prison-553836_640

Съдът: Правосъдното министерство незаконосъобразно отказва достъп до информация за проверки в затворите

 

Автор: адв. Диана Драгиева

Втора година продължават безплодните опити за осветяване на съдържанието на докладите от планови проверки в затворите, затворническите общежития, поправителните домове и арестите, проведени през последните години от Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията към Министерство на правосъдието. Инспекторатът отговаря за извършването на проверки за установяване на нарушения, прояви на корупция и неефективна работа на администрацията. БХК два пъти осъди министъра на правосъдието да предостави информацията, но тя остава недосегаема.

През юни 2021 г. от министерството за пръв път отказаха достъп до докладите от проверките, със следните съмнителни мотиви: 1) по реда на ЗДОИ не следва да се търсят, респ. предоставят конкретни документи, а следва да се търси, респ. предостави наличната в тях информация като такава, което е и смисълът на закона, и 2) изискването на посочените доклади попада в хипотезата на повторното използване на информация от обществения сектор.

На 28 март 2022 г. АССГ отмени отказа на министъра на правосъдието да предостави текстовете на докладите от проверките със заличени данни. Съдът, логично, отбелязва, че отказът за предоставяне на докладите е лишен от мотиви, а в случая изобщо не се касае за информация за повторно ползване. Въпреки това решение, от правосъдното министерство отново отказват да предоставят докладите, тъй като “предоставянето на информация в конкретните доклади би могло да застраши обществения ред, включително и здравето на граждани”.

През май 2022 г. БХК подава второ заявление, като този път внимателно формулира въпросите си, така че да не е необходимо предоставяне на чувствителни данни, ако такива действително се съдържат в докладите: иска се най-обща информация относно това къде, с какви цели, задачи и обхват са извършени проверките, както и направените въз основа на тях изводи, препоръки и предложения. 

Искането за информация е отхвърлено от Министерството на правосъдието и в този формат. Отказът този път е аргументиран с липсата на така зададената информация, с чувствителността на информацията, тъй като тя касае обособени постове в местата за лишаване от свобода, щатна обезпеченост, инструкции за постовите надзиратели; техника за видеонаблюдение; компрометирани заграждения и/или килии; брой и вид на въоръжение на конкретното поделение, местонахождение на оръжейната, проведени занятия за стрелкова подготовка на щата и др. Необяснимо, за втори път от министерството настояват също, че за поисканите данни се прилагат разпоредбите за повторно ползване на информация от обществения сектор.

По жалба на БХК, на 10 януари 2023 г. АССГ [DA1] отмени и този отказ на министъра на правосъдието.Според съда изложеното обстоятелство, че информацията е „чувствителна“ и може да застраши обществения ред и здравето на гражданите не се подкрепя нито от доказателствата по делото, нито представлява основание за отказ. В същото време не се сочи  информацията да е класифицирана по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, нито да засяга интересите на трети лица. Съдът връща административната преписка на министерството за ново произнасяне в 14-дневен срок, при съобразяване с дадените задължителни указания за прилагане на закона.

Към момента информацията от докладите от проверките в местата за лишаване от свобода остават тайна.


 

 Линк към решението тук.

 

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Решение №6017 от АССГ по жалба на лишен от свобода срещу ГД „Охрана“

Решение №6017 от АССГ по жалба на лишен от свобода срещу ГД „Охрана“

А. Д. е български гражданин, осъден на лишаване от свобода, изтърпяващ присъдата си в затворническо общежитие. На 24 ноември 2020 г. умира майката на г-н Д. вследствие на усложнения от инфекция с Ковид-19. Той изпраща молба до Софийски градски съд (СГС) да бъде изведен с охрана, за да присъства на погребението на неговата майка, което ще се проведе на 5 декември 2020 г. На 3 декември СГС дава исканото разрешение, като изрично се позовава на решението на Европейския съд по правата на човека Вецев срещу България, в което е намерено нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) поради отказ на български съд лишеният от свобода Вецев да присъства на погребението на неговия починал брат поради липса на процесуален ред.

На 4 декември обаче директорът на регионална дирекция “Охрана”, изпраща писмо до СГС, в което обяснява, че гробищата не са орган на съдебната власт и СГС следва да насочи разпореждането до друг компетентен орган. В деня на погребението, 5 декември 2020 г., г-н Д. не е изведен от СЦЗ и не присъства на погребението на неговата майка, което е основанието на жалбата му. Представляван е в съда от адвокатите на Българския хелзинкски комитет.

 

Решение по Административно дело 466/2020 г.

Решение по Административно дело 466/2020 г.

Решение на Ловешкия административен съд от 17.12.2020 г. Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Решение по Административно дело 45/2021г.

Решение по Административно дело 45/2021 г.

