С решение от края на 2020 г. Административният съд в Благоевград осъди Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН) по жалба на бивша затворничка в единствения женски затвор в страната в Сливен. Според решението затворническата администрация трябва да изплати обезщетение от 700 лв. на жалбоподателката с инициали М. Б. Т. за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, срам, изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отношение и болки, настъпили от незаконосъобразните действия на служители на ответника в ОЗ “Сливен”, при многократното извършване на обиски на ищцата, вкл. на интимните ѝ части, по начин унижаващ човешкото ѝ достойнство.
Нехуманният и рутинен маниер на провеждане на обиските в Сливенския затвор е констатиран и преди, включително е описан в доклада на БХК “Жените в затвора в България”, достъпен тук. Това обаче е първата широко оповестена съдебна победа срещу тази практика.
Жалбата на М. Б. Т. се отнася за два минали периода – през 2011-2012 г. и през 2016 г., в които тя е била първо арестантка и след това затворничка в Сливенския затвор по едно и също досъдебно производство. Според жалбата и показанията ѝ, и при двата ѝ престоя в затвора е била подлагана на претърсване и личен обиск без дрехи в нарушение на чл. 92 от ЗИНЗС. Обискът на интимните ѝ части не бил извършван от медицинско лице, не е използван и скенер за обискиране. Вместо това тя била карана да показва интимните си части, което за нея било унизително и предизвикало негативни преживявания и жестоко душевно страдание, водещо да претърпени неимуществени вреди.
Показания и на други лишени от свобода в затвор Сливен по делото потвърждават жестокостта на системните обиски от служителите в затвора. Жените дават множество примери за това, как проверките са извършвани по унизителен и понякога груб и болезнен начин.
Съдът признава, че не са спазвани изискванията на чл. 93, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС от длъжностните лица, осъществяващи дейността по обискиране в затвора в Сливен, като се позовава на част от показанията на свидетелките, изтърпели наказание там:
От ЗИНЗС:
Чл. 92. (1) На лишените от свобода се извършва задължителен обиск при:
1. влизане и излизане от мястото за лишаване от свобода;
2. отиване и връщане от работните обекти;
3. постъпване и освобождаване от наказателна килия;
4. отиване и връщане от свиждане;
5. постъпване и изписване от болнично заведение;
(2) За предотвратяване на престъпления и на други нарушения лишените от свобода могат да бъдат подлагани на обиск с разрешение на началника на затвора.
(3) Когато началникът на затвора отсъства, разрешението за обиск се дава от ръководителя на дежурната част.
Чл. 93. (1) Обискът на лишените от свобода не може да се извършва по начин, унижаващ тяхното достойнство.
(2) Обискът се извършва от специално обучени длъжностни лица, които са от същия пол с лишения от свобода.
(3) Обиск на интимните части на лишения от свобода може да се извършва само от медицинско длъжностно лице.
“лишените от свобода, вкл. и ищцата са били събличани голи, карани да си свалят гащите и да клякат“;
“обиските са извършвани от надзирателките, като никога не присъствали медицински лица“;
“обиските са извършвани в присъствие освен на обискираното лице и на още няколко лица /2- 3/, пред всички присъстващи“;
“при отиване и връщане от закуска, обяд и вечеря, винаги се извършвал обиск, чрез опипване на цялото тяло, отгоре до долу“;
“надзирателките при обиска на излизане от столовата, бъркали в сутиените, между двата крака, вкл. и на по- интимни места, а когато бъркането било през блузата, обискирането ставало с мачкане на гърдите“.
Макар че съдът признава нарушенията, унижаващи човешкото достойнство на жалбоподателката и ѝ присъжда обезщетение, победата е само формална. Прави впечатление размерът на присъденото обезщетение от 700 лв., което драстично се разминава с поисканата в жалбата сума от 10 000 лв. за всеки от периодите на престой. Съдът отхвърля остатъка като “неоснователен и недоказан”. Към момента решението е обжалвано пред 3-членен състав на същия съд.
Проблемът със занижените размери на паричните обезщетения за неимуществени вреди за лишените от свобода е характерен за българските съдилища и е практика, която експертите на БХК наблюдават и анализират в последните няколко години. Анализът на съдебната практика на Върховния административен съд, направен от БХК през 2018 г., сочи, че между един и два лева е средният размер на дневното обезщетение, определяно за вреди, причинени от нечовешки и унизителни условия на задържане – в пъти по-нисък от размерите, определяни от Европейския съд по правата на човека.
Само преди няколко месеца Съдът в Страсбург отново даде недвусмислено потвърждение на опасенията, че присъжданите в България обезщетения за неимуществени вреди, са в ущърб на жалбоподателите. В рамките на един ден – 4 юли 2020 г. – Съдът постанови три осъдителни решения срещу България по делата Чобанов и Койрушки, Йорданов и Джелебов и Иванов и други, образувани по единадесет жалби на лишени от свобода. По всички тях е установено нарушение на член 3 от Конвенцията (Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи), забраняващ нечовешкото и унизително отнасяне, но също така по две от делата ЕСПЧ намира, че независимо, че ищците са получили парични обезщетения на национално ниво за претърпените вреди, размерът на присъдените обезщетения е бил толкова незначителен, че те са запазили статута си на жертви по смисъла на Европейската конвенция. Съдът определи нови, значително по-високи компенсации, като в някои случаи сумите бяха 17 пъти по-високи. (Още за решенията на ЕСПЧ от 4.6.2020 г. можете да прочетете тук.)
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Българския хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.