Диана Ковачева

Годишният доклад на националния превантивен механизъм за 2020 г. показа продължаващи проблеми в затворите и арестите

by Новини

През февруари беше публикуван докладът на омбудсмана на България в качеството ѝ на Национален превантивен механизъм (НПМ) в защита на правата на хората, лишени от свобода в страната. Функциите на омбудсмана като НПМ са свързани с прилагането на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията на ООН и промените в Закона за омбудсмана от 2012 г. Годишните доклади на НПМ съдържат оценка на състоянието на правата на човека в местата за лишаване от свобода и са насочени както към институциите в Република България, така и към международните организации, и неправитествени сдружения, осъществяващи дейност, свързана със защита на лицата, лишени от свобода.

В доклада се пособва, че през 2020 г. НПМ е извършила проверки в 4 затвора, 9 затворнически общежития, 4 ареста и 13 районни управления към Министерство на вътрешните работи. От проведените инспекции на условията за живот в общо 18 места за лишаване от свобода към Министерство на правосъдието се наблюдава положителна тенденция за подобряване на битовите условия и намаляване на броя на настанените лица, но другите познати проблеми в тези места все още не са разрешени.

Основни препоръки на НПМ след проверките през 2020 г.:  

  • Да се предприемат систимни усилия за решаване на проблема с наличието на хлебарки и дървеници в местата за лишаване от свобода;
  • Да се подбри системата за финансиране на социалните и здравните работници, чрез въвеждането на нова кадрова политика;
  • Да се предприемат стъпки за изменение на ЗИНЗС в частта „Медицинско обслужване“ с насоченост към нациналната здравна система;
  • Медицинските центрове да се преобразуват във вид Здравни кабинети (ЗК) по смисъла на Закона за здравето;
  • СБАЛЛС да се преобразуват в болници за продължително лечение;
  • Да бъдат взети необходимите мерки за спазване разпоредбата на чл.71а от ППЗИНЗС в ЗООТ „Дебелт“ или същото да бъде закрито.

Изводите показват, че продължава да е налице дългогодишният проблем с наличието на хлебарки и дървеници в местата за лишаване от свобода, като това е констатирано във всички проверени обекти – дори и там, където е извършван цялостен ремонт. В тази връзка са отправяни препоръки към ГДИН за търсене на алтернативни начини за справяне с този проблем. Несъмнено този проблем ще бъде във фокуса на проверките на НПМ и през настоящата година, посочва документът.

Продължават оплакванията и относно високите цени в затворническите лавки, както и липсата на работни места за лишените от свобода. Продължава се с недобрата практика да се провеждат обществени поръчки за доставка на хранителни продукти в лавките, вместо да се премине на преки доставки от търговци по места. Създадени са изкуствено високи цени, а монополът се засилва чрез списък от вещи, които могат да се закупят само от лавката и не могат да се внасят при свиждане.

Друг системен дефицит, който НПМ констатира през годините, е липсата на бюджетно финансиране на адекватни дейности при работата на социалните работници. В ново ремонтираните арести няма помещения за социални дейности, а там, където ги има (например, арестът в гр. Пловдив) – няма социални работници, които да ги осъществяват. Освен това, поради големия брой лишени от свобода, настанени във всяка затворническа група в цялата система за изпълнение на наказанията, е налице отрядна организация при изпълнение на присъдите. Това води до прекомерна натовареност на социалните работници, поради което индивидуалните планове са формални, а оценката, свързана със замяна на режима, преминаване в общежитие от открит тип и условно предсрочно освобождаване неизбежно са съпътствани от субективизъм.

