Стратегическо дело №1*
Българският хелзинкски комитет (БХК) внесе в началото на май жалба в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от името на затворник, диагностициран с тежко онкологично заболяване. Жалбата касае несъвместимостта на здравословното състояние на жалбоподателя със задържането му в затвора, както и принципната липса на ефективно правно средство за освобождаване от затвора по здравословни и хуманитарни причини.
Жалбоподателят изтърпява присъдата си в затвора във Варна и в края на 2019 г. е диагностициран с напреднал стадий рак на костите – без прогноза за оздравяването му – както и други съпровождащи тежки заболявания, със силно отслабен имунитет, обездвижен на легло, със 100% инвалидност и постоянна нужда от чужда помощ. През януари 2020 г. изтърпяването на присъдата му е прекъснато от окръжна прокуратура във Варна, за срок от 3 месеца, които изтекоха в 17 ч. на 22.04.2020 г. През този период болестта му прогресира и съпругата му, която е и назначена за негов личен асистент, иска от компетентните органи удължаване на прекъсването.
Привременни мерки
На 21 април, ден преди да трябва да се върне в затвора, онкоболният все още няма отговор от прокуратурата и се обръща към БХК за помощ. В същия ден, БХК изпраща до ЕСПЧ молба за налагане на привременни мерки, в която изтъква, че завръщането на онкоболният в затвора би поставило живота му в непосредствена опасност, в нарушение на Член 2 и Член 3 от Конвенцията, поради невъзможност пенитенциарната институция да му предостави адекватна грижа, особено в условията на пандемия от COVID-19 и задължителна 14-дневна карантина за новопристигащите затворници. На 22 април 2020 г. ЕСПЧ постановява привременни мерки, като съгласно указанията на съда, затворникът не следва да бъде връщан в затвора, а правителството следва да предостави допълнителна информация по случая.
Буквално в последния момент – в 16 ч. на същия ден – 22.04.2020 г . – и след като ЕСПЧ е наложил вече привременни мерки, окръжна прокуратура – Варна постановява ново прекъсване, за още три месеца, които изтичат на 22 юли тази година.
Жалба
Подадената до ЕСПЧ жалба на 5 май 2020 г. от страна на БХК е за липса на системно решение на проблема с невъзможността да се осигури на затворника лечение или палиативни грижи в затвора. Това е в нарушение на Член 2 (право на живот) и Член 3 (право на свобода от изтезание и нечовешко отнасяне) от ЕКПЧ, тъй като ако бъде върнат в затвора смъртта би настъпила по-бързо и по-мъчително, без да може да получава каквото и да било облекчение на болките си или грижа от близките си. В жалбата се твърди още нарушение на Член 13 от Конвенцията – липса на ефективно вътрешноправно средство за защита на жалбоподателя.
Състоянието на лишения от свобода в момента е толкова тежко, че той не може да се обслужва сам и трудно се придвижва. Въпреки че ползва прекъсване, то е с краен срок. НПК предвижда, че прекъсването може да продължи най-дълго „до оздравяване“, но не е предвидена хипотеза на терминално болни затворници, а в затворите не са създадени съответни условия, за да бъдат посрещнат такива заболявания.
Помилването е акт на държавна милост, който се упражнява от вицепрезидента на страната, но е несигурно и непрозрачно средство, няма никаква информация кога вицепрезидентът би се произнесъл, нито на какви критерии трябва да отговаря лице, за да бъде помилвано.
Припомняме, че въпреки че Конвенцията не предвижда „общо задължение“ за освобождаване на затворници по здравословни причини, Европейският съд не изключва възможността в особено тежки случаи да възникнат ситуации, при които правилното прилагане на наказателното право да изисква правни средства под формата на хуманитарни мерки.
*Като част от стратегията за насърчаване на правата на човека в местата за лишаване от свобода по проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“, в периода 2020-2022 БХК ще заведе няколко стратегически дела пред национални и/или международни органи.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.