Мониторинг на единичната изолация в затворите: Наръчник в помощ на националните превантивни механизми

Автори: Федерика Бриоши и Клаудио Патернити

Единичната изолация може най-общо да се дефинира като отделянето на задържано лице от останалата затворническа популация. Затворникът е настанен сам в килия през по-голямата част от денонощието. Международните стандарти обикновено посочват 22 часа дневно като минимум, за да се определи такъв престой като единична изолация. Въпреки това е важно да се подчертае, че няма унифицирана дефиниция за тази практика, както и че правозащитните организации подхождат към дефинирането на единичната изолация по различни начини.

Целта на този наръчник е да подсили капацитета на националните превантивни механизми (НПМ) от държавите членки на Европейския съюз (ЕС) при мониторинга на единичната изолация. Предвид тази цел, наръчникът е разделен на четири основни глави.

Наръчникът е създаден от Федерика Бриоши и Клаудио Патернити от Асоциация „Антигоне“.

Изготвен е в рамките на проект на ЕС „Подобряване на съдебното сътрудничество в ЕС чрез хармонизирани стандарти за задържане – ролята на националните превантивни механизми“, реализиран от Института за основни и човешки права „Лудвиг Болцман“ (Австрия) в сътрудничество с Унгарския хелзинкски комитет (Унгария), Българския хелзинкски комитет (България) и Асоциация „Антигоне“ (Италия).

Наръчникът е създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието му е изцяло на Института за основни и човешки права “Лудвиг Болцман” и на неговите партньори по проекта и по никакъв начин не може да се счита, че отразява позицията на Европейския съюз. Българската версия е превод на оригинала от английски. Преводът е осъществен от Български хелзинкски комитет.

Вижте всички издания от поредицата в помощ на НПМ:

Изтегляне