НПМ констатира, че съществуват условия за нарушаване на тайната на кореспонденцията. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗИНЗС: „Кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления“. В резултат на тази регламентация администрацията в местата за лишаване от свобода придоби правомощия по контрол на кореспонденцията на лишени от свобода без санкцията на съдебен орган. В тази връзка НПМ смята, че е необходимо да се въведат ясни и точни законови критерии кога е допустимо нарушаването на тайната на кореспонденцията, като се съобрази чл. 34 от Конституцията на Република България, според който: „(1)Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. (2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.“

Според доклада през отчетния период са постъпили повече сигнали за упражняване на насилие, както между лишени от свобода и така и от надзорно-охранителния състав. Например лишен от свобода изпълняващ функциите на санитар в СБАЛЛС – гр. София травматизирал лишен от свобода, за когото се грижел. Впоследствие е отстранен. При проверки на НПМ в затвора – гр. София и затвора – гр. Ловеч за нанесен побой от надзорно-охранителния състав НПМ препоръча разследване и в случай на установяване на нарушение – дисциплинарни производства срещу служителите.

Можете да разгледате целия доклад в библиотеката на сайта „Реформа в затворите“.

Снимка: Диана Ковачева, омбудсман и Национален превантивен механизъм на България. Източник: https://www.ombudsman.bg/

107112730_133175925082280_5501471562322380762_n

Арестите в България през 2020 г.: Какво установиха изследователите на БХК и какви са плановете за подобрения на ГДИН

by АрестиНационално застъпничествоНовини

Информационна среща между БХК и ГДИН по проекта “Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода”

justice-2071539_1280

Бивша затворничка осъди ГДИН заради системни унизителни обиски в Сливенския затвор

by НовиниНовини и истории

Макар че съдът признава нарушенията, унижаващи човешкото достойнство на жалбоподателката и ѝ присъжда обезщетение, победата е само формална.

NPMconf

Необходими са по-конкретни дефиниции и международни стандарти за затворниците в уязвими ситуации

by НовиниНовини и истории

Международните и европейските стандарти за хуманно отношение към лишените от свобода и за защита на по-уязвимите сред тях, са документите, върху които стъпват всички съвременни законодателни изменения и нови принципи на работа в затворите. Те са инструмент, който задължава националните правителства в ЕС и Съвета на Европа да гарантират правата на лишените от свобода и да подобряват условията и отношението в затворите навсякъде, където има дефицити.

Към момента обаче стандартите не са достатъчно изчерпателни по отношение на уязвимите групи в затвора. Някои от тях са много ясно и подробно дефинирани, например препоръките за задържане и третиране на жени и непълнолетни, докато други са засегнати само повърхностно или изобщо не са, като третирането на затворници от ЛГБТИ общността или принадлежащите към различни етнически, религиозни и др. малцинства. 

Това беше една от темите по време на международна конференция на специалисти в сферата на мониторинг и защита на правата на човека, която се проведе онлайн тази седмица. Гости в събитието бяха представителите на омбудсманите на редица европейски държави, които функционират като национален превантивен механизъм за държавите си, както и представители на правозащитни организации и хелзинкски комитети от цяла Европа.

Организатори на събитието бяха Институт за основни човешки права (LB Institute of Fundamental and Human Rights), Асоциация Антигона (Associazione Antigone), Български хелзинкски комитет и Унгарски хелзинкски комитет по съвместен проект, чиято цел е да свърже националните превантивни механизми от цяла Европа и да изготви наръчници със стандарти на работа за тези специалисти, мониториращи условията в затворите.  

Наред с темата за уязвимите ситуации при лишаване от свобода, специалистите дискутираха темите за подаване на молби и жалби от затворници, мониториране на насилието и поставянето под изолация в затворите. За всяка от темите в рамките на проекта ще бъдат изготвени подробни наръчници в услуга на професионалистите в сферата на наказателното право, правозащитните и наблюдаващи организации и омбудсманите на държавите в рамките на ЕС и Съвета на Европа.

Темата за затворниците, намиращи се в уязвима ситуация, както и тази част от наръчниците, са изготвени от Българския хелзинкски комитет и бяха представени от председателя на БХК Красимир Кънев по време на конференцията. 

Не е коректно да се говори за уязвими групи като цяло, а по-скоро за хора, поставени в ситуация на уязвимост, коментира Кънев. Това е едно от положенията, по които специалистите постигнаха пълно единодушие по време на конференцията и което е ясно дефинирано в черновата на наръчника, изготвена от Българския хелзинкски комитет. До известна степен всички лишени от свобода са в такава ситуация, но опитът показва, че в различните държави и дори в различните места за лишаване в рамките на една и съща държава, уязвимите хора не са непременно част от по-голяма група, обоснована от пол, сексуална ориентация, религиозна или етническа принадлежност. Условията на дадено място могат да поставят отделни личности в уязвима позиция, а не цялата група. 

