На 18 октомври беше публикуван докладът на Европейския комитет против изтезанията (КПИ) от неговото осмо периодично посещение в България през 2021 г. Един от акцентите на наблюдението бяха третирането и условията на задържане на лицата в пенитенциарните заведения у нас и по-специално, на лишените от свобода в затворите в София и Пловдив, затворническото общежитие от закрит тип в Кремиковци, арестът на бул. Г.М. Димитров в София и арестът в Пловдив. Като част от дейността по застъпничество за подобряване прилагането на правата на човека в пенитенциарната сфера по проект Реформа в затворите, екипът на БХК се срещна с делегацията на КПИ и сподели информация от осъществения мониторинг в местата за лишаване от свобода през 2020 и 2021 г.
Докладът на КПИ обръща внимание на няколко положителни тенденции от последните години, включително намаляване на броя на лишените от свобода, липса на пренаселеност (освен в някои части на затворите) и малък брой оплаквания от малтретиране на затворници от страна на служители. По отношение на останалите аспекти на условията в арестите и затворите обаче се установени редица тежки нарушения, част от които обобщаваме по-долу.
Междузатворническото насилие е било широко разпространено явление във всички посетени от КПИ институции. В доклада е цитиран шокиращ случай от затвора в София, при който служители са “насърчили” затворници да извършат групово изнасилване на друг лишен от свобода, задържан по обвинение за сексуално насилие на дете. Комитетът призовава българските власти да предприемат решителни действия за справяне с междузатворническото насилие, включително като гарантират, че персоналът е обучен и мотивиран да предотвратява такива случаи, особено чрез ранно идентифициране на уязвимите затворници.
Друг констатиран проблем, имащ отношение и към междузатворническото насилие, е практиката по овластяване на затворници, т.н. “кметове” или “отговорници” на групи, с правомощия с елементи на дисциплинарна власт и контрол на реда и сигурността в затворническата общност. Комитетът подчертава, че тази практика излага по-слабите затворници на риска да бъдат експлоатирани от съкилийниците си и призовава за преустановяването ѝ.
По отношение на материалните условия в посетените институции, Комитетът намира за задоволителни единствено тези в ареста в Пловдив. Това което документира в някои затворнически групи в затвора София и затворническото общежитие в Кремиковци обаче той определя като “неприемливи” и дори – “ужасяващи” материални условия. В затвора София като “най-лоши” са описани четири групи – Осма (приемно отделение и настаняване на затворници от други затвори), Десета (обвиняеми и подсъдими лица), Единадесета и Тринадесета (чужди граждани) – при посещението в тях са наблюдавани течащи тръби, оголени кабели, повредени стени, подове и тавани, липсващи стъкла, счупени тоалетни и др.
В затворническо общежитие в Кремиковци, част от затворниците са били настанени в тесни, напълно порутени и мръсни дървени бараки, които са се отоплявали с “допотопни печки” на дърва и въглища, за които е нямало достатъчно гориво и по думите на лишени от свобода се се горяли пластмасови отпадъци. В една от групите ситуацията е била напълно критична:
“Особено по отношение на определени затворници (напр. тези, които са с ХИВ или с увреждания), условията в тяхната барака (група 10) бяха ужасяващи, със студени и мокри повредени стени, подове и тавани, счупени легла, скъсани постелки, течащ покрив и недостатъчно налягане на водата в санитарните възли. Няма да е преувеличено да наречем тези условия посегателство срещу човешкото достойнство, което представлява нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека.”
При тези констатации, КПИ прави препоръка общежитието да бъде закрито, а лишените от свобода да бъдат преместени в други затворнически общежития, предлагащи по-добри материални условия.
Друг дългогодишен и системен проблем в арестите и затворите, отбелязан от КПИ, е масовото разпространение на дървеници и хлебарки. За справянето с него, Комитетът призовава да се вземат спешни мерки за замяна на всички матраци и да се извърши старателна дезинфекция навсякъде в арестите и затворите.
Липсата на смислени и конструктивни дейности за лишените от свобода също попада във фокуса на доклада, като се подчертава, че осъдените затворници най-вече обикалят по коридорите и гледат телевизия, а задържаните в арестите остават заключени в килиите си за по 23 часа в денонощието.
Във връзка с контактите на лишените от свобода с външния свят, “Комитетът призовава българските власти най-накрая да изпълнят дългогодишната му препоръка” за увеличаване на честотата на свижданията за всички категории на затворниците до най-малко едно свиждане седмично, а разрешената продължителност на всяко свиждане – до поне един час. Обръща внимание, също така, да се даде възможност на всички затворници, включително на задържаните под стража, да провеждат свиждания при открити условия (без преграда), а използването на затворено свиждане (с преграда) трябва да бъде по-скоро изключение.
