Материалът е препечатан дословно от сайта „Маргиналия“. Автор на статията е Диляна Ангелова, изследовател в програма „Мониторинг и изследвания“ на БХК и ръководител на проекта „Реформа в затворите“.
Условия в местата за лишаване от свобода през 2021 г.
Въпреки отбелязания напредък в подобряването на условията в пенитенциарните заведения през последните години, реформата в местата за лишаване от свобода в България все още не е приключила. През 2021 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа отчете продължаващи проблеми с пренаселеността в някои арести и затворнически заведения, лоши материални и хигиенни условия, затруднен достъп до медицинско обслужване, неубедителни доказателства за ефективността на административните и съдебни процедури за защита от нечовешко и унизително отнасяне. Български хелзинкски комитет, който през изминалата година посети всички затвори в страната, констатира и други сериозни слабости на системата – опасни условия на труд в затворническите цехове, неработеща система за регистриране на травматичните увреждания, виктимизация на затворниците, които се обръщат към съда за защита на правата си.
Една положителните тенденции от последните години, която наблюдавахме и през 2021 г., е намаляването на средносписъчният брой на лишените от свобода лица. Така, средносписъчният брой на настанените в затворите и затворническите общежития през 2021 г. е бил 6192,[1] което е с 4% по-малко от този през 2020 г. и с 37% по-малко от този през 2011 г.[2]
Съответно намалява и броят на лишените от свобода към края на годината, като на 31 декември 2021 г. настанените в затворите са били 5978, при 6251 лишени от свобода в края на 2020 г. и 6448 в края на 2019 г.[3]
Същевременно, през миналата година се отбелязва повишаване на постъпилите в затворническите заведения – 5107,[4] спрямо 4598 през 2020 г.[5] Това обаче не e довело до изменения в средносписъчния брой на лишените от свобода лица в посока увеличение, тъй като през изминалата година се покачва и броят на освободените от затворите, като се запазва тенденцията броят на освободените да е по-висок от броя на постъпилите в местата за лишаване от свобода.
Общият брой на преминалите през арестите през 2021 г. е бил малко по-висок от този през предходната година – 10795,[6] спрямо 10683 през 2020 г.[7] Чувствителен ръст има при броя на задържаните чужди граждани, като през 2021 г. той е бил 1469,[8] или с 50% повече спрямо 2020 г.[9] Ръстът може да се обясни с променената миграционна обстановка в страната и по-големия брой на задържаните от МВР граждани на трети държави – три пъти повече спрямо 2020 г.[10] Същевременно, с 10% намалява броят на арестантите към 31 декември спрямо същата дата през предходната година (Фигура 2).[11] Броят на задържаните в арестите непълнолетни лица през 2021 г. е бил 126, а на жените – 388.[12]
През 2021 г. няма новооткрити или изведени от експлоатация затвори или затворнически общежития. През годината беше закрит арестът в Габрово – последният подземен арест в страната, който беше с един от най-нехуманните условия на задържане – с малки помещения, без санитарни възли и течаща вода в килиите, без достъп до естествена светлина. Арестът в Добрич пък беше преместен на нова локация, в ремонтирана и приспособена за целите на арест сграда. Капацитетът му е за 48 задържани, като във всяка килия има санитарен възел.[13] Арестите в Благоевград и Кърджали също са преместени в нова сгради.[14]
През годината продължи осъществяването на проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм, за строеж на нов „пилотен“ затвор с обучителен център за служители на ГДИН и преходно отделение. Съгласно проектното задание, в новата пенитенциарна институция трябва да бъде преместен сега съществуващия столичен затвор, чиято сграда е стара, в тежко материално състояние и неподлежаща на основен ремонт и осъвременяване. Реализацията на проекта е на етап подготовка на документи за издаване на разрешение за строеж.[15] Избраната за новия затвор локация е с. Самораново, област Кюстендил, където и в момента функционира ЗООТ с една трета незает капацитет. Идеята новото пенитенциарно заведение за 400 човека да бъде построено на 70 км от града, чийто район ще обслужва, е продиктувана изцяло от институционални съображения, без да се отчитат негативните ефекти, които новата локация ще има върху основните права и възможностите на лишените от свобода за рехабилитация, включително затруднения при осъществяването на семейни и адвокатски свиждания, достъп до медицински и други специалисти. Изграждането на нов затвор не е подлагано на обществено обсъждане и липсва публична информация за инвестиционния проект.
