За проекта

Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода: Законодателство и практики след пилотното решение на ЕСПЧ "Нешков и други"

Този сайт е създаден като част от тригодишния проект на Български хелзинкски комитет Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“. Проектът, който стартира на 1 януари 2020 г., проследява как се осъществява реформата в българските затвори и арести. Той е финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Водещата  цел на проекта е да подобри прилагането на международните стандарти за правата на човека в арестите и затворите  в България. Инициативата е продължение на дългогодишната дейност на БХК по мониторинг на ситуацията в затворените институции, застъпничество за спазване на правата на лишените от свобода и овластяване на уязвимите групи.  

Освен да проследява развитието и дейностите по проекта, идеята на сайта е да се превърне в основен източник на информация за хода на реформата в пенитенциарната сфера и отправна точка по въпросите на правата на лишените от свобода. 

Photo34_33

Защо е необходима реформа

Основният принцип, залегнал в международните стандарти и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), свързани с правата на затворниците, е необходимостта от третиране на всички лишени от свобода с уважение към тяхното достойнство и човешки права. 

През 2015 г. Европейският съд по правата на човека постанови пилотното решение „Нешков и други срещу България“. С него Съдът намира, че пренаселеността в българските затвори и изключително лошите материални условия в тях, водят до нарушение на член 3 от Конвенцията (забрана за нечовешко и унизително отношение) по отношение на настанените в тях лишени от свобода жалбоподатели. Вземайки предвид всеобхватността, повторяемостта и устойчивостта на нарушенията, Съдът констатира, че зад тях стоят структурни проблеми, от които страда цялата пенитенциарна система в България и определя срок от 18 месеца, в който правителството да предприеме комплексни мерки за справянето с тях. Съдът подчертава и необходимостта от въвеждане на ефективни вътрешноправни превантивни и компенсаторни средства за защита от този тип нарушения, каквито към онзи момент липсват.

С пилотното решение Съдът прави конкретни предложения за подобряване на ситуацията в затворите и привеждане на националното законодателство в синхрон с Конвенцията.  По отношение на материалните условия в затворите, решението поставя два проблема, чието решаване не търпи отлагане. Първият е пренаселеността. Съдът подчертава, че ако държавата-членка не е в състояние да осигури условия в затворите, отговарящи на изискванията на член 3 от Конвенцията, то тя е длъжна или да изостави стриктната си наказателна политика или да въведе алтернативни на лишаването от свобода мерки за наказание. Позовавайки се на доклади на Комитета против изтезанията, препоръки на Съвета на Министрите и предходни свои решения, Съдът в Страсбург назовава някои възможни мерки, за справяне със ситуацията: изграждане на нови корекционни съоръжения, по-добро разпределение на лишените от свобода в затворите и затворническите общежития, намаляване броя на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, налагане на по-краткосрочни наказания, замяна на наказанието лишаване от свобода с други видове наказания, засилено приложение на института на предсрочно освобождаване и възможността за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.

Вторият проблем, който по оценка на Съда трябва спешно да бъде решен, касае лошите материални условия и липсата на хигиена в затворите.Той настоява правителството да предприеме незабавни мерки за промяна на материалните условия в затворите, така че да се преустанови нечовешкото и унизително отношение спрямо значителния брой лишени от свобода. Съдът подчертава, че липсата на финансови средства или трудности от логистичен характер на могат в никакъв случай да бъдат валидно извинение за такива лоши материални условия в затворите, които водят до нарушение на Член 3 от Конвенцията. 

Във връзка с липсата на вътрешноправно национално средство за защита срещу лицата, пострадали от унизителните и нечовешки условия в затворите, Съдът предлага на държавата въвеждането на конкретни законодателни мерки. Според виждането на Съда, такива мерки трябва да обхващат както средства за превенция на нарушенията, така и за тяхното адекватно обезщетяване, когато те вече са настъпили. По отношение на средствата за превенция, в пилотното решение се прави предложение за създаване на нарочен независим орган, който да упражнява надзор над местата за лишаване от свобода, да извършва ефективни разследвания по жалби на затворници и да може да се произнася с правно обвързващи и изпълними решения, посочващи подходящи средства за компенсация. Друго предложение на Съда е да се засилят надзорните функции на прокуратурата.

Що се отнася до средства за обезщетяване на нарушенията, Съдът също предлага различни мерки. Една от посочените е въвеждането на обща съдебна процедура за всички лица, които правят оплаквания за нарушаване на техни права по Конвенцията. Друг вариант е да се въведе специална процедура за предявяване единствено на искове относно условията на задържане, каквато е била въведена наскоро в Италия. Трети вариант за нефинансова компенсация е намаляване на срока на наказанието, пропорционално на дните, в които лицето е било подложено на нечовешко отнасяне. Не на последно място, Съдът посочва и важността от наличието на средства за финансово обезщетение.