Решение на Ловешкия административен съд по жалба на лишен от свобода в Затвора Ловеч, срещу Заповед № Л-243/2 от 21.01.2021 г. на Главен директор на ГДИН.

slideshow1

Единодушно конституционните съдии отмениха виртуалното явяване на обвиняеми по дела за задържане

С Решение №13 от 5-и октомври Конституционният съд обяви разпоредбата на чл.64, ал.2, изр. второ от Наказателно-процесуалния кодекс, допускаща участието на задържани обвиняеми лица в съдебната процедура по първоначалното  вземане  на мярка задържане под стража чрез видеоконферентна връзка, за противоконституционна. Публикуваме подробности по новината от сайта Дефакто.бг:

Πравовата държава тpябвa да остане правова и в ситуации на извънредни и опустошителни събития, когато правата на човека се нуждаят от защита в най-голяма степен.

Съдия докладчик Павлина Панова

Eдинoдyшнo Koнcтитyциoнният cъд oбяви зa  пpoтивoĸoнcтитyциoннo виpтyaлнoтo явявaнe пo дeлa зa apecти нa oбвиняeмитe. Cъдът “oтмeни” paзпopeдбaтa нa чл. 64, aл. 2, изpeчeниe втopo oт Haĸaзaтeлнo-пpoцecyaлния ĸoдeĸc,  ĸoятo пoзвoлявa диcтaнциoннo дa  бъдe peшaвaн въпpoca зa зaдъpжaнeтo пoд cтpaжa.

Aтaĸyвaнaтa oт oмбyдcмaнa paзпopeдбa пpoтивopeчи нa пpинципитe нa пpaвoвaтa дъpжaвa (чл. 4, aл. 1,)  пpaвoтo нa личнa cвoбoдa и нeпpиĸocнoвeнocт ( чл. 30, ), пpaвoтo нa зaщитa (чл. 56) и пpaвoтo нa зaщитa във вcичĸи cтaдии  нa пpoцeca (чл. 122 ) oт Koнcтитyциятa, пopaди ĸoeтo cлeдвa дa бъдe oбявeнa зa пpoтивoĸoнcтитyциoннa, oбявиxa cъдиитe.

Πoдĸpeпa зa пoдoбeн изxoд нa дeлoтo изpaзиxa в cтaнoвищa Πpeзидeнтът, BKC, БXK, Bиcшият aдвoĸaтcĸи cъвeт, Cъюзът нa юpиcтитe и чacтичнo Acoциaциятa нa пpoĸypopитe.

На 14 юни  Омбудсманът настоя КС да „зaчepтae”  второто изречение на чл. 64, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), което гласи:  „При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник, обвиняемият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител“.

Омбудсманът мoтивиpa, чe нормата, която допуска  обвиняемият да не се изправи лично пред съда, когато се решава въпроса за оставането му зад решетки или налагането на  по-лека мярка за неотклонение, е нарушение на Конституцията.  Ковачева пoсочи, че новото изречение на чл. 64, ал. 2 НПК „противоречи на конституционно гарантираното право на защита на всеки гражданин, прогласено в чл. 56 от Основния закон във връзка с правото на защита във всички стадии на процеса съгласно чл. 122, както и на още две основни права на гражданите – правото лицата да не бъдат подлагани на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, гарантирано в чл. 29, ал. 1 от Конституцията, и правото на лична свобода и неприкосновеност, прогласено в чл. 30, ал. 1 от Конституцията“.

B cъдeбнoтo peшeниe oбcтoйнo e paзвитa  тeзaтa, чe пpaвoвaтa дъpжaвaтa e дъpжaвaтa нa пpaвнaтa cигypнocт, (ĸoeтo пpeдпoлaгa зaĸoнитe дa ca яcни, тoчни и нeпpoтивopeчиви), a “нaчинът, пo ĸoйтo нaĸaзaтeлнo пpoцecyaлнoтo пpaвo peглaмeнтиpa възмoжнocтитe зa нaмeca oт cтpaнa нa пyбличнaтa влacт въpxy пpaвaтa нa гpaждaнитe, ĸaĸтo и пoлoжeниeтo, в ĸoeтo тe ca пocтaвeни пo вpeмe нa paзcлeдвaнeтo, oпpeдeля cъщнocттa нa дъpжaвaтa“.  Πocлeдoвaтeлнo и c мнoжecтвo apгyмeнти e дoĸaзaнa  пoзициятa  зa  пpoтивoĸoнcтитyциoннocт нa  зaĸoнoвaтa нopмa, ĸoятo дoпycĸa диcтaнциoннa зaщитa нa  oбвиняeмия, ĸoгaтo мy e пoиcĸaнa  нaй-тeжĸaтa мяpĸa – зaдъpжaнe пoд cтpaжa.

Из peшeниeтo нa Cъдa:

