1591945984521

Последният подземен арест в България може би най-после ще бъде закрит

Изследователи на Българския хелзинкски комитет посетиха ареста на 12 юни 2020 г. в рамките на мониторинга по проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“. Арестът в гр. Габрово е последният в България, който е разположен под кота нула и по същество представлява мазе на сграда, построена в първата половина на миналия век. Поради физическото им разположение, всички арестни помещения са тъмни, тесни и влажни, и не подлежат на реконструкция или разширяване. Капацитетът на ареста, изчислен на база 4 кв. м. минимална жилищна площ, е 13 задържани.

Какво завариха изследователите ни?

Броят на леглата в килиите се поддържа много по-висок от капацитета – 22. В килиите има малки прозорчета, от които обаче не прониква светлина, защото са на нивото на земята и имат плътни решетки. Единственият източник на светлина в ареста са електрически крушки. Въздухът е застоял, с неприятна миризма и влажен. Прозорците в ареста също не могат да бъдат отваряни с цел проветряване. Подът в килиите е циментов, порест, без допълнителна настилка, което прави хигиенизирането им невъзможно. Килиите нямат санитарен възел. За да отидат до тоалетна задържаните трябва да помолят надзирателите да ги допуснат до помещение в стаята на надзорния персонал. Входът за банята се намира в същото помещение на надзорния състав. Банята е слабо осветена, с мръсен под и стени, оборудвана с един душ, достъпът до който е затруднен поради наличието на стар котел за парно в средата на помещението.

Мястото за престой на открито е тясна метална клетка с размери около 1,80 на 4,50 м., разположена във вътрешния двора на сградата. Освен малка пейка, клетката не е оборудвана с нищо друго, включително липсва покрив, който да осигурява възможност за престой на открито при дъжд и сняг. Телефонният апарат за ползване от арестантите е разположен в помещението на надзорния състав и задържаните могат да говорят само в присъствието на надзирател.

Лошите условия в този арест са документирани многократно през годните от национални и международни наблюдатели – в тематични доклади на БХК от 2001 и 2004 г, както и от Европейския комитет против изтезанията, посетил ареста през 2002 г. На 4 юни т.г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди страната ни по група от девет жалби, свързани с лоши условия в местата за лишаване от свобода. Една от тези жалби е на човек, прекарал цяла година в ареста в гр. Габрово в периода 2011-2012 г., на когото ЕСПЧ присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на близо 9 000 лв. в допълнение към присъденото от националния съд обезщетение от 1 200 лв.  

Какво следва?

Находките на изследователите станаха причини БХК да поиска от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерството на правосъдието арестът в Габрово да бъде закрит. Удовлетворително е, че отговорът на това искане беше положителен. В писмо от 26 юни от ГДИН ни информираха, че несъвместимостта на условията в ареста  в гр. Габрово с националната и международна правна уредба им е известна, но до момента е било невъзможно да се намери решение, заради липсата на условия за реконструкция. „В резултат на предприетите през последните години действия от Министерството на правосъдието и ГДИН, по отношение на арестите в ОСИН гр. Велико Търново, с решение № 88 от 13. 02. 2020 г. на Министерския съвет за нуждите на териториалното звено е предоставен поземлен имот в гр. Велико Търново“, пише в писмото на ГДИН до БХК. От институцията допълват, че става дума за четири сгради,  чиято реконструкция предстои да започне до месеци. Бюджетът за това е заделен, започнати са необходимите административни процедури. От дирекцията информират, че след приключване на ремонтите в новите сгради ще бъдат преместени както арестите от градовете Габрово и Велико Търново, така и пробационната служба в гр. Велико Търново., 

БХК ще проследи внимателно изпълнението на мярката по закриване на ареста в Габрово, като заедно с това припомня, че лошите условия в местата за лишаване от свобода не могат да бъдат оправдавани с липса на финансови или други ресурси.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Проектът „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“  се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“ е подобряване прилагането на международните стандарти за правата на човека в пенитенциарната сфера в България.

Comments are closed.