А. Д. е български гражданин, осъден на лишаване от свобода, изтърпяващ присъдата си в затворническо общежитие. На 24 ноември 2020 г. умира майката на г-н Д. вследствие на усложнения от инфекция с Ковид-19. Той изпраща молба до Софийски градски съд (СГС) да бъде изведен с охрана, за да присъства на погребението на неговата майка, което ще се проведе на 5 декември 2020 г. На 3 декември СГС дава исканото разрешение, като изрично се позовава на решението на Европейския съд по правата на човека Вецев срещу България, в което е намерено нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) поради отказ на български съд лишеният от свобода Вецев да присъства на погребението на неговия починал брат поради липса на процесуален ред.
На 4 декември обаче директорът на регионална дирекция “Охрана”, изпраща писмо до СГС, в което обяснява, че гробищата не са орган на съдебната власт и СГС следва да насочи разпореждането до друг компетентен орган. В деня на погребението, 5 декември 2020 г., г-н Д. не е изведен от СЦЗ и не присъства на погребението на неговата майка, което е основанието на жалбата му. Представляван е в съда от адвокатите на Българския хелзинкски комитет.