Независимо от общата тенденция към редуциране на броя на лишените от свобода, през 2021 г. е налице пренаселеност в някои арести и затворнически заведения. По информация на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), предоставена на БХК, през 2021 г. пренаселени са били едно затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) „Хеброс“ към затвора Пловдив и три ареста – тези в Кюстендил, Видин и Благоевград.[16] По данни на българското правителство, предоставени на Комитета на министрите на СЕ обаче, към 8 юни 2021 г. пренаселени са били шест от 16-те ЗООТ в страната – „Белене“, „Дебелт“, „Строител“, „Пазарджик“, „Плевен“, „Стара Загора“, затворническото общежитие от закрит тип „Дебелт“ и затвора Пловдив, както и четири ареста – в Кюстендил, Свиленград, Сандански и Благоевград, като в последните два ареста заетостта е била двойна на капацитета.[17]
Материалната база и битовите условия на много места в затворите остават незадоволителни, въпреки продължаващите частични ремонти. В най-тежко материално състояние са затворите София и Пловдив, а в най-добро – тези в Сливен и Стара Загора. В затвора София например цели затворнически групи, като тези на неосъдените затворници, на новопостъпващите и на конвоираните от други затвори, са в изключително мизерно състояние – с мръсни стени и олющена мазилка, с оскъдно обзавеждане, което включва основно ръждясали метални шкафове и други мебели, направени от отпадъчни материали, неремонтирани бани с течове и мухъл по стените. На този фон, затворът разполага с изцяло ремонтирано и новообзаведено крило, което обаче вече повече от година остава необитаемо. В някои затвори има режим на водоснабдяването, например в затвора Бобов дол и общежитието в Кремиковци; в затвора Белене питейната вода е с примеси на кал, въпреки че е обявена за годна за пиене; на трети места достъпът до вода се ограничава от самото ръководство на затвора, като например в Плевен, където водата се пуска за два часа в денонощието. В общежитията в Кремиковци и Рамануша (към женския затвор в Сливен) отоплението продължава да е на твърдо гориво – дърва и въглища, с индивидуални печки в килиите, което създава множество неудобства.
Условията на задържане в редица арести също остават много лоши, под минималните стандарти за хуманно отношение. Към 9 юни 2021 г., осем ареста в страната килиите не са оборудвани с тоалетни и течаща вода (Благоевград, Велико Търново, Видин, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград и частично – арестът на улица Майор Векилски в София), а в пет ареста в килиите няма достъп до слънчева светлина (Велико Търново, Кърджали, Силистра, Хасково, Свиленград).[18] В арестите задържаните лица остават постоянно заключени в килиите, с изключение на един час дневно, предназначен за престой на открито и физическа активност. В седем ареста няма места за престой на открито (Благоевград, Варна, Велико Търново, Видин, Кърджали, Смолян, Хасково), а вместо това са приспособени стаи за разходка; в ареста в Свиленград раздвижването е възможно единствено в коридора на ареста.[19] Почти навсякъде килиите са малки, с лоша вентилация, обзаведени много оскъдно или без нищо друго освен легло; няма възможности за участие в каквито и да е смислени дейности.
Проблемът с нашествието на дървеници в цялата система на местата за лишаване от свобода остава нерешен, въпреки извършващата се периодично дезинсекция. Той е особено актуален в арестите. Тези, които са принудени да търпят ухапванията от дървеници описват преживяването като форма на изтезание.
