1

Между интеграцията и реинтеграцията на роми правонарушители

ЕТНОГРАФСКИ ДОКЛАД

Запознайте се с анализ на преживяванията след освобождаването на роми, бивши затворници, в процеса на завръщането им в общността, събиране на информация и идентифициране на най-добрите практики за ресоциализация.

В края на 2021 г. Българският хелзинкски комитет (БХК) започна работа по изследователски проект

„Между интеграцията и реинтеграцията: Работа със затворници роми“ (ROMA OFF–IN).

Проектът се подкрепя от Европейския съюз и се изпълнява в България, Италия и Румъния под общата координация на Университета на Флоренция. Проектът се фокусира върху сравнително слабо проучвана област – реинтеграция та на затворниците роми, след като изтърпят присъдите си. Основната му цел бе да събере данни за това как протича процесът на социална реинтеграция на лишени от свобода, да проучи техните нагласи и очаквания за живота им на свобода, да идентифицира кои фактори оказват влияние за по-ефективната им реинтеграция. Във фокуса на картографирането (проследяването) на процесите на социална реинтеграция на бившите правонарушители бяха най-добрите практики от гледна точка на преодоляване и намаляване на проявите на дискриминация към тях. Настоящото изследване на завръщането в общността на лишени от свобода мъже и жени с ромски етнически произход се опря на находките на предходно подобно изследване, проведено в Норвегия и Румъния (Durnescu et al., 2016; Durnescu, 2018; Durnescu, 2019; Hîrjuand Rotariu,2018).1
Проучването се проведе едновременно в България, Румъния и Италия.

Процесът на реинтеграцията на роми-правонарушители в България би могъл да срещне няколко препятствия, които, разбира се, могат да варират по своето естество и въздействие. Макар да е важно да се отбележи, че конкретните предизвикателства обикновено са различни в отделните случаи, е възможно да бъдат очертани няколко основни проблема.

Сред основните проблеми на реинтеграцията на роми-правонарушители посочени в доклада са:

• Дискриминация и стигматизация. Лицата от ромски произход често се сблъскват с дълбоко вкоренена дискриминация и стигматизация в българското общество. Негативните стереотипи и предразсъдъци могат да възпрепятстват достъпа им до заетост, жилища, образование и социални услуги. Тази дискриминация може да затрудни успешната им реинтеграция в обществото след напускане на затвора.
• Ограничени възможности за образование. Ромските общности в България често се сблъскват с пречки пред достъпа до качествено образование. Ограничените образователни възможности могат да повлияят на способността им да развият необходимите умения и квалификация за работа, което може да възпрепятства усилията им за реинтеграция. Както става видно от настоящото изследване, голяма част от участниците са с начална или основна степен на образование. Често единствената възможност за тях да продължат да учат са училищата в местата за лишаване от свобода. Решаването на този проблем чрез подобряване на достъпа до образование и насърчаване на приобщаващи политики е от решаващо значение.
• Безработица и икономически неравностойно положение. Високите нива на безработица и икономически неравностойното положение са общи предизвикателства, пред които са изправени много роми. Особено тежко е положението за осъдени лица, доколкото в България се изисква свидетелство за съдимост при постъпване на почти всякакъв вид заетост на трудов договор. Това е валидно в изключителна степен, когато става въпрос за сключване на трудов договор за нискоквалифициран труд. Липсата на възможности за работа, съчетана с дискриминационни практики, може да затрудни осигуряването на работа след излизане от затвора. Това положение може да допринесе за цикъл на бедност и социално изключване.
• Недостатъчна социална подкрепа. Ромите, освободени от затвора, може да нямат достатъчно мрежи за социална подкрепа, които да им помогнат да се справят с процеса на реинтеграцията след освобождаване. Ограничената подкрепа може да увеличи риска от рецидив и да възпрепятства успешния им преход обратно в обществото. Изключително важни са всеобхватните системи за подкрепа, които предоставят насоки, консултации и помощ в различни аспекти на реинтеграцията.
• Достъп до жилища. Ромите могат да срещнат трудности при достъпа до подходящо жилище след освобождаването им от затвора. Дискриминацията на пазара на наемане и липсата на възможности за наемане на жилища на достъпни цени може да затруднят намирането на стабилен дом за тях. Адекватното жилищно настаняване е от решаващо значение за тяхната успешна реинтеграция и следва да бъде разгледано чрез целенасочени политики и инициативи.
• Липса на програми за рехабилитация. Наличието и ефективността на рехабилитационните програми в рамките на системата на затворите може да повлияе на процеса на реинтеграция. Недостатъчният достъп до програми, насочени към образование, професионално обучение, подкрепа за психичното здраве и лечение на злоупотреба с вещества, може да възпрепятства успешните усилия за реинтеграция.
• Зависимости: Зависимостите към алкохол и наркотични вещества могат да представляват допълнителен сложен елемент в реинтеграцията на ромите, освободени от затвора. Проблемите, свързани със злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, може да допринесат за участието им в системата на наказателното правораздаване и да създадат сериозни пречки пред включването им в обществото. Решаването на проблема със зависимостта изисква достъп до ефективни програми за рехабилитация, специализирани консултации и услуги за подкрепа, съобразени със специфичните нужди лицата от ромски произход. Чрез осигуряване на цялостно лечение и подкрепа в случай на пристрастяване, ведно с усилия за справяне с основните неблагоприятни социални и икономически фактори процесът на реинтеграция би могъл да бъде значително улеснен.

