В решение по делото Димитър Ангелов срещу България ЕСПЧ присъди 6000 евро обезщетение на доживотен затворник, заради лошите материални условия в Пазарджишкия затвор и ограниченията на специалния режим.
С решение от 21 юли 2020 г. по делото Димитър Ангелов срещу България, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) за пръв път прави оценка на въведените през 2017 г. правни средства за защита срещу нечовешко и унизително отнасяне, произтичащо от най-ограничителния режим на изтърпяване на наказание в българските затвори – специалния режим, който се налага автоматично на всички осъдени на доживотен затвор.
Несъвместимостта между специалния режим и забраната за нечовешко и унизително отнасяне произтича от това, че в контекста на наказанието доживотен затвор, член 3 от Европейска конвенция за защита правата на човека се тълкува като изискващ принципна възможност за преразглеждане на наказанието и замяната му със срочно такова въз основа на оценка на постигнатия от осъдения напредък към поправяне. Изолацията, еднообразният режим, липсата на достъп до смислени дейности, произтичащи от специалния режим, съчетани с неудовлетворителните материални условия обаче сериозно намаляват възможността за поправяне и, в тази връзка, за постигане на редукция на наказанието.
Фактите по случая
Жалбоподателят по делото, Димитър Ангелов, изтърпява наказание доживотен затвор в гр. Пазарджик от 2013 г. По силата на императивни законови разпоредби, всички осъдени на доживотен затвор в България се поставят на специален режим на изтърпяване на наказанието – режим, който изисква изолация в постоянно заключени помещения, под засилен надзор и охрана, както и недопускане на участие в колективни дейности, спорт, работа или образование. През 2016 г. г-н Ангелов предявява иск за обезщетение в националните съдилища, оплаквайки се от условията в пазарджишкия затвор, като подчерта, че му се налага да използва кофа вместо тоалетна, че липсват санитарни помещения и течаща вода в килията му. Г-н Ангелов твърди също, че е изолиран почти 24 часа на ден, без да може да работи или учи. Делото на национално ниво е решено окончателно през януари 2019 г., като съдът намира нарушение за забраната за нечовешко и унизително отнасяне и удовлетворява частично иска на ищеца, като му присъжда 1000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от ноември 2013 г. и април 2018 г.
Димитър Ангелов след това се обръща към ЕСПЧ, позовавайки се на член 3 (забрана на нечовешко или унизително отнасяне) и член 13 (право на ефективно средство за защита) от Европейската конвенция за защита правата на човека. Оплакванията му са, че пребивава в лоши условия на задържане, в почти пълна изолация, без достъп до смислени дейности и без ефективно средство за правна защита, което да е в състояние да подобри положението му.
Решението на Съда и ефективността на средствата за защита
На първо място, независимо че националните съдилища са установили нарушение на забраната за нечовешко и унизително отнасяне по отношение на г-н Ангелов и са му присъдили обезщетение, преценката на ЕСПЧ е, че жалбоподателят е останал жертва на нарушение по член 3 от Конвенцията. Изтъкнатите за това причини са две. От една страна, Съдът критикува подхода на българския съд, който взема предвид материалните условия на задържане, но почти изцяло неглижира оплакванията на г-н Ангелов, произтичащи от специалния режим на изтърпяване на наказанието – липсата на целенасочени дейности и почти пълната изолация, както и тяхното въздействие върху психическото и физическото му състояние. От друга страна, ЕСПЧ отбелязва, че размерът на присъденото обезщетение – 1000 лв. за нарушение, продължило четири години и половина, е в пъти по-нисък от този, който той е установил в практика си по сходни случаи. Във връзка с това, ЕСПЧ присъжда на жалбоподателя допълнително обезщетение в размер на 6 000 евро.
На второ място, Страсбургският съд отхвърля оплакването на жалбоподателя по член 13 за липса на ефективно средство за защита като неоснователно. За да стигне до това заключение, Съдът прави анализ на въведените след решенията по Нешков и други и Харакчиев и Толумов в българското законодателство правни средства за защита и съдебната практика по тяхното прилагане. Заключението на Страсбургския съд е, че наличните правни възможности – съдебна процедура за отстраняване на твърдяно нарушение (общо превантивно средство), ежегодно преразглеждане на необходимостта от продължаване на специалния режим (специално превантивно средство) и иск за обезщетение за вреди (компенсаторно средство), принципно могат да бъдат считани за ефективни средства за защита срещу този тип нарушения.
Въпреки това прави впечатление, че Съдът не успява да посочи нито един пример от българската съдебна практика, при който съществуващите превантивни процедури да са били приложени успешно по отношение на предотвратяването или преустановяването на нарушения на член 3, произтичащи от специалния режим на лишаване от свобода. Тъкмо обратното, ЕСПЧ отбелязва случай, при който българският съд отказва да приложи общото превантивно средство по жалба на доживотен затворник с искане да му бъде разрешена разходка три пъти на ден в коридора пред килията му. Вместо да се занимава с основателността на жалбата по същество, националният съд намира, че специалният режим, определен на затворника с присъдата, е формална пречка да се облекчи неговото положение. ЕСПЧ обаче не отхвърля тази процедура като неефективна, като коментира, че въпросното решение е постановено твърде скоро след законодателната реформа и че едно съдебно решение не може да служи като показател, че съдилищата няма да прилагат съдебната практика на Съда при други ситуации, произтичащи от ограниченията на специалния режим.
Във връзка със специалното превантивно средство – ежегодното преразглеждане на необходимостта от продължаване на специалния режим от началника на затвора, виждането на Съда е, че принципно това може да се окаже ефективно средство за предотвратяване или прекратяване на нарушения на член 3 от Конвенцията в резултат на продължителна изолация и липса на смислени дейности. Той отбелязва, че начинът, по който началниците на затворите и българските съдилища разглеждат подобни дела, може да повлияе на заключението на Съда за ефективността на средството в бъдеще.
По отношение на компенсаторното средство, Съдът прави важно уточнение, свързано с размера на обезщетенията, които националните съдилища присъждат на затворниците по дела за нечовешки и унизителни условия на задържане. Тук ЕСПЧ припомня, че размерът на обезщетението е важен елемент при разглеждането на ефективността на новите средства за защита и подчертава, че сумите, които българските съдилища присъждат за обезщетение за такива нарушения, потенциално ще повлияят на бъдещото заключение на Съда по въпроса за ефективността на компенсаторното средство.
Коментар на БХК
Във връзка с решението на ЕСПЧ, Диляна Ангелова, изследователка в БХК и ръководителка на проект за реформа в местата за лишаване от свобода в България, коментира:
“За да може тези средства за защита най-накрая да заработят на практика, а не само да се изброяват като абстрактни възможности, трябва да бъдат изпълнени няколко условия. От една страна, лишените от свобода трябва да имат информация за съществуването на средствата за защита и да бъдат подпомагани, включително чрез безплатна правна помощ, когато решат да се обърнат към съда за защита на основните им човешки права, без страх от репресии. От друга страна, пенитенциарната администрация и съдът следва да загърбят формалистичния и, често, репресивен уклон при разглеждане на оплаквания на затворници, като при решаването на делата се водят единствено от задължението си да гарантират абсолютното право на гражданите да бъдат свободни от изтезания, нечовешко и унизително третиране или наказание”.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че публикацията отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.