Ситуация с условията в арестите изисква незабавни мерки от страна на властите – ремонт на сега съществуващите арести, преместването им в нови, отговарящи на минималните стандарти помещения или цялостното им закриване. Важна е обаче и ролята на съдилищата, които следва да отчитат условията в арестите при определяне на най-тежката мярка за неотклонение и нейната продължителност, особено ако задържаните биха попаднали в онези арести, за които е известно, че изначално не отговарят на минималните изисквания за хуманно третиране и зачитане на човешкото достойнство. Задържането под стража трябва да се прилага само като най-крайна мярка.
И през 2021 г. продължава повсеместното недоволство сред затворническата общност от високите цени, ниското качество и ограничения асортимент на стоките в затворническите лавки. Лишените от свобода обаче са принудени да пазаруват там, тъй като по заповед на министъра на правосъдието, по време на свиждане те не могат да получават стоки, които се предлагат или би следвало да се предлагат в лавките. Ситуацията се усложнява още повече от засилващата се през 2021 г. практика да се запорират сумите по личните партиди на затворниците, които техни близки им изпращат. Запорират се включително дребни суми, предназначени за закупуването на базисни хигиенни консумативи и други стоки от първа необходимост, които затворът принципно не осигурява – шампоан, самобръсначки, тоалетна хартия, карти за телефон. Така се стига до ситуация, в която затворниците нито могат да получат тези вещи по време на свиждане, нито разполагат със средства за закупуването им от лавката. В тази връзка Комитетът на министрите поиска България да анализира дали запорирането на постъпващите пари по сметките на затворниците се отразява на достъпа им до базисни хигиенни консумативи и ако се установи, че е така, да се осигури или прекратяването на тези практики, или ефективен достъп до консумативи, за сметка на затворническа администрация.[20]
2021 г. беше поредната година, в която системата на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода продължи да се влошава, често поставяйки живота на затворниците в реална опасност. Проблемите засягат всеки един аспект от дължимата здравна грижа – повърхностни първоначални прегледи, липса на профилактика и достъп до стоматолог, големи забавяния при насочването към външни специалисти и външни болнични заведения, ниско качество на предоставените услуги, критично състояние на пенитенциарната болнична грижа.
Ярък пример за колапса на системата е състоянието на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода при затвора София. През август 2021 г., при извършена проверка, Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването установява, че дейността на медицинското заведение не съответства на базисни нормативни изисквания и задължителни медицински стандарти.[21] В голяма степен, констатациите от 2021 г. преповтарят установеното при предходна проверка на контролния орган в болницата през 2015 г., когато той намира, че е „налице хроничен колапс на дейността на лечебното заведение“ и че „лечебното заведение по същността си представлява по-скоро медицински център със стационар и в никакъв случай – многопрофилна болница за активно лечение“.[22]
Условията, при които лишените от свобода полагат труд в цеховете и работилниците към затворите, собственост на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ към Министерство на правосъдието, също са крайно неприемливи. На тези места затворниците са ангажирани в различни видове производства – мебели, дограма, профили от поцинкована ламарина за сухо строителство, пластмасови модули и други.
Материалната база на цеховете и работилниците като цяло е стара и амортизирана; липсва или има недостатъчно отопление; лисват системи за охлаждане и пречистване на въздуха; санитарните помещения на места са в изключително окаяно състояние и непригодни за ползване, а на други – изцяло отсъстват; в някои цехове осветлението е твърде оскъдно, в други – има силна запрашеност. По време на мониторинга на терен, БХК констатира, че лишените от свобода не използват лични предпазни средства, макар че някои имаха предоставени такива. Например, в механичния цех на затвор Варна, където се произвеждаха профили от поцинкована ламарина за сухо строителство, работниците не носеха работно облекло и предпазни средства, като ръкавици, работни обувки, каски и антифони. В рамките на посещението, БХК се срещна и разговаря с лишен от свобода, който в края на 2019 г. е претърпял тежка трудова злополука в същия цех, в резултат на която единият му крак е ампутиран до подбедрицата. Непосредствената причина за злополуката е маневра с мотокар, извършена от друг лишен от свобода, който не е притежавал свидетелство за правоуправление на мотокара, в нарушение на нормативните разпоредби.
