“Темата за арестите в България е много интересна, включително от правозащитна гледна точка. Арестите са част от пенитенциарната система, но те сякаш остават в сянката на затворите и това, което се случва в тях не достига до медиите или има отделни публикации само след задържане в тях на някои публични личности, какъвто беше случая с Десислава Иванчева. Може би тази липса на информация за арестите се отразява и на темповете на реформи – ако в затворите през последните 10 години се извършиха сериозни ремонтни дейности, по отношение на арестите наблюдаваме или козметични ремонти, или закриване и изместване на арести към затвори в големите градове. През последните две години такива измествания бяха извършени на арестите в Стара Загора и Сливен и това все пак е едно позитивно развитие за системата.”
С този коментар от изследователите на Българския хелзинкски комитет започна информационната среща с екип на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН) и представител на националния превантивен механизъм към омбудсмана, която се проведе в рамките на проекта “Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода: Законодателство и практики след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“. В срещата взеха участие ресорният зам.-министър на правосъдието проф. Николай Проданов, главният директор на ГДИН Ивайло Йорданов и още специалисти от дирекцията, както и председателят на БХК Красимир Кънев и изследователите от програма “Мониторинг и изследвания” Станимир Петров и Антоанета Ненкова.
Правозащитната организация и администрацията си партнират по проекта с цел да набележат проблеми и да търсят заедно решения, които да подпомогнат плановете за реформа в пенитенциарната система в България.
Корените на реформата
БХК осъществява мониторинг на арестите от началото на 1999 г., когато те преминаха от Националната следствена служба към Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция, припомни специалистът от програма “Мониторинг и изследвания” на БХК Станимир Петров по време на срещата. Тогава очакванията, че държавата ще отдели необходимото внимание на тази система бяха основателни и наложителни, коментира той.
Реформите започват още тогава с поетапно закриване на малките арести, забраната на кофите за физиологични нужди и монтиране на самостоятелни легла в килиите. В няколко ареста според наличните възможности, са изградени и площадки за престой на открито и помещения за свиждане, припомни Петров.
Но по думите му в много от случаите материалната база на старите арести въобще не позволява реконструкции, които да доведат до съобразяване със стандартите за третиране на задържани лица. Затова и закриването на две трети от арестите в страната от тогава до сега и концентрирането им в областните градове, което позволява и концентриране на усилията за привеждането на тези места към стандартите, е най-голямата крачка в реформата до момента. През 1998 г. арестите в страната са 89, а през 2020 г. са само по един за всяка от 28-те области.
Наблюденията на БХК за 2020 г.
Картината в настоящето безспорно е по-добра отколкото през 1999 г., но все още има множество проблеми, които чакат решение. През 2020 г. екипът на БХК посети 16 от арестите в страната и очерта кои са проблемите по отношение на материалната база и битовите условия, третирането на арестантите, както и други фактори като достъп до информация и занимания. Специалистите на БХК бяха категорични, че посещенията на арестите са преминали при пълно сътрудничество и отзивчивост от страна на служителите на ГДИН. Към констатациите са прибавени и официалните данни на ГДИН за годината.
- Пренаселеност през годината е констатирана в 7 от посетените арести – Благоевград, Кюстендил, София, Кърджали, Видин, Сандански и Свиленград
- Липса на санитарни възли в килиите е забелязана в 10 ареста
- В 3 от арестите няма условия за полагаемия едночасов престой на открито всеки ден, а в други 7 ареста тази активност се извършва на площадки на закрито
- Достъпът до естествена светлина и проветрение е ограничен почти във всички арести
- На места все още има проблем с дървеници в спалното бельо и леглата в килиите
- В масовия случай средата на арестите е недостъпна за хора с двигателни затруднения
- Също масово, арестантите са държани в постоянно заключени помещения за по 23 часа в денонощието, без достъп до работа, образование и каквито и да е смислени дейности извън килиите
- Констатирана е липса на писмена информация за реда за ползване на правата за свиждания и телефонни разговори, преведена на различни езици, каквато е препоръката за изпълнение на решението по делото Лебоа срещу България в ЕСПЧ.
- Липсват условия и правила за конфиденциалност на телефонните разговори, както и все още е в сила забраната за разговори на чужд език по телефона в някои арести.
- Липсват медицински кадри и психологическа помощ за арестантите в нужда.
- Регистърът за травматични увреждания, който беше въведен като инструмент срещу полицейското насилие над арестантите, продължава да не действа – възможността на задържаните да подадат оплакване е ограничена, а за съобщените случаи няма нито едно образувано досъдебно производство.
- Като положително нововъведение покрай коронавирусната епидемия през миналата година, е оценено въвеждането на възможност за онлайн (“Скайп”) разговори и свиждания на арестантите с близките им.
Най-проблемни сгради остават арестът в Габрово, който се намира под земята и заради това на практика няма как да се направят подобрения по него, както и арестите в София, които често са пренаселени и също остро се нуждаят от нова сграда.
Отговорът на ГДИН
Според зам.-главният министър на правосъдието проф. Николай Проданов много от проблемите, особено тези свързани с материалните бази и битовите условия в арестите, са напълно осъзнати и по тях вече се работи активно, като това личи най-ясно от изместването на арестите към затворите. Така например съвсем скоро се предвижда въвеждането в експлоатация на нова триетажна сграда към затвора в Добрич за задържане под стража. Официалното откриване, на което бяха поканени и представителите на БХК, ако епидемичната обстановка позволява, предстои този март.
За ареста в Габрово Проданов призна, че това е много стара и невъзможна за подобрения сграда, но вече е готов проектът за сградата във Велико Търново, където ще бъде преместена службата. За целта ще бъдат пригодени две сгради от бившето сержантско училище, които и сега са в добро състояние, но в рамките на следващата година и половина ще бъдат реновирани и приведени към изискванията за място за задържане. Колкото до условията в София – все още е под въпрос локацията за новия арест като е набелязано и се работи по придобиването на по-подходящо според него място за новата сграда.
Главният директор на ГДИН Ивайло Йорданов също увери, че подобряването на условията е приоритет за дирекцията и целта е да отговорим на всички европейски изисквания. Той потвърди, че има сериозен проблем с дървениците в част от арестите и че ГДИН се бори с него постоянно. Към момента е сключен договор с нова фирма, която да извършва обезпаразитяването и предстои да се види нейната ефективност.
За дефицита на медицинска кадри Йорданов обясни, че позициите в арестите не са атрактивни и не могат да предложат добро възнаграждение. Що се отнася до полицейското насилие над арестанти, според главния директор на ГДИН това е практика, останала почти напълно в миналото след въвеждането на регистъра за травматични увреждания. По думите му “има изключителен напредък по отношение на прекомерната употреба на физическа сила” и всеки подобен случай се описва подробно и ясно, а това, че няма образувани досъдебни производства говори за положителния ефект от въвеждането на мярката. Въпреки това все още има случаи на неправомерна употреба на сила, по които незабавно се извършват проверки, като към момента са образувани две подобни дисциплинарни проверки – в София и в Ловеч.
По време на срещата Йорданов пое ангажимент ГДИН да предприеме незабавни мерки във връзка с констатацията на БХК за липса правилници на различни езици, както и в кратки срокове да предприеме мерки за подобряване на условията в санитарните възли.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.