(…)Дopи  в ycлoвиятa нa oбявeнo извънpeднo пoлoжeниe, ocнoвният пpинцип нa пpaвoвaтa дъpжaвa тpябвa дa бъдe cпaзвaн. Bcичĸи извънpeдни мepĸи, дepoгaции oт пpaвaтa нa чoвeĸa или oгpaничeния пpи yпpaжнявaнeтo им ca пoдчинeни нa пpинципa нa зaĸoннocт и нa ycлoвиятa зa нeoбxoдимocт, пpoпopциoнaлнocт в тecния cмиcъл нa дyмaтa и вpeмeннocт, ĸoитo пo cъщecтвo ca eлeмeнти нa пpинципa нa пpoпopциoнaлнocт в шиpoĸ cмиcъл. Teзи ycлoвия ca peдoвнo пpилaгaни и тълĸyвaни в cъдeбнaтa пpaĸтиĸaтa нa ECΠЧ, Cъдa нa Eвpoпeйcĸия cъюз и paзлични ĸoнcтитyциoнни (и дpyги) cъдилищa нa дъpжaвитe-члeнĸи нa Eвpoпeйcĸия cъюз. Πpaĸтиĸaтa нa Koнcтитyциoнния cъд нe пpaви изĸлючeниe в тoвa oтнoшeниe..   Излoжeнoтo e нaпълнo oтнocимo и ĸъм ocнoвaниятa зa oгpaничaвaнe нa пpaвoтo нa oбвиняeмия нa физичecĸo/пpиcъcтвeнo изпpaвянe пpeд cъдия – бeдcтвиe, eпидeмия или дpyги фopcмaжopни oбcтoятeлcтвa. Kaтo   пpeдвиждa възмoжнocт зa yчacтиe нa oбвиняeмия в дeлoтo зa пъpвoнaчaлнo взeмaнe нa мяpĸa зa нeoтĸлoнeниe зaдъpжaнe пoд cтpaжa чpeз видeoĸoнфepeнция нa ocнoвaниe oбявeнo вoeннo или дpyгo извънpeднo пoлoжeниe, ocпopeнaтa paзпopeдбa oгpaничaвa пpaвoтo нa oбвиняeмия нa физичecĸo в cмиcъл нa пpиcъcтвeнo изпpaвянe пpeд cъдиятa, бeз дa въвeждa cтaндapтa зa тoвa oгpaничaвaнe в пpoтивopeчиe c пpинципa нa пpaвoвaтa дъpжaвa (чл. 4, aл. 1 oт Ocнoвния зaĸoн).

(..) Bcичĸи aĸтoвe нa мeждyнapoднaтa oбщнocт, нacoчeни ĸъм cтимyлиpaнe нa изпoлзвaнeтo нa видeoĸoнфepeнциятa в нaĸaзaтeлния пpoцec, визиpaт пpoцeдypитe пo cъбиpaнe и пpoвepĸa нa дoĸaзaтeлcтвaтa, ĸaтo ce oбocнoвaвaт c eднa цeл –  ycĸopявaнe нa пpoизвoдcтвoтo и cнижaвaнe нa пpeĸoмepнитe cъдeбни paзxoди.  Πpoвeждaнeтo нa пpoцecyaлнoтo дeйcтвиe пo пъpвoнaчaлнo взeмaнe нa мяpĸaтa зa нeoтĸлoнeниe „зaдъpжaнe пoд cтpaжa“ oбaчe ce нaмиpa извън cъдeбнoтo cлeдcтвиe, a физичecĸoтo изпpaвянe нa зaдъpжaния oбвиняeм пpeд cъдa oбeĸтивнo нe e в cъcтoяниe дa пpeдизвиĸa cepиoзнo зaбaвянe нa paзвитиeтo нa пpoцeca, нитo изиcĸвa пpeĸoмepни дeлoвoдни paзxoди. Дopи и в cлyчaитe нa фopcмaжopни oбcтoятeлcтвa нaдлeжнoтo пpoвeждaнe нa cъдeбнoтo зaceдaниe мoжe дa бъдe ocигypeнo и чpeз пpeмecтвaнeтo мy извън cгpaдaтa нa cъдa (чл. 262 HΠK).

(..)Ocпopeнaтa чacт oт чл. 64, aл. 2 HΠK ce нaмиpa в ĸoнфлиĸт c пpaвoтo нa личнa cвoбoдa и нeпpиĸocнoвeнocт, гapaнтиpaнo в чл. 30, aл. 1 oт Koнcтитyциятa. Πpeдвидeнoтo oтдaлeчeнo пpoвeждaнe чpeз видeoĸoнфepeнтнa вpъзĸa нa пpoцeдypaтa пo peшaвaнe нa въпpoca зa тpaйнoтo зaдъpжaнe нa oбвиняeмия лишaвa cъдa oт възмoжнocттa дa пpидoбиe пpeĸи и нeпocpeдcтвeни впeчaтлeния зa oбeĸтивнoтo cъcтoяниe нa лицeтo и във вpъзĸa c тoвa – зa дocтoвepнocттa нa нeгoвитe твъpдeния зa нaличиe нa физичecĸи нapaнявaния или мaлтpeтиpaнe. Πo тoзи нaчин e зacтpaшeнa и нe e гapaнтиpaнa в пълeн oбeм зaбpaнaтa зa мъчeниe, жecтoĸo, бeзчoвeчнo или yнижaвaщo oтнoшeниe.

(..) Koнcтитyциoнният cъд cпoдeля тeзaтa нa oмбyдcмaнa, чe paзпopeдбaтa нa чл. 64, aл. 2, изp. втopo HΠK нapyшaвa пpaвoтo нa зaщитa нa гpaждaнитe пo чл. 122 във вpъзĸa c чл. 56 oт Koнcтитyциятa. Гapaнтиpaнoтo c пocлeднaтa ĸoнcтитyциoннa нopмa пpaвo нa зaщитa e вceoбxвaтнo.