През ноември 2021 г. екипът на БХК не беше допуснат в цех за шлайфане на метал на територията на затвора Плевен, с аргумента, че производството е секретно, а за времето на посещението на БХК, цехът преустанови работа. Лишени от свобода, които имат наблюдения от условията на труд в този цех коментираха, че той е силно запрашен, не се осигуряват предпазни средства и не се оказва адекватна медицинска помощ при инциденти.
На този фон, производствените обекти към затворите остават извън фокуса на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която в периода 2015-2021 г. е извършила само една проверка в териториалните поделения на ДП „ФЗД“.[23]
Впечатление прави и фактът, че някои от цеховете в местата за лишаване от свобода, изградени през последните години по проекти, в действителност не функционират. Такъв е цехът Слънчеви системи към затвора София. Цехът отваря врати през 2015 г. Изграден е по проект „Изграждане на зелен производствен цех” и се изпълнява от ДП „ФЗД“ по програма „Иновации за зелена индустрия-България”, в рамките на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. Размерът на финансирането от Норвегия е 414 896 евро. В прессъобщение на Министерство на правосъдието по повод стартирането на дейността на цеха се казва следното: „Цехът в Софийския затвор е специализиран в производството на панелни слънчеви колектори и водни отоплителни устройства за екологично чисто производство на топлинна енергия и топла вода“.[24] Според представител на ДП „ФЗД“, с който през 2021 г. БХК разговаря на място в цеха, слънчеви панели в този цех никога не са се произвеждали поради липса на всички необходими за производствения процес машини и съответните патенти. При посещението на БХК, нито един лишен от свобода не беше назначен на работа в цеха. В Годишния отчет на ДП „ФЗД“ за 2020 г. е посочено, че цех Слънчеви системи е осигурил заетост на трима лишени от свобода и е генерирал приходи от 17 175 лв. и разходи в размер на 203 365 лв.[25
Друг проблем на пенитенциарните заведения е, че съществуващата система за регистриране на случаите на травматични увреждания, причинени от употребата на сила и помощни средства в затворите не работи добре и не е способна да постигне основната цел, за която е създадена – превенция на малтретирането над лишените от свобода. В периода от януари 2017 г. до края на първото тримесечие на 2021 г. (с изключение на 2019 г., за която не е получена информация), регистрираните случаи на употреба на сила и помощни средства в затворите и затворническите общежития са средно около 160 на година. [26] Впечатляващото е, че в нито един от тези случаи на употреба на сила и помощни средства не е констатирано травматично увреждане. В рамките на теренния мониторинг, БХК не веднъж разговарял с лишени от свобода, които свидетелстват за получени наранявания от упражнено спрямо тях насилие от страна на надзиратели, както и за това, че не са били извеждани незабавно за преглед от медицинското лице на затвора, чиято роля е да направи първичното освидетелстване и отразяване в регистъра; не им е било предлагано нараняванията да бъдат фотографирани, нито са били извеждани за освидетелстване от външен лекар, както законът допуска. Вписаните травматични увреждания са средно по около 620 на година и, по данни на ГДИН, са дължат предимно на „наранявания по непредпазливост (падане, подхлъзване, при работа, при спорни мероприятия)“, „самонаранявания“ или „физически саморазправи“.