Затвор София, 2020 г. Снимка:БХК
1589807876036

Положителните промени като част от реформата  

В изпълнение на пилотното решение, правителството стартира реформа на пенитенциарната система. През 2017 г. Бяха приети законодателни промени, целящи елиминиране на пренаселеността в арестите и затворите: въведено беше задължение за 4 кв. м. жизнена площ на лишен от свобода; изменен беше начинът на първоначално разпределение на затворниците в заведенията от открит и закрит тип с цел по-добро усвояване на свободния капацитет в общежитията от открит тип; подобрена беше нормативната уредба, свързана с предсрочното освобождаване; предоставена беше нова възможност лишените от свобода да се обръщат към съда с искане в кратки срокове да се разпореди на пенитенциарните власти да изпълнят мерки за предотвратяване или преустановяване на третиране, което противоречи на забраната за нечовешко или унизително отнасяне. С помощта основно на външно финансиране, материалната база на някои затвори и арести беше обновена.

Проблемите, които остават

Въпреки частичното подобрение на ситуацията, някои основни проблеми останаха и дори се задълбочиха. При посещение в България в края на 2017 г., Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията отчете високи нива на корупция; множество случаи на междузатворническо насилие; пренаселеност; амортизирана материална база; невъзможност за поддържане на добра хигиена; продължителни изолации за някои категории лишени от свобода; рестриктивни условия на провеждане на семейните свиждания; трудности при подаването на оплаквания и сигнали от затворниците; влошаващо се медицинско обслужване и други. Наблюденията на Националният превантивен механизъм към националния омбудсман от 2017-2019 г. потвърждават, че редица ключови пенитенциарни проблеми остават без реформа. Към началото на 2020 г. изпълнението на пилотното решение „Нешков и други“ остава под засилено наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа – органът, който следи за изпълнението на решенията на Страсбургския съд.

Каква е ролята на БХК

Правата на човека в местата за лишаване от свобода са обект на защита от БХК още от самото създаване на сдружението през 1992 г.

С настоящата инициатива ние искаме да подпомогнем успешното приключване на реформата в пенитенциарната сфера в България и да подобрим прилагането на международните стандарти за правата на човека в арестите и затворите. За целта екип на БХК:

  • ще извърши многостранна оценка на реалния ефект от практическите и законодателните мерки, предприети от правителството след решението „Нешков и други срещу България“;
  • ще набележи съществуващите слабости и дефицити и ще очертаем сферите, в които реформата трябва да се продължи, за да бъдат изпълнени общите мерки на Европейския съд;
  • ще предложи трайни стратегически решения за пълното изпълнение на решенията на Европейския съд по отношение на арестите и затворите.

Дейностите по проекта включват:

  • Мониторинг на местата за лишаване от свобода, който ще документира и оповести нарушения на човешките права в затворените институции;
  • Застъпничеството с българските власти и пред международните органи, което ще допринесе за поощряване на реформата в местата за лишаване от свобода;
  • Водене на стратегическите дела от името на жертви на нарушения, чрез които ще се атакуват структурни проблеми;
  • Провеждане на пилотни обучения в затворите, което ще овласти лишените от свобода и ще активизира техния потенциал за самозастъпничество;
  • Обучения на адвокати, които да развият и подобрят практиката си при защитаване на правата на лишените от свобода.
,,
Всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство.
Член 10, параграф 1 на Международния пакт за граждански и политически права
5627861

Становище на БХК по изпълнението на групи дела Кехайов и Нешков срещу България с акцент върху медицинската грижа в затворите

В края на 2022 г. г. Българският хелзинкски комитет, съвместно с неправителствената организация European Prison Litigation Network, изпратиха до Съвета на Евро ...

prison-553836_640

Съдът: Правосъдното министерство незаконосъобразно отказва достъп до информация за проверки в затворите

  Автор: адв. Диана Драгиева Втора година продължават безплодните опити за осветяване на съдържанието на докладите от планови проверки в затворите, затворничес ...

img_20210604_095802990

Заради “ужасяващи” условия Европейският комитет против изтезанията препоръчва да бъде закрито затворническото общежитие в Кремиковци

На 18 октомври беше публикуван докладът на Европейския комитет против изтезанията (КПИ) от неговото осмо периодично посещение в България през 2021 г.