image_for_the_website_1

Поредица специализирани наръчници вече е на разположение на Националните превантивни механизми в ЕС

С издаването на четири специализирани наръчници за правата на лишените от свобода и мониторинга на условията в затворите, успешно приключва международният проект „Подобряване на съдебното сътрудничество в Европейския съюз чрез хармонизиране на стандартите за лишаване от свобода – укрепване на ролята на Националните превантивни механизми“. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз и се осъществява от водеща организация Института „Лудвиг Болцман“ в партньорство с Асоциация „Антигона“ (Италия), Българския хелзинкски комитет и Унгарския хелзинкски комитет.    

Наръчниците, придружени и от поредица видео клипове, изготвени от четирите организации, са със свободен достъп и са съставени с фокус върху дейността на Националните превантивни механизми към омбудсманите, чиито функции включват извършването на редовен мониторинг и оценка на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки това те могат да бъдат от полза и за всеки друг специалист в сферата на наказателното право, пенитенциарната система и мониторинг и защита на човешките права в местата за лишаване от свобода. 

Наръчниците са свободни за сваляне на английски език от сайта на Института „Лудвиг Болцман“, а клиповете можете да гледате в страницата @Atlas of Torture във Facebook. 

Преводът на наръчниците на български език е осъществен от Българския хелзинкски комитет. Те са достъпни на сайта на проекта „Реформа в затворите“:

Препоръка на Комитета на министрите на СЕ по изпълнението на решението по групата дела Кехайов и Нешков и други срещу България

Препоръка на Комитета на министрите на СЕ по изпълнението на решението по групата дела Кехайов и Нешков и други срещу България

На 17 септември 2021 г. след редовната си сесия Комитетът на министрите към Съвета на Европа издаде препоръка по отношение на изпълнението на решението по групата дела Кехайов срещу България и Нешков и други срещу България, засягаща материалните условия и вътрешноправните механизми за превенция и защита срещу нечовешко и унизително отнасяне.

Подробен анализ на препоръката, както и онлайн дискусия по темата можете да видите на сайта на „Реформа в затворите“.

Препоръката е достъпна на английски и френски език на сайта на СЕ:

1411th meeting, 14-16 September 2021 (DH)

H46-10 Kehayov group (Application No. 41035/98) and Neshkov and Others

(Application No. 36925/10) v. Bulgaria

Supervision of the execution of the European Court’s judgments

Изтегляне

 

Препоръка на Комитета на министрите на СЕ по изпълнението на решението по групата дела Кулински и Събев срещу България

Препоръка на Комитета на министрите на СЕ по изпълнението на решението по групата дела Кулински и Събев срещу България

На 17 септември 2021 г. след редовната си сесия Комитетът на министрите към Съвета на Европа издаде препоръка по отношение на изпълнението на решението по групата дела Кулински и Събев срещу България в ЕСПЧ, засягаща правото на затворниците да гласуват. Комитетът установява, че близо пет години след осъдителното решение, българската държава е все още на много ранен етап от прилагането на необходимите мерки, за да даде възможност на лишените от свобода да упражняват правото си на вот.

Препоръката е достъпна на английски и на френски език на сайта на СЕ:

1411th meeting, 14-16 September 2021 (DH)

H46-9 Kulinski and Sabev v. Bulgaria (Application No. 63849/09)

Supervision of the execution of the European Court’s judgments

Изтегляне

Становище на БХК по изпълнението на групи дела Кехайов и Нешков срещу България и отговорът на държавата

Становище на БХК по изпълнението на групи дела Кехайов и Нешков срещу България и отговорът на държавата

През август 2021 г. Българският хелзинкски комитет изпрати до Съвета на Европа своите наблюдения по отношение на изпълнението на най-голямата група дела в ЕСПЧ, свързани с пенитенциарната система в България – Кехайов срещу България и Нешков и други срещу България. Делата са свързани с материалните условия в местата за лишаване за свобода, както и с липсата на правни механизми за превенция и защита срещу нечовешко и унизително отнасяне.