Благодарение на новата ясно разписана дефиниция, акцентът в работата на мониториращите органи ще бъде поставен върху конкретните условия, повече отколкото върху стигмата и стереотипните разбирания, че например жените или ЛГБТИ хората в затвора априори са по-уязвими. Препоръката на специалистите е тази дефиниция да бъде ясно разписана и в международните стандарти, както и в тях да има подробности и критерии при какви условия лишените от свобода могат да попаднат в уязвима ситуация по време на изтърпяване на наказанието.  

Наръчниците за националните превантивни механизми ще дават ценни насоки за процедурите и начините за проверка на сигурността на задържаните и за установяване на нарушения над личността в арестите и затворите; подходи за провеждане на интервю с хора в уязвима ситуация; добри практики и законови действия, които могат да се предприемат при различни случаи; подходи за справяне с насилието; правни и информационни източници в услуга на професионалистите и на затворниците.

Предстои издаването на книгите, които ще бъдат достъпни за всички специалисти в сферата. 

Architect : Richard Rogers Partnership

ЕСПЧ: Прокурорското задържане до 72 часа трябва да може да се обжалва в съда

by НовиниНовини и истории

Липсата на възможност за обжалване в съд на задържането на обвиняеми лица с прокурорско постановление за срок до 72 часа е в нарушение на гарантираното от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията) право на съдебен контрол над законността на лишаването от свобода. Това постанови Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Марин Йосифов срещу България от 13 октомври 2020 г.

Във връзка с образувано наказателно производство за подкуп, през 2010 г. офисът на жалбоподателя, Марин Йосифов, тогава кмет на гр. Садово, е бил претърсен и от него са иззети предмети и компютърно оборудване. На същия ден жалбоподателят е задържан по данни за извършено престъпление със заповед на полицията за 24 часа по реда на Закона Министерството на вътрешните работи. След изтичане на максималния срок за задържане, Йосифов не е освободен. Вместо това е отведен пред разследващите органи, които му повдигат обвинение и го задържат наново, този път с прокурорско постановление за срок до 72 часа. Жалбоподателят остава в ареста до края на допустимия срок на задържане, без да е изправен пред съд. В крайна сметка, прокуратурата отказва да иска постоянна мярка за задържане на жалбоподателя и той е освободен под гаранция. По-късно Йосифов прави опит да обжалва 72-часовото прокурорско задържане, но съдилищата отхвърлят жалбата поради липсата на нормативно основание за нея. 

На първо място, Страсбургският съд намира нарушение на правото на жалбоподателя да бъде незабавно изправен пред съд за извършване на преглед на законността на задържането, регламентирано в чл. 5 § 3 от Европейската конвенцията за правата на човека. Той отбелязва, че още на 26-тия час от задържането прокуратурата е разполагала с информацията, въз основа на която по-късно той е бил освободен. Този факт е направил престоя му в ареста след 26-тия час необоснован и в нарушение на Конвенцията.

На следващо място, ЕСПЧ се произнася, че жалбоподателят не е разполагал с подходящо средство за защита, което да му позволи да провери законността и необходимостта от задържането му, както се изисква от член 5 § 4 от Конвенцията. Съдът установява, че към онзи момент нито законодателството, нито съдебната практика са допускали обжалване на прокурорската мярка за задържане.

Съдът също така намира, че претърсването в офиса на жалбоподателя е било в нарушение на правото на зачитане на личния му живот.  Претърсването е извършено без предварителното разрешение на съдия, какъвто е общият ред по българското законодателство. Наказателно-процесуалният кодекс допуска последващо одобряване на действията по претърсване само в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата. Националният съд обаче е одобрил протокола от претърсването без да посочва никакви аргументи за съществуването на неотложност. Това е довело до неефективност на осъществения съдебен контрол за законност на намесата в личния живот на жалбоподателя.