Продължаващ проблем в българските затвори е и третирането на доживотни затворници, настанени на „специален режим”, т.е. в постоянно заключени килии, разположени в зоните с повишена сигурност на затворите, изолирани от останалите лишени от свобода и обикновено без достъп до дейности, освен едночасов престой на открито. Много затворници изтърпяват присъдите си при такъв режим повече от 20 години. Към края на 2021 г. изтърпяващите наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна са 179, от които 58 са осъдените на доживотен затвор без право на замяна.[27]
При идентичен режим се изолират и задържаните под стража обвиняеми и подсъдими лица, които имат повдигнато обвинение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 15 или повече години. Режимът се прилага без значение на индивидуалния риск на задържаните и не е предвидена възможност за преразглеждането му, въпреки че изолацията може да продължи с години. През септември 2021 г. Комитетът на министрите на СЕ поиска от българските власти да отменят тази законодателна уредба.[28]
Пет години след въвеждането на специалните съдебни производства, които лишените от свобода могат да използват за защита срещу нечовешко или унизително отнасяне, тяхното приложение продължава да е съпроводено с множество проблеми, а ефективността им – да е под въпрос.
Превантивното средство за защита – незабавна съдебна процедура, по реда на която административният съд може да разпореди на затворническата администрация да предприеме мерки за преустановяване или превенция на нечовешко или унизително третиране, продължава да се ползва много рядко. По данни на ГДИН, през 2021 г. са образувани 52 дела по този ред.[29] При преглед на съдебната практика за 2021 г. в една от големите правно-информационни бази данни се идентифицират три дела, по които съдът е намерил нарушение на забраната за нечовешко и унизително отнасяне и се е разпоредил затворнически власти да предприемат действия за преустановяването му. Случаите касаят неосигуряване на лекарства,[30] недопускане на домашна храна по време удължено свиждане[31] и проблеми с регистрацията на изходяща кореспонденция[32].
При прегледа на съдебната практика се установи още, че през 2021 г. няма нито едно инициирано дело за превенция срещу нечовешко или унизително отношение, което да е насочено срещу условията или третирането на задържаните в арестите. Така се затвърждава впечатлението от предходните години, че задържаните лица не използват превантивното средство, за да постигнат подобрение на положението си на досъдебната фаза, въпреки че условията на задържане в следствените арести са много по-лоши от тези в затворите. Основната причина е липсата на по-добри алтернативи на настаняване в местата, в които са задържани, тъй като единствената реална перспектива е преместването им в друг град, където ще бъдат лишени от редовни контакти с адвокатите и близките си. Допълнителни фактори, които пречат на задържаните да използват това средство за защита, са възможната виктимизация, липсата на информация за средството за защита и високото ниво на неграмотност сред задържаните.
Компенсаторното средство се използва много по-често. Основният проблем при прилагането му остава драстично ниският размер на обезщетенията за някои сериозни нарушения. Много малко решения на административните съдилища присъждат обезщетения, съизмерими с обезщетенията за подобни нарушения, определяни от ЕСПЧ. Прегледът на практиката на съдилищата по дела за вреди от задържане при нечовешки или унизителни условия сочи, че средната стойност на обезщетението е между един и три лева на ден. При такива обезщетения, затворниците остават жертви на нечовешко и унизително отношение.
В рамките на посещенията си в затворите през 2021 г. БХК чу много оплаквания на лишени от свобода, които твърдят, че са били жертви на виктимизация, защото са използвали превантивното или компенсаторното средство. Виктимизацията приема различни форми – изготвяне на негативни личностни характеристики в хода на производството по предсрочно освобождаване; нежелание на администрацията на затвора да промени режима на лишаване от свобода на затворника; непредоставяне на възможност за работа; прекомерна строгост при прилагането на дисциплинарни мерки.
[1] Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Информация получена по ЗДОИ от БХК с изх. № Л-186/18.01.2022 г.
[2] Български хелзинкски комитет (2021). Права на човека в България през 2020 г., стр. 88. Достъпно на: https://www.bghelsinki.org/web/files/reports/147/files/BHC-Human-Rights-in-Bulgaria-in-2020-bg_issn-2367-6930.pdf.
[3] Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (2021 г.). Отчет за дейността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието за 2020 г., стр. 6. Достъпно на: https://prisonreform.bg/otchet-gdin-2020/.
[4] Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Информация получена по ЗДОИ от БХК с изх. № Л-186/18.01.2022 г.
