В последните години пенитенциарните системи по света са в процес на градивна промяна, като за най-значими цели се приемат поправянето (рехабилитацията) на осъдените и въвеждането на алтернативи на лишаването от свобода. За тези промени се разработват най-различни и иновативни програми и политики, някои свързани с образование, целящи да направят престоя в затворите смислен и да подобрят шансовете за реинтеграция в обществото. Успешните примери за това могат да бъдат открити в различни точки на развития свят.
Какво могат да научат прокурори и лишени от свобода едни от други?
Това е въпросът, който стои в основата на проекта Inside Criminal Justice – семестриален курс към Колумбийския университет, разработен от Института по иновации в наказателното право към колежа “Джон Джей” съвместно с два щатски затвора в Ню Йорк, САЩ. Както предполага и самият въпрос, в рамките на програмата са включени не само затворници, но и прокурори. Насърчавани да провеждат задълбочени и искрени разговори за проблемите в наказателната система, хора от двете ѝ страни се събират, за да учат едни от други и да търсят конкретни решения и алтернативи на сегашните проблеми в наказателната система.
Курсът интегрира актуални психологически изследвания за ролята на социалните фактори за нездравословни лични, общностни и обществени резултати и разглежда как тези знания могат да бъдат превърнати в политики и дейности за насърчаване на личното и обществено здраве. Целта на дискусиите по време на курса е и увеличаване на емпатията и хуманизирането на затворниците, които споделят своите лични истории и пътищата, довели ги до порочния кръг на наказателната система.
Джарел Даниелс, бивш затворник, участвал в първия провел се курс Inside Criminal Justice, казва в своята реч за платформата TED, че се е чувствал сякаш наистина вижда градивна промяна в прокурорите, които слушали история след история на затворниците в стаята. “Да, има хора, които са извършили ужасяващи престъпления, но историите на тези хора преди да ги извършат, бяха истории каквито тези прокурори никога не бяха чували.”
Даниелс казва и, че до края на курса се е убедил, че всички в стаята са започнали да работят като екип и да виждат, че и двете страни – затворници и прокурори – искат да направят наказателната система в САЩ по-справедлива. “Когато беше техен ред [на прокурорите] да говорят, аз също бях изненадан. Не бяха роботи, лишени от емоции, програмирани да изпращат хората в затвора…”
И въпреки това, според бившия участник в програмата, преди началото на курса прокурорите в него никога преди това не са се замисляли за това, какво предстои за хората, срещу които печелят дела и биват осъдени на лишаване от свобода. “Но благодарение на простия процес да сме заедно в класната стая, тези юристи започнаха да прозряват, че това да ни държат затворени, не е в полза нито на общността, нито на нас самите.”
В края на семестъра затворниците и прокурорите са представили заедно своите предложения за конкретни политики пред областния прокурор на Манхатън и пред нюйоркския комисар от Департамента по изпълнение на наказанията. Част от предложенията им са например пилотна програма в помощ на реинтеграцията на затворниците в обществото, стратегии за увеличаване на ангажираността с цел изграждане на доверие в правосъдната система, създаване на възможности за обучение и работа на лишените от свобода в и извън затвора и др.
Проектът “Inside Criminal Justice” е пример за стимулиране на емпатията към хора, осъдени на лишаване от свобода и за това как именно на тях трябва да се дава гласност, за да се разработват повече прогресивни реформи в сферата на пенитенциарните системи. Според директора на програмата Луси Ланг, цитирана на сайта на Колежа по наказателно право “Джон Джей”, “Студентите ни – членовете на общността и прокурорите от първа линия – са хората, които са най-близко до тези проблеми и именно те са хората, които е най-вероятно да успеят да ги разрешат.”