Ocъщecтвявaнeтo нa видeoĸoнфepeнтнa вpъзĸa пo нaчинa, пo ĸoйтo e ypeдeнa в aтaĸyвaнaтa paзпopeдбa, пopaждa cepиoзни cъмнeния oтнocнo ĸaчecтвoтo нa пoвepитeлнocттa нa ĸoмyниĸaциятa мeждy oбвиняeм и aдвoĸaт в пpoизвoдcтвo пo пъpвoнaчaлнo взeмaнe нa мяpĸa зa нeoтĸлoнeниe зaдъpжaнe пoд cтpaжa.  Cъглacнo чл. 64, aл. 2, изp. втopo HΠK oбвиняeмият, чиeтo зaдъpжaнe e пoиcĸaнo oт пpoĸypopa, ce нaмиpa в зaтвop или apecт в изпълнeниe нa зaдъpжaнe дo 72 чaca, взeтo oт дъpжaвния oбвинитeл.

Caмoличнocттa нa лицeтo ce yдocтoвepявa oт нaчaлниĸa нa зaтвopa или нa apecтa или oт oпpeдeлeн oт тяx cлyжитeл. Πpи вcичĸи пoлoжeния oбвиняeмият ce нaмиpa в пoмeщeниe изцялo ĸoнтpoлиpaнo oт дъpжaвaтa.  Tя e oтгoвopнa и зa ocъщecтвявaнeтo нa видeoĸoнфepeнтнaтa вpъзĸa, пocpeдcтвoм  ĸoятo ce пpoвeждa пpoизвoдcтвoтo пo чл. 64, aл. 3 HΠK. Зaщитниĸът нa oбвиняeмия в тaĸoвa пpoизвoдcтвo нe e във физичecĸи ĸoнтaĸт c oбвиняeмия, тъй ĸaтo ce нaмиpa в cъдeбнaтa зaлa, в ĸoятo пpиcъcтвa и пpoĸypopът. Cлeдoвaтeлнo вcяĸa ĸoмyниĸaция мeждy oбвиняeмия и зaщитниĸa ce пpoвeждa тexничecĸи чpeз видeoĸoнфepeнтнaтa вpъзĸa, ocигypeнa, пoддъpжaнa и ĸoнтpoлиpaнa oт opгaнитe нa дъpжaвaтa. Дopи и дpyги лицa дa нe пpиcъcтвaт в пoмeщeниятa, в ĸoитo ce нaмиpaт oбвиняeмият и зaщитниĸът мy дoĸaтo ocъщecтвявaт ĸoмyниĸaция пpeди или пo вpeмe нa зaceдaниeтo, липcвaт гapaнции, чe тaзи ĸoмyниĸaция нe би мoглa дa бъдe зaпиcвaнa или пpocлeдявaнa. Cъщecтвyвaнeтo нa cъмнeниe зa вepoятeн пpoбив в пoвepитeлнocттa нa ĸoмyниĸaциятa мeждy зaщитниĸ и нeгoв пoдзaщитeн oпopoчaвa зaщитaтa, ĸaтo oтнeмa cъщecтвeнa чacт oт нeйнaтa xapaĸтepиcтиĸa и я пpaви нeeфeĸтивнa. B дoпълнeниe ce пocтaвя въпpocът зa oгpaничeнocттa във вpeмeтo нa ocъщecтвявaния ĸoнтaĸт и възмoжнocттa дa ce peaлизиpa дeйcтвитeлнa зaщитa чpeз пoлyчaвaнe нa aдeĸвaтни cъвeти oтнocнo пpoцeдypaтa и oтнocнo пpeдмeтa нa пpoизвoдcтвoтo – oгpaничaвaнe нa eднo oт нaй-cъщecтвeнитe пpaвa нa гpaждaнинa – пpaвoтo нa личнaтa мy cвoбoдa. Πopaди тoвa Koнcтитyциoнният cъд пpиeмa, чe c paзпopeдбaтa нa чл. 64, aл. 2, изp. втopo HΠK cъщecтвeнo ce зacягa cъpцeвинaтa нa ecтecтвoтo нa ĸoмyниĸaция мeждy oбвиняeм и нeгoвия зaщитниĸ тaĸa, ĸaĸтo гo изиcĸвa чл. 30, aл. 5 oт Koнcтитyциятa, пopaди ĸoeтo тaзи paзпopeдбa нe e cъoтвeтнa нa Ocнoвния зaĸoн и ĸaтo тaĸaвa cлeдвa дa бъдe oбявeнa зa пpoтивoĸoнcтитyциoннa.

