Българският хелзинкски комитет изрази негативно становище по части от Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който беше публикуван на 20 май 2020 г. за обществена консултация. Критиката на експертите в организацията е насочена към текстове, въвеждащи процесуална възможност за съда да разпореди на лица, които се намират в местата за лишаване от свобода, да участват в съдебни заседания по дела посредством видеоконференция, а не присъствено, дори когато тяхната воля и интерес е да се явят лично пред съда.
Тези изменения са продиктувани изцяло от институционални съображения, без да постигат баланс с правата на задържаните обвиняеми и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, се посочва в становището на БХК, което изпратихме до Министерски съвет в края на миналата седмица.
Аудио-визуалните технологии, включително видеоконференцията, безспорно имат място в съдебния процес, но те следва да се прилагат с особено внимание и при съблюдаване на основните принципи на справедливия процес – равенство на страните пред закона и равенство на средствата за правна защита, състезателност на процеса, право на ефективна лична и адвокатска защита.
Важно е да се има предвид и реалната ситуация в местата за лишаване от свобода и практическите трудности, пред които лишените от свобода са изправени при реализиране достъпа си до съд и отражението, което би имало опосредяването на този достъп чрез видеоконференция върху реализирането на техни основни права, включително правото да бъдат свободни от изтезания, нечовешко или унизително отнасяне и правото им на лична свобода и сигурност.
Становището на БХК се ограничава до коментар на предложените в законопроекта промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), но сходна на изложената критика може да се отправи и към предложените изменения и допълнения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Административнопроцесуалния кодекс.
Коментар относно допълнението в чл. 65, ал. 3 от Наказателно- процесуалния кодекс
С ново изречение в чл. 65, ал. 3 НПК се създава процесуална възможност задържаните под стража обвиняеми да участват в производствата по съдебен контрол на мярката по задържане в досъдебното производство чрез видеоконференция. Мотивите към законопроекта не изясняват по никакъв начин какви са причините, налагащи съответното изменение. Предложеното допълнение води до сериозно отстъпление от съществуващото към момента правилото на чл. 65, че задържаните в досъдебното производство се довеждат за участието в съдебна зала във всички случаи, освен когато те изрично не откажат това или когато довеждането е невъзможно по здравословни причини. От формулировката на текста не става ясно кои обстоятелства ще подлежат на преценка при вземане на решение за участие на обвиняемия в заседанието чрез видеоконференция от мястото на задържане.
По същество, така предложената редакция на чл. 65 от НПК повдига въпроси, свързани със спазването на изискванията за процесуална справедливост на производството по съдебен контрол върху задържането, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по член 5(4) от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свобода (ЕКЗПЧ, Конвенция). Страсбургският съд приема, че процесуалните гаранции за съдебен контрол на задържането съдържат някои от изискванията за справедлив съдебен процес на член 6 от Конвенцията и осъществява надзор за тяхното спазване.
На първо място, по редица дела Съдът намира, че процесуалните гаранции на съдебния контрол по член 5 (4) от Конвенцията включват правото на ефективна адвокатска защита. Стандартът в българското право е още по-висок, като адвокатската защита по наказателни дела е абсолютно задължителна, винаги когато обвиняемият е задържан. За да бъде правната помощ ефективна, тя трябва да отговаря на някои условия, включително да бъде гарантирана възможност за обвиняемия да се среща насаме и да комуникира конфиденциално със своя адвокат. От предложената редакция на чл. 65, ал. 3 НПК става ясно, че чрез видеоконференция от мястото за лишаване от свобода в заседанието може да участват единствено обвиняемите, като техните защитници са длъжни да присъстват в съдебната зала. Физическата дистанция между защитник и подзащитен означава отнемане на възможността на обвиняемите да комуникират и инструктират своя защитник в хода на заседанието, което сериозно компрометира ефективността на адвокатската помощ.
