Затворниците по целия свят са напълно пренебрегнати по време на пандемията от COVID-19, показва нов доклад на международната организация за наблюдение на човешките права „Амнести интернешънъл“. В съставянето на доклада „Забравени зад решетките: COVID-19 и затворите (Forgotten Behind Bars: COVID-19 and Prisons) участва и Българският хелзинкски комитет, който предостави данни и наблюдения за положението по време на пандемията в местата за лишаване от свобода в България.
Предотвратяването на разпространението на вируса в затворите е съпътствано от системни предизвикателства и мерки за контрол, водещи до сериозни нарушения на правата на човека, включително прекомерна употреба на изолиране без съображение за вредните ефекти от изолацията, сочат заключенията от доклада. При над 11 милиона хора, лишени от свобода по света в момента, затворите в много държави са застрашени от това да се превърнат в огнища на болестта. Много затворници се борят за достъп до сапун и течаща вода, както и до лични предпазни средства, докато физическото дистанциране е трудно постижимо и достъпът до медицинска грижа е ограничен.
Пълният мащаб на заразяване с COVID-19 и свързаните с него смъртни случаи в затворите е трудно да се оцени, тъй като правителствата не предоставят публично актуална и надеждна информация. Наличните данни обаче показват тревожни тенденции. По тази причина „Амнести интернешънъл“ призовава правителствата да включат милионите хора, настанени в пренаселени килии по целия свят, в националните си програми за ваксинация. Засега в изготвянето и оповестяването на ваксинационните планове по света, се забелязва пълно пренебрегване на нуждата да се ваксинират затворниците, макар че са една от най-рисковите от заразяване групи.
Пренаселеност
Пренаселеността е широко разпозната като един от най-сериозните проблеми в местата за лишаване от свобода днес. Общо 102 държави по света са докладвали нива на запълване на капацитета от над 110%, като значителен дял от затворниците в тях са обвинени или осъдени за ненасилствени престъпления. Въпреки че са предприети стъпки за освобождаване на част от затворниците, изследванията на „Амнести интернешънъл“ показват, че настоящите темпове на освобождаване са недостатъчни за справяне с огромния риск от заразяване.
„Много страни с опасно високи нива на пренаселеност в затворите като България, Египет, Демократична република Конго и Непал, не успяха да отговорят на опасенията за създаване на огнища от COVID-19 сред лишените от свобода. В други страни, като Иран и Турция стотици затворници, задържани при произвол, включително защитници на правата на човека, бяха изключени от списъците за предсрочно и временно освобождаване, свързани с COVID-19 “, коментира Нетсанет Билей, директор „Изследвания и застъпничество“ в „Амнести интернешънъл“.
Здравна криза
Кризата от COVID-19 постави акцент върху проблемите, възникнали в резултат на годините на недостатъчно инвестиране и пренебрегване на здравните услуги в затворите. Затворническите власти не са в състояние или не желаят да се справят с нарасналата нужда от превантивни здравни мерки и медицински услуги за затворниците. По време на ранните фази на пандемията „Амнести интернешънъл“ установи, че затворници в много страни не могат да получат тест за COVID-19 поради остър недостиг, докато на някои задържани в Иран и Турция произволно се отказва медицинско лечение.
Страни като Камбоджа, Франция, Пакистан, Шри Ланка, Того и САЩ също не бяха в състояние да въведат адекватни превантивни и защитни мерки в затворите, за да ограничат разпространението на COVID-19. „Без значение кой сте или къде сте, хората заслужават достъп до маски за лице, адекватни количества сапун, дезинфектанти и чиста течаща вода“, казва Билей. „Личните предпазни средства трябва да се предоставят безплатно в затворите и правителствата трябва да увеличат достъпа до тестове и лечение за COVID-19, за да предотвратяват и контролират потенциалните огнища.“
Мерки за контрол, граничещи с жестокост
В много страни затворническите власти прибягват до драстични мерки като прекомерното и насилствено изолиране и карантиниране, което представлява сериозно нарушение на правата на човека. На някои места като Аржентина и Обединеното кралство задържаните са били изолирани по 23 часа на ден, често в продължение на седмици или месеци, показва докладът.
„В някои затвори по света бяха използвани прекомерни и унизителни мерки за изолация и карантина, за да се ограничи разпространението на COVID-19. В някои случаи това може да се окаже жестоко, нечовешко или унизително отношение. Трябва да бъдат въведени хуманни мерки за защита на затворниците в тази ситуация“, казва още Билей.
Мерките за затваряне и ограничаване на свижданията с близките в някои затвори също увеличиха рисковете за психичното и физическото състояние на задържаните. На места това предизвика протести и вълнения в затворите, на които пък надзирателите често реагираха с прекомерна сила.
„Докато някои затворнически администрации успяват да запазят посещенията, като създават необходимите условия, други прибягват до пълна забрана на посетителите, като ефективно лишават задържаните от спасителната им връзка към външния свят и подкопават тяхното емоционално и физическо благополучие“, коментират от „Амнести“.
Ваксинация на задържаните
Към момента 71 държави са въвели политика на ваксинация за поне една уязвима група в обществото. Но само малка част от тези държави са включили и лишените от свобода и персонала в затворите сред уязвимите групи. Изследването на „Амнести интернешънъл“ установява, че много други, дори и страни с по-високи доходи, масово мълчат или не конкретизират своите планове по отношение на местата за лишаване от свобода.
„Затворите създават едни от най-рисковите условия за огнища на COVID-19 и повече не можем да пренебрегваме правото на здраве на хората в тях. Липсата на яснота относно плановете за ваксинация, политиките и лечението на затворниците е неотложен въпрос и повод за притеснение на глобално ниво“, казва директорът на „Изследвания и застъпничество“. „Ако при формирането на стратегиите за ваксиниране не се даде приоритет на здравето на задържаните, това ще има катастрофални последици както за затворниците, така и за техните семейства и за обществената здравна система.“, допълва той.
„Амнести интернешънъл“ призовава държавите да не дискриминират лишените от свобода при разработването и прилагането на политики и планове за ваксинация, като поставят силен акцент върху това, че контролираната среда не позволява на затворниците да спазват физическа дистанция, нито имат хигиенните и медицински условия да се предпазят, каквито са препоръките срещу заразата по принцип. Организацията настоява държавите да положат усилия за приоритетно ваксиниране на затворниците и особено на тези, които попадат сред дефинираните рискови групи в обществото като цяло – например по-възрастните и хората с хронични заболявания.