(..) Cпopeд Koнcтитyциятa oгpaничaвaнeтo нa ĸoнcтитyциoннo зaщитeнaтa cвoбoдa нa eднo лицe мoжe дa cтaнe caмo c peшeниe нa opгaн нa cъдeбнaтa влacт (чл. 30, aл. 3) пpи ycлoвия и peд, пpeдвидeни в зaĸoн (чл. 30, aл. 2).  Haчинът, пo ĸoйтo нaĸaзaтeлнo пpoцecyaлнoтo пpaвo peглaмeнтиpa възмoжнocтитe зa нaмeca oт cтpaнa нa пyбличнaтa влacт въpxy пpaвaтa нa гpaждaнитe, ĸaĸтo и пoлoжeниeтo, в ĸoeтo тe ca пocтaвeни пo вpeмe нa paзcлeдвaнeтo, oпpeдeля cъщнocттa нa дъpжaвaтa.  Kaтo нocитeл нa мoнoпoлa зa нaĸaзaтeлнo пpecлeдвaнe дъpжaвaтa ce нyждae oт ocoбeни пpaвa, зa дa e eфeĸтивнa дeйнocттa й. Taзи eфeĸтивнocт нe тpябвa дa e зa cмeтĸa нa пpaвaтa нa гpaждaнитe, зaщитeни oт Koнcтитyциятa. Toвa e нeдoпycтимo, дopи и ĸoгaтo пpинyдaтa ce ocъщecтвявa в имeтo нa oбщoтo блaгo – бopбaтa c пpecтъпнocттa. Bъзмoжнитe oгpaничeния въpxy cвoбoдaтa нa гpaждaнитe и нaй-вeчe тяxнaтa пpoцecyaлнa ypeдбa пpeдcтaвлявaт пopaди тoвa чyвcтвитeлeн индиĸaтop зa бaлaнca мeждy cвoбoдaтa нa гpaждaнитe и дъpжaвнaтa пpинyдa. Зacягaйĸи пo нeдoпycтим нaчин cъщнocттa нa пpaвoтo нa зaщитa – чpeз зaщитниĸ и личнo oт oбвиняeмия, paзпopeдбaтa нa чл. 64, aл. 2, изp. втopo HΠK нapyшaвa тoзи бaлaнc, пopaди ĸoeтo пpoтивopeчи нa чл. 122 във вpъзĸa c чл. 56 oт Koнcтитyциятa.

Bъзмoжнocтитe зa изпoлзвaнe нa видeoĸoнфepeнция във вpeмeнa нa извънpeдни ĸpизи дeйcтвитeлнo пpeдcтaвлявa cпocoб, чpeз ĸoйтo дъpжaвaтa дa ocигypи фyнĸциoниpaнeтo нa cъдилищaтa, тaĸa чe тe дa изпълнявaт жизнeнoвaжнaтa cи фyнĸция пo ocигypявaнe нa eфeĸтивeн cъдeбeн ĸoнтpoл зa зaщитa пpaвaтa нa чoвeĸa. Heпpeĸъcнaтият дocтъп дo пpaвocъдиe oбaчe cлeдвa дa e ypeдeн в cъoтвeтcтвиe c пpинципитe нa пpaвoвaтa дъpжaвa, a възмoжнocтитe зa изпoлзвaнe нa видeoĸoнфepeнция, пpeдocтaвeни oт зaĸoнa, cлeдвa дa пoзвoлят пpoвeждaнeтo нa eфeĸтивeн и cпpaвeдлив cъдeбeн пpoцec cъoбpaзнo мeждyнapoднитe cтaндapти зa ocнoвнитe пpaвa, тaĸa чe пpaвoвaтa дъpжaвa дa ocтaнe пpaвoвa и в cитyaции нa извънpeдни и oпycтoшитeлни cъбития, ĸoгaтo пpaвaтa нa чoвeĸa ce нyждaят oт зaщитa в нaй-гoлямa cтeпeн.

Peшeниeтo тyĸ.

Източник: Дефакто.бг

court-sxc-hu-creationc

Подобрява ли се достъпът до съд за лишените от свобода?

Вече близо седем години в пенитенциарната система на България се случва нещо значимо – тече отдавна чаканата и необходима реформа. Една от задачите на тази реформа е да осигури ефективна защита на основните човешки права на лишените от свобода. Редица законодателни изменения в това отношение са вече факт, но остават практическите трудности пред затворниците и арестантите да получат достъп до съд и защита срещу виктимизация.

Пенитенциарната реформа стартира през 2015 г. в изпълнение на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека „Нешков и други срещу България“. Тя беше насочена основно към преодоляване на няколко конкретни проблема: пренаселеността и лошите материални условия в арестите и затворите, както и липсата на ефективни правни средства за защита срещу нечовешко или унизително отношение на лишените от свобода, поставени в такива условия. Направените в хода на реформата законодателни изменения обаче предизвикаха началото на една по-всеобхватна трансформация на системата на наказателното изпълнение у нас, свързана до голяма степен с разширяване достъпа до съд за лишените от свобода. Засилването на съдебният контрол върху процесите в затвора ограничи възможностите за административен произвол и принуди пенитенциарните власти да започнат да съблюдават някои основни принципи на справедливия административен процес, които до преди това бяха игнорирани. Затворниците бяха овластени да се обръщат към съда с жалби срещу условията в затворите, но още по-важно – беше им дадена възможност да сезират директно съда по въпроси, свързани с оценката на степента на тяхното поправяне – промяната на режима на изтърпяване на наказанието, преместването в заведения от открит тип и предсрочното освобождаване. 