Council-of-Europe-Palais-de-lEurope-aerial-view-1080

Две резолюции в един ден на Комитета на министрите на Съвета на Европа с остри критики към България

by НовиниНовини и истории

В четвъртък, 1 октомври, Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие две впечатляващи по своя обем и критичност междинни резолюции по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България по групите дела Великова и Обединена македонска организация „Илинден“ и други.

Междинната резолюция е инструмент, с който Комитетът на министрите към Съвета на Европа сигнализира за продължително неизпълнение на дадено решение на Европейския съд по правата на човека. През юли и септември Българският хелзинкски комитет представи пред Комитета на министрите свои становища по изпълнението на двете групи дела.

Групата дела Великова, която датира от 2000 г., обединява случаи на смърт, нечовешко отношение, изтезание или непредоставен навременен достъп до медицинска грижа на хора по време на задържането им или в ареста. Групата дела Обединена македонска организация „Илинден“ и други обединява случаи на неоправдани откази на българските съдилища да регистрират сдружения на граждани, целящи признаването на „македонско малцинство в България“.

По групата Великова Комитетът отбелязва, че въпреки някои законодателни и процедурни промени рискът от малтретиране на арестанти остава висок. По-специално се отбелязва, че статистиката за насилие в ръцете на полицията не показва промени, че все още законът не изисква задължителното уведомяване на прокурор при оплаквания от полицейско насилие в МВР, както и че все още няма възможност да се обжалват пред съд постановленията на прокуратурата, с които се отказва образуване на досъдебно производство – често явление по дела на малтретирани от полицията.

По редица от делата в групата Комитетът отбелязва, че въпреки осъдителните решения на ЕСПЧ до ден-днешен властите не са предприели мерки да продължат разследването, а там, където има влезли в сила съдебни решения – делата да бъдат възобновени.

Комитетът специално приканва властите да осигурят навременен достъп до адвокат на задържаните лица – проблем, който за пореден път се открои покрай множеството арести по време на антиправителствените протести на 2 септември тази година в София. От органа на Съвета на Европа препоръчват и системното видеозаписване на разпитите на задържани лица, както и автоматичното уведомяване на прокурор в случаи на медицинско удостоверени наранявания на лица, задържани от полицията. Комитетът предписва още въвеждането на система за статистическо отчитане на жалбите за полицейско насилие и на дисциплинарните наказания и присъди на полицаи във връзка с малтретиране на задържани и по-засилено наблюдение от страна на омбудсмана и неправителствените организации. Тази препоръка идва точно в момента, в който СДВР отказа на Български хелзинкски комитет достъп до информация, свързана с дисциплинарните наказания на полицейски служители, употребили прекомерна физическа сила на 2 септември.

Комитетът на министрите настоява България, без повече забавяне, да инкриминира изтезанието и да обмисли инкриминирането на изтръгването на самопризнание от лице, което не е официално привлечено като обвиняем, но въпреки това е заподозряно в извършването на престъпление – една широкоразпространена практика у нас, която остава безнаказана.

Припомняме, че по данни, изискани от БХК по Закона за достъп до обществена информация, през 2019 г. има 259 преписки и 130 досъдебни производства за полицейско насилие, от които само 4 достигат до съда. Няма нито един осъден. Следващият преглед на изпълнението на делата от групата Великова ще бъде най-късно през декември 2021 г.

По делото Великова настоящата резолюция е вече трета по ред. Публикуването на две резолюции в рамките на едно разглеждане на Комитета означава, че България системно отказва да изпълнява решенията на ЕСПЧ – в дълъг период от време и по отношение на повече от едно основни права.

bars-1177698_1920

Затворническата администрация осъдена за бездействие да осигури навременно и адекватно лечение на онкоболен затворник

by Новини

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерството на правосъдието бе осъдена да заплати 60 000 лв. неимуществени вреди

Национално застъпничество

След сигнал на БХК затворници и арестанти вече имат достъп до националния телефон за безплатна правна помощ

by НовиниНовини и истории

Телефонът за безплатна правна помощ е вече достъпен от всички инсталирани в местата за лишаване от свобода телефонни апарати.