Основният принцип, залегнал в международните стандарти и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), свързани с правата на затворниците, е необходимостта от третиране на всички лишени от свобода с уважение към тяхното достойнство и човешки права. 

През 2015 г. Европейският съд по правата на човека постанови пилотното решение „Нешков и други срещу България“. С него Съдът намира, че пренаселеността в българските затвори и изключително лошите материални условия в тях, водят до нарушение на член 3 от Конвенцията (забрана за нечовешко и унизително отношение) по отношение на настанените в тях лишени от свобода жалбоподатели. Вземайки предвид всеобхватността, повторяемостта и устойчивостта на нарушенията, Съдът констатира, че зад тях стоят структурни проблеми, от които страда цялата пенитенциарна система в България и определя срок от 18 месеца, в който правителството да предприеме комплексни мерки за справянето с тях. Съдът подчертава и необходимостта от въвеждане на ефективни вътрешноправни превантивни и компенсаторни средства за защита от този тип нарушения, каквито към онзи момент липсват.

С пилотното решение Съдът прави конкретни предложения за подобряване на ситуацията в затворите и привеждане на националното законодателство в синхрон с Конвенцията.  По отношение на материалните условия в затворите, решението поставя два проблема, чието решаване не търпи отлагане. Първият е пренаселеността. Съдът подчертава, че ако държавата-членка не е в състояние да осигури условия в затворите, отговарящи на изискванията на член 3 от Конвенцията, то тя е длъжна или да изостави стриктната си наказателна политика или да въведе алтернативни на лишаването от свобода мерки за наказание. Позовавайки се на доклади на Комитета против изтезанията, препоръки на Съвета на Министрите и предходни свои решения, Съдът в Страсбург назовава някои възможни мерки, за справяне със ситуацията: изграждане на нови корекционни съоръжения, по-добро разпределение на лишените от свобода в затворите и затворническите общежития, намаляване броя на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, налагане на по-краткосрочни наказания, замяна на наказанието лишаване от свобода с други видове наказания, засилено приложение на института на предсрочно освобождаване и възможността за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода.

Вторият проблем, който по оценка на Съда трябва спешно да бъде решен, касае лошите материални условия и липсата на хигиена в затворите.Той настоява правителството да предприеме незабавни мерки за промяна на материалните условия в затворите, така че да се преустанови нечовешкото и унизително отношение спрямо значителния брой лишени от свобода. Съдът подчертава, че липсата на финансови средства или трудности от логистичен характер на могат в никакъв случай да бъдат валидно извинение за такива лоши материални условия в затворите, които водят до нарушение на Член 3 от Конвенцията. 

Във връзка с липсата на вътрешноправно национално средство за защита срещу лицата, пострадали от унизителните и нечовешки условия в затворите, Съдът предлага на държавата въвеждането на конкретни законодателни мерки. Според виждането на Съда, такива мерки трябва да обхващат както средства за превенция на нарушенията, така и за тяхното адекватно обезщетяване, когато те вече са настъпили. По отношение на средствата за превенция, в пилотното решение се прави предложение за създаване на нарочен независим орган, който да упражнява надзор над местата за лишаване от свобода, да извършва ефективни разследвания по жалби на затворници и да може да се произнася с правно обвързващи и изпълними решения, посочващи подходящи средства за компенсация. Друго предложение на Съда е да се засилят надзорните функции на прокуратурата.

Що се отнася до средства за обезщетяване на нарушенията, Съдът също предлага различни мерки. Една от посочените е въвеждането на обща съдебна процедура за всички лица, които правят оплаквания за нарушаване на техни права по Конвенцията. Друг вариант е да се въведе специална процедура за предявяване единствено на искове относно условията на задържане, каквато е била въведена наскоро в Италия. Трети вариант за нефинансова компенсация е намаляване на срока на наказанието, пропорционално на дните, в които лицето е било подложено на нечовешко отнасяне. Не на последно място, Съдът посочва и важността от наличието на средства за финансово обезщетение.