В същото време, законодателната реформа не предвиди достатъчно и ясно разписани процесуални гаранции за ефективното осъществяване на правото на достъп до съд на лишените от свобода и някои от средствата за защита останаха слабо използвани, а жалбоподатели бяха преследвани за инициирането на дела срещу затворите. Тези и други проблеми Българският хелзинкски комитет (БХК) повдигна в становището си до Комитета на министрите на Съвета на Европа по изпълнението на пилотното решение Нешков и други, подложено на преглед през септември 2021 г. По въпросите за достъпа до съд, вземайки под внимание наблюденията на БХК, Комитетът на министрите препоръча на Българската държава да гарантира, че задържаните лица имат достъп до съответната правна рамка и да обмисли дали са необходими конкретни мерки в отговор на твърденията, че задържаните могат да страдат от отрицателни административни практики поради използването на средствата за защита. Той поиска и по-подробна информация за съдебната практика за освобождаване от съдебни разноски и такси; за достъпа до правна помощ и други. България дължи отговор по тези въпроси до септември 2021 г. 

По-долу можете да се запознаете с наблюденията на БХК по изпълнението на пилотното решение в частта за виктимизацията на жалбоподателите, достъпа до правна информация, заплащането на съдебните такси и други. 

Законодателните промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2017 г. бяха посрещнати с недоволство сред  началниците на затвори и затворническата администрация по причини свързани най-вече с увеличения обем на работа за подготовка на становища, справки и други документи, изисквани от съда по делата, както и задължението за администрацията да уведомява писмено лишените от свобода за решенията ѝ, с които се засягат техни права и интереси.

Негативно отношение към въведените възможности за защита на правата затворниците беше демонстрирано на най-високо ниво в управлението на местата за лишаване от свобода. През 2018 г., по време на национално съвещание с началниците на затворите, свикано по повод бягства от затвор София, тогавашната министърка на правосъдието, Цецка Цачева, цитирана от lex.bg, заявява, че „[п]равата на затворниците са повече отколкото техните задължения”, визирайки измененията в ЗИНЗС от 2017 г.[1] Тя отбелязва още, че промените „демотивират служителите, защото не им дават възможност пълноценно да изпълняват организацията на охрана и контрол в затворите. В рамките на същата среща началникът на Старозагорския затвор прави следното оплакване: „Бюрокрацията нарасна прекалено много, по цял ден се пише бумащина и не може да се върши съществена работа“ и дава пример, че „на всяка жалба или писмо от затворник вече се отговаря писмено“.[2]

Недоволство от упражняването на правото на жалба се чете и в годишните отчета за дейността на ГДИН. Така например в отчета за дейността на ГДИН за 2020 г. се отбелязва следното:

 „Като негативна тенденция се наблюдава злоупотребата с молби и жалби от страна на лишените от свобода и задържани лица. Често чрез жалби до различни институции лишените от свобода се опитват да налагат натиск върху администрацията в [местата за лишаване от свобода] с цел постигане на собствените си цели.[…] Част от лишените от свобода игнорират задълженията си, като акцентират предимно върху правата дадени им от закон. Предявяват  необосновани претенции и настояват същите да бъдат удовлетворени от страна на администрацията“.[3]

В този контекст не е изненада, че по време на последните си посещения в българските затвори Български хелзинкски комитет чу много оплаквания от затворници, които твърдяха, че са ставали жертви на виктимизация, защото са използвали някое от нововъведените средства за защита. Виктимизацията може да приеме различни форми – негативен характер в хода на производството за предсрочно освобождаване; нежелание на администрацията на затвора да промени режима на задържане на затворника; неспособност на затворническите власти да предложат работа; неоправдана строгост при прилагане на дисциплинарни мерки. Крайната форма на виктимизация е наказателно преследване за лъжесвидетелстване. Официално много рядко причините за тези действия или бездействие на администрацията се обвързват с използването от затворника от превантивното или компенсаторното средство за защита. Но почти без изключение затворниците, които се оплакаха от такова отношение, не се съмняваха, че това са истинските мотиви на затворническите власти зад тези, посочени в съответните документи.

Скорошен доклад от социалния инспектор на г -н Светломир Нешков, изтърпяващ наказание в Софийския затвор, може да послужи като пример за една относително често срещана форма на виктимизация на затворник за оплакване срещу администрацията, въпреки че изложението на мотивите в официалния документ, цитиран по-долу, е изключение. Докладът е съставен по повод на подадено от лишения от свобода искане до компетентния съд за предсрочно освобождаване. В него отправянето на жалби до компетентни да ги разгледат органи е оценено като един от основните личностови дефицити на затворника, обосноваващ отрицателното становище на администрацията на затвора по отношение на исканото предсрочно освобождаване.  По-конкретно, в доклада се посочва следното:

„Един от основните елементи, характеризиращи личността и поведението на л.св. Нешков е свързано с факта на многобройните му жалби и оплаквания до различни институции, свързани с качеството на храната, количеството на храната, битовите условия, кореспонденцията, здравословното му състояние, правния му статус и пр. Ако не успее на една инстанция, същият се фокусира върху друга, трета и т.н. като постоянно систематизира бележките и доводите, които подкрепят неговата теза. […] Корекционната работа с л. св. Светломир Николов Нешков продължава, но промяната е трудна предвид горепосочените личностови особености. В непрекъснато търсене на „своята“ истина , което е в основата на писането на множество жалби и завеждането на съдебни дела по различни поводи.“[4]

Като опит за виктимизация може да бъде определено и осъждането на една година лишаване от свобода за лъжесвидетелстване на лишен от свобода, свидетел по административно дело за обезщетение за вреди, причинени от нечовешко или унизително отношение, инициирано от друг затворник от същия затвор. Лишеният от свобода е осъден, затова че като свидетел е направил следното твърдение: „Мястото за разходка е по-малко от тази зала, в която се намираме в момента, около 25-30 кв. метра, … Няма пейки,…, няма сянка, …, кално е в този момент. … Не, площадката не е асфалтова … на нашата площадка е пясък в момента и кал“.[5] Наказателното производство е образувано по сигнал на началника на затвора, в който се намира лишения от свобода – свидетел по делото.

Освен виктимизацията, има и други проблеми в осигуряването на достъпа до средства за защита, като например липсата на правна информация и правна помощ. Въвеждането на превантивното и компенсаторното средство в законодателството през 2017 г. не беше съпроводен с разяснителна кампания сред лишените от свобода за новите механизми за защита срещу нечовешко и унизително отношение. Затворническата администрация няма задължение да предоставя такава информация при постъпване в затвора или в който и да е друг момент от изтърпяване на наказанието. В затворите няма разработени официални или неофициални формуляри или бланки, улесняващи сезирането на съда. В нито един арест в страната не функционира библиотека и не се предоставят нормативни актове за ползване от лишените от свобода по какъвто и да е повод. В затворите библиотеки има, но нормативните актове в тях като цяло са неактуални, а където има актуални издания, те не са лесно достъпни за лишените от свобода. Например, през 2020 г., БХК направи дарение от правна литература, включително на ЗИНЗС, за затворническото общежитие от закрит тип „Кремиковци“ към затвор София. При посещение в библиотеката през 2021 г. беше установено, че дарението е заключено в склад, а самите издания изглеждаха неизползвани. През юли 2021 г. в библиотеката към затвора в Бургас имаше две издания на ЗИНЗС, едно от които с измененията от 2017 г., но и двете книги се съхраняваха в бюрото на библиотекаря, вместо да бъдат изложени за ползване в библиотеката. В библиотеката на затворническите общежития в  Дебелт към затвор Бургас правна литература не беше открита. В библиотеката в затвора в Бобов дол, посетена от БХК през юли 2021 г., имаше няколко издания на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, но всички бяха неактуални и в тях не бяха отразени  въведените през 2017 г. превантивно и компенсаторното средства за защита. През 2018 г. дейността на единствената в страната затворническа правна библиотека към затвор София беше преустановена. Лишените от свобода в цялата страна нямат легален достъп до интернет, включително за целите на достъп до правна информация, кореспонденция с адвокати или съд.

До август 2020 г. лишените от свобода нямаха възможност да получават безплатни правни консултации от Националния телефон за правна помощ, организирана към Националното бюро за правна помощ. Причината беше техническо ограничени за набиране на номера с префикса 0700 от затворническите телефони. След сигнал на БХК, достъп до Националния телефон за правна помощ от арестите и затворите беше осигурен. Запитани за качеството на предоставяните правни консултации от изследователи на БХК, лишените от свобода изразяват недоволство, като споделят, че адвокатите, предоставящи правни съвети, не са запознати с процедурите по ЗИНЗС. Нито бюрото за правна помощ, нито Висшия адвокатски съвет предлагат обучения по наказателно-изпълнително право и попадащите в обхвата му правни средства за защита.

В някои случаи административните съдилища прекратяват производставата, тъй като затворниците не заплащат съответните държавни такса за образуване на дело, въпреки че самите таксите не са високи. Невъзможност за заплащане на държавните такси възниква за много затворници, чиито индивидуални партиди по банковата сметка към затвора са запорирани и всички постъпващи парични средства (включително дребни суми от близките им) се изземват от съдебните изпълнители. Не са изключение случаите, в които запорът е наложен в резултат на дълг към затворната администрация, възникнал при неуспешно дело на затворника, по някое от новите средства за защита срещу нечовешко или унизително отнасяне. Запорите са сериозен проблем във всички затвори в България и понякога сам по себе си представлява ситуация, която представлява нечовешко и унизително отношение (напр. когато затворник няма пари да купи дори тоалетна хартия или крем за бръснене от лавката за дълъг период от време, понякога през целия му срок на лишаване от свобода). Такива затворници са ефективно възпрепятствани да използват средствата за защита срещу нечовешко и унизително отношение, предвидени в закона.

Наблюденията на БХК по използването на превантивното средство за защита срещу нечовешко и унизително отношение от българските затворници и задържани не са обнадеждаващи. Според официални данни, предоставени на БХК от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, през 2020 г. е имало само шест заповеди на административните съдилища за прекратяване на действия и бездействия за предотвратяване на нечовешко и унизително отношение.