Към становището на БХК е приложен и отговорът на българското правителство. Текстовете са достъпни на английски език.

OBSERVATIONS
OF THE BULGARIAN HELSINKI COMMITTEE ON THE EXECUTION OF THE
GROUP OF JUDGMENTS KEHAYOV V. BULGARIA (APPLICATION NO. 41035/98)
AND NESHKOV AND OTHERS V. BULGARIA (APPLICATION NO. 36925/10)

RESPONSE
of the Bulgarian Government concerning the Bulgarian Helsinki Committee’s communication on the execution of the judgments in the cases of Neshkov and Others and Kehayov group of cases

Изтегляне
Към HUDOC

 

webinar-17092021

Съветът на Европа: България трябва да работи още по подобряване на условията в затворите

Достъпът до медицинско обслужване, до хигиенни консумативи, до съд в делата за жестоко, нечовешко и унизително отношение, преследването на оплакалите се от такова отношение и пренаселеността на арестите, остават проблем.

В огласени в петък, 17 септември 2021 г., препоръки по изпълнението на редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу Република България, Комитетът на министрите на Съвета на Европа посочва, че България е отбелязала напредък в подобряването на условията в затворите, но те не са достатъчни.

Водещо сред решенията, обхванати от прегледа на изпълнението, е това по делото Нешков и други срещу България(№ 36925/10). По това дело, наред с други проблеми, ЕСПЧ посочи на българските власти необходимостта от въвеждане на ефективно превантивно и компенсаторно средство за защита на затворниците срещу нечовешки и унизителни условия на задържане. Такова беше въведено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража с изменения през 2017 г. Защитата се осъществява с искане до административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража.

Въпреки това ЕСПЧ продължи да установява нарушения и след началото на прилагане на този механизъм. Една от причините за това са ниските обезщетения, присъждани от българските съдилища – преглед на съдебната практика, извършен от БХК се натъкна на обезщетения в размер от 50 до 80 лв. за престой от няколко дни до няколко месеца в условия, които съдът признава за нечовешки и унизителни. Друг момент е повърхностното разглеждане на оплакванията на лишените от свобода в случаите на изолация, както и липсата на възможности за някаква активност на лицата, поставени под „специален режим“ по смисъла на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна.

Комитетът на министрите отправя следните препоръки към българските власти:

  • да продължат ремонтите на настоящите и строежът на нови затворнически общежития и арестни помещения, като изисква информация за практиките по предоставяне на базисни хигиенни консумативи на лишените от свобода, както и за мерките срещу инцидентното препълване на арестите;
  • да предприемат „решителни действия и обхватни реформи“ по подобряване на медицинското обслужване в затворите и арестите, което е оценено като все така незадоволително;
  • да анализират административната и съдебна практика по поставянето на лишени от свобода под специален режим и съответствието ѝ с практиката на ЕСПЧ, както и да изменят законодателството, предвиждащо автоматично поставяне под такъв режим без индивидуална оценка на риска;
  • да предоставят на Комитета детайлно описана информация по достъпа до и приложението на компенсаторното и превантивно средство за защита от изтезания и нечовешко или унизително отношение, предвидено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
  • да осигурят достъп на лишените от свобода до относимото законодателство, както и да извършат анализ дали са необходими специални мерки в отговор на твърденията за преследване на възползвали се от защитните механизми лишени от свобода;
  • да предоставят по-подробна информация относно освобождаването от съдебни такси и разноски на лишените от свобода при използване на компенсаторното и превантивно средство
  • да анализират дали конфискацията на вещи на лишени от свобода се отразява на достъпа им до базисни хигиенни консумативи и ако се установи, че е така, да се осигури или прекратяването на тези практики, или ефективен достъп до такива консумативи, осигурен от самата затворническа администрация.