Преодоляването на тези пречки изисква всеобхватен подход, който включва борба с дискриминацията, насърчаване на приобщаващи политики, подобряване на образователните възможности, засилване на професионалното обучение, осигуряване на мрежи за социална подкрепа и сътрудничество с различни заинтересовани страни, включително със самите ромски общности. Усилията следва да се съсредоточат върху овластяването на индивидите, преодоляването на стереотипите и създаването на по-приобщаващо и равноправно общество за роми-правонарушители в България.

Пълният текст на доклада по проекта можете да намерите на сайта Реформа в затворите и на сайта на Български хелзинкси комитет, последвайте линка Между интеграцията и реинтеграцията на роми-правонарушители – ЕТНОГРАФСКИ ДОКЛАД

Настоящата публикация е създадена в рамките на проекта „Между интеграцията и реинтеграцията: Работа със затворници роми“ (ROMA OFF–IN), съфинансиран по програма „Права, равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014 – 2020).
Отговорността за съдържанието е изцяло на авторите и по никакъв начин не може да се счита, че отразява позицията на Европейската комисия.

МП11

Екипът на “Реформа в затворите” запозна Министерството на правосъдието с най-сериозните проблеми в местата за лишаване от свобода

Няколко големи групи проблеми съществуват все още в местата за лишаване от свобода, но най-сериозният остава този с условията в арестите и тяхната пренаселеност.

webinar-17092021

Съветът на Европа: България трябва да работи още по подобряване на условията в затворите

Достъпът до медицинско обслужване, до хигиенни консумативи, до съд в делата за жестоко, нечовешко и унизително отношение, преследването на оплакалите се от такова отношение и пренаселеността на арестите, остават проблем.

В огласени в петък, 17 септември 2021 г., препоръки по изпълнението на редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу Република България, Комитетът на министрите на Съвета на Европа посочва, че България е отбелязала напредък в подобряването на условията в затворите, но те не са достатъчни.

Водещо сред решенията, обхванати от прегледа на изпълнението, е това по делото Нешков и други срещу България(№ 36925/10). По това дело, наред с други проблеми, ЕСПЧ посочи на българските власти необходимостта от въвеждане на ефективно превантивно и компенсаторно средство за защита на затворниците срещу нечовешки и унизителни условия на задържане. Такова беше въведено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража с изменения през 2017 г. Защитата се осъществява с искане до административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража.

Въпреки това ЕСПЧ продължи да установява нарушения и след началото на прилагане на този механизъм. Една от причините за това са ниските обезщетения, присъждани от българските съдилища – преглед на съдебната практика, извършен от БХК се натъкна на обезщетения в размер от 50 до 80 лв. за престой от няколко дни до няколко месеца в условия, които съдът признава за нечовешки и унизителни. Друг момент е повърхностното разглеждане на оплакванията на лишените от свобода в случаите на изолация, както и липсата на възможности за някаква активност на лицата, поставени под „специален режим“ по смисъла на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна.

