Стратегическо дело № 2*
С правната помощ на Български хелзинкски комитет, лишен от свобода се пребори в съда да бъде преместен от един затвор в друг, за да бъде по-близо до значимите за него хора. Битката отне повече от дванадесет месеца и завеждането на две съдебни дела.
По първото дело, съдът отмени отказ на затворническите власти да преместят П. П. от затвора Ловеч в Затвора Варна, където се намират неговите единствени близки и приятели, като незаконосъобразен, поради противоречие с ресоциализационните цели на наказателното изпълнение и правото на семеен живот на лишения от свобода. Главният директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН) обаче не изпълни предписанията на съда и отново постановява отказ за преместване. Сезиран втори път, съдът постанови нищожността на отказа, подчертавайки, че е недопустимо административен орган да не се съобрази с тълкуването на закона, направено от съд и припомни, че съгласно чл. 304 от Административно-процесуалния кодекс, длъжностно лице, което не изпълни влязло в сила решение, подлежи на санкции. Едва тогава, през октомври 2021 г., затворната администрация изпълни съдебното решение и П. П. е преместен в затвора Варна.
“Изумителното в случая е, че Главният директор на ГДИН, за да постанови двата си отказа за преместване на П.П. пренебрегва последователно становището на инспектора по социална дейност и възпитателна работа, който е в ежедневен контакт с лишените от свобода и би следвало да има най-точна преценка за тяхното емоционално и психическо състояние, препоръката на Началника на затвора, в който се е намирал П.П. до този момент и най-вече задължителните предписания на съда, който излага подробни мотиви за наличие на всички изискуеми законови предпоставки за уважаване молбата за преместване в друг затвор.
Надяваме се този случай да послужи като червен флаг за затворната администрация, която не следва да действа своеволно в случаите на постановено съдебно решение, погазвайки по този начин основни човешки права на лишените от свобода.“
– Адв. Ивета Савова, представлявала жалбоподателя
С промените в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2017 г., предприети в изпълнение на пилотното решение Нешков и други срещу България на Европейския съд по правата на човека, заповедите на Главния директор на ГДИН за преместване или отказ от преместване от един затвор в друг вече подлежат на обжалване пред административния съд. Решенията на пенитенциарните власти, свързани с местоизпълнението на наказанието лишаване от свобода могат да засягат основни човешки права, като правото на свобода от нечовешко или унизително отнасяне (при настаняване в затворнически заведения, които са пренаселени или с лоши материални условия) или правото на семеен живот (при настаняване далеч от семейството и близките). Съдебният контрол върху тези решения е важна гаранция за утвърждаването на законността и човешките права в затвора.
Подробно описание на фактите по двете дела и решенията на съда:
П. П. изтърпява наказание в размер на 27 години лишаване от свобода, като началото на наказанието е 30.11.2011 г. През април 2013 г. постъпва в Затвора Ловеч. През септември 2020 г. П. подава молба до Главния директор на ГДИН с искане да бъде преместен от Затвора Ловеч в Затвора Варна с мотиви, че постоянният му адрес е в област Варна и в област Варна живеят лицата, с които поддържа контакти – двама негови близки приятели. Сочи, че голямото разстояние от Варна до Ловеч възпрепятства тези лица да го посещават. Аналогични молби подават и двамата приятели на П. Като доказателства за поддържаните контакти двете лица прилагат копия от пликове за кореспонденция с лишения от свобода и бележки за парични записи, които са му изпращали. Във връзка с молбата за преместване ИСДВР в Затвора Ловеч изготвя становище за това, че молбата му следва да бъде уважена. Този извод ИСДВР основава на влошените отношения между П. и неговите родители, като евентуална смяна на средата би се отразила положително за него. Началникът на Затвора Ловеч изпраща до Главния директор на ГДИН предложение за преместване на П. в Затвора Варна.