[5] Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (2021 г.). Отчет за дейността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието за 2020 г., стр. 6.
[6] Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Информация получена по ЗДОИ от БХК с изх. № Л-186/18.01.2022 г.
[7] Български хелзинкски комитет (2021). Права на човека в България през 2020 г., стр. 92.
[8] Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Информация получена по ЗДОИ от БХК с изх. № Л-186/18.01.2022 г.
[9] Български хелзинкски комитет (2021). Права на човека в България през 2020 г., стр. 92.
[10] Министерство на вътрешните работи (2021). Месечна информация относно миграционната обстановка в Република България за декември 2021 г., стр. 2. Достъпно на: https://www.mvr.bg/docs/default-source/planiraneotchetnost/spravka_december_2021_internet.pdf?sfvrsn=8037ab62_2.
[11] Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Информация получена по ЗДОИ от БХК с изх. № Л-186/18.01.2022 г.
[12] Пак там.
[13] Арестът в Добрич е вече в нова сграда, публикувано на 26.04.2021 г. от www.dariknews.bg на: https://dariknews.bg/regioni/dobrich/arestyt-v-dobrich-veche-e-v-nova-sgrada-2268557.
[14] Council of Europe, Communication from Bulgaria concerning the case of Kehayov v. Bulgaria (Application No. 41035/98) and Neshkov and Others v. Bulgaria (Application No. 36925/10), DH-DD(2021)698-rev. Достъпно на: https://hudoc.exec.coe.int/eng?i=DH-DD(2021)698revE.
[15] Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Информация получена по ЗДОИ от БХК с изх. № Л-186/18.01.2022 г.
[16] Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Информация получена по ЗДОИ от БХК с изх. № Л-186/18.01.2022 г.
[17] Council of Europe, Communication from Bulgaria concerning the case of Kehayov v. Bulgaria (Application No. 41035/98) and Neshkov and Others v. Bulgaria (Application No. 36925/10), DH-DD(2021)698-rev, Appendix No 1.
[18] Пак там.
[19] Пак там.
[20] Комитет на министрите на Съвета на Европа, CM/Del/Dec(2021)1411/H46-10.
[21] Министерство на здравеопазването, Изпълнителна агенция „Медицински надзор (2021). Констативен протокол от извършена проверка КП №631/20.08.2021 г.
[22] Министерство на здравеопазването, Изпълнителна агенция „Медицински одит“(2015). Протокол № 27-61/21.03.2015 г.
[23] Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Информация получена от БХК по реда на ЗДОИ с изх. 21078038/16.11.2021 г.
[24] 130 лишени от свобода от Софийския затвор ще произвеждат панелни слънчеви колектори и водни отоплителни устройства, публикувано от www.mij.bg на https://mjs.bg/home/index/1eec2aa7-5bd3-40d5-8aa1-780f58574f3d.
[25] Министерство на правосъдието, Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ (2021). Доклад за дейността и финансовото състояние на държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за 2020 г., стр. 66. Достъпно на: http://www.dpfzd.com/wp-content/uploads/2021/09/GFO-2020-g.-okonchatelen.pdf.
[26] Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Информация, предоставена на БХК по реда на ЗДОИ с изх. № Л-90212/08.06.2021 г. Докладът за 2019 г. не се съдържаше в предоставената информация.
[27] Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Информация получена по ЗДОИ от БХК с изх. № Л-186/18.01.2022 г.
[28] Комитета на министрите на Съвета на Европа, CM/Del/Dec(2021)1411/H46-10.
[29] Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Информация получена по ЗДОИ от БХК с изх. № Л-186/18.01.2022 г.
[30] Административен съд – Пловдив (2021), Разпореждане № 6492 от 21.10.2021 Г. по адм. д. № 2594/2021 г.
[31] Административен Съд – Монтана (2021), Разпореждане № от 22.07.2021 Г. по адм. д. № 312/2021 г.
[32] Административен Съд – Монтана (2021), Разпореждане № от 04.03.2021 Г. по адм. д. № 96/2021 г.