На 18 март 2020 г. Българският хелзинкски комитет (БХК) изпрати становище по Законопроект № 054-01-24 от 16.03.2020 г. за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание. В становището се обръща внимание на някои сериозни недостатъци на законопроекта, сред които и предложението за тоталното преустановяване на семейните свиждания в затворите и арестите. Относно тази разпоредба в законопроекта, БХК заявява следното:
“Сериозен проблем е предложената редакция на чл. 2, ал. 1, т. 8 от законопроекта, с която разпоредба се забраняват свижданията в местата за лишаване от свобода и арестите. В този си общ вид тя е изцяло неприемлива. Съществена част от правото на семеен живот на лишените от свобода се изразява в това, властите да им позволяват или, ако е необходимо, да ги подпомагат в поддържането на контакт с близките им. Съгласно чл. 57, ал. 3 във вр. с чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България правото на личен живот не може да се дерогира в условията на извънредно положение. То подлежи единствено на общите ограничения, които обаче не могат да бъдат произволни и не могат да засягат правото по такъв начин или до такава степен, че да бъде накърнена самата му същност – те следва да са предвидени в закона, да преследват определени легитимни цели и да са необходими и пропорционални на съответните цели. Последното не дава на държавата свобода да въвежда ограничения по общ начин, без да предоставя каквато и да е степен на гъвкавост, за да определи дали ограниченията в конкретни случаи са подходящи или наистина необходими.
Правото на затворниците на свиждания не по-малко от два пъти в месеца е провъзгласено в чл. 86, ал. 1, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Само по време на свиждане, лишените от свобода имат право да получават от техните близки хранителна пратка и други разрешени за ползване в затвора вещи. Съгласно чл. 73, ал. 12 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, свижданията в затворите, затворническите общежития от закрит тип и арестите по правило се провеждат в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт между лицата, а комуникацията се осъществява чрез телефонна връзка. Изключения от това правило са женският затвор в гр. Сливен и поправителните домове за непълнолетни, където свижданията се провеждат без преграда, с възможност за физически контакт между лишените от свобода и посетителите. По данни на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, към 31 декември 2019 г. около 2/3 от всички лишени от свобода са настанени в заведения от закрит тип, където свижданията се провеждат през преграда, без физически контакт. Това означава, че в огромния брой случаи няма реално съществуващ риск от предаване на заразни болести на лишените от свобода от техните близки по време на свиждания, което води до непропорционалност на наложената забрана. В останалите случаи, засягащи настанените в женския затвор, поправителните домове и общежитията от открит тип, затворническата администрация би могла и следва да създаде необходимата организация, която да позволи провеждането на свижданията, напр. при спазване на определено разстояние между лишените от свобода и посетителите, като не се допуска струпване на много хора.
Вярно е, че затворите и арестите са изправени пред сериозна опасност от разпространение на заразните болести и инфекции, какъвто е и случаят с COVID-19. Но основните рискови фактори не са свижданията, а пренаселеността, лошата хигиена, включително липсата на непрекъснат достъп до течаща – дори студена – вода, липсата на предпазни средства и хигиенни материали, ограниченият достъп до дейности за профилактика на здравето и медицински грижи”.
Цялото становище на БХК можете да намерите тук.