Комитетът на министрите отправя следните препоръки към българските власти:

  • да продължат ремонтите на настоящите и строежът на нови затворнически общежития и арестни помещения, като изисква информация за практиките по предоставяне на базисни хигиенни консумативи на лишените от свобода, както и за мерките срещу инцидентното препълване на арестите;
  • да предприемат „решителни действия и обхватни реформи“ по подобряване на медицинското обслужване в затворите и арестите, което е оценено като все така незадоволително;
  • да анализират административната и съдебна практика по поставянето на лишени от свобода под специален режим и съответствието ѝ с практиката на ЕСПЧ, както и да изменят законодателството, предвиждащо автоматично поставяне под такъв режим без индивидуална оценка на риска;
  • да предоставят на Комитета детайлно описана информация по достъпа до и приложението на компенсаторното и превантивно средство за защита от изтезания и нечовешко или унизително отношение, предвидено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
  • да осигурят достъп на лишените от свобода до относимото законодателство, както и да извършат анализ дали са необходими специални мерки в отговор на твърденията за преследване на възползвали се от защитните механизми лишени от свобода;
  • да предоставят по-подробна информация относно освобождаването от съдебни такси и разноски на лишените от свобода при използване на компенсаторното и превантивно средство
  • да анализират дали конфискацията на вещи на лишени от свобода се отразява на достъпа им до базисни хигиенни консумативи и ако се установи, че е така, да се осигури или прекратяването на тези практики, или ефективен достъп до такива консумативи, осигурен от самата затворническа администрация.

На 17 септември 2021 г. Българският хелзинкски комитет организира онлайн дискусия, посветена на изпълнението на пилотното решение Нешков и други срещу България на ЕСПЧ с участието на представители на Министерство на правосъдието, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет и неправителствени организации. В рамките на срещата бяха представени и обсъдени заключенията и препоръките на Комитета на министрите, както и наблюденията на ангажираните държавни институции и граждански организации по хода на реформите в местата за лишаване от свобода и прилагането на новите правни механизми за превенция и защита срещу нечовешко и унизително отнасяне.

Събитието беше организирано в рамките на проекта “Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“. Проектът се изпълнява с финансова подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП. Основната му цел е подобряване прилагането на международните стандарти за правата на човека в пенитенциарната сфера в България.

Пълният видеозапис от събитието можете да гледате тук:

20210623-banner

Покана за предстояща застъпническа среща с адвокати по проекта „Реформа в затворите“ (23.06.2021 г.)

Българският хелзинкски комитет кани адвокати от цялата страна да се включат в национална застъпническа среща, на която да се обсъдят проблеми, свързани с:

  • Достъп до адвокатска защита и условия за провеждане на адвокатско свиждане в арестите
  • Коментар на чл. 64, ал. 2, НПК, свързан с процедурата по вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство /за участие в производството чрез видеоконференция, а не присъствено в съдебна зала/
  • Адвокатска защита при използване на компенсаторното средство за защита срещу нечовешко и унизително отнасяне /чл. 284, ЗИНЗС/ на задържани лица

През 2020 г. БХК извърши посещения на част от арестите в страната в рамките на проекта „Реформа в затворите“. Обект на мониторинга бяха и законодателството и практиката, свързани с правата на лишените от свобода. Идентифицирани бяха проблеми, засягащи достъпа до съд, адвокатска защита и защитата от изтезания на задържаните лица. 

На срещата ще представим и обсъдим правозащитни проблеми, констатирани по време на мониторинга. Ще се радваме да споделите и Вашите наблюдения за различните аспекти на адвокатската защита на задържаните лица.

Срещата се осъществява в рамките на тригодишен проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“. Проектът проследява чрез различни дейности и подходи как се осъществява реформата в българските места за лишаване от свобода. Той е финансиран от Фонд Активни граждани по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Регистрирайте се за участие до 22.06.2021 г. на този адрес. След регистрирането ще получите линк за срещата в платформата Zoom на посочения от вас имейл. 

За въпроси, свързани със събитието: Станимир Петров spetrov@bghelsinki.org и общите контакти на БХК.

107112730_133175925082280_5501471562322380762_n

Арестите в България през 2020 г.: Какво установиха изследователите на БХК и какви са плановете за подобрения на ГДИН

Информационна среща между БХК и ГДИН по проекта “Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода”