На 4 април 2021 г. са парламентарните избори на България. Подбрахме 5 интересни факта за правото на лишените от свобода на глас.
- За последно осъдените затворници в България гласуват на изборите за VII Велико Народно събрание през 1990 г. Приетата година по-късно Конституция въвежда обща забрана за гласуване за всички осъдени лица, които изтърпяват ефективно наказанието лишаване от свобода.
- През 2016 г., по делото Кулински и Събев срещу България, Европейският съд по правата на човека намира, че общото ограничаване на правото на лишените от свобода да гласуват на избори за народни представители и за членове на Европейския парламент, без оглед на техните индивидуални обстоятелства, поведение и тежестта на извършените престъпления, е в нарушение на гарантираното с чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенция право на глас.
- Към днешна дата България остава една от малкото държави в Съвета на Европа, заедно с Естония, Унгария и Русия, в които продължава да действа обща забрана за гласуване спрямо осъдените затворници.
- Обвиняемите и подсъдими лица, задържани под стража, запазват правото си на глас. Избирателни секции в арестите и затворите се образуват при наличието на не по-малко от 10 гласоподаватели. Задържаните в по-слабо натоварените арести, където не са налице условията за разкриване на избирателна секция, на практика са лишени от правото си на глас. За тях не е предвидена възможност да гласуват с подвижна урна.
- По данни на Министерство на правосъдието, около 1500 задържани лица имат право да гласуват на парламентарните избори на 4 април 2021 г.