По отношение на пенитенциарния персонал докладът съдържа препоръка за увеличаване на броя на надзирателите на смяна, но също така и да бъдат наети още социални работници, психолози и пробационни служители. За пореден път КПИ отбелязва, че 24-часовите смени на надзорния състав трябва да отпаднат, тъй като такъв модел на работа “има неизбежен отрицателен ефект върху професионалните стандарти”. Не на последно мяасто, Комитетът установява, че корупцията остава сериозен проблем в затворите, като са постъпили твърдения, че тя съществува в контекста на осигуряването на работа, внасянето на неразрешени вещи, както и сред медицинските служители.
Най-задълбочено разгледаният проблем в доклада е този за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Тук са и най-многобройните нарушения, констатирани от правозащитния орган.
На първо място, е изтъкнат недостигът на медицински персонал в арестите и затворите, като „най-лоша“ и „наистина драматична“ е описанта ситуацията в затворническото общежитие в Кремиковци. Там не е имало лекар, а длъжността фелдшер е била вакантна за продължителни периоди, през които зъболекарят е поемал ролята на общопрактикуващ лекар. Навсякъде се установява и липса на персонал през нощните часове и почивните дни. В тази връзка КПИ призова българските власти да осигурят в затворническите заведения по един или двама общопрактикуващи лекари, в зависимост от размерите на институцията, както и поне по една медицинска сестра на смяна вечер и през почивните дни. Подчертава също така, че по всяко време в местата за лишаване от свобода трябва да е налице служител, който може да предоставя първа помощ. Друга препоръка е, че медицинското лице, обслужващо институциите, в които се настаняват жени, включително в арестите, следва да е преминало специално обучение по проблемите на женското здраве.
За пореден път при посещенията си в България, КПИ установява, че затворници работят като санитари, като извършват някои медицински дейности или дори заместват здравния персонал, както и имат директен достъп до медицинските досиета на пациентите, което е определено като недопустимо.
Според доклада достъпът до лекарства в местата за лишаване от свобода е сериозно затруднен и повечето лекарства трябва да се закупуват от близките на затворниците. В затворническите аптеки са били открити много лекарства с изтекъл срок на годност, включително лекарства за спешна нужда и антибиотици; оборудването на медицинските центрове е било много лошо и системно е липсвало животоспасяващо оборудване. Относно тези констатации, КПИ препоръчва значително да бъдат подобрени предлагането на безплатни лекарства, материалните условия и оборудването в медицинските центрове в местата за лишаване от свобода.
На следващо място, Комитетът отбелязва, че качеството на медицинските прегледи при постъпване в арестите и затворите остава незадоволително, като някои затворници са съобщили, че изобщо не са преминали първоначален преглед. По отношение на медициснката документация наблюдаваната ситуация също не е добра, като е посочено, че не всеки лишен от свобода има собствено медицинско досие, особено в Пловдивския затвор. Задължението за съблюдаване на медицинска конфиденциалност също не се спазва – молби за лекар се подават в открита форма, медицинските прегледи се провеждат в присъствието на немедицински персонал, лекарствата се раздават от служители или затворници.
КПИ е обезпокоен и от недостатъчния достъп до психиатрична помощ в посетените институции. Особено внимание той обръща на практиката, установена в затвора Пловдив, затворници във възбудено психично състояние да бъдат настанявани в специална килия и механично фиксирани към легло с помощта на метални маншети в продължение на дни, без това да е разпоредено от лекар. Правозащитният орган намира тази практика за неприемлива и дава подробни разяснения какви са стандартите и гаранциите, които трябва да се спазват при използването на механични средства за фиксиране, доколкото изобщо такива средства е подходящо да се използват в затворите. До въвеждането на тези изисквания и обучението на персонала как да ги прилагат, КПИ указва, че използването на механични средства за фиксация трябва да бъде преустановено.
По отношение на психологическите грижи КПИ посочва, че следва да се положат усилия за наемане на клинично обучени психолози, които да бъдат част от здравния екип и чиято работа да не съчетава извършването на оценка на риска за административни цели и терапевтична клинична работа.
Също така КПИ документира липса на каквато и да е специална грижа или адаптиране на средата за затворниците с физически и/ или умствени увреждания. За основните си жизнени нужди като хранене, миене и ползване на тоалетна, тези затворници се е налагало да разчитат на други затворници. Комитетът препоръчва да се предприемат стъпки за коригиране на това „крайно незадоволително състояние на нещата“, а там, където би било трудно да се предложат подходящи условия на конкретни затворници с увреждане, да се търси възможност за прехвърлянето им в специализирана външна институция.
По-нататък се отбелязва и отсъствието на мерки за справяне с широко разпространената употреба на наркотици и свързаните с нея здравни проблеми като ХИВ и хепатит. Наред с други неща, Комитетът призовава българските власти да гарантират, че във всички места за лишаване от свобода се осъществява систематичен скрининг за вирусни заболявания, предавани по кръвен път, като ХИВ и хепатит В и С, както и да се подобри достъпа на затворниците с такива заболявания до лечение.
В заключението си по темата за медицинското обслужване, Комитетът припомня становището си, че “прехвърлянето на отговорността за грижата за здравето в затворите от Министерството на правосъдието към Министерството на здравеопазването трябва да бъде крайната цел”.