
Методическо указание за медицинското обслужване в медицинските центрове в местата за лишаване от свобода и съпътстващи документи
Методическо указание за медицинското обслужване в медицинските центрове в местата за лишаване от свобода и съпътстващи документи
Публикуваме пълния текст на Методическо указание за медицинското обслужване в лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ – (Медицински център) в местата за лишаване от свобода, подписано от главния директор на ГДИН на 23.12.2021 г. Съпътстващите документални приложения към методиката – от Приложение №1 до Приложение №9 – също са достъпни, като документите са поискани и получени от БХК по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Приложение №1: Здравен картон
Приложение №2: Анкетна карта за скрининг за риска от туберкулоза
Приложение №3: Анкета за скрининг на риска от ХИВ
Приложение №4: Декларация за информирано съгласие за провеждане на изследване за ХИВ
Приложение №5: Декларация за информирано съгласие на пациента за хоспитализация
Приложение №6: Карта за починал лишен от свобода
Приложение №7: План за дезинфекция в медицинския център при затвора
Приложение №8: Правила за разделно събиране и временно съхранение и обезвреждане на медицинските отпадъци
Приложение №9: Указания за изготвяне на медицинска справка на лишен от свобода
Екипът на “Реформа в затворите” запозна Министерството на правосъдието с най-сериозните проблеми в местата за лишаване от свобода
Няколко големи групи проблеми съществуват все още в местата за лишаване от свобода, но най-сериозният остава този с условията в арестите и тяхната пренаселеност.
Диляна Ангелова: Арести в страната са под минималните стандарти за хуманно отнасяне
Въпреки отбелязания напредък в условията в пенитенциарните заведения през последните години, реформата все още не е приключила.
Човекът зад реформата: Интервю със Светломир Нешков в Софийския затвор
Делото Нешков и други срещу България в ЕСПЧ е пилотно и основополагащо за реформата в затворите от 2015 г. насам.
Броят на изследванията за ХИВ в българските затвори продължава да намалява
В Световния ден за борба с ХИВ напомняме, че затворите са среда с висок риск за предаване на ХИВ.
Родилка в Сливенския затвор получи консултация по кърмене със съдействието на БХК
Със съдействието на Българския хелзинкски комитет се проведе първата по рода си консултация по кърмене в единствения женски затвор в България.
„Амнести интернешънъл“: Затворниците са пренебрегнати в пандемията от COVID-19
Затворниците по целия свят са напълно пренебрегнати по време на пандемията от COVID-19, показва нов доклад на международната организация за наблюдение на човешките права „Амнести интернешънъл“. В съставянето на доклада „Забравени зад решетките: COVID-19 и затворите (Forgotten Behind Bars: COVID-19 and Prisons) участва и Българският хелзинкски комитет, който предостави данни и наблюдения за положението по време на пандемията в местата за лишаване от свобода в България.
Предотвратяването на разпространението на вируса в затворите е съпътствано от системни предизвикателства и мерки за контрол, водещи до сериозни нарушения на правата на човека, включително прекомерна употреба на изолиране без съображение за вредните ефекти от изолацията, сочат заключенията от доклада. При над 11 милиона хора, лишени от свобода по света в момента, затворите в много държави са застрашени от това да се превърнат в огнища на болестта. Много затворници се борят за достъп до сапун и течаща вода, както и до лични предпазни средства, докато физическото дистанциране е трудно постижимо и достъпът до медицинска грижа е ограничен.
Пълният мащаб на заразяване с COVID-19 и свързаните с него смъртни случаи в затворите е трудно да се оцени, тъй като правителствата не предоставят публично актуална и надеждна информация. Наличните данни обаче показват тревожни тенденции. По тази причина „Амнести интернешънъл“ призовава правителствата да включат милионите хора, настанени в пренаселени килии по целия свят, в националните си програми за ваксинация. Засега в изготвянето и оповестяването на ваксинационните планове по света, се забелязва пълно пренебрегване на нуждата да се ваксинират затворниците, макар че са една от най-рисковите от заразяване групи.
Пренаселеност
Пренаселеността е широко разпозната като един от най-сериозните проблеми в местата за лишаване от свобода днес. Общо 102 държави по света са докладвали нива на запълване на капацитета от над 110%, като значителен дял от затворниците в тях са обвинени или осъдени за ненасилствени престъпления. Въпреки че са предприети стъпки за освобождаване на част от затворниците, изследванията на „Амнести интернешънъл“ показват, че настоящите темпове на освобождаване са недостатъчни за справяне с огромния риск от заразяване.