Със заповед от 03.12.2020 г. Зам.-главният директор на ГДИН отхвърля молбата на П. Мотивите на органа са, че П. е променил постоянния си адрес след постъпването в Затвора Ловеч и това не е сред основанията за преместване, предвидени в закона. Прието е още, че П. е регистриран на адреса на единия от неговите двама приятели, който е изтърпял наказание лишаване от свобода и имал множество криминални регистрации, който факт не благоприятства постигане целите на наложеното наказание. Изложено е също, че освен банковите извлечения не са налице други данни за контакти между П. и приятелите му, докато лишеният от свобода е посещаван регулярно от родителите си. Административният орган е стигнал до извод, че не са налице в пълнота кумулативните изисквания на чл. 62, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
П. обжалва заповедта на Зам.-главният директор на ГДИН пред Административен съд (АС) Ловеч. С решение от 21.12.2020 г. съдът отменя обжалваната заповед като изпраща преписката на Главния директор на ГДИН за ново произнасяне по подадената от П. молба за преместване, съгласно задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Съдът приема, че правото на личен и семеен живот (чл. 32, ал. 1 от Конституцията) е основно право на човека, което не следва да бъде ограничавано от изтърпяване на наказанието в по-голяма степен, отколкото налага самото наказание. Една от целите на изпълнение на наказанието е осигуряване на условия за поддържане на психическото и физическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Подкрепата на роднини и близки по време на изтърпяване на наказанието има положителен ефект за съхраняване на личността на лицето, изтърпяващо наказанието за по-лесното понасяне като цяло и за по-пълноценното постигане на целите на самото наказание.
В случая по делото са представени безспорни писмени доказателства (молби на две лица с адреси в обл. Варна), че личните контакти на П. с близките му са съществено нарушени и затруднени поради отдалечеността и лошите транспортни връзки между Варна и Ловеч. От друга страна е установено, че лишеният от свобода е прекъснал социални и финансови контакти с родителите си и исканото преместване ще допринесе за по-пълноценното постигане на целите на наказанието и ще се отрази положително на личностното развитие и поведение на П., какъвто извод е направил и ИСДВР. Решението на АС Ловеч е окончателно и не подлежи на обжалване.
Въпреки дадените от АС Ловеч задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, на 21.01.2021 г. Главният директор на ГДИН и дава нова заповед, с която повторно отхвърля молбата на П. за преместване. Административният орган приема, че приложените по делото банкови документи и пликове за кореспонденция между П. и близките му приятели са непротивопоставими на по-дълбоката връзка на лишения от свобода с неговите родители. Органът излага съображения за необоснованост на направените от съда констатации, обуславящи преместването на П. в друго място за лишаване от свобода. Органът заключава, че с оглед ресоциализацията на лицето едва ли епизодичните контакти с лица, извън семейния кръг, едно от които криминално проявено, ще я благоприятстват. П. отново обжалва заповедта на Главния директор на ГДИН пред АС Ловеч като чрез своите процесуални представители от БХК твърди нищожност на атакуваната заповед като издадена в противоречие на влязло в сила решение на съда.
На 27.09.2021 г. АС Ловеч обявява нищожността на втората заповед на Главния директор на ГДИН, с която повторно е отхвърлена молбата на П. да бъде преместен от Затвора Ловеч в Затвора Варна и изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне по подадената от лишения от свобода молба, съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в двете съдебни решения на АС Ловеч. Съдът констатира, че административният орган не само не се е съобразил с влязлото в сила решение на АС Ловеч от 21.12.2020 г., като е осъществил състава на чл. 177, ал. 2 от АПК, но си е позволил да тълкува влязлото в сила съдебно решение и да изложи нарочни собствени мотиви защо не приема мотивите на съда. Недопустимо е административен орган да не се съобрази с тълкуването на закона, направено от съд като за пълнота е посочено, че съгласно чл. 304 от Административно-процесуалния кодекс, длъжностно лице, което не изпълни влязло в сила решение подлежи на санкции. С решението си от 27.09.2021 г. съдът определя двуседмичен срок на произнасяне на Главния директор на ГДИН по молбата на П., считано от получаване на преписката и осъжда ГДИН да заплати разноските по делото. Решението на АС Ловеч е окончателно и не подлежи на обжалване.
След двете съдебни решения на АС Ловеч Главният директор на ГДИН издава заповед, с която уважава молбата на П. за преместването му от Затвора Ловеч в Затвора Варна. Към настоящия момент П. П. е преместен в Затвора Варна, където доизтърпява наложеното му наказание.