Стратегическо дело №3*
С решение №6017 от 25.10.2021 г. Административен съд – София-град (АССГ) осъди Главна дирекция “Охрана” да заплати на лишен от свобода сумата от 3 000 лв. – обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на Директор Регионална дирекция „Охрана“ гр. София, изразяващо се в неизпълнение на съдебен акт на СГС и недопускане на ищеца и неконвоирането му до погребението на майка му.
Фактите по делото
А. Д. е български гражданин, осъден на лишаване от свобода и изтърпяващ присъдата си в ЗО Казичене, а към момента на процесните събития се е намирал в затвора в София (СЗ). На 24 ноември 2020 г. умира майката на г-н Д. вследствие на усложнения от инфекция с Ковид-19.
Г-н Д. своевременно изпраща молба до Софийски градски съд (СГС) да бъде изведен с охрана от СЗ, за да присъства на погребението на неговата майка, което ще се проведе на 5 декември 2020 г. на Централните софийски гробища. На 3 декември СГС дава исканото разрешение, като изрично се позовава на решението на Европейския съд по правата на човека Вецев срещу България, в което е намерено нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) поради отказ на български съд лишеният от свобода Вецев да присъства на погребението на неговия починал брат поради липса на процесуален ред. ЕСПЧ посочва, че българският съд е следвало да съобрази дали намесата в личния живот на г-н Вецев е била оправдана и наложителна и дали евентуалното му конвоиране би представлявало опасност за обществото.
На 4 декември директорът на регионална дирекция “Охрана”, изпраща писмо до СГС, в което обяснява, че Централните софийски гробища не са орган на съдебната власт и СГС следва да насочи разпореждането до друг компетентен орган. В деня на погребението, 5 декември 2020 г., г-н Д. не е изведен от затвора и не присъства на погребението на майка си.
СГС налага глоба в максимален размер от 2 000 лв. на директора на регионална дирекция “Охрана” поради неизпълнение на съдебен акт. Съдът намира, че позоваването, направено от регионалния директор на чл. 391, ал. 1 от ЗСВ не може да бъде противопоставено на съдебния акт и че издавайки въпросния акт, съдът е съобразил тази разпоредба и решението Вецев на ЕСПЧ. СГС намира, че е нарушено правото по чл. 8 от ЕКПЧ на г-н Д.
Регионалният директор оспорва наложената му глоба, която е потвърдена от председателя на състава с доводи, че неизпълненият акт е постановен по надлежен ред и задълженото лице е следвало да го изпълни така, както е указано в самия акт, въпреки че не е посочена конкретна разпоредба на ЗСВ.СГС сочи, че съобразно чл. 413, ал. 1 от НПК административният орган не може да преразглежда съдебния акт или да влиза в спор с решаващия съд.
През май 2021 г. г-н Д. чрез адвокатите на БХК подава искова молба до Административен съд – София-град (АССГ), на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, срещу Главна дирекция “Охрана” към Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв. ведно със законната лихва. Жалбата е за това, че ответникът като не е изпълнил съдебно разпореждане и не е конвоирал ищеца до Софийските централни гробища, за да присъства на погребението на неговата майка, му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в гняв, безпомощност и тъга.
Решението на АССГ
С решение от октомври 2021 г. АССГ осъжда ГД “Охрана“ да заплати на г-н Д. сумата от 3 000 лв. – обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на Директор Регионална дирекция „Охрана“ гр. София, изразяващо се в неизпълнение на съдебен акт на СГС и недопускане на ищеца и неконвоирането му до погребението на майка му. Искът за разликата над присъдения размер от 3 000 лв. до предявения размер от 6 000 лв. е отхвърлен, както е отхвърлен и искът за заплащане на законната лихва.
АССГ приема, че бездействието на служител от ГД Охрана е безспорно доказано. Той е бил длъжен да осигури конвоирането на ищеца и да изпълни определението на СГС като осигури на ищеца присъствието на траурната церемония по погребението на майка му, а не го е сторил само и единствено по усмотрение на Директора на ГД „Охрана“ – София предвид липсата на процедура и ред, по който да бъдат конвоирани лишени от свобода. Неконвоирането на ищеца за погребението на майка му е довело не само до нарушаване на неговото достойнство, предизвикало е безпомощност, гняв, тъга, но и до нарушаване на правото му на личен и семеен живот, прокламирано в чл. 8 от ЕКПЧ.
Законодателство
През март 2022 г., Народното събрание прие изменения в пенитенциарното законодателство, с които вмени на служителите на Главна дирекция “Охрана” изрично правомощие да конвоират обвиняеми и подсъдими лица извън местата за лишаване от свобода, когато при изключителни причини от личен и семеен характер това е постановено от орган на съдебната власт.