„Много страни с опасно високи нива на пренаселеност в затворите като България, Египет, Демократична република Конго и Непал, не успяха да отговорят на опасенията за създаване на огнища от COVID-19 сред лишените от свобода. В други страни, като Иран и Турция стотици затворници, задържани при произвол, включително защитници на правата на човека, бяха изключени от списъците за предсрочно и временно освобождаване, свързани с COVID-19 “, коментира Нетсанет Билей, директор „Изследвания и застъпничество“ в „Амнести интернешънъл“.
Здравна криза
Кризата от COVID-19 постави акцент върху проблемите, възникнали в резултат на годините на недостатъчно инвестиране и пренебрегване на здравните услуги в затворите. Затворническите власти не са в състояние или не желаят да се справят с нарасналата нужда от превантивни здравни мерки и медицински услуги за затворниците. По време на ранните фази на пандемията „Амнести интернешънъл“ установи, че затворници в много страни не могат да получат тест за COVID-19 поради остър недостиг, докато на някои задържани в Иран и Турция произволно се отказва медицинско лечение.
Страни като Камбоджа, Франция, Пакистан, Шри Ланка, Того и САЩ също не бяха в състояние да въведат адекватни превантивни и защитни мерки в затворите, за да ограничат разпространението на COVID-19. „Без значение кой сте или къде сте, хората заслужават достъп до маски за лице, адекватни количества сапун, дезинфектанти и чиста течаща вода“, казва Билей. „Личните предпазни средства трябва да се предоставят безплатно в затворите и правителствата трябва да увеличат достъпа до тестове и лечение за COVID-19, за да предотвратяват и контролират потенциалните огнища.“
Мерки за контрол, граничещи с жестокост
В много страни затворническите власти прибягват до драстични мерки като прекомерното и насилствено изолиране и карантиниране, което представлява сериозно нарушение на правата на човека. На някои места като Аржентина и Обединеното кралство задържаните са били изолирани по 23 часа на ден, често в продължение на седмици или месеци, показва докладът.
„В някои затвори по света бяха използвани прекомерни и унизителни мерки за изолация и карантина, за да се ограничи разпространението на COVID-19. В някои случаи това може да се окаже жестоко, нечовешко или унизително отношение. Трябва да бъдат въведени хуманни мерки за защита на затворниците в тази ситуация“, казва още Билей.
Мерките за затваряне и ограничаване на свижданията с близките в някои затвори също увеличиха рисковете за психичното и физическото състояние на задържаните. На места това предизвика протести и вълнения в затворите, на които пък надзирателите често реагираха с прекомерна сила.
„Докато някои затворнически администрации успяват да запазят посещенията, като създават необходимите условия, други прибягват до пълна забрана на посетителите, като ефективно лишават задържаните от спасителната им връзка към външния свят и подкопават тяхното емоционално и физическо благополучие“, коментират от „Амнести“.
Ваксинация на задържаните
Към момента 71 държави са въвели политика на ваксинация за поне една уязвима група в обществото. Но само малка част от тези държави са включили и лишените от свобода и персонала в затворите сред уязвимите групи. Изследването на „Амнести интернешънъл“ установява, че много други, дори и страни с по-високи доходи, масово мълчат или не конкретизират своите планове по отношение на местата за лишаване от свобода.
„Затворите създават едни от най-рисковите условия за огнища на COVID-19 и повече не можем да пренебрегваме правото на здраве на хората в тях. Липсата на яснота относно плановете за ваксинация, политиките и лечението на затворниците е неотложен въпрос и повод за притеснение на глобално ниво“, казва директорът на „Изследвания и застъпничество“. „Ако при формирането на стратегиите за ваксиниране не се даде приоритет на здравето на задържаните, това ще има катастрофални последици както за затворниците, така и за техните семейства и за обществената здравна система.“, допълва той.
„Амнести интернешънъл“ призовава държавите да не дискриминират лишените от свобода при разработването и прилагането на политики и планове за ваксинация, като поставят силен акцент върху това, че контролираната среда не позволява на затворниците да спазват физическа дистанция, нито имат хигиенните и медицински условия да се предпазят, каквито са препоръките срещу заразата по принцип. Организацията настоява държавите да положат усилия за приоритетно ваксиниране на затворниците и особено на тези, които попадат сред дефинираните рискови групи в обществото като цяло – например по-възрастните и хората с хронични заболявания.
Снимка и източник: Amnesty.org
Решение на Административен съд София-град срещу ГДИН
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерството на правосъдието бе осъдена да заплати 60 000 лв. неимуществени вреди на малолетното дете и вдовицата на затворник, починал след като институцията не е осигурила адекватно и ефективно медицинско обслужване и лечение по време на изтърпяване на наказанието.