Затворите са места за изпълнение на наказанието “лишаване от свобода” и “доживотен затвор”. В тях се настаняват и обвиняеми, и подсъдими лица с наложена мярка за неотклонение “задържане под стража”. Затворите са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, част от Министерство на правосъдието. Към затворите се създават общежития от закрит и открит тип, поправителни домове за непълнолетни и арести.

През 2019 г., затворите в България са 12, от които един за жени. Към тях има разкрити седем затворнически общежития от закрит тип (ЗОЗТ), 16 затворнически общежития от открит тип (ЗООТ), два поправителни дома за непълнолетни и седем ареста.  Специализирани болници за лечение на лишени от свобода функционират към затворите в гр. София и гр. Ловеч. Сградният фонд на затворите е много стар.

Общият брой на лишените от свобода в края на 2019 г. е 6 448. От тях, жените са 216, непълнолетните – 20, чуждите граждани – 147, осъдените на доживотен затвор – 190, обвиняемите и подсъдимите – 623.  Най-голям е броят на лишените от свобода във възрастовата група 31-40 години (1958 г.).

Каква е целта на изпълнението на наказанието
“лишаване от свобода”

Наказанието няма за цел да причинява физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство, нито е само възмездие за извършеното престъпление. То има за цел преди всичко поправяне и превъзпитание на осъдения, да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, а също така да въздейства предупредително на другите членове на обществото. Съвременното международното право по правата на човека и пенитенциарните стандарти все по-категорично посочват поправянето (реабилитацията) като задължителна и приоритетна цел на изпълнението на наказанията с лишаване от свобода по отношение на всички осъдени лица, включително и на осъдените на доживотен затвор.

Най-актуалното разбиране за значението на поправянето (реабилитацията) като цел на изпълнение на наказанието е ресоциализация чрез насърчаване на личната отговорност, както и осигуряване, доколкото е възможно, на реинтеграцията на осъдените лица в обществото при тяхното освобождаване, за да могат да водят законосъобразен и самостоятелен живот.

Съгласно българското законодателство, поправителното въздействие се осъществява чрез:

• осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените;
• реализиране на включените в съдържанието на наказанието ограничения;
• ограничаване на отрицателните последици от действието на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените;
• осигуряване на условия за упражняване правата на осъдените;
• организиране на трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности.

Още информация

• Повече информация за разположението на затворите и разкри тите към тях общежития, поправителни домове и арести, техния капацитет и настанените в тях лишени от свобода към края на 2019 г. можете да видите тук.
• Важни национални нормативни и стратегически документи, свързани с изпълнението на наказанието лишаване от свобода можете да намерите тук.
• Доклади на Националния превантивен механизъм към омбудсмана от посещения в затвори можете да намерите тук.
• Доклади на Европейския комитет против изтезанията са налични тук.