На 17 септември 2021 г. Българският хелзинкски комитет организира онлайн дискусия, посветена на изпълнението на пилотното решение Нешков и други срещу България на ЕСПЧ с участието на представители на Министерство на правосъдието, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет и неправителствени организации. В рамките на срещата бяха представени и обсъдени заключенията и препоръките на Комитета на министрите, както и наблюденията на ангажираните държавни институции и граждански организации по хода на реформите в местата за лишаване от свобода и прилагането на новите правни механизми за превенция и защита срещу нечовешко и унизително отнасяне.

Събитието беше организирано в рамките на проекта “Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“. Проектът се изпълнява с финансова подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП. Основната му цел е подобряване прилагането на международните стандарти за правата на човека в пенитенциарната сфера в България.

Пълният видеозапис от събитието можете да гледате тук:

първи учебен ден

976 ученици в местата за лишаване от свобода през новата учебна година

За поредна година в местата за лишаване от свобода ще бъде открита учебната година.Справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ показва, че  от 6202 лишени от свобода във всички затвори,  976 са включени в учебната дейност през 2021/2022 г. Системата на затворите разполага със седем средни училища и шест филиала към тях, като обучението е от 1-ви до 12-ти клас. 

Тази година първокласниците в местата за лишаване от свобода са 62. Най-висок е броят на учениците в София – 272. В Стара Загора, където е най-голямото училище в системата, са 192, в единствения затвор за жени в Сливен – 57, в Поправителния дом за непълнолетни младежи към затвора във Враца –12.

  Учебният процес в местата за лишаване от свобода е съобразен с нормативната уредба на Министерството на правосъдието и МОН и се извършва от квалифицирани педагогически кадри по програми, утвърдени за всички ученици. 

Образователната дейност ще протече в съответствие с насоките на МОН за работа в условията на пандемия и спазване на общите здравни мерки, предписани от Министерство на здравеопазването. В голяма част от училищата са налични интерактивни дъски за обучение, оборудвани са стаи за компютърно обучение, работилници за придобиване на професионална квалификация, налице е богат библиотечен фонд.

Източник: Министерство на правосъдието

JobOffer-BHC

БХК търси да назначи изследовател/ка

Българският хелзинкски комитет (БХК) търси да назначи изследовател/ка на пълен щат в своята програма „Мониторинг и изследвания“. Програма „Мониторинг и изследвания“ е една от петте постоянни програми на БХК, която осъществява системно наблюдение на правата на човека в България.

Основни отговорности и преки задължения:

  • Участие в проекти на БХК, свързани с наблюдение на положението с правата на човека в България, с фокус върху уязвими групи;
  • участие в теренна работа под формата на посещения в затворени институции и провеждане на интервюта;
  • събиране и обработка на данни, предоставени от държавни институции, други органи и организации;
  • събиране на информация за правата на човека в България;
  • изготвяне на доклади;
  • участие в застъпнически дейности, в т.ч. пред държавни и общински власти;
  • координиране на дейности по проекти на БХК, в т.ч. сътрудничество с партньорски организации;
  • комуникация с лица, които се обръщат със запитвания и молби за помощ към БХК;
  • подпомагане на дейността на другите програми на БХК.

Изисквания:

  • Завършено висше образование;
  • добри познания в сферата на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона;
  • отлично писмено и говоримо владеене на български език;
  • високо писмено и говоримо владеене на английски език;
  • отлична компютърна грамотност;
  • възможност за пътуване в командировки в страната.

За предимство ще се считат:

  • Опит в мониторинга на затворени институции;
  • опит в работа и/или координиране на проекти, финансирани от европейски и други донори;
  • шофьорски умения.

Какво предлагаме ние:

  • Възможност за професионално развитие в една от най-активните граждански организации в България с близо 30-годишна история;
  • практически опит в защитата на човешките права;
  • работа в позитивна и подкрепяща среда;
  • трудов договор на пълно работно време.

