Автори: Диляна Ангелова, Мария Янакиева
*Архивна снимка от затворническо общежитие „Черна гора“
Над 100 нарушения на българското законодателство за безопасни и здравословни условия на труд са установили контролните органи на „Инспекция по труда“ при проверки в работни обекти към затворите през януари 2022 г. по сигнал на Български хелзинкски комитет. Проверките са обхванали производствени цехове, стопанства и работилници на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ към почти всички затвори в страната, в които са ангажирани около 400 лишени от свобода.
През декември 2021 г. от БХК се обърнахме към Изпълнителна агенция “Главната инспекция по труда”, силно обезпокоени от условията на работа, които наблюдаваме в цеховете и работилниците на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ – стара и амортизирана материална база и работно оборудване, лоша хигиена, липса на вентилация, отопление и охлаждане на помещенията, недостатчно осветление, работа без лични предпазни средства, дори при високорисковите дейности.
Така например, по време на посещение на БХК през декември 2021г. в цех Печатница на територията на ЗОЗТ Кремиковци бяха установени условия на труд и хигиена, които със сигурност не отговоряха на която и да е национална или европейска наредба за санитарно и битово обслужване. Сградата, в която работеха лишените от свобода беше тип „барака“ , разположена в двора на общежитието. Там нямаше санитарен възел и течаща вода; вместо това бяха обособени отходни ями, без канализация, някои от които се изливаха направо в двора около постройката. Лишените от свобода изработваха подаръчни пликове – режеха, сглобяваха и ги лепяха. Парадоксално, един от моделите на изработваните пликове беше специално за нуждите на високопоставени държавни служители – по думите на лишените от свобода – за администрацията на Президента на Република България. Независимо дали подаръчните консумативи се изпращат към президентството или към друга държавна структура, контрастът между вида им и условията, в които се изработваха беше силно смущаващ. Пликовете – от плътна, тъмносиня хартия, гравирани със златен коронован лъв – гербът на Република България, а изработващите ги – зъзнещи прави пред захабени работни плоскости, по които пъплят хлебарки.
До нас бяха достигнали и оплаквания от затворници за злополуки и наранявания по време на работа, които не се регистрират и за които не се осигурява адекватна медицинска помощ. БХК се срещна с един пострадал от тежка трудова злополука в цех за изработка на профили от поцинкована ламарина за сухо строителство в затвора Варна. Непосредствената причина за злополуката е била маневра с мотокар, извършена от друг лишен от свобода, който не е притежавал свидетелство за правоуправление на мотокара, в нарушение на нормативните разпоредби. Последиците на инцидента за пострадалия са ампутация на единия крак до подбедрицата. По-късно, лишеният от свобода осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от 100 000 лв. „поради незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвор [Варна], изразяващо се в неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в затвор [Варна], и неосигуряване на необходимите предоперативни и следоперативни медицински грижи, свързани с лечението на травмата от злополуката […]. и ампутирането на равнище подбедрица на левия крак на ищеца“.
Преди да сезираме Инспекцията по труда, през юли 2021 г. от БХК се обърнахме към Министерство на правосъдието с информация за опасните условия на работа в някои обекти в затворите и за високите нива на трудов травматизъм в пенитенциарната система като цяло. Министърът на правосъдието не отговори на нашия сигнал, но ни беше изпратено писмо от ДП „Фонд затворно дело“, в което се казваше, че проблеми с условията на труд няма и че трудовите злополуки са по вина на наетите лица.
Така, след сигнала на БХК, през януари 2022 г. инспекторите по труда са направили проверки в дванадесет поделения на ДП “Фонд затворно дело” в страната, където са установили общо 115 нарушения на смущаващо дълъг списък от нормативни актове, сърдържащи стандарти за безопасни и здравословни условия на труд. Например при проверка в цех за производство на бетонови изделия и цех за монтаж и демонтаж на европалети, стопанисвани от поделение на ДП „Фонд затворно дело“ в гр. Варна, са установени 14 нарушения на следните актове:
- Закон за здравословните и безопасни условия на труда;
- Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;
- Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
- Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места;
- Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари;
- Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място;
- Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V.
За всички констатирани нарушения териториалните дирекции “Инспекция по труда” са приложили принудителни административни мерки и са определили срокове за тяхното изпълнение.
Проблемите, свързани с работата в затворите, не се изчерпват с лошите условия на труд. Липсват ясни правила за наемане и освобождаване от работа, което отваря вратите за корупционни практики. Работещите затворници нямат правата на “работници” по смисъла на Кодекса на труда, не сключват договори за работа и нямат длъжностни характеристики. Те не подлежат на осигуряване за пенсия, майчинство и общо заболяване, безработица или трудова злополука, но пък полученото от тях възнаграждение се облага с данък върху доходите на физическите лица. Заплащането на наетите в цехове и работилници се формира най-вече на база трудови норми, за които затворниците често казват, че са непостижими, а между 50 и 60% от заработенето възнаграждение се отнема в полза на ДП “Фонд затворно дело”. Има случаи, при които ДП “Фонд затворно дело” наема затворници на работа изцяло или частично без заплащане, под формата на доброволен труд.
Същевременно, затворниците рядко подават жалби за проблемите на работното си място, от страх да не останат без работа, тъй като работата в затвора означава много, а работодателят е само един. Отказът от работа не е забранен, но той се отразява в затворническото досие и на него не се гледа добре, а в някои случаи може да последва и дисциплинарно наказание. По силата на закона, положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода. Също така, той се отчита положително при оценката на степента на поправяне на осъдените лица, а не малко затворници разчитат изцяло на заработените пари за своята издръжка в затвора.
В този контекст, регулярният независимия контрол върху условията на труд в затворите е изключително важен за превенция на трудовата експлоатация и другите възможни форми на заплоупотреба. Необходими са и законодателни изменения, които да гарантират по-добре правата на работещите затворници.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.