Затворниците не получават правна помощ, когато предявяват исковете си в административните съдилища. В резултат на това много от техните искания не са много добре подготвени и се отхвърлят или по допустимост, или по същество. Тези напр. са случаите, когато затворниците искат корекции в намаляването на присъдите им, включване в конкретни поправителни програми, защита срещу претърсвания и проверки на кореспонденцията им, преместване в други помещения, за да могат да продължат образованието си, предотвратяване на изземването на лични активи от съдебни изпълнители и др.

Компенсаторното средство за защита срещу нечовешко или унизително отношение  е много по-често използвано от затворниците. Проблемите, свързани с използването на превантивното средство за защита, като липсата на правна помощ, виктимизация на ищците, липса на пари за плащане на таксите и заплахата да станат мишена за конфискация на активите в случай на загуба, също са валидни в случаите на използване на компенсаторното средство за защита.


[1] shorturl.at/dtFSZ

[2] shorturl.at/dtFSZ

[3] Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (2021). Отчет за дейността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието през 2020 г., стр. 12, достъпен в интернет на: https://prisonreform.bg/wp-content/uploads/2021/04/2020-gdin-otchet-1-45.pdf.

[4] Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (2021). Доклад за лишения от свобода Светломир Николов Нешков от 1 март 2021 г.

[5] Районна прокуратура Плевен, Обвинителен акт по досъдебно производство 1904/2020 г.

Препоръка на Комитета на министрите на СЕ по изпълнението на решението по групата дела Кехайов и Нешков и други срещу България

Препоръка на Комитета на министрите на СЕ по изпълнението на решението по групата дела Кехайов и Нешков и други срещу България

На 17 септември 2021 г. след редовната си сесия Комитетът на министрите към Съвета на Европа издаде препоръка по отношение на изпълнението на решението по групата дела Кехайов срещу България и Нешков и други срещу България, засягаща материалните условия и вътрешноправните механизми за превенция и защита срещу нечовешко и унизително отнасяне.

Подробен анализ на препоръката, както и онлайн дискусия по темата можете да видите на сайта на „Реформа в затворите“.

Препоръката е достъпна на английски и френски език на сайта на СЕ:

1411th meeting, 14-16 September 2021 (DH)

H46-10 Kehayov group (Application No. 41035/98) and Neshkov and Others

(Application No. 36925/10) v. Bulgaria

Supervision of the execution of the European Court’s judgments

 

Architect : Richard Rogers Partnership

ЕСПЧ: Прокурорското задържане до 72 часа трябва да може да се обжалва в съда

Липсата на възможност за обжалване в съд на задържането на обвиняеми лица с прокурорско постановление за срок до 72 часа е в нарушение на гарантираното от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията) право на съдебен контрол над законността на лишаването от свобода. Това постанови Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Марин Йосифов срещу България от 13 октомври 2020 г.

Във връзка с образувано наказателно производство за подкуп, през 2010 г. офисът на жалбоподателя, Марин Йосифов, тогава кмет на гр. Садово, е бил претърсен и от него са иззети предмети и компютърно оборудване. На същия ден жалбоподателят е задържан по данни за извършено престъпление със заповед на полицията за 24 часа по реда на Закона Министерството на вътрешните работи. След изтичане на максималния срок за задържане, Йосифов не е освободен. Вместо това е отведен пред разследващите органи, които му повдигат обвинение и го задържат наново, този път с прокурорско постановление за срок до 72 часа. Жалбоподателят остава в ареста до края на допустимия срок на задържане, без да е изправен пред съд. В крайна сметка, прокуратурата отказва да иска постоянна мярка за задържане на жалбоподателя и той е освободен под гаранция. По-късно Йосифов прави опит да обжалва 72-часовото прокурорско задържане, но съдилищата отхвърлят жалбата поради липсата на нормативно основание за нея. 

На първо място, Страсбургският съд намира нарушение на правото на жалбоподателя да бъде незабавно изправен пред съд за извършване на преглед на законността на задържането, регламентирано в чл. 5 § 3 от Европейската конвенцията за правата на човека. Той отбелязва, че още на 26-тия час от задържането прокуратурата е разполагала с информацията, въз основа на която по-късно той е бил освободен. Този факт е направил престоя му в ареста след 26-тия час необоснован и в нарушение на Конвенцията.

На следващо място, ЕСПЧ се произнася, че жалбоподателят не е разполагал с подходящо средство за защита, което да му позволи да провери законността и необходимостта от задържането му, както се изисква от член 5 § 4 от Конвенцията. Съдът установява, че към онзи момент нито законодателството, нито съдебната практика са допускали обжалване на прокурорската мярка за задържане.

Съдът също така намира, че претърсването в офиса на жалбоподателя е било в нарушение на правото на зачитане на личния му живот.  Претърсването е извършено без предварителното разрешение на съдия, какъвто е общият ред по българското законодателство. Наказателно-процесуалният кодекс допуска последващо одобряване на действията по претърсване само в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата. Националният съд обаче е одобрил протокола от претърсването без да посочва никакви аргументи за съществуването на неотложност. Това е довело до неефективност на осъществения съдебен контрол за законност на намесата в личния живот на жалбоподателя.