Кандидатстване:

Ако желаете да кандидатствате за позицията, моля изпратете CV и мотивационно писмо на адрес: 
jobs(at)bghelsinki.org
с тема/subject: „Кандидатстване за изследовател/ка в ПМИ 2021“

Краен срок: 22 септември 2021 г., 18 ч.

БХК може да поиска допълнителни материали и документи от кандидата/тката във връзка с предишния професионален опит и квалификации. Ще се свържем само с одобрените по документи кандидати/тки. С избраните кандидати ще проведем събеседване и кратък езиков тест за владеене на
английски език.

Благодарим Ви за проявения интерес.

themis-temida-law-justice-court-cropped

Съдът глоби директора на ГД „Охрана“ за отказа му да организира конвой на задържан за погребението на майка му

Главният директор на Регионалната дирекция „Охрана“ – София Александър Манчев е глобен с 2000 лева, защото отказа да изпълни съдебно нареждане да организира конвой на задържан до гробищата, за да погребе майка си, съобщава сайта Lex.bg.

Решението на Административния съд-София град (АССГ) е окончателно и оставя в сила определението на съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд (СГС), с което тя наложи максималната глоба на Манчев.

Случаят е от миналата година, когато български гражданин беше задържан, тъй като срещу него имаше производство за изпълнение на присъда в Албания за кражба. Делото в СГС е разгледано от съдия Тодорова, която получила молба от задържания да му бъде разрешено да присъства на погребението на майка си на 5 декември 2020 г. Жената починала след боледуване от COVID-19. Още на 3 декември съдия Тодорова разреши задържаният да бъде конвоиран от затвора до Централните софийски гробища, като в определението си напомни решението на съда в Страсбург по делото Вецев срещу България с което страната ни е осъдена да плати на затворник 1500 евро, защото не е бил пуснат на погребението на брат си поради липса на процесуален ред.

Определението веднага е било изпратено до затвора в София и до РД „Охрана“, но е отхвърлено с писма последователно от директора на затвора Десислав Трайков и от Александър Манчев, които се позовават на актуалната специализираната нормативна уредба. Затворът твърди, че извършва конвой само до лечебни заведения, а охраната – само до съдилища и конвой до гробищата е невъзможен.

На първата инстанция СГС отхвърли жалбата на Манчев с мотива, че „неизпълнението на съдебния акт за конвоиране на лишен от свобода на погребение представлява опасна демонстрация на незачитане на принципа на правовата държава (върховенството на правото)“. В определението се казваше също, че отказът на Манчев да се съобрази с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), като се позовава на Закона за изпълнение на наказанията и правилника за прилагането му, е „противоправна проява на правен нихилизъм“ .

Шефът на РД „Охрана“ – София обжалва определението пред АССГ, но съставът на съда с председател и докладчик Деница Митрова го остави в сила и също подчерта, че служителите на ГД „Охрана“ трябва да конвоират задържаните. В окончателното решение на съда е направен и детайлен анализ на нормативната уредба, като изрично е посочено йерархичното старшинство –

  1. Конституция
  2. Конвенция за правата на човека
  3. Закон за съдебната власт
  4. Закон за МВР
  5. Правилник за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана”
  6. Инструкции за конвоирането, издадени от министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието
  7. „Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служители на Главна дирекция „Охрана”

В решението съдия Митрова напомня, че Конвенцията за правата на човека е част от националното законодателство и България вече е била осъдена за нарушение на чл. 8 от нея, който се отнася до правото на зачитане на личния и семейния живот. Съдът отказва и да намали глобата за Манчев, като изброява, че тя е наложена за неизпълнение на съдебен акт, но също така и за нарушение на конвенцията, което може да доведе до ново осъждане на държавата. От решението на съда става ясно още, че отказът за конвоиране извън съдебни сгради, арести и затвори е бил трайна незаконна практика в ГД „Охрана“, която според АССГ се дължи на непознаване на нормативната уредба, за което се носи дисциплинарна отговорност.