Бол(нич)ното здравеопазване в системата на местата за лишаване от свобода

Това не е болница, това е морга.

– Думите са на лишен от свобода, интервюиран в рамките на настоящото изследване.

Настоящият доклад представя резултатите от изследване върху болничната грижа в пенитенциарната система в България с фокус върху структурата и дейността на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода към затвора в гр. София (СБАЛЛС – София) в периода 2015 – 2021 г. Той обобщава официални данни и статистика за лечебното заведение, наблюдения и оценки на външни организации, включително Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването, омбудсмана и Български хелзинкски комитет, както и свидетелства на лишени от свобода, преминали през СБАЛЛС – София.

Категоричното заключение на всички наблюдатели е, че СБАЛЛС – София не отговаря на законовите изискванията за болница, а медицинските услуги, доколкото се предлагат такива, са със силно занижено качество. Формално СБАЛЛС – София не би могла да осигури качество на медицинските услуги, сходно с това, което се предлага във външните за пенитенциарната система лечебни заведения, тъй като е в пълно несъответствие с императивните медицински стандарти за предлаганите дейности. Противно на законовата дефиниция на „болница за активно лечение“, там липсват необходимите предпоставки за лечение на лица с остри заболявания, травми, изострени хронични болести, състояния, изискващи оперативно лечение в болнични условия. Независимо от това, формалният статут на СБАЛЛС – София остава непроменен и органите по изпълнение на наказанията, прокуратурата и съдилищата ежедневно изпращат там затворници и арестанти за лечение, без да отчитат факта, че мястото на практика не може да осигури такова.

Като основна причина за критичното състояние на лечебното заведение се откроява дългогодишната административна, финансова, методологическа и информационна изолация на пенитенциарното здравеопазване от гражданската здравна система и произтичащите от това недостиг на квалифициран медицински персонал, лоши медицински практики, оскъдно и амортизирано оборудване и тежки битови условия. СБАЛЛС – София служи най-вече като междинно звено, където пациентите изчакват да бъдат насочени за изследвания, консултации или лечение в системата на гражданското здравеопазване. Достъпът до външни лечебни заведения обаче не е добре координиран и се реализира с големи забавяния. Диагностиката и лечението в гражданските болници са особено затруднени, когато медицинските услуги не се заплащат или се заплащат само частично от НЗОК.

Бол[нич]ното здравеопазване в системата на местата за лишаване от свобода e нов доклад с автори Диляна Ангелова и адв. Мария Шаркова, издаден от Българския хелзинкски комитет. Целият доклад можете да прочете и изтеглите по-долу.

Тази публикация е реализирана в сътрудничество с Европейската мрежа за правно застъпничество за лица, лишени от свобода (European Prison Litigation Network), в рамките на Консорциума за затворническо здраве и права, финансиран от Robert Carr Fund.

ISBN 978-954-9738-58-2 (е-книга)

 

Tags: No tags

Comments are closed.