Становище на БХК до Комитета на министрите на СЕ относно изпълнение на решението по делото "Лебоа срещу България"
През март 2021 г. Българският хелзинкски комитет предостави информация на Комитета на министрите към Съвета на Европа за хода на изпълнението на две решения срещу България на Страсбургския съд, свързани с правата на лишените от свобода. Едно от тях е по изпълнението на решението по Лебоа срещу България, постановено през 2017 г. В този случай Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) намира, че липсата на достъп до информация за начина на упражняване на правото на свиждане и правото на телефонни разговори в ареста е довело до нарушение на правото на личен живот на жалбоподателя. ЕСПЧ констатира, че вътрешните правила, съдържащи практическите подробности относно това как задържаните в арестите лица могат да упражнят законовите си права за свиждания и телефонни разговори, нито са били публикувани, нито са били достъпни за задържаните в стандартизирана форма.
В доклада по изпълнението на решението, българското правителство изтъква, че към септември 2020 г. в арестите в страната е осигурен превод на осем езика на документ, озаглавен „Общи права по международното и вътрешно право на лицата, задържани в арестите на Република България“, че задържаните подписват декларации на различни езици, че са уведомени за правата си на арестанти; че в местата за задържане по границата понякога се осигурява преводач от полицията.
Оценката на БХК е, че тези мерки са неефективни и не водят до предотвратяване на последващи нарушения на правото на личен живот на задържаните лица, които не говорят български език. Наблюденията на БХК от посещенията в местата за лишаване от свобода сочат, че всеки арест има приети индивидуални правила, регулиращи реда за достъп до телефон и провеждане на свиждания. На някои места те са поставени на видно за задържаните лица места, на други – не са, като задържаните в никой случай нямат право да получат копие от правилата. Също така, в нито един от посетените през 2020 г. 16 ареста БХК не установи наличие на правилата в превод на език, различен от българския.
Документът, за който правителството отбелязва, че е наличен в превод на осем езика, наистина съществува, но той съдържа извадки от международни документи по правата на човека и общо непълно изброяване на съдържащите се в националното законодателство права на задържаните лица – право на достъп до адвокат, право на свиждане, право на телефонни разговори и т.н. В него обаче липсва, това, което ЕСПЧ посочва като необходимо – практически подробности как и кога тези права могат да се реализират. Такива правила биха били в кои дни и часове се провеждат свижданията, какви предмети, могат да бъдат донесени по време на свиждане, кога и откъде се закупува карта за телефон, какъв е редът за достъп до телефон и други. Декларацията, която задържаните подписват, че са уведомени за правата си също не съдържа тези подробности. Достъпът до преводачески услуги, за които правителството твърди, че съществуват в пограничните арести, не е регламентиран като право на задържаните и по-скоро се реализира инцидентно и не обхваща всички места за задържане.
В тази връзка БХК препоръчва законодателни изменения, така че изрично да се предвиди правото на задържаните в арестите и затворите да получават копие от вътрешните правила на мястото за задържане на език, както и възможност за превод чрез видеоконференция, когато това е необходимо. Правителството не е предоставило коментар по направеното от БХК становище.
Тази застъпническа дейност на БХК се реализира като част от проект Оценка на реформата в местата за лишаване от свобода в България: Законодателство и практика след пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други“.