Проблемът с качеството на контакта със защитника, както и с наличието на достатъчно средства за осъществяване на защитата, когато този контакт се осъществява чрез видеоконферентна връзка е посветен в решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото Сахновски срещу Русия от 2010 г. По това дело жалбоподателят се намира в Новосибирск по време на разглеждането на неговото дело от
Върховния съд в Москва. На него му е назначен нов адвокат, с който му е предоставена възможност да беседва чрез видеоконферентна връзка в продължение на 15 минути непосредствено преди началото на съдебното заседание. Съдът намира, че това време е много кратко предвид сложността и важността на делото. Той също така намира, че видеоконферентната връзка, която е установена и обслужвана от държавата и която не е защитена срещу подслушване, не гарантира достатъчна поверителност на разговора между подсъдимия и адвоката. Поради това Съдът установява нарушение на член 6 (3)с от Конвенцията.
На следващо място, съдебният контрол по член 5 (4) от Конвенцията изисква равенство на средствата, което означава и възможност за задържаното лице и защитата да се запознаят своевременно и по подходящ начин с доказателствата, които обосновават законосъобразността на задържането. Този аспект от правото на обвиняемите на достъп до материалите по делото е закрепен и в член 7 (1) от Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство. Равенството на средствата няма да е гарантирано, ако на обвиняемия или на неговия защитник бъде отказан достъп до тези документи, които са от съществено значение за ефективното оспорване на законността на неговото задържане. На практика, у нас задържаните обвиняеми и техните защитници получават достъп до папката по делото едва в съдебна зала, непосредствено преди съдебното заседание. Как ще се гарантира достъпа на задържаните до доказателствата, които обосновават законосъобразността на тяхното лишаване от свобода, ако участват в заседанието чрез видеоконференция, законопроектът не пояснява. Следва да припомним, че за разлика от други държави в Европа, затворниците в България нямат достъп до компютри или други дигитални устройства за целите на подготовката на тяхната защита.
Не на последно място, личното явяване пред съд на задържаните обвиняеми и подсъдими лица е важно за целите на превенцията на
изтезания, нечовешкото или унизително отнасяне в местата за задържане. Така съдът може да придобие непосредствено впечатление от задържаното лице и това дали то носи физически белези от малтретиране или влошаване на здравословното или психическо състояние, в резултат от престоя му в мястото за задържане. Участието на обвиняемия в заседанието чрез видеоконференция от ареста или затвора, в присъствието на надзорноохранителния състав, би имало смразяващ ефект върху задържаните да докладват, че са жертви на малтретиране или форма на натиск или принуда.
Коментар относно допълнението в чл. 439 от Наказателно- процесуалния кодекс
Участието на осъдените в съдебните заседания по дела за предсрочно освобождаване е задължително. Със законопроекта се създава нова алинея (4) в чл. 439 от НПК, която въвежда възможност лишените от свобода да участват в тези заседания дистанционно, чрез видеоконференция. И тук не са посочени никакви мотиви, обосноваващи конкретното нормативно изменение. Не се споменава и въз основа на какви критерии съдът ще упражнява усмотрението си по отношение на формата на участие на осъдения в съдебното заседание. Изтъкнатите по-горе аргументи, свързани с осигуряване на процесуална справедливост, важат и по делата за предсрочно освобождаване. Участието на осъдените в съдебните заседания чрез видеоконференция създава риск от неефективност на адвокатската защита, когато такава се ползва, поради липса на поверителен канал за комуникация по време на заседанието. Дистанционното участие на осъдените ще се отрази негативно и върху достъпа им до предоставените от прокурора и началника на затвора писмени материали и становища, които са от значение за решаване на делото, особено когато осъдените не се ползват от адвокатска помощ. Възможност да се запознаят с тези документи осъдените най-често имат непосредствено преди съдебното заседание, като няма практика
съда да изпраща копие на хартия от материалите по делото на лишените от свобода.
Изразяваме надежда, че при окончателното оформяне на законопроекта нашите коментари ще бъдат взети под внимание.